Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 11035 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
Ищците Р. Ш.А. и Й.Т.А., твърдят че претърпели значителни
неимуществени вреди, поради смъртта на баща им Ш.А.Ш., на 08.12.2016г. около
17:40ч. по път II-15 при км.64+850 в близост до
Голямо Ново село. Според твърденията на ищците, пътният инцидент и смъртта на
баща им била пряка последица от противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Инфинити“ с
рег. № ******- М.М.К., който при движение с превишена
и несъобразена скорост ударил намиращия се на пътното платно пешеходец Шерифов.
Във връзка с инцидента било образувано ДП №1078/2016г. по описа на РУ – Полиция
– гр. Търговище, което не било приключило, но събраните в хода на това
производство доказателства, според ищците обосновавали категоричен извод за деликтната отговорност на водача на автомобила. Понеже водачът
на автомобила М.М.К. бил сключил договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З. „А.Б.“
АД със срок на валидност от 25.11.2016г. до 24.11.2017г., ищците насочили
извънсъдебната си претенция към него, в съответствие с изискванията на чл.380
от КЗ, но с писмо от 10.02.2017г. ответникът неоснователно отказал да заплати
поисканото и дължимо застрахователно обезщетение, с което изпаднал в забава,
считано от изтичането на нормативно установения срок за произнасяне по
претенцията (на 15.03.2017г.). При изложените фактически твърдения и с оглед
допуснатото в открито заседание на 27.06.2019г. изменение на размера на
предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение - всеки ищец претендира за осъждане на ответното дружество,
да му заплати застрахователно обезщетение, в размер на сумата от по
120 000 лева, като част от дължимо обезщетение в размер на 200 000 лв., както
и на основание ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на която изтича срока за произнасяне на
ответника по заведената доброволна претенция – 15.03.2017г., до деня на окончателното
изплащане на обезщетението. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса,
ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни
разноски.
Ответното дружество З. „А.Б.“ АД оспорва допустимостта на
предявените искове, релевирайки довод за ненадлежно
изпълнение на процедурата по чл. 380, ал.1 от КЗ, понеже ищците отправили
писмена претенция, която не съдържала пълни данни за настъпване на събитието и
размера на вредите, нито реквизити за банкова сметка, ***страхователно
обезщетение от страна на застрахователното дружество. В тази връзка, при
условията на евентуалност (ако съдът приеме исковете за допустими) – ответникът
оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва твърдението за наличие на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между З. „А.Б.“ АД и собственика на л.а „Инфинити“ с рег. № ******. Оспорва предявените искове по
размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който под въздействието на алкохол навлязъл
внезапно на пътното платно на необозначено за целта място, с което създал
опасност за останалите участници в движението и сам допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Сочи, че доколкото задължението на ищците по чл. 380,
ал.1 от КЗ не било надлежно изпълнено – ответникът не разполагал с възможността
да преведе застрахователно обезщетение, понеже не разполагал с банкови сметки
на ищците. За пръв път в деня на връчване на препис от исковата молба – на
25.01.2018г., ответника обективно получил данни за банковите сметки на ищците и
при това незабавно заплатило на всеки от тях - сумата от по 62 716, 88
лева, от които – застрахователно обезщетение в размер на сумата от 60 000
лева и 2 716, 88 лева, представляваща законна лихва върху тази сума,
изчислена за периода от предявяването на иска на 29.09.2017г. до деня на извършеното
плащане. По тези съображения, ответникът
оспорва исковете по основание, като твърди, че е изпълнил надлежно задълженията
си да изплати дължимия размер на застрахователните обезщетения, че не е изпадал
в забава, по аргумент от чл. 380, ал.3 от КЗ и че не е дал повод за образуване
на делото. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на
ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приети като доказателства документи – Констативен протокол за ПТП от
09.12.2016г., Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбуми /за
първоначален и повторен оглед/ и скица на местопроизшествие, протокол за
изготвена съдебно химическа експертиза, които са част от ДП №1078/2016г. по описа на РУ – Полиция – гр. Търговище мотивират извода,
че на 08.12.2016г. около 17:40ч. по път II-15 при км.64+850 в близост до Голямо Ново село, обл.
Търговище е настъпило пътно- транспортно произшествие с участието на лек
автомобил „Инфинити“ с рег. № ******- М.М.К. и пешеходеца Ш.А.Ш., който е бил ударен от автомобила
върху пътното платно и е починал на мястото на произшествието. Съдържанието на
документите е обект на анализ, от допуснатите съдебно медицинска и авто- техническа експертизи, които ще бъдат обсъдени по-
долу в мотивите на настоящото решение.
Въз основа на
приетите писмени доказателства и при липса на спор между страните – съдът
приема, че наследници по закон на
починалия Ш.А.Ш. са именно ищците Р. Ш.А. и Й.Т.А.
(низходящи по права линия- синове).
При липсата на
спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за водача на лек автомобил „Инфинити“ с рег. № ******, със застрахователно покритие, предоставено
от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от
представената и приета като доказателство Справка от ИЦ на Гаранционен фонд.
Като
доказателство по делото е прието писмо с изх. № 310-01-909/10.02.2017г., от
чието съдържание се установява, че ответното дружество З.
„А.Б.“ АД е адресирало до ищците писмена покана за предоставяне на документи, относими към развитието на образуваното досъдебно
производство ДП №1078/2016г. по описа на РУ – Полиция – гр. Търговище,
доказателства за материалната им легитимация като наследници на загиналия при
ПТП и за посочване на номер на банкова сметка, ***ователни
обезщетения при наличие на положителен отговор на претенцията – преписка по
щета № 1000 16217501559.
Страните не
спорят и въз основа на представените преди първото открито съдебно заседание документи-
платежни нареждания: платежен документ № 16133959 на „А.Б.Б.“
АД /стр. 45 от делото/ и платежен документ № 16437844 на „А.Б.Б.“ АД /стр. 76 от делото/ съдът приема за установено, че след
предявяването на иска, на всеки от ищците - ответникът е заплатил сумата от по 62 716, 88 лева,
от които – застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 60 000
лева и сумата от по 2 716, 88 лева, представляваща законна лихва върху
тази сума, изчислена за периода от предявяването на иска на 29.09.2017г. до
деня на извършеното плащане.
Заключението на
изслушаната съдебна авто- техническа експертиза,
изготвена от вещо лице Х.И. /специалност технология и безопасност в
автомобилния транспорт/ мотивира следните изводи относно правнозначимите
факти, които са от значение за разрешаването на спора:
Ø Анализът на приобщените материали от преписката по досъдебно производство
ДП №1078/2016г. по описа на РУ – Полиция – гр. Търговище дават възможност да се направи следния обоснован извод за механизма на
настъпване на процесното ПТП: На
08.12.2016г. около 17,40 часа лек автомобил
„Инфинити QX70" с peг.
№ ******, управляван от М.М.К.
се е движил
по път ІІ-51 641+ 850,
с посока от гр. Търговище към
гр. Попово, в тъмната част на денонощието,
на суха пътна
настилка, със скорост на движение приблизително 110 км/ч. В района на отклонението за с. Голямо Ново,
автомобилът продължава направо. В същото време, пешеходецът Ш.А.Ш. се намира върху платното за движение, в близост до осевата линия, но в лентата за
движение на автомобили, движещи се в посока от
гр. Търговище към гр. Попово.
Настъпва удар между автомобила и пешеходеца в северната част на платното
за движение, на разстояние от около 2,50
- 3 метра вляво от десния
край на платното за движение, считано
по посоката на огледа. Ударът
е нанесен с предната броня на автомобила,
в областа между регистрационната табела на автомобила и левия фар. Вследствие
на удара, тялото на пешеходеца се повдига и достига до
предния капак на автомобила, а после
пада пред автомобила, при което пешеходецът е починал. По автомобила са
настъпили силни деформации в предната лява част.
Ø Според вещото лице, обективните
данни на местопроизшествието сами по себе си
не могат да дадат категоричен
отговор относно посоката на движение
на пешеходеца непосредствено преди удара и за тази
цел следва да се анализират
други доказателства. В материалите по делото не се
намира информация за препятствия или други особености
на платното за движение, които
биха могли да ограничат видимостта
на пешеходеца към автомобила или на автомобила
към пешеходеца. Значение за преценката
на това обстоятелство
има факта, че пътният участък е прав и позволява видимост от значително разстояние и за двамата участници, но конкретното ПТП е настъпило в тъмната част от
денонощието, поради което обективната възможност на участниците
- да се възприемат
взаимно се определя от три
допълнителни фактора - от режима на осветеност на фаровете
/къси или дълги светлини/, от цвета на дрехите на пешеходеца
респ. наличието на светлоотразителни елементи върху облеклото на пешеходеца
и от поведението на пешеходеца непосредствено преди инцидента т.е. дали се е движил по
пътното платно или е пресичал и с каква скорост се е движил. Наличието на светлоотразителни елементи и цвета на дрежите на
пешеходеца има важно значение и повлияват обективно върху възможността да бъде
забелязан в тъмнината. Като се отчита, че при
изчислената скорост на автомобила, опасната зона на
спиране при конкретните пътни условия е 110,69 метра, според вещото лице,
преценката на обективната възможност на участниците в ПТП да предотвратят настъпването на фаталния удар е различна, при различните
хипотези на вариантност за движение на пешеходеца
и вариантност на режима на осветеност на
фаровете на автомобила непосредствено преди удара.
Ø Ако пешеходецът се е движил отдясно наляво, считано по посоката на
движение на лекия автомобил или се е движил по пътното
платно, но по посока на
движение на автомобила, на около метър вляво
от десния край на пътното
платно - водачът на лекия автомобил
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на аварийно спиране,
но само ако е управлявал автомобила в режим на дълги светлини
на фаровете и ако пешеходецът се е движил с бавна походка. Във всички останали варианти на режим
на осветеност на фаровете и варианти при спокойна или бърза
походка на пешеходеца – ударът е бил непредотвратим за водача.
Ø Ако пешеходецът се е движил отляво надясно, считано по посоката на
движение на лекия автомобил - режимът на осветеност на къси
светлини не дава обективна възможност за своевременно възприемане
и за ефективно аварийно
спиране. В тази хипотеза, водачът би имал възможността
да предприеме ефективно аварийно спиране, но само ако се е движил
на дълги светлини на фаровете
и ако пешеходецът се е движил ходом,
а не бегом.
Ø Според становището на вещото лице, причина за възникване на
процесното ПТП са две – първо движението на лекия автомобил „Инфинити
QX70" с несъобразената
с конкретните пътни условия и останалите участници в движението скорост - при движение на лек
автомобил „Инфинити QX70“
с peг. № ******, със скорост
повече от 58 км/ч и при
режим на осветеност на къси светлини, осветеността от късите светлини е недостатъчна за осъществяване на предотврати мост на процесното
пътно-транспортно произшествие,
независимо от хода на пешеходеца.
Ø Причина за настъпване на процесното
ПТП е навлизането на пешеходеца на платното
за движение на леки автомобили
без да се
убеди, че няма други участници
в движението по платното за движение.
Изчисленията показват, че в конкретната пътна обстановка, при осветеност от къси светлини
пешеходецът би имал възможност да възприеме светлините на автомобила от значително разтояние, и като не навлиза на пътното платно- да предотврати настъпването на процесното произшествие.
Заключението на
изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза и съдебна авто- техническа експертиза, изготвено от вещи лица д-р Н.С.
/специалност съдебна медицина/ Х.И. /специалност технология и безопасност в
автомобилния транспорт/ мотивира следните изводи относно правнозначимите
факти, които са от значение за разрешаването на спора:
Ø Инициалният удар при сблъсък
между автомобила и пешеходеца е нанесен от предната лява
част на автомобила
/в областта между регистрационната табела и левия фар/ по
дясната повърхност на тялото на
пешеходеца, което съответства на обичайно пресичане на пътното платно, в посока отляво надясно, пред автомобила и положение „в крачка” за пешеходеца. При този инициален
удар по тялото
на пешеходеца са се получили
установените при аутопсията: кожни рани и счупванията на бедрените кости
на двата крака, счупването и раната на дясната
предмишница; счупването на ребрата на
гръдния кош отстрани /по две
фрактурни линии - предна и задна мишнични линии/; разкъсването на черния дроб и далака;
По автомобила са настъпили деформация
навътре на предната лява част
- решетка, регистрационна табела. Последвало е повдигане и удар на ръба на
капака на автомобила по дясната
повърхност на главата на пешеходеца,
при което са се получили:
счупването на дясната слепоочно-теменна и тилна кости на
черепа; контузията на мозъка и травматичният
субарахноидален мозъчен кръвоизлив, а повредите по автомобила са
по предния капак на двигателя,
който е „изкривен в лявата си част
и леко надигнат.
Ø От изследването на кръвната проба на пострадалия Ш.е видно, че
в кръвта на трупа му
е доказано наличие на 1,42 промила алкохол, което съответства на горната граница на лека степен
на алкохолно опиване, при която
са характерни и се наблюдават: емоционална неустойчивост; лесна уморямост; отслабване на концентрацията,
вниманието, съобразителността;
забавени реакции;
В дадените пред съда по делегация показания, свидетелят С.С.А. заявява, че е бил очевидец на настъпването на
инцидента. Той познавал пострадалия и лично видял, че Ш.Ш.слязъл
от влака и предприел пресичане на пътното платно, когато го ударила кола.
Свидетелят познавал и семейството на пострадалия, като знаел, че той има двама
сина и една дъщеря. Р. живеел в
Германия, а Й. и съпругата му живеели „в едно село“ с баща си. Свидетелят
заявява, че не знаел „българските имена“ на децата на пострадалия, но възприел,
че приживе Ш.Ш.поддържал близки социални контакти със
синовете си и се разбирал с тях. Семейството му преживяло тежко последиците от
инцидента.
В дадените пред съда по делегация показания, свидетелят В.М.М. заявява, че познавала пострадалия и семейството на
пострадалия, като знаел, че той има двама сина и една дъщеря. Р. живеел в
Германия, а Й. и дъщерята Г.сравнително по- често се виждали с баща си. Според
свидетелката, приживе Ш.Ш.поддържал близки социални
контакти със синовете си и се разбирал много добре с тях. Семейството му
преживяло тежко последиците от инцидента.
В дадените пред съда показания, свидетелят М.М.К.
заявява, че е пряк участник в пътния инцидент, тъй като управлявал процесния лек автомобил. Свидетелят помнел добре инцидента,
който описва по следния начин: Времето било на границата на падащия мрак,
скоростта на автомобила била 90 до 100 км/ч., водачът имал спътница.
Автомобилът се разминавал с други, насрещно движещи се автомобили и по тази
причина, водачът му периодично /при разминаване/ превключвал в режим къси и
дълги светлини. Докато бил в режим на къси светлини, той забелязал инстинктивно
внезапно появил се обект, след което задействал спирачната система и въздушните
възглавници на автомобила се задействали. След настъпването на удара,
свидетелят възприел, че е ударил човек, облечен със сиви дрехи.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По предявените претенции с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ;
Съдът е сезиран
с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ - ответника дължи да изплати на ищците
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са
настъпили в резултат от противоправното поведение на
застрахования при него водач. Прецизният
анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства мотивира достатъчно обоснован извод, че са възникнали предпоставки за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Това е така,
доколкото заключението на съдебната авто- техническа
експертиза, която съдът кредитира както в основната, така и в допълнителната й
част, посочи, че основната причина за настъпването на пътния инцидент е от една
страна превишената, а от друга страна несъобразената с конкретните пътните
условия скорост на автомобила, която е била избрана именно от неговия водач. Следователно,
неправомерното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в нарушение
на разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Впрочем,
обстоятелството, че непосредствено преди на настъпи инцидента – водачът на
автомобила се е разминавал с други автомобили не го освобождава от задължението
да прецени скоростта си на движение със зоната на осветеност на фаровете а
тъкмо напротив – при наличие на необходимост от управление на къси светлини,
този водач е бил длъжен да намали скоростта и под разрешената, но в рамките на
съобразената с конкретните пътни условия.
Наведените от
ответника доводи - за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия пешеходец, категорично заслужава да бъдат споделени. Задължението на водачите,
да бъдат внимателни към пешеходците и при това да бъдат в състояние да
предприемат ефективно аварийно спиране в случай на опасност не е абсолютна
догма, а кореспондира с редица
корелативно свързани задължения на пешеходците, като участници в движението.
Необходимо е да се отбележи, че безразсъдното поведение на един пешеходец може
да представлява също толкова сериозен източник на опасност, колкото и
поведението на един водач, понеже всяко нарушение на правилата за движение може
да създаде предпоставка за настъпване на пътен инцидент.
В конкретния
случай, пострадалият пешеходец е допуснал грубо нарушение на разпоредбите на чл.113,
ал.2, вр. с ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП и отделно нарушение
на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Фактът, че
пострадалия е бил алкохолно повлиян бе установен, но този факт никак го освобождава, нито от задължението да
спазва правилата за движение, нито от задължението да бъде разумен и
предвидлив, нито от задължението да съобразява поведението си с останалите
участници в движението. Алкохолното повлияване може да обясни логично причината
за поведението на пострадалия преди инцидента.
Събраните в
хода на делото доказателства- показанията на разпитания свидетел А., както и
анализът на комплексната съдебно – медицинска и авто-техническа
експертиза мотивира категоричен извод, че пострадалия пешеходец е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено място, в условия на намалена
видимост, но при съществуваща обективна възможност да забележи фаровете на
приближаващия се автомобил. При това, пострадалият е пресичал в посока отляво надясно,
пред автомобила, с обективна възможност да го възприеме, но под вляние
на алкохол, който забавя реакциите и способността за трезва, адекватна и
своевременна преценка на пътната обстановка и поведението на останалите
участници в движението. Уместно е да се отбележи, че от протокола за оглед, в
действителност се установява, че пострадалия е облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи, което само по себе си е
допълнителен източник на повишен риск и е следвало да бъде взето предвид от
пресичащия, в контекста на задължението му да прецени – дали и доколко е видим
за останалите участници в движението в условията на намалена видимост.
Прецизният
анализ на така установения механизъм на настъпване на инцидента мотивира съда
да възприеме извод за значителен принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, в съотношение на обема съответно в съотношение 60/40 по
отношение на действията на водача и на пешеходеца. Този самостоятелен извод
мотивира приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на
конкретния размер на дължимото застрахователно обезщетение.
При изложените
по- горе изводи, съдът приема, че за ответника - в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на
вредите, възниква регламентираното от чл. 432, ал.1 от КЗ задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на правоимащите
(увредените) лица.
Двамата ищци
попадат в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалия. Този
извод е мотивиран от установената близка родствена връзка между ищците и загиналия
пешеходец, защото ищците са негови низходящи от първа степен. В тази насока,
исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат
обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен
размер .
При определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай следва да
бъдат съобразени комплекс от фактори, сред които - от една страна установените
субективни негативни преживявания на всяко едно от увредените лица, а от друга
страна - обществено икономическите условия в страната, които създават отправен
критерии за социалните измерения на понятието за справедливост, като се отчита
към момента на причиняване на увреждането. При липса на нормативно установен
икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не е
абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен икономически
критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата и
лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” които
определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението.
Подлежащите на
установяване факти, касаещи естеството на личните отношения между всеки от
ищците и пострадалия (приживе) могат да бъдат установени посредством анализ на
допуснатите свидетелски показания. При внимателен преглед на съдържанието на
събраните по делегация свидетелски показания обаче, става очевидно, че те
съдържат множество вътрешни противоречия (най- вече по отношение на факта, дали
пострадалия и ищците са живели в едно домакинство). Противоречивите отговори на
свидетелите разколебават твърдението за този именно факт и дори го
опровергават. От друга страна, заслужава да се отбележи, че показанията на
свидетелите са твърде общи – както от гледна точка на източника на възприетите
факти и така и относно конкретизацията на тези факти (свидетелите говорят с
обобщения, общи фрази без да индивидуализират субективните преживявания на
всеки един от ищците). В заключение на анализа се
налага извод, че вредите са настъпили и се свързват с негативните емоционални
преживявания, свързани със загубата на близък родственик, баща, а увредените
лица, макар и низходящи, са навършили
пълнолетие. Единия от тях живее в чужбина а за другия има и данни от
свидетелките показания, че има собствено семейство.
С оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за вредоносните последици, които са
претърпените от ищците следва да бъдат определено на сумата от по 100 000 лева
за всеки ищец.
За разликата, която
се формира между така определения размер на обезщетението и пълния претендиран от всеки
от двамата ищци размер на обезщетението за 120 000 лева –всяка от предявените
претенции следва да бъдат отхвърлена, като неоснователна и прекомерна.
Този справедлив
размер на обезщетението следва да бъде редуциран с 40% на основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД до размер на сумата от 60 000 лева.
Тъй като беше
установено, че всеки от ищците е получил вече застрахователно обезщетение в
размер от по 60 000 лева- то предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни.
По претенциите за присъждане на законната лихва;
Претенциите на двамата ищци се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3
от КЗ, предвиждаща, че застрахователя дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.2 КЗ или датата на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице.
При това обаче, императивната разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда
изрично задължение за предявилите претенция за доброволно изплащане на
обезщетение пред застрахователя - да посочат на застрахователя номер на банкова
сметка, ***ието. Според ал.3 на цитираната вече
разпоредба на чл. 380 от КЗ - непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на
ищеца,
има правните последици, предвидени в
института на забава на
кредитора. В такава хипотеза застрахователят
не дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ.
Текстовото
съдържание на приетата като доказателство писмена претенция на двамата ищци по
реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, не бе представена като доказателство, но събраните
доказателства по делото и най- вече съдържанието на адресираното от ответника
до ищците писмо, не оставя никакво съмнение, че в писмената си претенция ищците са пропуснали да посочат номер на
банкова сметка. ***ори и след като застрахователя ги е поканил да изпълнят
това свое задължение, със свое насрещно писмено изявление.
Независимо
какви доказателства за настъпване на пътния инцидент са представили,
непредставяйки своя банкова сметка, ***а на привлечения като ответник
застраховател - да изпълни задължението си за изплащане на застрахователно
обезщетение. При това положение, застрахователят не би могъл да изпадне в
забава до момента на посочване на банкова сметка.
***т на банкова
тайна и ответникът не би могъл да я узнае сам. Банковата сметка на всеки от
ищците е станала достояние ответника едва
след началото на настоящия съдебен процес, но преди да бъде проведено
първото открито съдебно заседание пред съдебния състав на Софийски градски съд, чрез връчване на препис от исковата молба,
която следва да съдържа номер на банкова сметка.
***е за
посочване на банкова сметка, ***- застраховател от последиците на забава и така
лишава ищците от надлежната материална легитимация, да получат претендираната лихва, преди деня, в който ответникът е могъл да възприеме за пръв път
номера на банковата сметка.
С оглед поредността на извършените процесуални действия, дата на
представяне на банковата сметка - съдът намира, че ответникът изобщо не е
изпадал в забава по отношение на ищците, но е изплатил както дължимото
застрахователно обезщетение, така и
законната лихва, която се дължи върху него, още в първия обективно възможен
момент, след като е узнал банковата сметка, по която би могъл да извърши
плащането.
На това
самостоятелно основание, свързано със забава на кредитора в хипотезата на чл.
380, ал.3 от КЗ - претенциите за присъждане на лихва върху присъдените
застрахователни обезщетения, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни.
По претенциите за съдебни разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците нямат имат право да
получат от ответника направените съдебни разноски, доколкото исковете им бяха
изцяло отхвърлени.
Впрочем,
процесуалното поведение на страните и обсъдените по- горе факти мотивират
становището, че ответникът изобщо не е дал повод за завеждането на делото, но
тъкмо напротив - още след предявяването
на извънсъдебната претенция е предприел добросъвестно всички необходими мерки,
за да удовлетвори претенциите на ищците, въпреки, че към момента на извършване
на плащането, досъдебното производство, образувано по повод на процесния пътен инцидент не е приключило.
Като отчита представения списък на разноските,
съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените
от него съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Тази сума възлиза общо в
размер на 6656 лева.
Обстоятелството,
че ищците са били освободени от задължението да внасят държавни такси не
означава, че са освободени и от процесуалната санкция - да понесат разноските,
които са причинили на другата страна в процеса.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.
Ш.А. с ЕГН ********** и Й.Т.А. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат- адв. П.К.,***, офис 10 срещу „З.А.Б.“ АД ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 120 000
лева, като част от претенция за сумата от 200 000 лева, за неимуществените
вреди, причинени в резултат от смъртта на Ш.А.Ш. при ПТП на 08.12.2016г., и
искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр.
чл. 409 от КЗ за заплащане на законната лихва върху претендираните
суми на застрахователно обезщетение, за периода от 15.03.2017г. до деня на
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. Ш.А. с ЕГН ********** и Й.Т.А. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адресат- адв. П.К.,***, офис 10
да заплатят на „З.А.Б.“ АД *** общо сумата от 6656 лева (шест хиляди
шестстотин петдесет и шест лева), представляващи съдебни разноски, дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: