Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 260050

 

гр.Севлиево 26.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: С. Цветков

              

при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на прокурора                                                                     като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 301 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Т.П.Б. ***, е обжалвал наказателно постановление № 20-0341-000171 от 14.05.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.103 и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Свид.Х.В.Г. и свид.С.М.С. работели като инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ В.Търново към Национално ТОЛ управление.На 27.07.2019 г. изпълнявали служебните си задължения като се намирали на път II-44, при км. 6+536, местността „Чакала“, в землището на община Севлиево.Двамата били със служебен специален автомобил с рег. № СВ 71 33 НВ.Около 19,42 часа спряли за проверка автобус „Iveco“ с рег. № ЕВ 29 29 АТ, който се движел без заплатена винетна такса.След като се легитимирали на водача на автобуса, поискали от същия да представи документите си за проверка.Водачът на превозното средство обаче заявил на проверяващите, че собственикът на фирмата му е забранил да предоставя документите си за проверка на контролните органи на Националното ТОЛ управление.Отказал да му бъде извършена проверка, след което потеглил и продължил движението си в посока с.Кръвеник, общ.Севлиево.Посочените по-горе свидетели сигнализирали в оперативно-дежурната част на РУ МВР Севлиево за случилото се, но от там им било обяснено, че в момента не разполагат с автомобил, който да отиде на място и да извърши проверка по случая.Свид.Г. изготвил докладна записка до Началника на сектор „Контрол и правоприлагане“ – В.Търново, в която изложил обстоятелствата около случилото се.В последствие докладната записка била изпратена в РУ МВР Севлиево.От страна на органите на МВР била извършена справка за собственика на посоченият по-горе автомобил, при което било установено, че това е жалб.Т.П.Б..Последният бил поканен да се яви в сградата на РУ МВР Севлиево.На 12.03.2020 г. жалб.Б. се явил в сградата на полицейското управление.На същата дата свид.П.Г.П. – полицейски инспектор в РУ МВР - Севлиево, в присъствието на свид.П.Х.Х. – инспектор в ТОЛ управлението предоставил на жалб.Б. Декларация по чл.188 от ЗДвП, за да посочи на въпросната дата от кого е бил управляван автобуса.В нея жалбоподателят собственоръчно вписал, че отказва да даде информация от кого е бил управляван автобуса на 27.07.2019 г. около 19.42 часа.На същата дата 12.03.2020 г. свид.П.Г.П. в присъствието на свид.С.М.С. и свид.П.Х.Х., съставил против жалбоподателя Т.П.Б., АУАН с бланков № 201148, за това, че на 27.07.2019 г., около 19.42часа, на път II-44, общ.Севлиево, км. 6+536, в посока гр.Габрово управлява автобус „Ивеко“ с рег. № ЕВ 29 29 АТ, негова собственост, като след спиране за проверка от контролен орган - служители на Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ - Велико Търново и след извършена легитимация от тяхна страна, водачът на представя необходимите документи за проверка – СРМПС, СУМПС и документ за самоличност, който се изисква.Същият демонстративно напуска мястото на проверка.Като собственик на автобуса Т.Б. не посочва в декларация по чл.188 от ЗДвП – водач, който е извършил нарушението, с което виновно е нарушил: чл.103 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието жалбоподателят е вписал в акта, че има възражения без да ги конкретизира.Възражения от страна на жалб.Б. не са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 20-0341-000171 от 14.05.2020 г.Същото е издадено против Т.П.Б. ***, за това, че на 27.07.2019 г., в 19.42 часа, в общ.Севлиево, на път втори клас № 44, като водач на автобус „Ивеко А 45.12“ с рег. № ЕВ 29 29 АТ,  на път II-44, общ.Севлиево, км. 6+536,  в посока Габрово, управлява автобус с рег. № ЕВ 29 29 АТ, лична собственост, като след спиране за проверка от контролен орган – служители на Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“, водачът не представя необходимите документи за проверка – СРМПС, СУМПС и документ за самоличност, които се изискват.Същият демонстративно напуска мястото на проверката.Като собственик на автобуса, Т.Б., не посочва в декларация по чл.188 от ЗДвП, водач, който е управлявал автобуса, с което е извършил не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.За нарушението по чл.103 от ЗДвП административно-наказващият орган е наложил на жалб.Б. наказание по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите П.Г.П., Х.В.Г., С.М.С. и П.Х.Х. и писмените доказателства – Докладна записка от 27.07.2019 г.; Декларация по чл.188 от ЗДвП; АУАН с бланков № 201148 от 12.03.2020 г.; Справка картон на водача; НП № 20-0341-000171 от 14.05.2020 г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 21.07.2020 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 21.07.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която гласи следното: “При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил на жалб.Б. наказание глоба в размер от 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

На първо място жалб.Б. оспорва извършването на вмененото му във вина нарушение.В случая административно-наказващият орган не успял да докаже по безспорен и несъмнен начин авторството на нарушението.Административно-наказателната отговорност била лична и не можела да бъде насочена спрямо лице, за което само се предполагало, че е автор на посоченото в акта и НП нарушение.

Съдът не споделя така изложеният довод.Не се спори, че жалб.Б. е собственик на автобус „Ивеко А 45.12“ с рег. № ЕВ 29 29 АТ.Безспорно е също така, че на 27.07.2019 г., въпросният автобус се е движел по път втори клас № 44, в землището на общ.Севлиево, в посока гр.Габрово.Около 19.42 часа, при км. 6+536,  на водача на автобуса бил подаден сигнал за спиране от служители на НТОЛ управление за извършване на проверка.Безспорно е и това, че водачът на автобуса спрял, след което отказал да представи на контролните органи изискуемите документи за проверка, потеглил и демонстративно напуснал мястото, отказвайки да изпълни указанията и нарежданията на извършващите проверката.Съгласно чл.167а от ЗДвП, в сила от 01.01.2019 г., служителите от национално ТОЛ-управление са длъжностни лица по смисъла на тази разпоредба на закона.Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.В случая собственикът на автобуса – жалб.Б. не е посочил лицето, управлявало автобуса на 27.07.2019 г., като няма и данни за противоправно отнемане на собственост, поради което съдът намира, че в случая е приложимо именно изр.второ на чл.188, ал.1 ЗДвП.Тъй като жалбоподателят не се е възползвал от правото си да посочи лицето, което управлявало МПС, респ. не е оборил установената в закона презумпция, последният, по силата на чл.188, ал.1, изр.второ от ЗДвП, отговаря за нарушението на чл.103 от ЗДвП, извършено със собственото му МПС.

Твърди се на следващо място, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и съответно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно неточно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които нарушението е извършено, както и некоректно посочване на правните норми, които са нарушени и въз основа на които следвало да се реализира административно-наказателната отговорност.

Съдът не споделя така изложените доводи.Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в съответствие с приложимата санкционна норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.Безспорно в случая е налице спиране от страна на нарушителя след подаден му сигнал от страна на контролните органи, но след това същият е отказал да им предостави изискуемите документи, след което демонстративно напуснал мястото на проверката, което представлява отказ да изпълни указанията и нарежданията им и следва да се приравни и на отказ за спиране при подаден сигнал от тяхна страна.

Не може да бъде споделено и твърдението на жалб.Б., че в случая е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Посочените разпоредби гласят следното: „Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ.Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“.В случая следва да се приеме, че нарушителят е бил открит на 12.03.2020 г. – датата, на която жалб.Б. е попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП, в която е отказал да предостави информация за лицето, което е управлявало автобуса.АУАН е съставен на същата дата – 12.03.2020 г., тоест преди изтичане на тримесечният преклузивен срок за неговото съставяне.Същевременно НП е издадено на 14.05.2020 г., тоест около два месеца след съставянето на АУАН, около осем месеца след извършване на нарушението и преди изтичането на едногодишният преклузивен срок от неговото извършване.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е санкциониран с относимата разпоредба по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

За посоченото по-горе нарушение на жалб.Б. е наложено наказание глоба в размер от 50.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, което е съобразено с разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и е в размер на минималния, предвиден по този текст.

Съдът намира, че в случая не е налице малозначителност на нарушението, обуславяща отмяната на НП на основание чл.28 от ЗАНН.Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването им не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Поради гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0341-000171 от 14.05.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на Т.П.Б. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 / петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: