№ 279
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело
№ 20241001000088 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника в първоинстанционното
производство - „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, подадена чрез юрисконсулт
К. срещу Решение № 1448 /23.11.2023г. по т.д.№ 2397/22 по описа на СГС, VI-
3 състав, в частта, в което е осъдено да заплати на „Търки Хаус” ЕООД , ЕИК:
*********, на основание чл. 405 ал. 1 КЗ сума в размер на 73 720,78 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за
имуществена застраховка "Каско плюс“ за лек автомобил Порше Макан с рег.
№ ********, сключен със застрахователна полица № 440121213119102 от
15.10.2021г., за вредите, настъпили от застрахователно събитие –
противозаконно отнемане на застрахованото моторно превозно средство,
извършено в периода 28.01.2022 година - 29.01.2022 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.12.2022 г. - датата на подаване на
исковата молба и до окончателното й изплащане.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон и поради неправилна преценка
на събраните и проверени доказателства. Твърди, че неправилно СГС е приел
1
за неоснователно възражението му, че липсва покрит риск по застраховка
„КАСКО +“. Твърди, че в доказателствена тежест на ищеца е било да докаже,
че е налице кражба, а той не е направил това чрез събраните доказателства.
Моли да бъде отменено решението в частта, в която е осъден ответника
и да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на жалбата. В него се излагат съображения
за неоснователността на жалбата и се иска потвърждаване а решението на
СГС. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на
разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно, а в обжалваната част за допустимо.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Между ищеца „Търки хаус“ЕООД и ответника "ДЗИ – Общо
застраховане" ЕАД е бил сключен договор за имуществено застраховане
„Автомобилна застраховка „КАСКО +“, по застрахователна полица №
440121213119102/15.10.2021г. От представеното по делото свидетелство за
регистрация на МПС, се установява, че собственик на застрахования
автомобил е ищцовото дружество от 15.10.2021г. С договорът ответникът е
поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество,
представляващо лек автомобил марка "Порше MACAN", с рег. № ********,
причинени от настъпване на определени рискове по клауза "Каско+", която
видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети
при кражба на цяло МПС. На основание чл. 348 КЗ, копие от Общи условия
са предадени на ищеца при сключването на процесния договор и от името на
дружеството е заявено писмено, че ги приема, видно от изявлението,
направено от негово име в самата застрахователна полица. Застрахователният
договор е със срок на действие от 15.10.2021г. до 14.10.2022 година,
включително и процесното МПС е застраховано за сумата от 78 000 лева, а
застрахователната премия е дължима на четири равни вноски от по 987,11
2
лева, съответно с падежи на 14.10.2021 година, 14.01.2022 година, 14.04.2022
година и 14.07.2022 година. Видно от представеното предложение –
въпросник на л. 103, за процесния автомобил е имало един брой оригинален
ключ.
Видно от представените писмени доказателства на в периода
28.01.2022г. вечерта до 29.01.2022г. около 8 часа сутринта, застрахованото
МПС е било откраднато от дома (двора) на управителя на ответното
дружество. Същият е подал незабавно сигнал, по който е било образувано ДП
92/22 по описа на 08-РУ-СДВР, пр.пр. № 2590/22. По последното са
извършени следствени действия, но тъй като не е било привлечено към
наказателна отговорност конкретно лице, с постановление от 19.05.2022г.,
производството е било спряно.
Ищецът е уведомил незабавно ответника за настъпването на кражбата,
като по уведомлението е заведена щета № 44012952200036. Към нея са
представени изисканите от ответника документи, включително и служебна
бележка от СДВР от 31.01.2022г. за подадения сигнал за кражба. В
последствие е представено и постановлението за спиране от 19.05.2022г.
Посочена е банкова сметка.
От представения по делото протокол за оглед, подписан от
представител на застрахователя и неоспорен по делото, не се установява
застрахователят да е констатирал и удостоверил твърдените в отговора на
исковата молба факти – увреждания по МПС, наличието на техническа
неизправност или невъзможност или съмнения при идентификацията на
автомобила. В т. 9.2. от общите условия е предвидено, че застрахователят не
покрива щети, които при сключване на договора за застраховка са обект на
престъпление и/или са обявени за издирване от компетентните органи като
противозаконно отнето в или извън страната. Според т. 9.1.22.
застрахователят не покрива и щети, които са в резултат на кражба на цяло
МПС, ако преди настъпване на застрахователното събитие МПС е оставено
незатворено или незаключено, или с работещ двигател, или ако контактните
ключове и/или свидетелството за регистрация на МПС са оставени в купето
на МПС.
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че средната пазарна стойност на застрахования лек автомобил,
3
определена към датата на събитието, по метода на пазарните аналози на
българския пазар, възлиза на сумата от 75 695лв., към датата на сключване на
застрахователния договор – 78 096 лева, като разликата между
застрахователната сума и действителната стойност е незначителна и е в
размер на 0.1229 %.
Вещото лице е посочило, че информацията на предоставения от
застрахованото лице на застрахователя ключ не може да бъде разчетена от
специално устройство при официалния представител на марката автомобили,
но ключът визуално отговаря на белезите на оригинален ключ. Според вещото
лице, предвид посоченото по-горе, не може да се установи на коя дата и час е
отключван и пален лекия автомобил за последен път, както и колко
километра е изминал. Вещото лице посочва, че в базата данни е видно, че
лекият автомобил е бил в официален сервиз на марката на 24.02.2021 година,
когато е отстранена повреда на кормилна рейка. Към тази дата автомобилът е
бил с пробег 55 760 км. Няма данни какъв е бил пробегът му към датата на
настъпването на застрахователното събитие.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 405 ал.1 от КЗ.
Същият е доказан по основание. Между страните е сключен валиден договор
за застраховка на имущество, в предписаната форма, по силата но който
ответникът е поел задължението срещу заплащане на застрахователна премия
в определен размер да покрие изброени застрахователни рискове по
застраховка „КАСКО +“ по отношение на притежавания от ответното
дружество лек автомобил, индивидуализиран като марка "Порше MACAN", с
рег. № ********, с посочен номер на рама.
Установено е, че ищецът е изпълнявал в срок задълженията си по
договора за заплащане на застрахователната премия.
Установява се от събраните доказателства настъпването на
застрахователното събитие – кражба на 28-29.01.2022г. , като тази дата е в
срока на действие на застрахователната полица.
Основното възражение на ответника във въззивната жалба се състои в
това, че счита настъпването на кражбата за недоказано от събраните по
делото доказателства. Възражението е неоснователно. В т. 9 от ОУ, които са
4
неразделна част от договора, е предвидено, че при настъпването на
застрахователното събитие, застрахованият е длъжен да уведоми незабавно
държавните органи, както и застрахователя, ако събитието е „кражба или
грабеж на МПС“. При предявяване на претенцията, настъпването на това
събитие според т. 9.6.4 от ОУ се установява с представяне на служебна
бележка от МВР. Не се спори по делото, че такава бележка е била
представена. Не се спори също така, че органите на МВР и застрахователя са
уведомени веднага след констатиране на кражбата. Застрахованият е
предоставил всички заключващи устройства, които притежава за автомобила.
Страната е изпълнила задълженията си по договора.
Във въззивната жалба се твърди, че по ДП не били извършени
достатъчно процесуално-следствени действия, които да установят
твърдението, че е налице кражба, а са събрани само показанията на
представителя по закон на ищеца. На първо място, от представените преписи
от материалите по ДП се установява, че това не са единствените
доказателства, които са събирани. На второ място, не може да се ангажира
отговорността на ищеца за действията на държавните органи, на които е
възложено разследването на кражбата. Ищецът е изпълнил задълженията си
по договора за заявяване и представяне на служебна бележка, а ако ответната
страна оспорва твърденията му, следва да докаже своите твърдения в тази
насока, което не е направено (не са налице и конкретни твърдения, а само
общо оспорване). Начина на доказване на настъпването на застрахователното
събитие е уговорен в договора (ОУ), като след като е налице изпълнение на
договорните задължения на ищеца в тази връзка, следва да се приеме за
доказано настъпването на кражбата като покрит риск, а доказателствената
тежест да се установи противното е на ответника.
Макар, че във въззивната жалба не е поддържано оплакване срещу
решението в тази му част, неоснователни са и другите възражения на
ответника в писмения отговор относно основанията за изключване на
договорната му отговорност.
Установява се от доказателствата, валидно възникнало правоотношение
от сключен договор за имуществено застраховане, като ответникът не е
представил каквито и да е доказателства във връзка с твърденията за
нищожност на договора поради липса на предмет на същия, от които да е
5
видно, че към датата на сключване МПС, по отношение на което е поел
имуществената отговорност на застрахователя, процесното МПС е било обект
на предходна кражба и е застрахован друг автомобил.
Недоказано е останало и възражението за надзастраховане.
Не е налице и твърдяната хипотеза на чл. 9.3.1. от ОУ, а именно че
застрахователят не покрива вредите при осъществен риск и когато във връзка
с настъпване на застрахователно събитие, както и при предявяване на
застрахователна претенция, застрахованият, лично или чрез свой
представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните
органи, обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите и др., които не
съответстват на действителните, както и в случаите в които представи
неистински документи или документи с невярно съдържание.
При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в този кодекс и е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. Следователно, обезщетение е дължимо
именно в претендирания размер - 75 695лв, тъй като той е посоченият и от
вещото лице и не надхвърля уговорената в договора застрахователна сума,
дори при отчитане на посочения от експерта процент разлика. Правилно,
първоинстанционният съд е зачел възражението на ответника за прихващане
на основание чл. 369, ал. 2 КЗ и чл. 5.5. от Раздел 1 на ОУ, и съответно е
уважил иска до размера от 73 720,78 лева.
В отхвърлителната част, решението е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди
решението в обжалваната му част.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
направените разноски за адвокатска защита в размер на 6 000лв., които са
доказани с представения договор за правна помощ с инкорпорирана разписка
в него. Направено е в писменото становище на жалбоподателя, възражение за
прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение.
Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в
минимален размер по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
6
възнаграждения, което възлиза на 6 547,60 лв.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1448 /23.11.2023г. по т.д.№ 2397/22 по
описа на СГС, VI- 3 състав, в частта, в която е осъдено „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД ЕИК ********* да заплати на „Търки Хаус” ЕООД , ЕИК:
*********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 73 720,78 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за
имуществена застраховка "Каско плюс“ за лек автомобил Порше Макан с рег.
№ ********, сключен със застрахователна полица № 440121213119102 от
15.10.2021г., за вредите, настъпили от застрахователно събитие –
противозаконно отнемане на застрахованото моторно превозно средство,
извършено в периода 28.01.2022 година - 29.01.2022 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.12.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД ЕИК ********* да заплати
на „Търки Хаус” ЕООД , ЕИК: ********* направените разноски пред
въззивната инстанция размер на 6 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7