№ 3674
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100501258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Е. Н., И. Ц. И., Л. Д. И., Д. П.
М., Г. Б. М., последният действащ със съгласието на неговата майка и законен
представител Д. П. М., всички представлявани от адв. Т., срещу решение № 12525 от
10.11.2022 г., постановено по гр. д. № 16134/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 128 с-в.
С посоченото решение са отхвърлени предявените искове от П. Е. Н., И. Ц. И.,
Л. Д. И., Д. П. М. и Г. Б. М., за осъждане на Р. И. К. да преустанови действията си, с
които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
собствените им недвижими имоти - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
68134.1932.2198.1 - апартаменти, подземни и надземни гаражи, като премахне
поставени 4 броя бетонови блокове в непосредствена близост и блокиращи
единствения вход на жилищната сграда с идентификатор 68134.1932.2198.1 и
административен адрес гр.София, бул."**** и подхода към подземните и надземните
гаражи.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Изтъкват се и конкретни оплаквания срещу съдържанието на изготвения от районния
1
съд доклад по реда на чл. 146 ГПК и разпределението на доказателствената тежест с
този доклад. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
изцяло уважени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Осъдителният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предоставя на собственика на
имота защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на съседния имот според неговото
предназначение. Чрез предявяването на негаторния иск собственикът може да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, като получи съдебна защита срещу
неоснователните действия на трети лица, които му пречат за това.
Искът по чл. 109 ал. 1 от ЗС може да бъде предявен и срещу собственик на
съседен недвижим имот, за прекратяване на създаващо пречки за ползването на имота
на ищеца неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонения от
разрешението на строеж и от другите строителни книжа или в нарушения на действащи
разпоредби. Такъв иск е процесуално допустим, като именно сезираният съд е
компетентен да реши дали такива строежи, макар и в съседни имоти подлежат на
премахване. /ТР № 31/1984г. от 06.ІІ.1985г. по гр.д. № 10/84г. на ОСГК/.
Съдебната практика приема, че има определени хипотези, при които самото
незаконно строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го
ползва по предназначение- например когато създаденото вследствие изграждане на
незаконна постройка състояние нарушава чужди права /решение № 139 от 25.06.2010 г.
по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или когато при изграждането на незаконен
2
строеж са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени
единствено с оглед осигуряване възможността за ползване на съседния имот по
предназначение /решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, II-ро г.
о./.
В настоящия случай не може да се приеме, че поставените четири бетонни блока
представляват ограда, тъй като са предназначени да оградят имота, както се твърди във
въззивната жалба. Видно от представените от вещото лице към СТЕ снимки между
двата имота е изградена ограда, а бетонните блокове са разположени изцяло в имота на
ответника. Бетонните блокове не представляват и строеж по смисъла на ЗУТ, както
посочва и вещото лице.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право,
защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки
или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу
лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито
бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че надлежен ответник по иска по чл. 109 ЗС е не
само лицето, което по твърдение на ищеца е извършило неоснователното действие, но
и лицето, което поддържа това неоснователно действие, с което се създават пречки за
упражняване на правото на собственост. Това лице не е само собственикът на съседен
имот, който не изпълнява задълженията си по чл. 50 ЗС, но и всяко трето лице, което
извършва смущаващите правото на собственост действия. В същия смисъл е и решение
№ 340 от 25.05.1994г. на ВС, IV г. о.
Тогава, когато с еднократни действия се създава неправомерно състояние,
смущаващо правото на съсобственика, задължен да го отстрани е както този, който го е
извършил, така и този съсобственик, в чиято полза е извършено това действие. В този
случай са възможни две хипотези. Когато извършващият действието по договор за
възлагане, той ще носи отговорност само, ако извърши действия извън или
неотговарящи на възложената работа. В хипотезата, когато извършващият действието
не действа по възлагане, той носи отговорност по отношение на собственика освен в
изпълнение на общия принцип, че всеки е длъжен да отстрани вредите, които виновно
е причинил другиму – чл. 45 и сл. ЗЗД, така и в изпълнение на задължението си да се
въздържа от неоснователни действия, които смущават правото на собственост, което се
извлича от нормата на чл. 109 ЗС. Последното задължение кореспондира на характера
на вещното правоотношение. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от
всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат на упражняването
му. Защитата на това субективно право се осигурява чрез иска по чл. 109 ЗС.
Следователно пасивно легитимиран по негаторния иск при създаване на неоснователно
състояние, което е пречка за упражняване правото на собственост, е както
собственикът на имота, възложил работата, при която е създадено това състояние,
чието поведение не е необходимо да е виновно, така и прекият извършител, като се е
отклонил от възложеното, или ако е действал без възлагане– в този смисъл Решение №
215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г., I г. о., ГК. При изложените
съображения, съдът намира, че по настоящото дело е налице надлежна пасивна
легитимация по предявения иск, като без значение е кое е точно лицето поставило
бетоновите блокове.
В настоящия случай, от събраните по делото гласни доказателства се установява,
че бетонните блокове са поставени по инициатива на Р. К., тоест същата е възложила
3
работата на друго лице. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от СРС, тъй
като записите от предаванията, въпросите по чл. 176 ГПК, както и справка от МРР
относно това кой е собственик на МПС, са били за установяване именно на
обстоятелството кой е поставил тези бетонни блокове, който извод е възприет и от
СРС.
За успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно
изграденото да е незаконно построено, а е необходимо ищецът да докаже, че му се
пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск
не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до
накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно
вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответниците пречи за нормалното
ползване имота на ищците, на упражняването на правото им на собственост в пълен
обем, не може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в
благоустройствени или други закони ограничения - Решение № 421 от 14.01.2011 г. по
гр. д. № 928/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010
г. на ВКС, I г. о. и др. Ето защо, в тежест на ищците по настоящото делото е в
съответствие със заявените от тях нарушения с исковата молба по делото, да установят
и докажат при условията на пълно и главно доказване, че е налице въздействие върху
имота на ищците, което неоснователно и неоправдано им пречи да упражняват
спокойно и в пълен обем собственическите си правомощия, с оглед на ползването на
имота по предназначение. С негаторния иск, ищецът може да се противопостави и да
иска по съдебен ред преустановяването на всяко неоснователно действие, което му
пречи да упражнява правото си в пълен обем, като собственикът следва да установи
кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът
на това действие и в какво се състои нарушението.
В исковата молба ищците твърдят, че нарушаването на упражняването на
правото им на собственост се изразява в това, че състоянието на имотите на ищците
било променено от ответницата. Така твърдяната промяна на състоянието на имотите
не се установява по делото От приетата пред СРС СТЕ се установява, че бетоновите
блокове са четири на брой и са поставени в поземлен имот с идентификатор
68134.1932.2199, като един от тях се намира на границата с поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.2198, а друг до оградата към поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.2058. Според вещото лице, блоковете се намират извън
сградата, общите й части или самостоятелните обекти от нея, не ограничават
пешеходния достъп до нейните входове, но препятстват преминаването през ПИ
68134.1932.2199 на автомобили от и до подземните гаражи и надземния паркинг,
намиращи се ПИ 68134.1932.2198, както и на пожарни автомобили до източната фасада
на сградата. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че подстъпът към
подземните гаражи, който се осъществява от северната страна на поземления имот и
сградата, не е изпълнен съгласно основния проект, като липсват данни и да е
разрешено тяхното ползване, както и на рампата към тях.
Действително, страните не спорят, че до поставяне на бетонните блокове
ищците са преминавали през имота на ответницата, в който същата притежава идеални
части. Това обаче не означава, че това преминаване е било извършвано по
законоустановения ред. Съгласно чл. 192 от ЗУТ право на преминаване през чужд
поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а
когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
4
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване
през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.
Единствено при наличие на учредено сервитутно право може да претендира за
преминаване през чужд имот. Нелогичен и необоснован е даденият във въззивната
жалба пример относно това „как би реагирал СРС, ако Столична община постави
бетонни блокове на улицата пред паркинга”. Улицата е публична общинска
собственост. В случая става въпрос за частен имот и без наличието на учредено
сервитутно право не може да се претендира за преминаване през този чужд имот.
Липсва твърдяното във въззивната жалба наличие на „законово ограничение на
собствеността, породено от необходимостта от нормално въздействие върху съседния
имот чрез преминаване на автомобили през него“, без да е налице учреден сервитут.
Цитираното във въззивната жалба решение на ОС Бургас е постановено при
различна фактическа обстановка. В разглеждания от ОС Бургас случай бетоновите
блокове са били поставени на улицата, а не в собствен на ответника недвижим имот.
Въпросът за това кой е собственик на улицата е ирелевантен дотолкова доколкото се е
твърдяло и доказало, че бетонните блокове са били поставени на улицата, но от
ответника, поради което именно негови са били действията по ограничаване правото на
собственост. В настоящия случай блоковете са поставени изцяло в имота на ответника.
Единият е поставен до границата, но не на нея, тоест да навлиза и в имота на ищците,
както се твърди във въззивната жалба и отново попада изцяло в имота на ответника,
поради което не може да бъде споделен довода на въззивника, че поне за един от
блоковете искът следва да бъде уважен.
В исковата молба ищците не са твърдели учреден в тяхна полза сервитут,
поради което съдът въобще не следва да разглежда дали и по какъв е учреден такъв. За
първи път с въззивната жалба се навеждат доводи, при условията на евентуалност,
съдът да приеме, че в тяхна полза е възникнало сервитутно право на преминаване по
давност. Такова твърдение за изцяло нов факт не може да се приеме за разглеждане за
първи път от въззивния съд.
Неоснователни са оплакванията за недаване на указания от районния съд на
ищците, че следва да установят наличието на сервитут. Съдът не може да даде на
страните указания за обстоятелства, на които не основават претенцията си и които не
твърдят да са настъпили. Всяка страна сама избира как да организира защитата си, като
съдът е длъжен единствено да даде вярната правна квалификация, да укаже на
страните подлежащите на доказване факти, както и да посочи за кои от тях не сочат
доказателства, което в случая е сторено от СРС, поради което неоснователни са и тези
възражения на ищците.
Поставянето на бетонни блокове изцяло в собствения си имот не представлява
неоснователно действие.
Без значение за правния спор е причината за конфликта. Не се установява и К. да
е действала при злоупотреба с право, напротив същата е извършвала действия в
собствения имот. Действително същата е само съсобственик в имота, в който са
поставени бетонните блокове, но ищците не притежават право на собственост в този
имот.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да
се потвърди.
5
По направените във въззивната инстанция разноски:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12525 от 10.11.2022 г., постановено по гр. д. №
16134/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 128 с-в.
ОСЪЖДА П. Е. Н., ЕГН **********, И. Ц. И., ЕГН **********, Л. Д. И., ЕГН
**********, Д. П. М., ЕГН ********** и Г. Б. М., ЕГН ********** /действащ лично и
със съгласието на своята майка Д. П. М./, всички със съдебен адрес гр. София,
бул."****, да заплатят на Р. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул."****, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща
направените разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6