№ 129
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100603977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.03.2021 г., постановена по НЧХД № 11338/2020 г. по описа на
СРС, Наказателно отделение, 109 състав, подсъдимата ОЛГ. К. Й. е призната за
невинна в това, че за периода от 14.03.2019 г. до 21.03.2019 г. в гр. София, ул. **** и
чрез изпращане на информация - протокол от проведено на 14.03.2019 г. Общо
събрание на собствениците на Етажната собственост с административен адрес гр.
София, ул. **** чрез имейл, с две отделни деяния, които осъществяват по отделно
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, разгласила неистинско позорно обстоятелство за Д. Г. К., както
следва:
На 14.03.2019 г. в гр. София, ул. **** по време на проведено общо събрание на
съсобствениците в етажната собственост, публично разгласила със свое изказване
неистинско позорно обстоятелство за Д. Г. К., а именно че на 13.03.2019 г., около 18:30
ч., била заснета докато разговаряла с М.Й., който бил с бебето им, О.Ш. и Й.Р. с
личния й телефон, като на снимката се виждал частичен изглед от апартамента й, и от
това действие на Д. Г. К. се чувствала застрашена от бъдещи посегателства върху
личността, семейството, движимото и недвижимото имущество, и
1
На 21.03.2019 г. разгласила по друг начин - чрез изпращане като приложение на
имейл протокол от проведено на 14.03.2019 г. Общо събрание на собствениците на
Етажната собственост с административен адрес гр. София, ул. ****, чрез който
разгласила позорно обстоятелство за Д. Г. К., а именно че на 13.03.2019 г., около 18:30
ч., била заснета от Д. Г. К. докато разговаряла с М.Й., който бил с бебето им, О.Ш. и
Й.Р. с личния й телефон, като на снимката се виждал частичен изглед от апартамента й,
и от това действие се чувствала застрашена от бъдещи посегателства върху личността,
семейството, движимото и недвижимото имущество, поради което и на основание чл.
304 НПК, е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е осъдил частния тъжител Д. Г. К. да
заплати на подсъдимата ОЛГ. К. Й. сумата от 1000 лв., представляваща сторени от нея
разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, са постъпили
въззивна жалба, с вх. № 21018567 от 19.03.2021 г., и допълнения към нея, с вх. №
21019990/24.03.2021 г., и с вх. № 21022984/06.04.2021, от частния тъжител – Д. Г. К., в
която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт.
Оспорва се възприетото от първостепенния съд, че на 13.03.2019 г. тъжителката се е
намирала в Република България, и позоваването от страна на СРС в тази насока на
писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“, с per. № 328200-3526/22.02.2021 г.
Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд залегнали в постановения съдебен
акт не почиват на събраните по делото доказателства. Счита, че по делото е
установено, че подсъдимата е извършила състава на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение. Противно на възприетото от районния съд, сочи, че свидетелят
О.Ш. е заинтересован от изхода на делото, а показанията му непоследователни и
недостоверни. Неправилно според жалбоподателката съдът не е кредитирал
показанията на свидетелката Д.К.. По изложените съображения се иска присъдата да
бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК.
Постъпило е възражение от адв. И.К. – защитник на подсъдимата О.К.
Йосифива, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В закрито заседание на 12.11.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Д. Г. К. поддържа
2
депозираната въззивна жалба и изложените в нея съображения. Сочи, че при
разглеждането на делото от първоинстанционния съд не са били спазени принципите
на равнопоставеност и обективност. Моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде отменена, а подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК, а при условията на евентуалност съдебният акт да бъде отменен и делото
върнато на СРС за разглеждането му от друг съдебен състав.
В откритото съдебно заседание по решаване на делото подсъдимата ОЛГ. К. Й.,
редовно уведомена, не се явява пред въззивния съд.
