№ 3843
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110127706 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „А.С.В“ ЕАД
против Д. КР. СТ., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сума в размер на 1000 лв., представляваща главница по
договор за заем ...... № 8012-00031294 от 12.01.2019 г., ведно със законна лихва от 31.01.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 150,56 лв. за
периода 12.02.2019 г. - 12.01.2020 г., лихва за забава по договор за заем в размер на 32,56 лв.
за периода 12.02.2019 г. - 30.01.2020 г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги в
размер на 24,79 лв. за периода 12.02.2019 г. - 31.01.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение от 22.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4968/2020 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 12.01.2019 г. между „.....“ АД И ответника Д. КР. СТ. бил
сключен договор за заем ...... № 8012-00031294, по силата на който дружеството му
предоставило заем в размер на 1000 лева, като договорът бил сключен от разстояние без
физическото присъствие на страните при спазване на разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР.
Твърди, че ответникът е попълнил всички необходими документи, включително и
утвърдения от ищеца формуляр за ......не за заем ......, който изпратил към „.....“ АД. Чрез
избиране на бутона „......й“ ответникът декларирал, че се е запознал с предварително
изпратения му от кредитодателя формуляр, както и че бил съгласен с преддоговорната
информация относно договора за заем, включително с Общите условия и всички други
документи, представляващи неразделна част от договора. Ищецът твърди, че договорът за
заем се считал сключен от разстояние и влязъл в сила от момента, в който кредитоискателят
– ответник в настоящото производство, въведе код за потвърждение на изпратения от „.....“
АД линк и изрично потвърди, че е съгласен с условията на договора за заем и общите
условия към него. Ищецът твърди, че ответникът е приел клаузите на договора за заем, като
е удостоверил, че е получил заемната сума и се задължавал да я върне в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, в общ размер на 1150,56
лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него, както и
начислените лихви за забава по договора за заем и договора за допълнителни услуги. Излага,
1
че срокът на договора е изтекъл на 12.01.2020 г. с последната погасителна вноска и същият
не е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът обуславя правния си интерес от предявяване
на настоящия иск като навежда доводи, че на 10.06.2019 г. било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 ЗЗД между „А.С.В“ ООД, чийто правоприемник е ищецът и „.....“ АД, по
силата на който вземанията на цедента срещу ответника, произтичащи от процесния
договор за заем, били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Ищецът в
качеството си на пълномощник на цедента твърди, че е уведомил длъжника за извършената
цесия с Уведомително писмо с изх. № УПЦ – П – МКР/8012-00031294 от 13.06.2019 г.,
изпратено с известие за доставяне. С оглед на изложеното иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4968/2020 г. на СРС, 82
състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на
ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от
неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на
представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован,
не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът
приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се
явяват вероятно основателни.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който е сторил разноски в
размер на 150 лева за държавни такси в исковото и заповедното производства, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А.С.В“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Д. КР. СТ., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. КР. СТ.
дължи на „А.С.В“ ЕАД на основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1000 лв., представляваща главница по договор за заем ......
№ 8012-00031294 от 12.01.2019 г., ведно със законна лихва от 31.01.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 150,56 лв. за периода 12.02.2019 г. -
12.01.2020 г., лихва за забава по договор за заем в размер на 32,56 лв. за периода 12.02.2019
г. - 30.01.2020 г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 24,79 лв. за
периода 12.02.2019 г. - 31.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
22.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4968/2020 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Д. КР. СТ., ЕГН **********, да заплати на „А.С.В“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3