Р Е
Ш Е Н
И Е
НОМЕР 260011; 25.02.2021 г.,гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд- Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР: Стела Й.
След като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 918 по описа за 2019 г. на Районен съд-
Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на
недвижим имот и движими вещи, във фаза по допускането на делбата.
Ищцата твърди в исковата си молба,
че с ответника са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 28.08.2009
година, който към момента е прекратен с влязло
в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1656/18 г. по описа на РС Търговище.
Твърди, че ответникът е притежавал преди сключването на брака им поземлен имот
в землището на гр. Търговище, с описание по акт за собственост - нива,
представляваща поземлен имот № ...........с площ от 2 153 кв.м., в местността „В. Г. . През 2006 г. с Решение № 8 / 05.10.2006 г. на комисията по чл. 17, ал.1,
т.1 от 3033 е променено предназначението на имота от земеделска земя в земя за
изграждане на „Жилищна сграда, гараж и стопански постройки”. Със заповед на
кмета на Община Търговище с № 3-0-55 / 07.08.2006 г. предназначението на имота
е било променено за „ жилищни нужди,,, като в последствие това предназначение отново
е било променено на такова за „жилищни нужди и трафопост „ при запазване на
стойностите на показателите за застрояване. Излага твърдения, че по време на
брака и с ответника двамата чрез съвместен принос са изградили в поземления
имот - лична собственост на ответника, еднофамилна жилищна сграда на два етажа
с две ателиета, с административен адрес - гр. Търговище, местност „В. Г. ”, с
разгъната застроена площ от 317 кв.м., като на първо ниво са разположени дневна с изход към
зимна градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет, баня, тоалетна, две
ателиета със складови помещения, свързани с тераса за рисуване, входно антре,
както и парно и складово помещение, а еднораменна
стълба води към втория етаж, където е разположено предверие
с емпоре, гледащо към дневната, санитарен възел
(баня/тоалетна), две спални с тераси. Сградата е изградена въз основа на
Разрешение за строеж № РС-01-272 от 13.08.2007 г., издадено от Главния архитект
на Община Търговище, като е завършена в
груб строеж през 2014 г., за което е съставен акт обр.
№ 14 на 21.09.2014 г., а цялостно е
завършена през 2015 г., за което е съставен акт обр.
№ 15 от 28.04.2015 г., и е въведена в експлоатация с Удостоверение № РВЕ-01-37
от 20.07.2015 г., издадено от Главния архитект на Община Търговище. Сградата е
нанесена в КККР на гр. Търговище с идентификатор № .............. В същия имот
по време на брака, през 2010 година е
била изградена и друга постройка с предназначение жилище, със застроена площ от
40 кв.м. С оглед на това ищцата твърди, че сградата е била придобита от двамата
съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Освен тази сграда, по време
на брака твърди, че с ответника са придобили и движими вещи, описани в исковата
молба. Поради това, че с ответника не могат доброволно да уредят отношенията си
във връзка с общността, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
допусне до делба ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с две ателиета, с
административен адрес - гр. Търговище, м. „В. Г. ”, с разгъната застроена площ
от 317 кв.м с идентификатор ...........построена в имот № ...........с площ от
2153 кв.м., в местността „Войнишка град по КККР на гр. Търговище, одобрени със
Заповед № РД-18-18 / 17.06.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК и последно
изменени със Заповед № КД-14-25-295 / 20.03.2006 г. на директора на СГКК - гр.
Търговище, състояща се от две нива: първо ниво - дневна с изход към зимна
градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет, баня, тоалетна, две ателиета
със складови помещения, свързани с тераса за рисуване, входно антре, както и
парно и складово помещение, второ ниво - предверие с емпоре, гледащо към дневната, санитарен възел (баня/тоалетна),
две спални с тераси; ПОСТРОЙКА С ЖИЛИЩНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, със засторена площ
от около 40 кв.метра, находяща се в описания в
пункт поземлен имот, с адм. адрес - гр. Т., м. „ В. Г. „, при квоти по 1/2 ид.ч.