Защитникът на подсъдимата - адв. И.К. поддържа, че атакуваният
първоинстанционен акт е мотивиран и обоснован, като са били изследвани всички
доказателства по делото. Излага, че не се установява тъжителката да е била извън
пределите на Република България на 13.03.2019 г., поради което присъдата на
първостепенния съд не страда от сочените в жалбата и допълненията към нея пороци.
Претендира разноски.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд
доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата и допълненията към
нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314
НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна
и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена
фактическата обстановка по делото. Същата по категоричен начин се установява от
събрания доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства. Събраните доказателствени източници са били обсъдени
поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и
съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са
съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за
установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимата ОЛГ. К. Й. е родена на 14.05.1979 г. в гр. София, българка,
български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, трудово
ангажирана, живуща в гр. София, ул. ****, ЕГН **********.
Към 2019 г. подсъдимата Й. живеела на адрес в гр. София, ул. ****, ет. 3, ап. 12.
В същата сграда ползвала апартамент и тъжителката С., а именно ап. 20 на ет. 4.
На 13.03.2019 г. тъжителката С. се намирала във входа на блока, в който живее
на адрес гр. София, ул. **** като преминавала по стълбището към ет. 3. На
стълбищната площадка на етажа пред ап. 12, обитаван от подсъдимата Й., се намирали
последната, съпругът й М.Й., малкото им дете, свидетелят О.Ш. и Й.Р., които били
3
застанали от вътрешната страна на преградата от алуминиеви профили и стъкло към
апартамента на подсъдимата, отделяща площадката от стълбището. Същите
разговаряли, а вратата на апартамента на подсъдимата била отворена. По това време
тъжителката С. преминала покрай тях от другата страна на преградата, извадила
мобилно устройство и го насочила към посочените лица през прозорците, като няколко
пъти се задействала светкавицата на мобилния апарат. След това си тръгнала, без да
проведе разговор с лицата. Присъстващите изразили негодувание след случилото се.
На следващия ден - 14.03.2019 г. се провело общо събрание на собствениците на
Етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. ****. На него в
присъствие на членове на етажната собственост подсъдимата Й. изразила опасения от
бъдещи посегателства върху личността, семейството, движимото и недвижимото й
имущество с оглед заснемането й и това на горепосочените лица от тъжителката на
предния ден /13.03.2019 г./. Изявлението й било протоколирано, като в т. 6 от
протокола от проведеното ОС на ЕС било отбелязано, че О.Й. споделила пред всички
присъстващи на събранието за настъпило събитие, а именно, че: на 13.03.2019 г., около
18:30 ч., разговаряйки на прага на дома си със собственика на ап. 31 О.Ш., придружен
от Й.Р. е била заснета от Д.К. от ап. 20 с личния й телефон, като на снимката
присъстват О.Й., М.Й., тяхното бебе, частичен изглед от апартамента, както и О.Ш. и
Й.Р.. О.Й. изразила своето притеснение, че поради умишленото и преднамерено
действие на Д.К. се чувствала застрашена от бъдещи посегателства върху личността,
семейството, движимото и недвижимото й имущество.
Изготвеният протокол от проведеното ОС на собствениците на ЕС с
административен адрес гр. София, ул. **** бил подписан от подсъдимата Й. и бил
изпратен на неустановена дата и от неустановено лице по имейл на свидетелката Д.К.,
майка на тъжителката С.. Последната научила за съдържанието на протокола,
прочитайки приложението към изпратения имейл.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимата дадени пред
първоинстанционния съд, показанията на свидетелите О. М.Ш., Д.А.К. /частично/,
както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото:
протокол от проведено Общо събрание на собствениците на Етажна собственост с
административен адрес гр. София, ул. ****, от 14.03.2019 г.; протокол - 04/21.08.2017г.
от Общо събрание на собствениците на Етажната собственост, с адрес гр. София, ул.
****; протокол - 02/21.12.2016г. от Общо събрание на собствениците на Етажната
собственост, с адрес гр. София, ул. ****; разпечатка от електронно съобщение
подадено по имейл от D.K. *********@***.** до ******@*******.** от 16.08.2017г.;
писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“, с per. № 328200-3526/22.02.2021 г., и
справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната
4
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на делото,
установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така както е
възприета от първоинстанционния съд.
Правилно в основата на фактическите изводи съдът е поставил показанията на
свидетеля О. М.Ш., който свидетелства незаинтересовано и безпристрастно.
Настоящият съдебен състав, подобно на първия съд, изцяло кредитира показанията на
този свидетел като обективни, безпристрастни и логически последователни.
Показанията на свидетеля Ш. съдържат детайлни сведения за времето и мястото, на
което се е провел разговорът между подсъдимата и част от живущите в жилищната
сграда, конкретните лица, които са присъствали на срещата, появата на тъжителката,
заснемането от нейна страна с мобилния й телефон на присъстващите на стълбищната
площадка пред апартамента на подсъдимата, реакцията на последната, както и
изразенето всеобщо негодувание от постъпката на тъжителката.
Показанията на свидетеля Ш. напълно кореспондират с отразеното в приетия по
делото протокол от проведено общо събрание на собствениците на Етажна собственост
с административен адрес гр. София, ул. ****, от 14.03.2019 г., от който се установява
изявлението на подсъдимата, че на 13.03.2019 г. при проведен разговор със съпруга й
М.Й., който бил с обощото им дете, свидетеля О.Ш. и Й.Р., е била заснета с личния
телефон на тъжителката и това провокирало у нея страх от бъдещи посегателства
върху върху личността, семейството, движимото и недвижимото й имущество, с
обясненията на подсъдимата и писмените доказателства по делото. Поради това и
съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ш. относно тези факти като достоверни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
При обсъждане на достоверността на показанията на свидетелката Д.А.К.
въззивният съд взе предвид евентуалната нейна заинтересованост от изхода на спора,
произтичаща от факта, че свидетелката К. е майка на частната тъжителка. Подобно на
първия съд, въззивната инстанция не кредитира показанията на свидетелката в частта, в
която заявява, че тъжителката С. се е намирала в Гърция към датата на твърдения
инцидент на 13.03.2019 г., а също и на следващия ден. За да достигне до този извод
съдът съобрази обстоятелството, че показанията й не се подкрепят от останалия
приобщен в хода на производството доказателствен материал. Въззивният съд прие, че
показанията на свидетелката К. са повлияни от отношенията й с тъжителката и като
такива не възпроизвеждат фактите от обективната действителност така, както са
настъпили. С оглед на констатираните несъответствия между тях и изложеното от
свидетеля Ш. в показанията му, заявеното от подсъдимата в обясненията й, и
отразеното в приложеното по делото писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“, с
5
per. № 328200-3526/22.02.2021 г., според което за периода от 01.01.2019 г. до
30.05.2019 г. са налице записи за преминавания на тъжителката С. през ГКПП на
страната с излизане на 23.04.2019 г. и влизане на 26.04.2019 г., и предвид това, че
свидетелката К. е заинтересована от благоприятно развитие на производството в полза
на тъжителката, настоящият съдебен състав не кредитира същите в частта, в която
описва, че тъжителката на 13.03.2019 г. не се е намирала в страната и не е заснела с
мобилния си телефон присъстващите на жилищната площадка пред ап. 12 лица, сред
които и подсъдимата, и дава вяра на гласните доказателствата събрани чрез разпита на
свидетеля Ш. касателно този факт.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се постанови присъда
след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да извърши прецизна и
правдива оценка на обясненията на подсъдимата. В наказателния процес обясненията
имат специфична функция - от една страна те са средство за защита на привлечения
към углавна отговорност деец, а от друга са доказателствено средство - източник на
факти, изхождащи от лице, стоящо най-близо до изследваните обстоятелства.
Доколкото подсъдимата е най-силно заинтересована от благоприятен за нея изход на
делото, обясненията й следва да бъдат преценени внимателно, на плоскостта на
собствената им логическа непротиворечивост и при съпоставката им с останалия
събран доказателствен материал. Твърденията на подсъдимата са, че на проведеното
ОС на ЕС на 14.03.2019 г. единствено е изразила своите притеснения относно
случилото се на предходния ден /13.03.2019 г./, като не е нанасяла обиди и не е
предявявала никакви конкретни обвинения към когото и да е било. Обясненията на
подсъдимата са, че е присъствала на процесното общо събрание, чийто протокол е бил
подписан от нея, но съставен и изпратен от протоколчик. При преценката за
достоверност на обясненията на подсъдимата, съдът се довери на изложеното, че на
процесното ОС на ЕС е изразила своето притеснение относно случилото се в деня,
предшестващ провеждането му - 13.03.2019 г., и опасенията от бъдещи неправомерни
действия спрямо личността и имуществото й, доколкото същите са в синхрон с
показанията на свидетеля Ш. и писмените доказателства по делото.
Подобно на първата инстанция, настоящият състав на съда кредитира
представените по делото писмени доказателства, които са относими към главния факт
на доказване в производството и допринасят за изясняването на обективната истина.
Фактически констатации за съдимостта на подсъдимата, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка и след направения анализ на
доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от правна страна, че
заключението на районния съд, че подсъдимата ОЛГ. К. Й. не е извършила
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, е обосновано и законово
6
издържано. Правните изводи на съда, че в случая не е осъществен съставът на
престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
НК, са правилни и законосъобразни, съобразени са с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първостепенния, че от събраните
по делото доказателства се установява, че тъжителката С. на 13.03.2019 г. в жилищна
сграда, находяща на адрес в гр. София, ул. ****, на стълбищната площадка пред
собствения на подсъдимата Й. апартамент № 12, е заснела с мобилно устройство
последната и намиращите се с нея живущи в блока – съпруга на подсъдимата - М.Й.,
който е бил с общото им дете, свидетеля О.Ш. и Й.Р., като на снимката освен
посочените лица се виждал и частичен изглед от апартамента на Й.. В тази насока са
както показанията на свидетеля Ш., обясненията на подсъдимата Й., така и
приложения по делото като писмено доказателство – протокол от проведено ОС на ЕС
на собствениците в сграда, находяща се на в гр. София, ул. ****. Поради това
твърденията на жалбоподателката за противното - че на дата 13.03.2019 г. не се е
намирала в страната, съответно не е извършила въпросното фотографиране не се
споделят от въззивния съд, тъй като се явяват изолирани и не се подкрепят от други
достоверни доказателства и доказателствени средства по делото.
Въззивната инстанция споделя доводите на районния съд, че по делото бе
доказано и изричането на инкриминираните с тъжбата изрази от подсъдимата Й. на
проведеното на 14.03.2019 г. ОС на собствениците на ЕС, посредством които
последната е споделила пред присъстващите на общото събрание, че на предходния
ден, докато се намирала пред обитавания от нея апартамент и разговаряйки със
съпруга си М.Й., който бил с общото им дете, свидетеля О.Ш. и Й.Р., е била заснета от
тъжителката С. с личния й мобилен телефон, като заснемането освен присъстващите
лица включвало и частичен изглед на жилището й, от което действие на С.
подсъдимата се почувствала застрашена от бъдещи посегателства върху личността,
семейството, движимото и недвижимото й имущество. Доказателствата в тази посока
са еднопосочни, а и този факт не се оспорва от страните.
При това положение правилно в съответствие с установената по делото
фактическа обстановка и събраните доказателства първоинстанционният съд е
посочил, че в направеното от подсъдимата Й. изявление на състоялото се на 14.03.2019
г. ОС на ЕС на живущите в сграда, с административен адрес в гр. София, ул. ****,
последната е изложила конкретни факти за действията на тъжителката, извършени на
предходния ден /13.03.2019 г./, които обстоятелства обаче не са неистински, тъй като
действително тъжителката е реализирала поведение, което външно отговаря на
фотографиране на подсъдимата и намиращите се с нея на жилищната площадка пред
ап. 12 лица. Следователно не се установява подсъдимата да е разгласила, съответно в
7
протокола от проведеното ОС на ЕС да е било отразено обстоятелство, което е
неистинско. В този смисъл и въззивният съдебен състав намира, че това
инкриминирано деяние не съставлява извършено от подсъдимата от обективна страна
престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Законосъобразен е и изводът на първия съд, че оценката на подсъдимата за
извършените от тъжителката действия, чрез обективираното от нея на процесното ОС
на ЕС изявление, посочвайки че от осъщественото от С. заснемане с мобилния й
апарат, подсъдимата се почувствала застрашена от бъдещи посегателства върху
личността, семейството, движимото и недвижимото й имущество, не съдържа
твърдение за позорно за личността на тъжителката обстоятелство, а представлява
субективна интерпретация относно обективно случили се факти. Това е така, защото
предмет на престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То следва да
е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да приписва
извършването на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност. Разгласяването на мнение или
субективна оценка на дееца не осъществява състава на това престъпление, доколкото
не е обвързано с конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да
повлияят отрицателно на обществената оценка за него. Както при обидата, така и при
клеветата разгласеният факт следва да е обективно позорен, а не е обусловен от
личната преценка на лицето, за което се отнася. В случая, както правилно е приел СРС,
липсват кумулативно изискуеми елементи от престъпния състав.
Деянието, което частният тъжител е инкриминирал по делото, не съставлява
клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. Когато се извършва чрез „разгласяване на
позорно обстоятелство за другиго“, въпросното престъпление изисква деецът да е
съобщил (направил достояние на трети лица) конкретни факти, за които се твърди, че
са настъпили като събития в обективната действителност, и които имат позорящ ефект
спрямо пострадалия. Твърденията за факти, обаче, се различават от оценъчните,
емоционални и други съждения, чрез които деецът проявява своето недоволство от
дейността на конкретно лице и излага собственото си мнение за него. Последните не
могат да бъдат предмет на престъпна клевета, защото не съставляват „обстоятелство за
другиго“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, а демонстрация на лична субективна
преценка. Точно такъв е и процесният случай, в който подсъдимата Й. е съобщила, че е
била заснета посредством мобилен телефон от тъжителката С., и е обективирала
личното си опасение от предстоящи неправомерни действия срещу личността и
имуществото й. В изявлението на подсъдимата не се съдържат конкретни позорящи
личността на тъжителя факти, а описание на твърдяната от нея фактология на
8
събитията от 13.03.2019 г. и лична оценка за конкретните действия на тъжителката С..
С изявлението си подсъдимата изразява притеснения, че поради поведението на
тъжителката, изразяващо се в фотографирането й, се чувства застрашена от
предстоящи неправомерни посегателства върху личността, семейството, движимото и
недвижимото й имущество, но това изявление не представлява изнасяне на неистински
позорящи факти относно конкретно лице. Позорно обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, което е от
естество да накърни неговото добро име в обществото от гледна тока на морала -
необходимо е да посочва извършено от конкретно посочено лице действие, проявено
поведение или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто
име на лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена
оценка за него. Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти и
не е израз на лична оценка за другиго. Конкретиката на употребените изрази от
подсъдимата Й., както от гледна точка на самостоятелното им проявление в
действителността, така и на контекста на мястото и начина на обективирането им, не
излагат твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на С.,
който е от естеството да накърни доброто й име в обществото. За да е налице клевета в
случая, трябва фактите и съпровождащите ги обстоятелства да са обективно позорни, а
нито един от инкриминираните изрази и изявления не е позорящ.
Както правилно е отбелязал решаващият съд, с което становище въззивният съд
се солидаризира, употребените изрази са отражение на личната оценка на подсъдимата
Й. относно поведението на частния тъжител. Затова и личните възприятия на частния
тъжител досежно такъв факт са ирелевантни, доколкото нужно е той да е позорен от
гледна точка на обществения морал, а не от гледна точка на дадено субективно
мнение. Именно поради това обстоятелство, заявеното от подсъдимата Й. не е позорящ
тъжителя факт, а форма на оценъчно съждение и по никакъв начин не злепоставя
личността на С. от гледна точка на господстващия морал.
Ето защо в съответствие с материалния закон, СРС правилно е изяснил от
обективна страна, че деянието е несъставомерно, тъй като изразяването по вербален
начин на действително породен страх от последствия в резултат на определени
действия не би могло да представлява позорно обстоятелство за лицето, във връзка с
което е произведена субективната реакция, нито представлява изявление за извършено
престъпление от това лице. Обективираната от страна на подсъдимата, чрез
направеното от изявление, оценка за поведението на тъжителката и изразеното
притеснение от евентуалното настъпване на бъдещи неблагоприятни за личността и
имуществото й събития, е плод на вътрешни преживявания и възприятия на
засегнатото лице, и следователно не може да бъде средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клеветата и не е елемент от състава на престъплението.
9
В заключение следва да се посочи, че употребените от подсъдимата изразни
средства в посочения по-горе смисъл, не се явяват клеветнически, както правилно е
приел и първият съд. Същите не съдържат твърдение за съществуването на определени
факти, свързани с личността на пострадалия – относно неговото минало или настоящо
поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал, прояви от личния му
живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са от
една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга – са от
естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират
отрицателно личността на пострадалия. Подсъдимата не е изнесла определена
информация за ЧТ, която да е невярна и да се явява позоряща го, а единствено е
направила оценка и анализ на фактите и обстоятелствата свързани с поведението на
тъжителката, осъществено на 13.03.2019 г. и страха си от предстоящи неблагоприятни
последици от него, които обаче не могат да се квалифицират като клеветнически
твърдения.
Предвид всичко гореизложено, правилни са формираните правни изводи на
районния съд, че подсъдимата ОЛГ. К. Й. не е извършила престъпление по чл. 148, ал.
2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което именно следва да
бъде призната за невиновна.
С оглед на това и съобразявайки възприетия от настоящия въззивен състав извод
за липса на обективна съставомерност на инкриминираните с тъжбата деяния,
обсъждането на субективната им страна, както и наличието на квалифициращите
признаци, е безпредметно.
Предвид крайния изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 НПК, законосъобразно направените от подсъдимата разноски по делото са възложени
в тежест на частния тъжител.
С оглед изхода от делото и във въззивната инстанция, основателна се явява
претенцията, предявена от защитника на подсъдимата, частният тъжител да бъде
осъден да заплати сторените от О.Й. разноски в размер на 1260 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар за процесуалното й представителство пред въззивния съд,
за което са представени писмени доказателства – договор за правна защита и
съдействие от 25.05.2021 г. и платежно нареждане, видно от които сумата от 1260 лв.
действително е заплатена по банков път от подсъдимата. Останалата част до пълния
претендиран размер за адвокатско възнаграждение от 1800 лв. не следва да се
присъжда в полза на подсъдимата, тъй като по делото е представено едно платежно
нареждане, удостоверяващо заплащането на сумата от 1260 лв., но липсват
доказателства да са сторени разходи за адвокат и за останалата сума до 1800 лв.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
10
на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради
което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено, и на основание чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.03.2021 г., постановена по НЧХД №
11338/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 109 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, Д. Г. К., ЕГН **********, да
заплати на ОЛГ. К. Й., ЕГН **********, сумата от 1260 лв. /хиляда двеста и шестдесет
лева/, представляваща заплатен адвокатски хонорар в производството пред въззивния
съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11