О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 05.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Григорова
гр.д. № 5736 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
е по подадена от П.М.С. срещу П.на РБ искова молба, с която е предявил иск по
чл. 2б от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото на ищеца за разглеждане в разумен срок на наказателното
производство, образувано през 2012 г. и приключило с влязла в сила оправдателна
присъда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е възразил срещу допустимостта на
иска. На първо място, ищецът бил обезщетен за продължителността на наказателното
производство с присъденото му обезщетение по гр.д. № 7734/2020 г. по описа на
СГС, І-13 състав.
Недопустимостта на иска
произтичала и от неприключилата процедура по глава ІІІ „а“ от ЗСВ, тъй като
ищецът подал заявление за определяне и изплащане на обезщетение, по което
нямало произнасяне.
Настоящият съдебен
състав счита за основателен първият от доводите на ответника за недопустимост
на производството по делото.
На 28.07.2020 г. в СГС е
постъпила искова молба от П.М.С. срещу П.на РБ, с която са предявени обективно
съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от водено
срещу него наказателно производство. Част от заявените в исковата молба
твърдения са за вреди, свързани с продължителността на производството, като
изложеното се преповтаря в исковата молба, по която е образувано настоящото
производство.
С решение № 263118 от
14.05.2021 г. по гр.д. № 7734/2020 г. по описа на СГС, приложено към отговора
на исковата молба, съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е присъдил на от П.М.С. сумата от 9 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 5280 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК и чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3
вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на
04.06.2020 г. присъда от 15.11.2017 г. по НОХД № 171/2016 г. на СпНС. Присъдил
е законните лихви върху сумите от 04.06.2020 г. до окончателното им изплащане
Видно от мотивите на
съдебното решение, съдът е отчел продължителността на производството, за да
определи окончателния размер на обезщетението. Твърденията съставляват
основанието на иска и след като продължителността на наказателното производство
е въведена като фактор, обусловил размера на съдебно предявената претенция по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, отделен иск по чл. 2б от ЗОДОВ се явява
недопустим.
В решение № 100 от
8.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК е даден
отговор на въпроса за отделно присъждане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 и
по чл. 2б от ЗОДОВ. Развитието и приключването на наказателното производство
извън разумния срок е счетено от ВКС за обстоятелство, което ангажира отговорността
на държавата, независимо от основателността на обвинението, а когато то е
незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение
при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С други думи, самостоятелен иск по чл. 2б от ЗОДОВ е
допустим винаги, когато е нарушено правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Когато
обаче е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, продължителността е
критерий, който съдът съобразява при определяне на обезщетението, в приложение
на правилата по § 1 от ЗР на ДОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД.
Въпреки че въпросът, по
който е постановено решението на ВКС по гр.д. № 2682/2018 г. касае хипотеза на
обективно съединяване на искове, даденото от ВКС разрешение следва да се
приложи и в конкретния случай. Това е така, защото основанието на размера на
иска по гр.д. № 7734/2020 г. по описа на СГС обхваща и продължителността на
производството като критерий, обуславящ присъждане на по-висок размер на
обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Доколкото гр.д. №
7734/2020 г. не е приключило с окончателен съдебен акт, налице е хипотезата на
чл. 126 от ГПК. Налице са две висящи дела с идентичен предмет, поради което по–късно
заведеното дело – гр.д. № 5736/2021 г. следва да се прекрати служебно.
Така мотивиран и на основание чл. 126 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява
производството по гр.д. № 5736/2021 г., образувано по предявен от П.М.С. срещу П.на
РБ иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, образувано след гр.д. № 7734/2020 г.
по описа на СГС за обезщетяване на вреди от влязла в сила присъда по НОХД №
171/2016 г. на СпНС.
Определението може да се
обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: