Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………04.2019
г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на проведено
на втори април през две хиляди и деветнанадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №
1546/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба вх. № 28670/05.10.2018 г. на „ТЕДИ СТИЛ
2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Лозен, общ.
Столична, обл. София, ул. „Кайгана” № 21, представлявано от Теодора Петрова
Неделчева, с която е предявен иск за осъждането на „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Каменар, общ. Варна, ул.
„Калина“, № 12, представлявано Ангел Станчев Георгиев да заплати сумата 25100.00 лв., представляваща част от
общо дължимата договорна неустойка за прекратяване в размер на 751800.00 лв.,
по Договор от 03.08.2017 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В с.з. не изпраща
представител.
Ищецът твърди, че на 03.08.2017 г., между него, в качеството на купувач
и ответното дружество, в качеството на
продавач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот УПИ IIIпсд, с площ от 4000 кв. м., в кв. 26а, находящ се в
с. Победа, общ. Добричка, ведно с построената в него сграда – Склад за
селскостопанска продукция и техника, битовка и автомобилна везна, с площ на
склада – 2900.00 кв.м., площ на битовката – 55.80 кв.м., за сумата 1500000.00
лв., от която като задатък била заплатена сумата 250600.00 лв., чрез
предоставяне на стока от страна на ищеца – 700.00 т. пшеница, при единична цена
270.00 лв./т. и царевица – 220.00 т., при единична цена 280.00 лв./т.
Останалата част от цената следвало да бъде заплатена по банков път. Излага, че
от страна на ответника били нарушени уговорките, съдържащи се в чл. 1, т. 4 и
чл. 2, т. 4, тъй като между ответника и негов търговски партньор възникнали
съдебни спорове и на 18.08.2017 г. върху имота, предмет на сключения договор
била наложена възбрана. Наложената възбрана била възприета от ищеца като
непреодолимо препятствие за сключване на окончателен договор на уговорената
дата 05.09.2017 г. Сочи, че ответникът не изпълнил поетото задължение до датата
на сключване на окончателен договор вписаната възбрана да бъде заличена. Едва
на 29.09.2017 г. била заличена и съдържащата се в договора възбрана вписана от П.А..
Предвид уговорките в договора и необходимостта от финансиране счита, че
невъзможността да бъде сключен окончателния договор следва да бъде вменена във
вина на ответника. Сочи, че на основание чл. 13, б. „а“ договорът между
страните е бил прекратен, за което ответника бил уведомен на 07.09.2017 г.,
поради което възникнало правото му да претендира уговорената в чл. 2, т. 4,
неустойка в размер на тройния размер на заплатения задатък, предмет на
предявения иск.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, не депозира писмен отговор. В с.з. не
изпраща представител.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на прозиводството доказателства, поотделно
и в съвкупност, становищата на страните
и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема
за установено от фактическа
страна, следното:
По делото е представен Предварителен договор
от 03.08.2017 г., по силата на който ответникът в качеството на Продавач се
задължил да продаде на ищеца, в качеството на Купувач, собственият си УПИ,
описан в чл. 1, ал. 1. Страните са приели, че условието, при което Продавачът
ще продаде на Купувача правото си на собственост върху имота, е изплащането с
част от продажната цена на сумата, необходима за заличаването на възбрана,
наложена от П.А., чрез ЧСИ Н. Ников (ал. 3 от чл. 1). Уговорената продажна цена за имота възлиза на
1500000.00 лв., от която като задатък Купувачът заплаща сумата 250600.00 лв.,
чрез даване вместо плащане на стока, находяща се в складове под контрола на
Купувача в гр. Свищов, описана по количества и единични цени, в разпоредбата на
чл. 3, ал. 1. Страните са постигнали съгласие собствеността върху стоката да се
прехвърли, считано от датата на подписване на предварителния договор.
Страните са приели, че до сключването на
окончателния договор е недопустимо наличието на неописана в този договор тежест
върху продавания имот. (ал. 4).
Клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора
обективира декларация на определени обстоятелства от страна на Продавача,
измежду които и че към момента на сключване на договора за имотите, описани в
чл. 1 няма вписани възбрани, освен посочената в чл. 1, ал. 3 от Договора. В
същата клауза страните са приели, че в случай, че така декларираните
обстоятелства или някое от тях се окажат неверни, както и в случаите на
начална, относителна или висяща нищожност, или унищожаемост на предходни
сделки, от които Продавачът черпи права, е налице съществено неизпълнение на
договорно задължение и Купувачът има право да развали едностранно договора,
като Продавачът му дължи неустойка в размер на тройния размер на платения
задатък, в т.ч. и разходите.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 4, е разписано,
че в случай, че до оформянето на окончателния договор, върху имота предмет на
договора се окаже налична каквато и да е било вещна тежест, каквато страните
считат за недопустима, съобразно клаузата на чл. 1, ал. 4 от Договора,
Купувачът има правото да развали едностранно договора като Продавачът му дължи
връщане на договорения задатък и неустойка в размер на неговия троен размер.
Представени са по делото взети решения на
събрание на съдружниците на ответното дружество от 26.07.2017 г. и на
едноличния собственик на капитала на ищеца от 02.08.2017 г. за продажба и
съответно покупка на имота предмет на сключения между страните предварителен
договор.
От представената по делото Справка от Служба
по вписванията - Добрич по партидата на
ответното дружество се установява, че на 06.04.2017 г. е вписана възбрана върху
имота предмет на сключения договор от кредитора П.А.. Установява се още, че
18.08.2017 г. върху ½ ид.ч. от ПИ, представляващ парцел III, с площ от 4000.00 кв.м., находящ се с. Победа,
общ. Добрич е вписана възбрана от кредитор ЕТ „Хюлия – Васви Мехмед“, ЕИК
*********.
Представено по делото е уведомление от
28.08.2018 г., отправено от ответника до ищеца, в което последния е уверен, че
вписаната на 18.08.2017 г. възбрана върху имота, до определената дата за
сключване на окончателен договор – 05.09.2017 г. ще бъде заличена.
Представено по делото е съобщение за
прекратяване на договор от 07.09.2017 г., отправено от ищеца до ответника, по
силата на което последния е уведомен, че на осн. чл. 13, б. „а“, сключения
договор е прекратен по вина на ответника. Направено е изявление от страна на
ищеца, че задържа стоката, договорена като задатък, предвид прекратяването на
договора, както и че дължима се явява уговорената в чл. 2, ал. 4 неустойка.
Представени са и 2 бр. покани за заплащане
на дължима неустойка по прекратен договор от 19.12.2017 г. и 25.06.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
В конкретния случай безспорно се установява
по делото, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение
по представения Предварителен договор за покупко-продажба, сключен на
03.08.2017 г.
Установява се и, че до разпадане на
договорната връзка между страните се е стигнало по причината посочена в
разпоредбата на чл. 13, б. „а“ от Договора, а именно в периода от сключване на
предварителния договор – 03.08.2017 г. до уговорения краен падеж за сключване
на окончателен – 05.09.2017 г. върху продавания имот е била вписана възбрана,
което страните са приели за недопустимо, по силата на чл. 1, ал. 4. Настоящият
състав намира, че последната уговорка между страните, имплицитно съдържа
уверение от страна на Продавача, че спрямо него не са налице права или
претенции от страна на трети лица, които биха довели до обременяване на
продавания имот, с оглед реализирането им, която има гаранционен характер.
Наличието на такова обременяване на имота, страните са свързали с правото Купувача
да развали договора, при което Продавачът дължи връщане на задатъка, заедно с
неустойка в неговия трикратен размер.
Безспорно е, че клаузата за неустойка е
допустима и при такова предварително предвидено обезпечаване на вреди при
разваляне на правоотношението по причина неизпълнение на задължения от
гаранционен характер. Тази допустимост обаче не е равнозначна на установеност
по основанието за нейното присъждане с аргумент, че не е необходимо вредите да
се доказват. В договорните отношения между страните, правилото на чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението, чието изпълнение се
обезпечава като страните могат да договорят и други обезпечения или да
препратят към други последици. Следователно на изследване подлежи и въпросът
дали вредата от конкретното неизпълнение, не се компенсира по друг уговорен в
договора или предвиден в закона, начин, което от своя страна налага изясняване
на естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение.
Тези теоретични постановки отнесени към
конкретиката на разглеждания казус водят до извода, че с изявлението си от
07.09.2017 г. за прекратяване на сключения между страните договор и за
задържане на стоката, договорена като задатък, на стойност 250600.00 лв., която
се е намирала в държане на ищеца, последния в качеството на Купувач на практика
се е отказал от договора, а не го е развалил. След като това е така, то лишено
от основание се явява присъждането и на договорната неустойка с компенсаторен
характер за обезщетяване на вреда от същото неизпълнение. Поради което
предявения иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На отделно основание, константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че
съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните
са се позовали на нищожността й, така Решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010
г. на ВКС, ІІ Т. О. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г.,
на ВКС, ІІ Т. О. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми
с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на
уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната
действителност.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са разяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението задължителни указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26,
ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В изпълнение на задължението за изследване
валидността на уговорената клауза за неустойка по чл. 2, ал. 4 от договора,
преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на
добрите нрави, тъй като тази уговорка между страните излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на неустойката.
Предвидената неустойка за заплащане на трикратния
размер на задатъка по договора или сумата 751800.00 лв. по съществото си
представлява половината от уговорената продажна цена за имота. Тази неустойка
кумулирана с уговореното връщане на договорения задатък, би надхвърлила 2/3 от стойността
на продавания имот. Видно от клаузата на чл. 2, ал. 4 е, че неустойката е
уговорена за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, поради настъпване
на обстоятелства, които поначало стоят извън възможността на ответника да
предотврати, доколкото се касае за упражняване на законово гарантирани права от
страна на трети лица, чрез вписване на възбрана върху имота. Предвидимите последици
за ищеца от такова развитие, все едно дали обстоятелствата биха настъпили или
са настъпили, нямат и не биха имали правното естество на вреди, за които
ответникът да отговаря, а възприемането им като такива още при сключване на
договора и постигане на такава уговорка, с цел неустойката да ги компенсира,
сочат на несъвместимост на последната с присъщата на института обезпечителна
функция, както и противоречието на клаузата с добрите нрави, тъй като създава
предпоставки за неоснователното обогатяване на ищеца.
Изложеното дава основание съдът да приеме,
че клаузата на чл. 2, ал. 4 от договора между страните, в частта, в която е
уговорена неустойка е абсолютно недействителна поради противоречие с добрите
нрави, поради което и същата не поражда права и задължения, а основаният на
същата клауза иск е неоснователен.
С оглед изхода от спора, разноски се следват
на ответника, но не се присъждат, предвид липсата на подобно искане.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от „ТЕДИ СТИЛ 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Лозен, общ. Столична, обл. София, ул. „Кайгана” № 21,
представлявано от Теодора Петрова Неделчева за осъждането на „АГРОСТОР ЕНД
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Каменар, общ.
Варна, ул. „Калина“, № 12, представлявано Ангел Станчев Георгиев да заплати
сумата 25100.00 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща
част от общо дължимата договорна неустойка за прекратяване в размер на
751800.00 лв., по Договор от 03.08.2017 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: