№ 8543
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110149816 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. И. А. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10 ЗПК, чл.
10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК,
чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 15.06.2018 г. между нея и ответника бил сключен договор за
кредит с № MAXJ500007452 от 15.06.2018 г. за сума в размер на 1000 лв. със срок на
кредита 11 месеца, общ размер на месечна вноска 183,64 лв. и размер на общо задължение
2020,04 лв. Твърди, че размерът на плащанията, които е направила по процесния договор е
сумата от 368 лв., а по образуваното изпълнително дело с номер 1414/2019 г. по описа на
ЧСИ И.Ц., плащанията които е направила до датата на подаване на исковата молба, са в
размер на 900 лв. Сочи, че възнаграждението за допълнителен пакет „Доверие“ не е
включено в ГПР, а ако същото е било включено в него, посоченият в договора ГПР не би
бил 37,78%, а по-висок. Твърди, че услугите, за които се дължи това възнаграждение,
представляващо „доброволен пакет Доверие“, са такива, свързани с усвояването и
управлението на кредита - изпращане на представител на дружеството, на когото да се
извърши плащане, отлагане на вноска, поради което счита, че клаузата, с която е уговорено
заплащане на възнаграждение за същите от договора е нищожна. Сочи, че заплащането на
това възнаграждение е предварително, като е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действие на сключения договор. Твърди, че съгласно погасителния
план е следвало да заплаща в продължение на 11 месеца за услуга, която не е използвала.
Счита, че споразумението за „доброволен пакет Доверие“ е уговорено в нейна вреда, тъй
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
клиента, поради което иска прогласяване на тази клауза за нищожна. Посочва, че освен това
въпросната клауза води до нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Твърди, че процесният
1
договор за кредит не е индивидуално договорен, като същият е бланков такъв, като ищцата
не е имала възможност да уговоря отделните клаузи. Счита, че са налице нищожни клаузи,
които не могат да бъдат заместени по право, с оглед на което и договорът не би бил
сключен без тях, поради което е налице нищожност на целия договор. Твърди, че ГЛП е в
размер на 32,54 %, поради което е по-голям от трикратния размер на законната лихва, а
именно 30 %, от което следва извод, че разпоредбата за възнаградителната лихва е нищожна.
Оспорва дължимостта на договорените лихва, възнаграждение за „доброволен пакет
Доверие“ и допълнителните такси, поради нищожност на договора за кредит. Твърди, че
клаузата по чл. 27 от договора, съгласно която е предвидена възможност за настъпване на
предсрочна изискуемост, също е нищожна. С оглед гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на договор за кредит с № МАХ_500007452 от
15.06.2018 г. с „Б.Е.Д.К.“ ООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона
за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит и да осъди ответника да й върне надплатената от нея сума в общ
размер на 268 лв., която сума надвишава размера на отпуснатата й такава като кредит по
процесния договор, както и претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че клаузите не са в противоречие с
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение, установени в обществото. Оспорва като неоснователно твърдението, че
предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна
лихва и по този начин се заобикаля законът. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР
отговаря на действителността. Твърди, че ищцата, като страна по договор за потребителски
кредит, сама е пожелала допълнителните действия, като договорът е можело да бъде
сключен и без тях. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, както и претендира
сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените
клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на добрите
нрави; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи.
Ответникът следва да докаже, че клаузите по процесния договор са индивидуално
уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна
информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по
него.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че на 15.06.2018 г. между страните е сключен
договор за кредит с № MAXJ500007452 от 15.06.2018 г. за сума в размер на 1000 лв. със
срок на кредита 11 месеца, както и че по процесния договор за кредит ищцата е извършила
плащания в общ размер на 1268 лв.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
2
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.03.2023 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3