Р Е Ш
Е Н И Е №
260001
13.02.2023 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Христина
Жисова
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 4 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е
по повод жалба на Я.С.Я. против Заповед № 2227/13.12.2019 г. на Кмета на Община
Хасково. Иска се отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна и нищожна.
Жалбоподателят
твърди, че обжалва получената от него Заповед № 2227/13.12.2019 г., издадена от
Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на
собственост, при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П., върху новообразуван имот в строителните
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000
г.на Общински съвет Хасково, с идентификатор 77195.733.229, м. „Халилово",землище на гр.Хасково, с площ 1392 кв.м., при граници: 77195.733.630, 77195.733.510,
77195.733.230 и 77195.733.245, с искане да бъде отменена.
Бил налице правен интерес от обжалване на Заповедта, тъй
като жалбоподателят бил собственик на имота, който закупил с нот.акт № 174, том
VII, н.д.№ 3061/1996 г., вписан в регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Халилово", ЕКАТТЕ 77195.
Заповедта била постановена в противоречие на
материалния закон и при допуснати нарушения на императивно установените
изисквания за форма и съдържание на акта, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обжалваната заповед не
били посочени никакви фактически основания за нейното издаване. Липсвали мотиви относно наличието на
условията по посочената като правно основание норма на § 4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Посочено било решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ по заявление по чл.11
от ЗСПЗЗ, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и
обстоятелства бил направен изводът, че
по отношение наследниците на М. И. П. са налице нормативно установените
предпоставки да им бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразувания имот с идентификатор 77195.733.229 в местност "Халилово", землище на
гр.Хасково. В имотния регистър
на кадастралния план на м."Халилово" от 1988 г. бил вписан като собственик на имот 229 /процесния/
единствено Д. М. И., от който жалбоподателят
закупил имота през 1996 г, а в имотния регистър на новообразуваните имоти по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ на местността „Халилово" бил вписан самият той. Липсата
на конкретни мотиви за вписване на М.
П. в регистъра към плана лишавало от възможността жалбоподателя да осъществи
контрол за материалната законосъобразност на процесната заповед.
Нарушаването
на императивното изискване за форма и съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК било абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от разпоредбата на
чл.146, т.2 от АПК. В този смисъл било TP № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д.№ ТР
4/2002 г.
С
молба вх. рег. № 9383/23.06.2020 г. жалбоподателят се позовава и на основания
за нищожност на оспорваната заповед поради липса на законови основания за
издаването й, с искане за обявяване и на нищожността й. В тази връзка се излага, че процесният имот 77195.733.229 не бил от категорията имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска
земя и не бил предоставен на
граждани по силата на актовете, визирани в §4 - на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет. С
оглед на това липсвало законово основание за включването му в Плана на новообразуваните имоти по §4. В тази
част плана бил нищожен. Нищожността на
плана на новообразуваните имоти по §4 в частта на процесния имот, водел до нищожност на издадената заповед по
§ 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. §4б, ал.1,
изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като действията на Кмета по издаването на
заповедта имали производен
характер, поради което нищожността на плана водел до нищожност и на заповедта.
По
изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да отмени Заповед № 2228/13.12.2019 г., издадена от Кмета на Община Хасково, с
която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П., върху новообразуван имот
в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор
77195.733.229, м.
„Халилово", землище на гр.Хасково,
с площ 1392 кв.м., при граници:
77195.733.230, 77195.733.510, 77195.733.630 и 77195.733.245, като
незаконосъобразна и нищожна, както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощник в лицето на адв. Веска Запрянова от АК – Хасково, която моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът и заинтересованите страни И.М.И., Б. Н.М. и Л.В.М., чрез процесуален представител – адв. А. Г. Ч. от АК – Стара Загора, в съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 г. оспорват жалбата като считат, че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 2227 от 13.12.2019 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.“Халилово“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50015/04.09.1991 г. по чл.11 ЗСПЗЗ и скица № 4031/05.12.2019 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.733.229, м.“Халилово“, землище гр.Хасково, с площ 1392 кв. м. при граници и съседи: 77195.733.245, 77195.733.230, 77195.733.510, 77195.733.630; ограничения в собствеността няма.
Заповедта е издадена във връзка с искане - Молба с рег. индекс 94А-6168-1/23.10.2019 г. до ответника от заинтересованите страни Б.Н.М., Л.В.М. и И.М.И., придружена с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на поземлена комисия гр. Хасково и Удостоверение за наследници с изх. № 1983/11.11.2013 г., издадено от общ. Първомай, обл. Пловдив за лицето М. И. П..
Изпратено е и до
жалбоподателя съобщение с рег. индекс 94А-6168-1#3/27.01.2020 г. от Община
Хасково, с което му се съобщава за издаването на заповедта и за възможността
за обжалване. Според Известие за доставяне № ИД PS 6300 012DG4
Q/29.01.2020 г. на 29.01.2020 г. последният е получил съобщението на Община Хасково.
Към преписката, представена от ответника, е приложено и Съобщение за издадена Заповед № 2227/13.12.2019 г. от Община Хасково до заинтересованите страни, връчено на 17.12.2019 г. чрез техния пълномощник.
Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за
издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз снова на представената документация, съгласно т.3.8 на
Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г.
на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към
плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на
новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р.
„Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр.Хасково,
Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г.,
като по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила, според
предоставените за това данни от Областния управител на област Хасково.
По делото е представена и цитираната в обжалваната
заповед – скица № 4031 от 05.12.2019 г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор 77195.733.229 по план на
новообразуваните имоти на м. „Халилово“, гр. Хасково, одобрен със Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици
в скицата са посочени наследниците на М. И. П., както и жалбоподателя Я.С.Я.. В скицата е отразено още, че в имота има 1 сграда: №
77195.733.229.1 – 2 етажа, вилна сграда – еднофамилна, 90 кв.м.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни И.М.И., Б.Н.М. и Л.В.М. са единствени наследници на М. И. П., роден на *** г. и починал на **.**.**** г., според Удостоверение за наследници с изх. № 1983/11.11.2013 г., издадено от общ. Първомай, обл. Пловдив.
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност „Халилово - Юг“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих” фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.733.229 с площ от 1392 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 229 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Я.С.Я. и М. И. П., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 174/1996, без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50015; име на стария собственик – М. И. П.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ответника и от Общинска служба по земеделие - Хасково решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на М. И. П., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ 50015 от 04.09.1991 г. и представените писмени доказателства от И. М. И., по удостоверение за наследници № 349 според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 15.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Халильово, установен с Протокол от ТПС комисия 17/07.05.1951 г. и нива от 2.200 дка, находящ се в землището на гр.Хасково в местността Халилево. Посочено е, че за нивата от 15.000 дка възстановяването ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
С писмо вх. рег. № 264660 от 05.11.2020 г. ОСЗ Хасково уведомяват съда, че решение за определяне на територията по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на местност „Халилово“, план по чл.18г, ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и карта по чл.18, ал.3 от ППЗСПЗЗ не са налични в архива на ОСЗ – Хасково, както и че Решение по чл.18г от ППЗСПЗЗ за имот с идентификатор 77195.733.229 няма постановено от ОСЗ – Хасково.
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателя са представени Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 64, том IV, дело № 1198/1978 г. от 13.11.1978 г. на Нотариус Маргарита Раева и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том VII, дело № 3061/1996г. от 19.07.1996 г. на Нотариус Ваня Марчева.
Видно от първия от тях, М. И. Г. е признат за собственик по давностно владение на 500 кв.м. лозе и 700 кв.м. празно място, находящи се в местността „Халилово“, землището на гр.Хасково, а според втория – Д. М. И., Х. Д. Г. и С. М. Д. продават съсобствения си наследствен имот на жалбоподателя Я.С.Я., а именно: 1200 кв.м. нива, от които 500 кв.м. лозе и 700 кв.м. празно място, находящи се в местността „Старите лозя“ /с предишно наименование „Халилево“/ в землището на гр.Хасково, заснето по кадастъра на района като имот № 229.
По делото съдът е назначил и изслушал заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че при изработване на плана на новообразуваните имоти по § 4 от ПРЗ на ЗСПСС, както и към момента на изготвяне на експертизата, процесният имот е със следните характеристики: вид територия на земята – земеделска; начина на трайно ползване – за земеделски труд и отдих; вид собственост – частна; категория на земята – пета; площ 1392 кв.м. Отразено е, че имотът не е бил предоставян за ползване по силата на актовете, визирани в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (на Президиума на НС, на Държавния съвет, на Министерски съвет), тъй като не е в списъка на ползвателите, закупили предоставени им за ползване земеделски земи в местност „Халилово – юг“. Включен бил в ПНИ на основание разпоредбата на т.2.5 от „Технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ“, одобрени със Заповед № РД – 46 – 494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД – 02 – 14 – 454/22.08.2003 г. на МРРБ.
Съдът прие като доказателство и Решение № 260005/19.05.2022 г., постановено по адм.дело № 68 по описа за 2020 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 19.10.2022 г., от което се установява, че подадената от Я.С.Я. жалба против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за местност „Халилово“ в гр.Хасково, Община Хасково, за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща поземлен имот 77195.733.229 по КК на гр.Хасково, с площ от 1392кв.м., при граници : поземлени имоти с идентификатори 77195.733.245; 77195.733.230; 77195.733.510 и 77195.733.630, е отхвърлена като неоснователна. С Решение № 679 от 19.10.2022 г., постановено по КАД № 621 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г., Решение № 260005/19.05.2022 г., постановено по адм.дело № 68 по описа за 2020 г. на РС-Хасково е оставено в сила.
Останалите писмени доказателства по делото съдът намира за неотносими за разрешаване на въпросите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно от известие за доставяне, жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта на 29.01.2020 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 05.02.2020 г. Освен това са релевирани и основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Същата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Следователно, жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В случая, съдът
приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П. върху новобразуван
имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№ 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.733.229,
м.“Халилово“, землище гр.Хасково, с площ 1392 кв. м. при граници и съседи:
77195.733.245, 77195.733.230, 77195.733.510, 77195.733.630; ограничения в собствеността
няма. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху
всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В
настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право
на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота,
следователно оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4031/05.12.2019 г., в която е посочено наличието на сгради.
Тук е мястото да се посочи, че възражението на жалбоподателя за немотивираност на административния акт му поради липса на посочване на фактическите и правните основания за издаването му е неоснователно и необосновано. Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването и, следва да се посочи, че Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.“Халилово“, землище гр.Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50015 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4031/05.12.2019 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Освен, че това обстоятелство не е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на м.“Халилово“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.733.229 в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и оспорването на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение № 260005/19.05.2022 г., постановено по адм.дело № 68 по описа за 2020 г. на РС-Хасково по отношение на процесния недвижим имот.
Точно защото заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ,
предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на
влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за
тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на
върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от
27.12.2011г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по
описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334
по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.
Доколкото в
настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на новообразуваните
имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният имот е
отреден и записан в регистъра към него на наследниците на М. И. П., в съответствие с §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково
е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз
основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
кметът на съответната община действа при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ –
съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това
съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността
й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните от
регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.“Халилово“, землище гр.
Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от
ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната
заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него,
тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.
Основните твърдения на жалбоподателя всъщност са свързани с довода му за притежание на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
С оглед всичко
изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на процесния
административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета на
община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване
на законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от
компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и
са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, респ. не страда от
пороци, обосноваващи нейната нищожност.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 2227 от 13.12.2019 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П., върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор 77195.733.229, м. „Халилово", землище на гр.Хасково, с площ 1392 кв.м., при граници и съседи: 77195.733.245, 77195.733.230, 77195.733.510, 77195.733.630; ограничения в собствеността няма.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.