№ 694
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
410 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 318, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез юрк. К.А., против
Решение № 261474/14.05.2021г. по гр.д.№ 8879/2021г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX гр.с., с което са отхвърлени предявените против против
„Амбър КГ“ ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени
установителни искове за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 2477/29.05.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5744/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, I бр. с. за сумата от 640, 34 лв., представляваща
стойността на предоставените мрежови услуги - достъп до
електроразпределителната мрежа, за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.
по партидата на длъжника за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ****, с
ИТН 1475488, и сумата от 13, 34 лв. – обезщетение за забава, начислено за
1
периода от 11.02.2020 г. до 25.05.2020 г., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 28.05.2020 г., до окончателното й заплащане; както
и е осъдено да заплати сумата от 520 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 8879/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX гр. с. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
исковете.
Въззиваемата страна „Амбър КГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Брезовско шосе“ № 176 А,
чрез адв.М.Б., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против „Амбър КГ“ ЕООД е заведена искова молба
по чл.422 във вр.с чл.410 от ГПК, с която посочва, че между страните е
възникнало правоотношение за доставка на електро енергия на основание чл.
98а Закона за енергетиката по силата на Общи условия на договорите за
продажба на електроческа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД. Сочи, че обектът на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа на “Електроразпределение Юг” ЕАД, на
чиято лицензионна територия е разположен. Поддържа, че съгласно чл. 104а
Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Твърди,
че всички потребители на електроразпределителната мрежа при общи
условия заплащат всички мрежови услуги, каквато представлява цената за
достъп по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и чл. 42 от ОУ, които са
публично известни на сайта на дружеството. Твърди, че на основание чл. 29,
ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите услуги се
заплащат от потребителите върху използваната електрическа енергия и/или
предоставената мощност. В ал. 3 на чл. 29 от Правилата е установено, че
мрежовите услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
2
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги. Тези услуги се заплащат от всички
потребители, които са присъединени към мрежата на съответния оператор.
Твърди, че ответникът е небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си ищецът доставил до обекта собственост на
ответника в гр. Пловдив, ул. *** с ИТН 1475488 за периода от 01.01.2020 г. до
31.03.2020 г. мрежови услуги, като претендира цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Претендирал е и присъждане на
обезщетение за забава.
Ответникът „Амбър КГ“ ЕООД е депозирал в срок Писмен
отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил иска изцяло. Възразил е за
процесния период да е ползвана електрическа енергия и мрежови услуги.
Възразил е обектът с ИТН 1475488 да е присъединен към
електроразпределителната мрежа, съответно да е предоставена мощност за
посочените в исковата молба размери. Оспорил е правомерното поставяне на
средства за търговско измерване съобразно ПИКЕЕ. Поддържа, че е
депозирал декларация за достъп с искане за постоянно захранване с
електрическа енергия за обект на ул. „***, а не на ул. *** 6*, като оспорва
такъв адрес изобщо да съществува. Посочва, че трафопост с диспечерско
наименование „Риболовна станция“ е собственост на ответника, както и че
използва собствена електроразпределителна мрежа и собствен кабел, които не
са собственост на преносното и разпределително предприятие. Дружеството
било собственик на обектите, от които е изградена мрежата и от които
получава електрозахранване. Изтъква, че по смисъла на Закона за
енергетиката достъпът е правото за използване на преносната и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия, следователно за
да заплаща такса достъп потребителят трябва да е присъединен към тези
мрежи. В случая това не било така, тъй като считано от 26.11.2019 г.
електрическото захранване до обекта е прекъснато и достъпът е преустановен.
Счита, че при прекъснато електрическо захранване не може да се приеме, че
имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа по смисъла на
ПТЕЕ. Застъпва, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, в частта, в която
позволява услуги да се начисляват върху предоставена мощност, противоречи
на закона, Конституцията на РБ и на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение. Твърди, че не е допустимо да бъде
3
начислявана такса при липса на предоставена услуга. Тази норма от ПИКЕЕ
била установена и в противоречие със Закона за енергетиката. Твърди, че
средството за търговско измерване е поставено в нарушение на нормите,
установяващи мястото на мерене. В случая последното е след границата на
собственост и е на страната на по-ниското напрежение на понижаващия
трансформатор и мери консумираната енергия на ниво ниско напрежение,
което е в нарушение на чл. 14 от ПИКЕЕ. Това обстоятелство счита за
достатъчно основание за отхвърляне на иска, в който смисъл се позовава на
практика на касационната инстанция.
Районният съд, за да отхвърли предявения иск, излага основни
съображения, че в закона не е предвидено изискване за сключване на
договора в писмена форма, в който смисъл съдът не възприема доводите на
ответника, релевирани в хода на устните състезания. Ето защо, договорът за
продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 от
ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на
електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. От приложените по делото
доказателства се е установило, че ищцовото дружество е изпълнило
процедурата по чл. 98а от ЗЕ. По делото обаче не са представени Общите
условия на електроснабдителното дружество. Последните са публично
достъпни на сайта на ищеца – www.evn.bg, но в случая не може да се достигне
до извод за съществуващите облигационни отношения между страните с
предмет доставка на електроенергия и мрежови услуги, тъй като ответникът
оспорва да е страна по възникнало правоотношение с ищеца, а последният не
е доказал при условията на пълното и главно доказване, че Общите условия
са влезли в сила с прилагане на препис от публичното издание, в което
Общите условия са били публикувани. Обстоятелството, че Общите условия
са влезли в сила не може да се приеме за общоизвестен факт по смисъла на
чл. 155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. Посочването
единствено на изданията, в които са публикувани тези общи условия, не води
до доказване на това обстоятелство, което доказване следва да е пълно и
главно, доколкото представлява предпоставка за наличие на
облигационноправна връзка между страните.
4
Позовава се на константна съдебна практика -
Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г., ТК, ІІ т. о. на
ВКС
Решение № 44/23.03.2012 г. по т. д. № 513/2010 г., ТК, ІІ т. о. на
ВКС.
Районният съд аргументира, че липсата на надлежни писмени
доказателствени средства за публично известяване на потребителите на
електроснабдителни услуги за общите условия и изтичането на съответния
законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред води
до извод за неоснователното позоваване на клаузи от общите условия, като
източник на претендираното вземане. Посочва, че е това е достатъчно, за да
приеме, че вземането на ищцовото дружество е недължимо, което води до
неоснователност на предявените искове.
С подадената въззивна жалба от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателя се отнасят до това, че
Районният съд неправилно е отхвърлил предявените искове единствено с
мотив, че по делото не било доказано, че Общите условия на ЕВН ЕС да
влезли в сила, тъй като по делото не бил приложен препис от публично
издание, с което те са публикувани. Поддържа, че това обстоятелство не е
било оспорено от ответника с депозирания Писмен отговор по чл.131 от ГПК,
а и Районният съд не е дал указания в тази насока при разпределяне на
доказателствената тежест. Осъществяването на пълно и главно доказване от
дружеството като ищец е проведено спрямо направените оспорвания от
5
насрещната страна. Поддържа, че не следва ищецът да доказва всякакви
обстоятелства само и единствено поради общото задължение да провежда
пълно и главно доказване. Именно чрез направените оспорвания и
възражения в процеса от ответника се очертава кръга на необходимите и
относими доказателства в производството
Въззивната инстанция намира, че тези възражения са
неоснователни. С протоколно определение от 27.11.2020г., в присъствието на
процесуален представител на ищцовото дружество, Районният съд е
извършил доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и е разпределил
доказателствената тежест между страните. Указал е, че възникването на
спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/:
1.наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде,
като предостави мрежови услуги, а купувачът – да ги получи и да заплати
уговорената цена.
2.продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното
количество на купувача.
От процесуалния представител на ищеца не е постъпило
възражение към доклада. Ответникът с Писмения отговор по чл.131 от ГПК е
оспорил изобщо да е бил присъединен към електроразпределителната мрежа,
съответно да е била предоставена мощност за посочените в исковата молба
размери, тоест оспорва да е бил страна по това правоотношение. Ето защо,
ищецът е следвало да докаже, че това не е така, тъй като първо - ответникът е
страна по договор за продажба на електроенергия, който е сключен с
публикуването от електроснабдителното предприятие на одобрените от
ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
поради което и не е необходимо писмено приемане от потребителя; второ –
относно довода за фактическото присъединяване да ангажира доказателства,
включително и да въведе довод, че цената за достъп до
електроразпределителната мрежа съществува като елемент от мрежовата
услуга, която се предоставя на ползвателите на мрежата и винаги се е
6
заплащала от тях. В конкретния случай, ищецът не е предприел процесуални
действия по доказване на първата указана от Районния съд предпоставка от
фактическия състав на иска, а именно, че ответникът е страна по
облигационното отношение.
Решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв. за направени
разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен
ДПЗС /на л.27/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261474/14.05.2021г. по гр.д.№
8879/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с.
Осъжда “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК -
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, да заплати на „Амбър КГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Брезовско шосе“ № 176 А,
сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1969/2021г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7