Решение по дело №1452/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 193
Дата: 20 октомври 2021 г.
Съдия: Мария Янкова Иванова Вранеску
Дело: 20211100901452
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20211100901452 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на И.Д.А. чрез адв. Я.С. срещу отказ №
20210709131449/12.07.2021 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление
образец А4 с вх. № 20210709131449/09.07.2021 година.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ –
ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва И.А. да не е
сред легитимираните лица, които могат да заявяват вписване в регистъра.
Счита, че разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ, следва да се прилага по аналогия.
Твърди, че И.А. е изпълнила законовите изисквания за напускане на
дружеството. Счита, че неоснователно длъжностното лице по регистрацията е
приело, че е необходимо да бъде представено решение на ОС на
съдружниците, с което да се уреди статутът на дружеството. Моли,
обжалваният отказ да бъде отменен.
Агенция по вписванията на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е
подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
1
За да постанови обжалвания отказ № 20210709131449/12.07.2021 г.,
длъжностното лице по регистрацията е приело, че И.А., в качеството й на
съдружник в дружеството не е сред легитимираните лица съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, да заяви за вписване
заличаването си като съдружник в дружеството. Посочено, е че разпоредбата
на чл. 141, ал. 5 ТЗ не може, в случая, да бъде прилагана по аналогия.
Длъжностното лице по регистрацията е приело също така, че е необходимо да
бъде представено решение на ОС на съдружниците, уреждащо съдбата на
освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения
договор.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано вписване по
партидата на „М.Г.- СОТ“ ООД, ЕИК ****, промяна в обстоятелствата,
касаеща заличаването на И.А. като съдружник в дружеството на основание чл.
125, ал. 2 ТЗ.
На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 125, ал. 2 от
Търговския закон, съдружник може да прекрати участието си в дружеството с
писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването освен ако в дружествения договор не е предвиден по-дълъг
срок. Доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в
членственото си правоотношение с търговското дружество, прекратяването
следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието. След прекратяването на членството между напусналия
съдружник и дружеството възникват облигационни отношения във връзка с
неуредени имуществени последици. Те се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ
субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните
последици от реализирането му наличие на решение на Общото събрание, с
което да се урежда статута на дружеството и имуществените последици от
напускането. В този смисъл за вписване на прекратяването на членственото
правоотношение между съдружниците и дружеството не е необходимо да се
прилагат доказателства за освободените дялове, нито да се представя препис
от дружествения договор с отразените промени. Последиците от напускането
на съдружника не са част от елементите на състава, за които длъжностното
лице по регистрацията следи в настоящата хипотеза. Те имат за предмет
различни отношения, които са последица от прекратяване на членственото и
не длъжностното лице е органът, който ще следи в това производство, за
защита интереси на кредитори и на самото дружество, с оглед защитната
функция на капитала на дружеството.
2
За установяване на настъпването на заявеното за вписване
обстоятелство е достатъчно да бъде установено, че жалбоподателят е
отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на
предвидения за това срок.

Не се установява дружественият договор на „М.Г.- СОТ“ ООД да
предвижда по дълъг срок за отправяне на предизвестието за напускане. В
случая към заявлението е представено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ от
И.А., в качеството на съдружник в дружеството адресирано до седалището и
адреса на управление на последното и съответно получено от управителя
М.Д. лично. Направено е изрично волеизявление от съдружника за
прекратяване участието му като съдружник в дружеството на основание чл.
125, ал. 2 ТЗ, а предизвестието е прието на 21.03.2021 г. от управителя,
поради което следва да се приеме, че И.А. безспорно е прекратила участието
си в дружеството.
В обжалвания отказ, обаче е прието, че заявлението не е подадено от
оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като за
прекратилия участието си съдружник не е предвидена възможност сам да
заяви за вписване в търговския регистър това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното от длъжностното
лице по регистрацията, че жалбоподателят не е сред легитимираните
съобразно чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ лица, които могат да заявяват обстоятелства, за
вписване, заличаване и обявяване, поради което и отказа на АВ на това
основание, следва да бъде потвърден. С едностранно волеизявление,
съдружникът може да прекрати участието си в дружеството, в съответствие с
регламентираното в чл. 125, ал. 2 ТЗ правомощие, но същият не разполага с
процесуалното право да иска сам в лично качество заличаване вписването му
по партидата на дружеството след напускането му, независимо че вписването
има само декларативно, а не конститутивно действие за прекратяване на
членственото правоотношение. Представляващ дружеството съгласно чл. 141,
ал. 2 ТЗ е управителя и в съответствие с чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ единствено той
би могъл да заяви заличаването на напусналия съдружник или упълномощен
изрично от него адвокат, каквато хипотеза в случая, предвид изложеното не е
налице. Случаите, в които се дава право на друго лице да иска вписване са
изрично посочени от законодателя, както е предвидено например в чл. 141,
ал. 5 ТЗ, като те не могат да се прилагат разширително. В този смисъл е
константната практика на Апелативен съд – София, като в този смисъл са:
Решение №62 от10.02.2021 г., постановено по т. д. №54/2021 г., Решение №
1515 от 10.11.2020 г., постановено по т. д. № 2286/2020 г. на ТК, 13 с-в,
Решение № 2653 от 12.02.2019 г., постановено по т. д. № 4944/2019 г. на ТК,
15 с-в, Решение № 2587 от 25.11.2019 г. по т. д. № 5550/2019 г. на ТК, 9 с-в.
3
Напускането на дружеството от съдружник по никакъв начин не
засяга интересите на третите лица, поради което за заявяване за вписване на
това обстоятелство не се налага регламентиране на легитимация на
допълнителни субекти. Интересът на напускащия с предизвестие при
хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружник е защитен чрез разпоредбата на
чл. 40 от ЗТРРЮЛНЦ, а при претърпени от него вреди и чрез общите
принципи на гражданското право.
Предвид изложеното постановеният отказ като краен резултат се
явява законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на производството, на Агенция по вписванията не се
следват разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Настоящето производство има характер на охранително такова, като Агенция
по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК в това
производство, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските,
направени от жалбоподателя във връзка с това производство, следва да
останат за негова сметка
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Д.А. ********** срещу Оотказ
№ 20210709131449/12.07.2021 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по
заявление образец А4 с вх. № 20210709131449/09.07.2021 година, с което е
поискано вписване по партидата на „М.Г.- СОТ“ ООД, ЕИК ****, промяна в
обстоятелствата, касаеща заличаването на И.А. като съдружник в
дружеството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-
дневен срок от връчването му. Препис от решението да се изпрати, както на
жалбоподателя, така и на АВ-ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4