за всеки. Моли да се допусне и делба на описаните в исковата молба движими
вещи, при същите права за страните.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
имотите са изключителна негова собственост. Строежа на сградата е започнал през
2007 г. от него, като е изградена и
завършена през м.юни 2009 г. до изграден покрив. Т.е. построена е преди да
сключат брак с ответницата. Съгласно строителните норми и правила, е изградил
къщата без да ползва услугите на строителни фирми, сам наема работници, при което
строителната документация да се изготви в по-късен момент. По отношение на
по-малката постройка, твърди че я е построил с помощта на негов приятел през
2006 г. Предназначението и е да служи за
склад за инструменти и материали. Поради това и принадлежи на него, като собственик
на земята. В условие на евентуалност навеждат твърдение за пълна трансформация на лични средствата за
изграждане на имотите. Оспорват и твърденията на ищцата, че тя има принос при
изграждане на имотите. Доходите, които е имала през годините не са и
позволявали да внася средства за изграждане на имотите. Оспорва и иска за делба
на движимите вещи.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Страните са бивши съпрузи. Видно от
приложеното към делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са
сключили такъв на 28.08.2009 година. С решение № 653 от 27.12.2018 година,
постановено по гр.д.№ 1656/18 по описа на РСТ, бракът им е прекратен. С
нотариален акт за покупко -продажба № 112, том I, дело № 47/2006 на нотариус с рег.
№ 317 , район на действие РСТ, ответникът Д.Ч. е придобил правото на
собственост, върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 2 153
кв.м., в местността „В. Г. “, в землището на гр.Търговище, с идентификатор .............В
последствие с решение № 8 от 05.10.2006 година на Областна дирекция „Земеделие
и гори“ Търговище, предназначението на имота е променено от земеделска земя в изграждане на жилищна сграда, гараж и
стопански постройки. През месец май 2008 година ответникът е внесъл като
възложител, проект за изменение на ПУП-план за застрояване на процесния поземлен имот, като със заповед № 3-0-60 от
02.07.2008 година на Община Търговище е одобрен проекта на плана за застрояване
на този поземлен имот.
Основния спор по делото е кога е
започнал строежа, колко време е продължил и кога сградата е построена в груб строеж. За установяване на тези факти
бяха събрани в хода на процеса както писмени, така и гласни доказателства.
Писмените доказателства, съдържащи се в том първи от делото, са представени
основно от страна на ответника и представляват фактури за закупени строителни
материали и актове във връзка с изграждането на обекта. Разрешителното за
строеж № РС-01-272 от 13.08.2007 година,
е приложено на л.94 от делото. Ответникът е предприел съответните действия по
изготвяне на нужните проекти. Видно от разрешението за строеж, възложителят-
ответникът по делото, съгласно действащите към този момент норми на ЗУТ е бил
длъжен да сключи договор с технически ръководител, който съставя протокол за
откриване на строителна площадка, какъвто по делото не е приложен. Съгласно т.
3 и в изпълнение на разпоредбите на чл.159, ал.3 от ЗУТ в три дневен срок от
завършването на фундаментине на строежа, съответният
технически ръководител следва да предприеме действия за установяване на
съответствието на строежа с издадените строителни книжа и прилагането на ПУП от
съответният служител в общината. След снабдяването с необходимите разрешителни
през 2007 година, ответникът е започнал да закупува нужните строителни
материали за изграждането на обекта, за което свидетелстват приложените от
л.113 до л.168 от делото писмени доказателства. От тези доказателства е видно, че голяма част
от строителните материали са закупени преди, сключването на брака на страните,
но такива са закупувани и след това- - на 08.10.2009 г.,-л.130 от делото, на
01.09.2008 г.- л.135 от делото. Сключен е и договор за присъединяване на
потребител към електроразпределителната мрежа с Е-ОN България, от 03.09.2008 година,
л.106 от делото. С този договор са определени необходимите условия за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на това дружество, на обект
„жилищна сграда“ в гр.Търговище,
местността „В. Г. “, както и е учредено право на строеж за трафопост. В
договора обаче, страните не са договорили никакви срокове за изпълнение, поради
което същия не съдържа никаква индиция относно
сроковете, в които е изграждана процесната жилищна
сграда. Като с нотариален акт № 170, том
XVI, дело № 1899/2008 г. на нотариус с рег.№ 496, с район на действие
РС-Търговище, ответникът Ч. е учредил в полза на електроразпределителното
дружество, право на строеж за изграждане на трафопост в поземлен имот с
идентификатор .............На 19.08.2011 година от Регионална дирекция
строителен надзор Търговище е издадено разрешение за ползване № ДК-07-СИР-150
на строеж външно ел.захранване и кабелна линия, находящ
се в местността „В. Г. “ по плана на гр.Търговище. Във том втори от делото от
лист 486 до л.498 са приложени актове образци, издадени съгласно Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с
които се удостоверява приемането на извършени СМР в различните етапи от
строителството, за периода 14.06.2008 година до 18.10.2014 година. Приложено е
на л.502 и становище с изх.№ 5 от 19.01.2015 година, от „Водоснабдяване и
канализация“ Търговище до Община Търговище, че към тази датата строежът може да
бъде въведен в експлоатация, с оглед на това, че отговаря на изискванията
относно захранването на същия с питейна вода и отвеждане на отпадъчни води,
както и, че за него има открита партида и сключен договор за предоставяне на ВиК услуги.
Приложените от л.462 до л.477 от
делото писмени доказателства, представени от ответника, не следва да се
обсъждат, тъй като не са приети като доказателства по делото.
Освен писмените доказателства, във
връзка със строежа на процесните сгради, по делото са
приложени и приети като такива и писмени доказателства относно реализираните от
ищцата доходи, за периода на строителството и преди това. За периода декември
2005 г. до септември 2008 година, ищцата е заемала длъжността директор Школа за
изобразителни изкуства в гр.Търговище-за 2005 година е получила доход в размер
на 3 520.52 лв., за 2006 г.- 5 141.77 лв., за 2007 – 5 975.51
лв. и за 2008 година -6 559.49 лв./служебна бележка приложена на л.195/,
посочените период не касаят периода на строителството на процесните
сгради. Видно от приложената на л.196 от делото служебна бележка, за периода
01.01.2011 г. до 30.09.2019 година, ищцата е получила
доходи от рента в размер на 10 806.00 лв. Във втори том от л.319 до л.435
са приложени данъчни декларации относно доходите реализирани от ищцата за
периода 2008 -2018 година. За тези периоди е видно, че ищцата не е декларирала
големи доходи. Доказателства относно доходите на ищцата се съдържат и в
показанията на разпитаните по делото свидетели В. С. , П(Н(, В. Н. и Х.Х.. Последният е син на ищцата, но съдът кредитира
показанията му с оглед на това, че са подкрепят от показанията на останалите,
които са незаинтересовани от изхода на спора. Съгласно тези показания, ищцата е създала
школа за рисуване, от която е реализирала доходи, но и такива е реализирала от
картините, които е рисувала и продавала. В много от случаите картините са
продавани от ответника, като средствата са влагани и в строежа на къщата им.
Дали тези доходи са декларирани и дали са заплащани съответните данъци, в
настоящото производство не подлежи на контрол и обсъждане.
Относно изграждането на сградите
бяха допуснати и изготвени до делото три технически експертизи. Две от
експертизите се възприемат от съда и страните и констатациите по тях, се приобщават към доказателствата по делото. По
отношение на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Д.Д., на л.518 от делото, съдът намира, че не
следва да позовава изводите си на нея, с оглед на това, че при изготвянето и
вещото лице е обсъждало и изготвило заключението си въз основа на писмени
доказателства, които не са приети като такива по делото. От първото по делото
заключение, изготвено от вещото лице Д.Д. се
установява, че изграждането на жилищната сграда и постройката не може да бъде
направено изцяло само с строителните материали, за закупуването, на които има
приложени по делото писмени доказателства. Втората, по-малката постройка,
изградена в имота, не е трайно прикрепена към земята, с оглед на това, че не
отговаря на изискванията на ЗУТ, тъй като няма основи. Тази постройка има
временен статут, представлява постройка на допълващо застрояване.
По делото беше назначена и техническа
експертиза, която да даде заключение, съобразно представените документи към
2010 година на какъв етап е бил строежа, била ли е сградата изградена в „груб
строеж“ и кога е поставен покрива. Съдът възприема изцяло тази експертиза,
съгласно, която с оглед представените строителни книжа, покривът на сградата е
положен през 2014 година, като към 2010 година, обекта е бил изграден на ниво
терен-пода на първия етаж.
В хода на процеса за установяване на
сроковете, в които са били извършвани отделните етапи от строителството на процесните сграда и преди всичко основната такава, бяха
изслушани показанията на свидетелите, водени и от двете страни. Такива факти се
съдържат основно в показанията на свидетеля Е.А. съгласно показанията на този
свидетел строежа на сградата е започнал през 2007 година. Първо е направена
малката сграда. През есента на 2007 година са положени основите на основната
сграда. До лятото на 2008 година първият етаж е бил иззидан и е положена
плочата му. През есента на 2008 година е изграден втория етаж, а покрива е бил
поставен през месец август 2009 година. Според този свидетел страните са се
нанесли да живеят през 2012 година. Средствата за строежа са осигурявани изцяло
от ответника Ч., а съпругата му тогава не е взела никакво участие по строежа.
Свидетелят изключително подробно и
хронологично изложи фактите относно изграждането на голямата сграда, като имаше
спомен и за най-дребните подробности, а фактите, които изложи са изгодни
единствено и само за ответника Ч.. В
детайли си спомня изграждането на обекта, но няма никакъв спомен относно това,
дали ищцата със собствения си автомобил е носила на обекта строителни материали
в малки разфасовки, както и дали нейния син е помагал в това. Това, както и обстоятелството, че този
свидетел от 2009 година с позволението на ответника живее в малката постройка,
не заплаща консумативи като ток, вода, не заплаща наем, поддържа имота и към
момента, за което ответника му заплаща някаква сума, хвърля съмнения относно
достоверността на показанията му и сочи на извода, че те са дадени единствено и
само в интерес на ответника. Този свидетел се намира във определена зависимост
от благоразположението на ответника към него, поради което и показанията му са
в тази насока. Ето защо, съдът не би могъл да кредитира изнесеното с неговите
показания. Това до голяма степен се отнася и до показанията на свидетеля С. С.,
който заедно с адвоката на ответника, а.. И. са близки приятели. В това няма нищо лошо, но
в показанията си относно изграждането на сградата, свидетелят беше много
обстоен и категоричен, докато на въпросите относно участието на ищцата в
грижите по домакинството, по изграждането на строежа, свидетелят нямаше големи
спомени. Останалите свидетели, сочени от ответника И.В., ГЕ. Г. и С. С., с показанията си не можаха да
внесат яснота кога точно голямата сграда е била изградена на етап „груб строеж“.
От техните показания се установи,
че строителните материали, нужни за изграждането на обекта през годините, са
били поръчвани и съответно заплащани от ответника.
Яснота по въпроса кога сградата е
изградена на етап „груб строеж“, не можаха да внесат и показанията на
свидетелите, сочени от ищцата П(Н(, В. С. , В. Н. и Х.Х..
От техните показания се установява, че семейството преди да построи къщата е
живяло в гр.Търговище, в жилището на ответника. Нанесли са се в новата сграда
през 2014 или 2015 година. За което свидетлства и
приложената на л.316, том втори от делото справка за потребление на ел.енергия в имот на ул.“Е. С. “, № 9 на Д.Н.Ч.. Видно
от приложената справка, която обхваща периода октомври 2006 г. до 09.01.2015
година, в това жилище е имало обичайно потребление на електричество, като през
летните месеци е било по-ниско, а през
зимните по-високо, като от юли месец 2014 година, потреблението на
електричество в имота, рязко спада. Консумирането на вода и електроенергия в
обекта през всеки месец в ревизирания период безспорно сочи на фактическо
ползване на имота. Докато са били семейство и двамата са се грижили за
издръжката му, за домакинството, както със средства от доходите си, така и със
съответните грижи по поддържането на дома и домакинството. И двамата са
художници и са реализирали доходи от продажбата на техни картини, като са
влагали част от тези средства и в изграждането на новата къща.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прави следните изводи: безспорно е, че страните са бивши
съпрузи. Безспорно е, че сградите предмет на делба са изградени в недвижим
имот, собствен на единия съпруг-Д.Ч.. Спорът в случая е дали жилищната сграда построената
в имота на ответника е негова индивидуална собственост или е придобита от
съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. В този случай меродавен е
момента, в който процесната сграда е изградена на
етап „груб строеж“, предвид на това, че правото на собственост на сграда
възниква от момента на изграждането й в „груб строеж" /според чл.181 ЗУТ,
редакцията действала към момента на изграждане на сградата/. Тук се поставя и
първият спорен между страните въпрос: Завършена ли е била процесната
сграда до степен на „груб строеж" към 28.08.2009 година-датата, на която
са сключили граждански брак, така както твърди ответника в отговора си на исковата
молба и какво се включва в това понятие – изграждане само на етажите или и на
покрива. Съгласно ППВС 5/1972г.,
представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, приложима и при
действието на сега действащия СК, в обхвата на СИО се включва сграда, построена
по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да
е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. В същия смисъл е константата
практиката на ВКС, съгласно която когато собствеността на спорната
вещ е придобита по време на брака, в т.ч. и в хипотезата на изграждане на
самостоятелен обект на правото на собственост в личен имот на единия съпруг,
законовата презумпция намира приложение, ако са налице посочените в нея
предпоставки – да е по време на брака на страните и да е резултат от съвместен
принос. Сградата възниква като обект на собственост при изграждането й в „груб
строеж“, като по смисъла на пар.5, т.46 на ДР на
ЗУТ, груб строеж е изпълнен, когато са изпълнени ограждащите стени и покривът,
без или в различна степен довършителни работи- решения №840/15.07.2011г на ВКС,
по гр.д.№4752/2008г, IV ГО, ГК и решение №98/16.02.2010г на ВКС по гр.д.
№291/2009, III ГО, ГК в които се приема, че за да е налице функционално и
пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, е
необходимо сградата да бъде довършена в „груб строеж” или „до карабина”. В този
случай се приема, че е налице функционално и пространствено обособен обект,
годен да осъществява предназначението си. С оглед на това, в тежест на съпруга,
претендиращ, че построената върху земя, негова индивидуална собственост сграда,
е построена /завършена до етап „груб строеж“/ преди сключването на
брака.
Изграждането на постройки и въвеждането им в експлоатация е строго
регламентиран процес, за установяването на който се издават съответните актове.
Съдържанието на актовете, които се съставят по време на строителството е
регламентирано в Наредба № 3/31.07.2003г. Актът, който удостоверява, моментът
на изграждане на сградата на етап „груб строеж“ е Акт образец 14, съгласно тази
наредба. Следва да съобрази също и непротиворечивата съдебна практика, според
която степента на завършеност на строежа към предявяване на иска може да бъде
установена с всички допустими по ГПК доказателства – писмени, гласни, експертни
заключения, които следва да бъдат преценявани от съда в тяхната съвкупност, да
бъде съобразено значението на всички доказани факти, както и кои доказателства
съдържат индиция за осъществяването на имащите правно
значение за спорното право факти (решение № 53 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. №
1467/2009 г. на ВКС, 2 г.о.). Това е така, с оглед на факта, че актовете,
издавани по реда на цитираната наредба, включително и Акт обр.14,
удостоверяващ изграждането на сградата в „груб строеж“, съставляват частни
свидетелстващи документи и като такива не разполагат с формална доказателствена сила. Оборването на извършените СМР,
отразени в протокола, е допустимо и без проверка на истинността му по реда на
чл. 193 от ГПК. Тези документи подлежат на обсъждане от съда като писмено
доказателство в съвкупност с фактите и обстоятелствата, установени въз основа
на останалите събрани по делото доказателствени
средства. В тази връзка бяха допуснати и събрани в процеса гласни доказателства,
част от които съдът не възприема, с оглед на това, че са заинтересовани от
изхода на процеса, в полза на ответника. В тази връзка бяха приети по делото и
две текхнически експретизи.
Съгласно последната експертиза, въз основа на издадените актове и протоколи се
установява, че процесната сграда е завършена в „груб
строеж“ през 2014 година, много след сключването на брака на страните. През тази година съпрузите са започнали да обитават построената сграда,
като Непротиворечиви данни се съдържат и в депозираните по
делото гласни доказателства, свидетелите сочени от ищцата. Тези доказателства
съдът възприема изцяло, с оглед на това, че кореспондират с писмените
доказателства относно разходите за
консумирана ел.енергия, в жилището, които съпрузите са обитавали до този момент,
строителните книжа. Показанията се подкрепят и от приложените писмени
доказателства, които сочат, че към 19.08.2011 година е издадено разрешение, за
ползване на външно захранване на строеж-л.314 от делото, становище за въвеждане
в експлоатация на строеж, издадено от „ВиК“ Търговище
от 19.01.2015 година. По делото не се събраха доказателства, които да обосноват
извода, че сградата е била изградено на етап „груб строеж“, преди сключването
на брака на страните 28.08.2009 година. Дори и показанията на свидетелите,
сочени от ответника са противоречиви в тази насока. Доколкото не са събрани категорични доказателства, които да опровергаят
съдържанието на цитирания Акт образец 14, който удостоверява, че сградата е
била изградена на етап „груб строеж“ към 21.09.2014 година, следва да се приеме,
че това е доказателството по делото, относимо към фактическото състояние на обекта към този момент. Действително няма
разписани срокове, в които възложителят да се снабди със съответния акт
образец, при завършване на всеки етап от строителството. Именно на това се
позовава ответника, като твърди, че Акт образец 14 е издаден много по-късно от
изграждане на сградата на етап „груб строеж“, но точно той като възложител е
длъжен да се снабди с тези протоколи, под страх в последствие, да не може да
установи точно кога е изпълнен съответния етап от строителството. След като
самият възложител не се е снабдил с необходимите строителни книжа, то не може и
не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Преценявайки и другите протоколи, които са
съставени за установяване на отделните етапи на изграждане на сградата,
съгласно наредбата, тяхната хронология, останалите писмени доказателства относими към тези
факти, следва извода, че процесната жилищна сграда е
изградена на етап „груб строеж“ към 21.09.2014 година, а не както твърди
ответника, преди месец август 2009 година.
Освен твърдението, че сградата е
изградена в „груб строеж“ преди сключването на брака на страните, ответникът
навежда твърдението, че дори и да се приеме, че е изградена след този момент, то
ищцата няма никакъв принос в придобиването на това имущество, съответно то не е
в режим на СИО, т.е. оспорва се приноса на ищцата в придобиването и. Съгласно
разпоредбите на чл.21, ал.1 от СК, вещите придобити по време на брака, в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, доколкото страните не
са избрали разделен режим на общността или не са уредили тези отношения с
брачен договор. Съвместният принос не се изразява само във влагане на парични
средства, но и чрез влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Законовият режим на съпружеска имуществена
общност е императивен и до доказване на
противното се приема, че придобитото
по време на брака принадлежи
на двамата съпрузи. Твърдението на ответника е, че ищцата не е разполагала с достатъчно
средства, за да участва в изграждането на новата сграда. Но средствата,
доходите, са само единия от критериите по
чл. 21, ал. 2 СК /от 2009 г. приложим в отношенията между страните/. При
изясняване правоотношенията между съпрузите, касаещи общността, следва да бъдат
установени и останалите критерии, а именно: влагане на труд, грижи за децата и
работа в домакинството. В тази насока се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че ищцата също е
полагала труд, за което е получавала доходи. Такива е получавала и извън
трудовото си правоотношение от рента на земеделски земи, от продажбата на нейни
картини. Освен горното от доказателствата се установява, че през време на целия
брак е поддържала жилището, което е обитавало семейството, поддържала е
домакинството. Страните нямат родени от брака си деца, но ищцата е обгрижвала ответника, като му е оказвала помощ във връзка с
упражняваната от него професия, изразяваща се в осигуряване на нужния транспорт,
било то работното му място, което е извън града, било то събрания и семинари
свързани с упражняване на неговата професия. Не е имало период,
през който да се дезинтересирала от задълженията си
на съпруга и домакиня. Трайно установената практика е, че приносът се изразява
в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за
семейството. Като на никоя от тези проявни форми на
принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от
съпрузите в брака, съгласно чл. 17 от СК е с взаимно разбирателство, общи
усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството. С оглед на горното, съдът приема, че
презумпцията не е оборена и сградата е придобита от страните в режим на СИО. Събраните доказателства не дават
основание да се приеме, че сградата е придобита от ответника, чрез
трансформация и влагане на негови лични средства в изграждането и. Категорични
доказателства в тази насока не бяха представени.
При преценка на събраните в процеса доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, следва извода, че са налице
предпоставките за допускане на процесната жилищна сграда до делба. Следва да бъде прието,
че всеки от съделителите притежава по 1/2
идеална част от еднофамилна жилищна
сграда на два етажа с две ателиета, с административен адрес - гр. Търговище,
местността „В. Г. ”, с разгъната застроена площ от 317 кв.м., построена в
поземлен имот с идентификатор № ...........състояща се от две нива: първо ниво
- дневна с изход към зимна градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет,
баня, тоалетна, две ателиета със складови помещения, свързани с тераса за
рисуване, входно антре, както и парно и складово помещение, второ ниво - предверие с емпоре, гледащо към
дневната, санитарен възел (баня/тоалетна), две спални с терасиописания
по-горе недвижим имот.
Установено е, че в недвижимия имот освен жилищната сграда е построена и още
една постройка, която съгласно заключението не е трайно прикрепена към земята,
с оглед на това, че не отговаря на изискванията на ЗУТ, тъй като няма основи.
Тази постройка има временен статут, представлява постройка на допълващо
застрояване. Застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо - чл.
20, ал. 1 ЗУТ, чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни
постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл.
20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Постройките допълващо застрояване по правилото
на чл. 92 ЗС, са собственост на собственика на земята, върху
която са построени. Доколкото в процеса не се установи, че тази постройка
обслужва основната жилищна сграда, то по правилото на чл.92 от ЗС, тя следва
земята. С оглед на това, предявеният иск за делба на постройка със застроена
площ от около 40 кв.метра, изградена в поземлен имот с идентификатор № ...........с
адм. адрес - гр. Т., м.“В. Г. „, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявеният иск за
делба на следните движими вещи: телевизор Samsung 32 инча, два броя телевизор Philips- 32 инча, телевизор Toshiba 46 инча, хладилник Zanussi, пералня немска „Ханса“,
модел WHE10418- 6 кг., спални легла 3 бр., матраци за спални легла 3 бр., холна маса, 5 бр. холни столове, нощни шкафчета, гардероби в спалнята. В
първото по делото съдебно заседание, ответникът призна, че тези вещи са
придобити от страните по време на брака им. В последствие оспори, че вещите са
изнесени от ищцата, като се позовава на приложения на л.178 от делото протокол
за предаване на вещи. Този протокол се отнася, както сами страните са обявили,
до вещи, които са били лична собственост
на ищцата. Поради горното делбата на описаните вещи също следва да бъде допусната
при равни права за съделителите.
След влизане
в сила на решението съгласно чл. 203 от ЗУТ да се изпрати на главния
архитект на Община Търговище, за становище, могат ли да бъдат обособени в
самостоятелни обекти от жилищната сграда, допусната до делба, без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и нормативи.
Въз основа на
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА делба
между Н.Х.Д. ***, съдебен адрес ***, а..
К.М. и Д.Н.Ч. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а.. К.П. на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два
етажа с две ателиета, с административен адрес - гр. Т., местността „В. Г. ”, с
разгъната застроена площ от 317 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор № ...........при граници за поземления имот : № ...........№ ...........№
...........№ ..........., № ..........., състояща се от две нива: първо ниво -
дневна с изход към зимна градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет,
баня, тоалетна, две ателиета със складови помещения, свързани с тераса за
рисуване, входно антре, както и парно и складово помещение, второ ниво - предверие с емпоре, гледащо към
дневната, санитарен възел (баня/тоалетна), две спални с терасиописания
по-горе недвижим имот.
ДВИЖИМИ ВЕЩИ: телевизор Samsung 32 инча, два броя телевизор Philips-
32 инча, телевизор Toshiba 46 инча, хладилник Zanussi, пералня немска „Ханса“,
модел WHE10418- 6 кг., спални легла 3 бр., матраци за спални легла 3 бр., холна
маса, 5 бр. холни столове, нощни шкафчета, гардероби в спалнята. Вещите се
намират в държане на ответника Д.Ч..
ПРИ следните КВОТИ :
За Н.Х.Д. ЕГН ********** - 1/2 ид.ч.
За Д.Н.Ч. ЕГН ********** –1/2 ид.ч..
След влизане на решението в сила,
препис да се изпрати на главния архитект на Община Търговище, за становище,
могат ли да бъдат обособени в самостоятелни обекти от жилищната сграда,
допусната до делба, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Х.Д. ***, съдебен адрес ***, а.. К.М. против Д.Н.Ч. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, а.. К.П. иск за делба на ПОСТРОЙКА със засторена площ от около 40 кв.метра, изградена в поземлен
имот с идентификатор № ...........с адм. адрес - гр.
Търговище, м.“В. Г. „ при граници за поземления имот : № ...........№ ...........№
...........№ ..........., № ..........., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд- Търговище.
СЪДИЯ: