№ 356
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Г. ИВ. СТ., ЕГН **********, срещу НП
№ 21-0769-004092/01.11.2021 г., издадено от началник на група в сектор ПП към ОД МВР -
Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. от БАК,
който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р. Ж.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2021 г., около 10:20 ч., в гр. Бургас, по ул. Т., до МОЛ П., по посока път I-6,
при извършена проверка от служители на сектор Пътна полиция - гр. Бургас, било
установено, че жалбоподателят Г. ИВ. СТ. управлява л.а. Ауди А4 с рег. № *******,
собственост на Е.Г. С., който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно
1
прекратена регистрация на 22.12.2020 г., поради непрехвърляне в срок след покупко-
продажба пред нотариус.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Д.В. съставил срещу жалбоподателя
АУАН. Преписката била изпратена на РП - Бургас, като с постановление от 25.10.2021 г.
прокурор при РП - Бургас постановил отказ да се образува досъдебно производство, след
което материалите били върнати отново в сектор ПП - Бургас. На 01.11.2021 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не
отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят Г. ИВ. СТ. е
управлявал процесния лек автомобил, регистриран на името на Ев. Й .Ив и придобит след
това от Е.Г. С., който е бил с прекратена регистрация. Въпреки това, съдът счита, че в
конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради
което и извършеното от жалбоподателя Г. ИВ. СТ. неправилно е било квалифицирано като
административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
2
знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС, жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от МВР на
22.12.2020 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните
документи за управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал
възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие и списък за направени разноски, съгласно които
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 400 лв. Предвид на това в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер на 400 лв., които да се
заплатят от ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-004092/01.11.2021 г., издадено от
началник на група в сектор ПП към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Г. ИВ. СТ., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Бургас да заплати на жалбоподателя Г.
ИВ. СТ., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в
3
размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4