Р
Е Ш Е
Н И Е №260016
18.04.2022г., гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично о заседание, проведено на
осемнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С
участието на секретаря:Любка Николова, след като разгледа, докладваното от
съдия Стамова т.д.№9/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе
взе предвид:
Делото
е образувано по искова молба с вх.№970/10.02.2020г., подадена по пощата на
07.02.2020г. от А.Е.Г., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.Р.М. с №**********
по единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет и адрес на дейност и
съдебен адрес *** срещу “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул.“***“№43 представлявано
от ***и ***, съдържаща искане за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 50 000 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди(страдания) в резултат на смъртта на неговия брат М. Е.Г., настъпила в
резултат на ПТП, предизвикано от ***на 12.05.2019г. при управление на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№***, по отношение на който към
момента на инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ сключен с ответното дружество.Претендира се и законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
01.07.2019г. до окончателното и изплащане.Претендират се и разноски.В исковата
молба е посочено, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2019-1028-48/12.05.2019г.образувано е досъдебно производство
№54/2019г.по описа на ОДМВР – Перник.Изложени са твърдения за това, че между
двамата братя, израснали в сплотено и задружно семейство, съществувала
атмосфера на любов и взаимно подкрепа, между тях съществувала силна връзка,
взаимоотношения на взаимна обич , подкрепа и разбирателство.Починалият е бил
опора, авторитет и пример за ищеца.Двамата споделяли всичко по между си и били
изключително близки, заедно се справяли с житейските трудности и винаги си
помагали.Починалият бил добър и любящ брат, показвал братската си обич и
отдаденост във всеки важен момент от живота.Инцидентът е оказал изключително
неблагоприятно отражение върху психиката на ищеца, който отказвал да приеме, че
брат му е починал.На 19.06.2019г. ищецът постъпил в психиатрично отделение на
УМБАЛ“Александровска“ ЕАД с данни за превъзбуда, необичайно разговорлив и
контактен, раздразнителен с проблеми в съня и апетита, без спомен за
преживяната катастрофа.Без ефект от провежданото лечение, започнал да спи по 1
час на нощ, да говори непрекъснато, спрял да се храни.Диагностициран е с
начален стадий на психоорганичен синдром, на който се дължали снижаването на
критичността на мисловния процес, задръжките, паметовия дефицит и
разстройството.В резултат на ПТП ищецът станал раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, с приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено
когато остава сам.Сочи се , че емоциите му са породени както от травмите които
лично е преживял но и от загубата на обичания му брат.Изпитва неувереност и
страх от МПС.Сънува кошмари, свързани с преживения инцидент.Заявява, че ритъмът
му на живот е подчинен изцяло на скръбта от голямата загуба, изпитва болка,
която никога няма да отшуми.Психиката му е белязана завинаги от загубата на
любимия му брат М..Поради близката връзка с брат му счита, че попада в кръга на
лицата които съгласно Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по
Тълкувателно дело №1/2016г. имат право да получат обезщетение от неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смъртта на близък.Позовава се на
нормите на чл.380 и чл.429, ал.1 т.1 КЗ.С оглед отправено с молба с
вх.№9510/01.07.2019г. до ответника искане за заплащане на обезщетение, която не
е удовлетворена обосновава искането си за заплащане на сумата от 50 000
лева, обезщетение за изключителните болки и страдания, свързани със загубата на
брат му М. Е.Г., починал в резултат на ПТП станало на 12.05.2019г., ведно със
законната лихва считано от датата на уведомяването на застраховател –
01.07.2019г. до окончателното й изплащане.Претендира и разноски.
С
исковата молба са представени като доказателство заверени ксерокопия от:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1028-48/12.05.2019г.,
препис извлечение от акт за смърт на М.Е.Г., удостоверение за съпруга и
родствени връзки с изх.№0565/27.01.20г., епикриза към ИЗ №16488/2019г., Психиатрична
клиника,УМБАЛ“Александровска“ ЕАД, удостоверение за банкова сметка *** А.Е.Г..,
молба с вх.№9510/01.07.2019г., справка от електронната страница на Гаранционен
фонд.Иска се прилагане на материалите по досъдебно производство №54/2019г.,
допускане до разпит на четирима свидетели при режим на довеждане, за
установяване какви отношения са съществували между ищеца и починалия му брат,
какви болки и страдания е претърпял и продължава да търпи, в резултат на
смъртта на неговия брат, един свидетел – очевидец на ПТП , който да установи механизма
на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило,съдебно – медицинска
експертиза, която да даде отговор на въпросите от външен оглед и аутопсия
на тялото на М. Е.Г. какви увреждания са
установени, какъв е механизмът на получаването им, каква е причината за смъртта
му, налице ли е причинно следствена връзка между настъпилото ПТП, получените от
М. Г. увреждания и настъпилата смърт, съдебно – психиатрична експертиза, която
да даде отговор на въпроса как се отразила настъпилата на 12.05.2019г.при ПТП
смъртта на М. Е.Г. върху психиката на ищеца, какво е психичното състояние на
ищеца към момента на прегледа, какви са последиците за ищеца А.Г. към настоящия
момент и за в бъдеще от смъртта на неговия брат, съдебно- автотехническа
експертиза която да даде отговор на въпроси, свързани с изясняване механизма на
ПТП.В исковата молба е формулирано искане за задължаване на ответника на
основание чл.190 ГПК да представи застрахователна полица „гражданска
отговорност на автомобилистите“№BG/07/119000760849,
валидна от 20.03.2019г. до 19.03.2020г., искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Препис
от исковата молба, е връчен на ответника ЗД“Евроинс“ АД,ЕИК *** на
08.09.2020г.На 21.09.2020г. по пощата, е подаден отговор с
вх.№260610/23.09.2020г. чрез юрисконсулт Б.Г..В отговора са противопоставени
следните доводи и възражения:ищецът няма право на обезщетение, тъй като
между него и родственика му не е съществувала онази трайна и дълбока
емоционална връзка, която да обуслови продължителни болки и страдания,
причинени от последния и които да налагат присъждане на претендираното
обезщетение.При условията на евентуалност се твърди, че починалия е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
обезопасителен колан, с което е нарушил изискването на чл.137а от ЗдвП, и с
това си поведение обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.Заболяването „органично манийно разстройство“ не е последица от
смъртта на М. Арсов.Искането за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва се основава на факта, че ищецът не е представил доказателства,
от които да бъде направена преценка по основателността на претендираното, за
което са му били дадени указания – налице е неоказано съдействие, което
освобождава ответника от последиците на собствената му забава, с оглед
разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.95 ЗЗД.Ответникът отправя
искане за отхвърляне на иска.Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение, за обезпечаване гражданската отговорност на МПС с рег.№КН7865
ВР, удостоверено със застрахователна полица BG 07/119000760849,
оспорва приобщаването на епикриза по из №16488/2019г., както и за назначаване
на съдебно психиатрична експертиза, като сочи, че искането следва да се
преценява с оглед на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а
такива обстоятелства в исковата молба не са изложени.Не се противопоставя на
приемането на останалите доказателства.В отговора е отправено искане за
изискване на служебна справка относно хода на производството по досъдебно
производство №54/2019г. и при наличие на такова настоящото производство да бъде
спряно.Посочени са доказателства: съдебно – медицинска експертиза и
автотехническа експертиза, която да отговори на въпроси свързани с това дали
автомобилът е бил оборудван с обезопасителен колан, кое е мястото на което е
пътувал починалия, може ли да се направи извод дали е ползвал обезопасителен
колан, може ли да се направи заключение, че смъртта му не би настъпила, ако е
бил с поставен колан.Поставени са въпроси при уважаване на искането за
допускане на съдебно – психиатрична експертиза.
С
отговора са представени: пълномощно,
уведомително писмо рег.№9567/08.07.2019г., известие за доставяне с баркод ИД PS159200IEJGT,уведомително
писмо №9567/01.10.2019г., известие за доставяне с баркод ИД PS159200IТ92К.Представен е препис
от отговора и приложените към него писмени доказателства.
В
допълнителна искова молба, подадена от адв.Р.М., като пълномощник на А.Г. е
направено искане за признаване безспорността и липсата на нужда от доказване на
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и деликвента, удостоверена с полица № BG/07/119000760849,
валидна от 20.03.2019г. до 19.03.2020г.Преповторени са като допълнение
твърденията в исковата молба, относно място и начин на настъпване на ПТП.Във
връзка с възраженията на ответника, че ищецът не е активно –легитимиран да
получи обезщетение от смъртта на брат си е
противопоставено твърдението, че между починалия и ищецът е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка с продължителен характер във
времето.Двамата израснали заедно в едно домакинство, дори и след като създали
свои семейства, продължили да живеят в една къща.Между тях съществувала дълбока
обич, доверие и уважение, взаимно си помагали, били изключително привързани
един към друг.В подкрепа на становището, че е налице право на обезщетение е
посочено Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по Тълк.д.№1/2016г.
ОСНГТК на ВКС, цитирани са част от мотивите, досежно приемането, че особена
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/ дядовци и внуци, както и за това, че
установените в българското общество порядки, според които баби, дядовци,
внуци, братя и сестри се считат за част от най- близкия родствен и семеен кръг,
с взаимоотношения характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост.Ищецът се позовава на заключението в решението, за
съществуващо право на обезщетение за неимуществени вреди, тогава когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.В допълнителната искова молба, ищецът оспорва,
като недоказано твърдението за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради
непоставен обезопасителен колан.Позовава се на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД
,изискваща действие или бездействие, което да е създало предпоставки за
настъпване на увреждането и категорично доказване на връзката.Във връзка с възраженията
за неоснователност на вземането за лихва, поради неоказано съдействие от страна
на ищеца е заявено, че ищецът бил представил всички документи, с които
разполага във връзка с настъпилото пътно- транспортно произшествие, а
разпоредбата на чл.106, ал.5 КЗ изключва възможността застрахователят, да
изисква доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да
се снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които
може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.Поддържа, че
доколкото отговорността на застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение, произтича от сключения застраховател договор „гражданска
отговорност“, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител, както следва от разпоредбата на чл.429, ал.2 КЗ, застрахователят
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и вредите от
забавата.Нормата на чл.429, ал.3 КЗ е тълкувана, като относима само към горната
граница на дължимото обезщетение за забава, както и началния момента на
присъждане на дължимата от застрахователя законна лихва – по ранната дата от
деня на уведомяването му от застрахования или претенцията на увредения за
обезщетение.Нормите на чл.409 и чл.405 КЗ са тълкувани, като относими към
отговорността на застрахователя за плащане на законни лихви, която отговорност
е резултат от неговата собствена забава, и не е обусловена от поведението на
деликвента, нейният размер вечен не е част от застрахователната сума , и не
може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 вр. с ч.492 КЗ.Затова ищецът счита, че законна лихва върху обезщетението се дължи от датата
на сезиране на застрахователя.
С
допълнителната искова молба, предвид влязла в сила присъда на наказателния съд
, ищецът се отказва от исканията си за
допускане до разпит на свидетел – очевидец на ПТП, за допускане на съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза.На основание чл.300 ГПК прави искане за
признаване за безспорни и ненужадещи се от доказване на следните обстоятелства
– извършено деяния от водача В.И., неговата противоправност и вината на дееца,
както, че в резултат на същото е причинена смъртта на М. Г..За оборване
твърденията относно съпричиняване на вредите от пострадалия се сочи нов
свидетел.При уважаване на насрещното искане за допускане на съдебно –
медицинска експертиза, са визирани въпроси т.ІV ( 1,2) и т.V ( 1-10) от поставените в исковата молба и
допълнителни въпроси за съдебно –автотехническа експертиза – след напускане на
ПТП , налице ли е преобръщане на процесния автомобил, по какъв начин и колко
пъти се е преобрънал, има ли навлизане на части от интериора на автомобила
навътре в купето.Ищецът поддържа останалите доказателствени искания.
В
допълнителен отговор ответното ЗД“Евроинс“ АД, ЕИК *** чрез юк Б.Г. редуцира
взраженията си до оспорване активната материално – правна легитимация на ищеца,
вземането за присъждане на лихва, като недължима на нито едно от посочените в
допълнителната искова молба основания.Оспорва с оглед дадените в Постановления
№4/61г. и 5/69 г. на пленума на ВС наличието на обстоятелства, обосноваващи
право на обезщетение.Във връзка с вземането по чл.429, ал.2 т.2 във вр.с
чл.429, ал.3 КЗ е заявено, че предвид мораторния характер на лихвата,
претенцията следва да бъде заявена по начин, който да позволява проверка на
ликвидността и изискуемостта й, което в случая не е направено.Оспорва на
основание чл.497, ал.1 т.2 от КЗ дължимостта на компенасторна лихва, като се
позовава на липсващи доказателства при извънсъдебното и предявяване за
осъществяване на обусловащи право на обезщетение предпоставки, въздигнати, като
такива с Постановления №4/1961г. и 5/69 на Пленума на ВС.Ответникът потвърждава
доказателствените си искания, за установяване на своевременно въведено в
процеса възражение за съпричиняване.Потвърждава признанието относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на
инцидента 12.05.2019г., между водача причинил произшествието и дружеството,
относно лек автомобил марка“Сеат“ модел „Леон“, рег.№ ***.Липсва изрично
оттегляне на възражението за съпричиняване.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, на основание чл.235 ГПК
прие за установени следните обстоятелства:
На
12.05.2019г. е умрял М. Е.Г.,***,
син на Е.Г.К. и Н.К.и брат на А.Е.Г..
С
присъда №5/2021г. от 26.02.2021г. на Перн.ОС ***от гр.Кюстендил, ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 12.05.2019г. на АМ „Струма“, в района на
пътен възел „Боснек“ кв 29+550, в обл.Перник, при управление на МПС – лек
автомобил „Сеат Леон“, с рег.№ КН ********, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗдвП – като водач на МПС, не е контролирал
непрекъснато превозно средство, което е управлявал и чрл.20, ал.2 от ЗДвП – при
избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Е.Г. и средна телесна повреда на ищеца А.Е.Г.,
изразяваща се в закрита черепно – мозъчна травма с мозъчна контузия и излив на
кръв под меките мозъчни обвивки, довело да разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.“б“
вр. с ал.1 , вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.54 НК е определил на подсъдимия
наказание, лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 така определеното наказания, като в
крайна сметка му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и
два месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.4 вр. с ал.3
б“б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.54 НК съдът е лишил подсъдимия В.И.
от правото да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С
решение на Софийския апелативен съд №245/14.07.2021г. постановено по
н.д.№435/2021г. посочената присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по
повдигнатото обвинение за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.Върху акта
на Апелативния съд е отбелязано, че
влязъл в сила на 05.08.2021г.
Според
епикриза ,издадена въз основа на налична в Психиатрична клиника, гр.София,
ул.“Св.Георги Софийски“ 1 документация във връзка с ИЗ *******г. е видно, че А.Е.Г.
е бил постъпил на лечение в болницата
на 19.06.2019г. изписан на 18.07.2019г.,с
диагноза“органно манийно разстройство“.Относно психичния статус на ищеца в
медицинския документ е отразено, следното: касае лице в ясно съзнание, всестранно ориентира,н
контактен.Психомоторно напрегнат, прекъсва другите, налага словесен
контакт.Емоционално – хипертимен с нисък фрустрационен праг, неколкократни
гневни изблици към майка му и жена му.Мисловен процес – ускорен до темп.
Съхранен по структура, в съдържанието мегаломанни идеи, фантастични налудности “
трябва да замина на мораето , за да сключи сделка, …за проект … ………………..“.Памет
и интелект – болестно ангажиран.Отразено е, че е било проведено лечение –
пациентът бил напрегнат, с несистематични налудности, мегаломанни изказвания,
пълен отказ да се съгласи с подробностите около преживаната травма.Затруднения
при запомняне на нова информация, задаване на едни и същи въпроси многократно.
Постепенно станал по спокоен – започнал да говори и съответно адекватно,
споделят планове –за това как цялото семейство трябва да продължи след смъртта
на брат му.Празнини в паметта били запълвани с
конфабулации.
Видно
от заключение с вх.№260328/11.02.2022г. на в.л. д-р Д.П. е, че А.Г. за времено
от 12.05.2019г. до 13.05.2019г. е бил на лечение МБАЛ „Д-р Н. ***, според епикриза
№4607/2019г. – контузио капиталист, комоцио церебри.Травматичен субарахноидален
кръвоизлиз, без открита вътречерепно травма.Мъж сомнолентен, объркан, без
спомен за случилото се.Данни от епикриза №16488/2019г. от 19.06.18.07.2019г. –
органично манийно разстройство, проведено стационарно лечение, изписан с
подобрение е препоръка за продължаване на амбулаторно лечение.Към момента
вещото лице е определило психичния статус на ищеца, както следва: психомоторно
– брадипсихичен, лицеизраз на безпомощност.Отговаря на зададени въпроси, с удължено
реактивно време, със затруднена концентрация на вниманието- адекватен словесен
контакт.Ориентиран за собствена личност, място и време.Критичен към състоянието
си.Възприятно – представна дейност: несмутена.емоционално
– лабилен. волево – с астенно адинамична симптоматика, мисловен процес –
забавен по протичане, ригиден, със затруднена преключваемост, с конгитивни
разстройства, трудно заучава нова информация, с конградна амнезия за епизода на
травмата, памет и интелект – начален посттравматичен психоорганен синдром.
Тежката
ЧМТ вещото лице свързва с настъпили психични нарушения, свързани с
интелектуално – мнестична срефи, както и емоционално – волеви разстройства.Две
седмици по – късно, настъпват други тежки психични рлазстройства – във връзка
със случилото се ПТП, а именно психотично органично манийно състояние.Това
състояние по своята същност, според заключението представлява“ продължително
разстройство на съзнанието“.Тези психични нарушения са резултат от ЧМТ и
са в рамките на т.н. психоорганен синдром.Психоорганичния синдром с
описаната етилогия, и описаните психични нарушения ,са определени като по –
вероятно да останат да персистират във времето, или да се
задълбочат.Психоортанният синдром е определен, като хронично заболяване,
изявяващо се в паметови нарушения( фиксационна хипомнезия), обедняване и
снижение на нивото на съжданията, интелектуално обедняване, нездържаност на
афектите, като се засяга и емоционално – волевата сфера.Вещото лице намира
връзка между увреждането и личноството функциониране на освидетелствания – прекратил
работата си по проекти към НБУ и работи, като организационен медиатор, тъй като
трудно се справял със служебните задължения.Загубата на брат е провокирала
според вещото лице – тежка реакция
на стрес с протрахирано протичане, поради дълбока емоционална свързаност.Острата
кризисна реакция е определена, като нормално човешко поведение, по време на
престоя в псих. клиника е обсъждано, как цялото семейство трябва да продължи
живота си след смъртта н брата. Преживяната
психотравма не е наложила допълнителни консултации с психиатър и прием на
специфични медикаменти – психофармака.
В
с.з. вещото лице разяснява, че тежката
реакция на стрес е продължила около 1 месец, а самата реакция на стрес“ като
внезапно състояние при тежко преживяно събитие“.Загубата на близък човек е
разгледана, като акт, който предизвиква реакция на стрест, като при такива
обстоятелства, винаги има остатъчни прояви на стрес.Тежките последици при ищеца
– нарушеното личностово функциониране, прекараната органична маниоподобна
психоза вещото лице свързва с настъпилата при ПТП черепно мозъчна травма –
последица, която ще съпътства целия живот на пострадалия.Реакцията на стрес
според вещото лице не може да продължава 3 години, а психоортаничния синдром
не е преживяване от загубата на близък човек, а от увреждане на мозъка, вследствие на травмата.
Впечатления
за взаимоотношенията между ищеца и неговия брат, за естеството на неприятните
изживявания на ищеца след ПТП имат свид.К. – майка на ищеца, Е.И.- съпруга на
ищеца, свид.И.Д. – първи братовчед на бащата на ищеца и свид.П.И. – шурей на
ищеца.
Свид.Н.К.
разказва, че двамата братя били много привързани един към друг, поради малка
вазрастова разлика от 2 години, те заедно посещавали детска градина, училище,
след това единият учил в „селскостопанския техникум“ а другият в
“Електротехникума“ били в една
компания.Бракът на М. било събитие, трудно преодолимо и тежко за А., предвид
загубата на време с близък човек.След като и той се оженил, съпругите им
станали близки приятелки.До женитбите им и двамата живеели и се хранели на една
маса.След като се оженили продължили да живеят в една къща, но на различни
етажи, като често домакинствата споделяли общи маси.Докато А. следвал в НБУ и
работел в Пощата, брат му помагал, също и за храна.М. работел в
Германия.Проблемът на А. възникнал след катастрофата – когато свидетелката го
посетила в болница, той не бил в съзнание, не бил на погребението.Разбрал за
смъртта на М. след около 2 месеца- изгледал я втрещено, заплакал започнал да
търка ръце и да ридае.Инцидентът станал по време на пътуване до летището в
София, откъдето А. е трябвало да пътува за Варна, изпитвал вина за случилото
се.Докато А. учел - брат му помагал с пари, били много свързани.След инцидента
забелязала, че ищецът не се храни редовно, обличал си дрехите наобратно, не
знаел какво върши, говорел несвързани неща – за подморски чудовища, за някакви
котки. След излизането му от болница забелязала подобрение – но в разговорите
за М. се натъжава.Във връзка с херпес на око, за който се съобщава в издадена
от Психиатрична клиника епикриза свидетелката, потвърждава за такъв проблем,
около 5- 6 години преди инцидента, но изключва консултация с психиатър във
връзка с този проблем.Катастрофата определя, като причина А.Г. да не завърши
образованието си.След катастрофата А. станал и по притеснителен, докато преди
това бил весел, лъчезарен и усмихнат..
Свид.Е.И.
описва връзката между двамата братя, в определението “ като повече от
братя“.Живеели в 1 къща на два етажа.Когато А. се разболявал, М. винаги слизал
на техния етаж, за да се грижи за него, като майка – да му даде лекарства, да
му премери температурата.Като семейства си помагали – взаимно организирали
хранения, с пари.Като знак за близост между двамата М. бил кум на сватбата им.М.
прекарал дълго време на работа в Германия, като за определен перидо от около 1
година и А. бил на работа в Германия, през 2018г.Свидетелката разграничава
отношенията между двамата братя, от отношенията между близки родственици –
братя или и брат и сестра, на които е
свидетелка.След катастрофата А. бил шокиран, като потвърждава дадените от
свид-Куртева сведения за причината за пътуване.А. търсел брат си.Вечерта след
инцидента бил закаран в болница в Кюстендил, а след това настанен в Пирогов,
където тя го придружавала за срок от 12 дни.А. престанал да говори, след около
месец и половина, два месеца отказвал да
се храни , не можел да спи, и към момента не може да спи, отказвал да приеме,
че брат му е починал.След проведената терапия той се възстановил.Според нея А.
се страхува да живее, едновременно с това е поел грижа за детето на брат си.След
инцидента А.Г. не е могъл да се обслужва сам, да се бръсне, да се къпе, дори не
е могъл да се храни сам.Всичко правела свидетемлката.М. е щял да купи къща на
семейството им, както бил купил къща за своето дете.През 2018г. получили от М.
около 20000 евро, за техни си неща – те погасили задълженията си.Всичко
минавало през неговите ръце, бил изключително добър, с висок авторитет и не
правил нищо за което някой да го оплюе.Смъртта на най- близкия човек на А. и
причина за постоянни обвинения, поради загуба на близък, на който е имал
абсолютна вяра.
Свид.И.Д.
– родственик на двамата братя, разказва, че докато били малки, техният баща –
негов първи братовчед бил в Израел.Двамата пораснали заедно, помагали си , общували с едни и същи
хора, каквото било купувано за единия, това били купувано и за
другия.Свидетелят е гостувал на братята и вижда в отношенията им различна
връзка от връзката му с неговия брат.След като създали семейства те си кумували
– бил е на сватбено тържество, но не си спомня да е бил в Обреден дом.Знае, че
двамата братя изповядват една и съща религия – съботяни, адвентисти.Когато
разбрал за смъртта на брат си, А. буйствал.В болницата в Перник бил в коридора,
не в болничната стая.А. бил неадекватен.Избягва да говори за брат си.Знае, че
ищецът бил в Психиатрична клиника след инцидента.Описва А. ,като по –тъжен и унил
след катастрофата, знае, че му предстои дипломиране от НБУ, да пише дипломна
работа и знае, че работи като помощник в Четвърто основно училище.Техният баща,
батко „М.“ бил създал авторитет за цялото семейство.В разговори с него, след
смъртта на неговия брат, говорел небилавици, несмислени неща. Знае, че предстои
А. за завърши НБУ, да пише дипломна работа.
Свид.Б.И.
е шурей на ищеца.Като впечатляващ факт за тяхната връзка и тяхната близост,
свидетелят сочи, ритуал във връзка с т.нар“водно кръщение“, при който
религиозно лице, за изповядваната от тях религия, направило изключение в полза
на двамата братя.Заедно ходели на сватби, кръщенета и други
празненства.Свидетелят обитава жилище в близост до жилището на двете семейства
и често е бил гост на техните купони, знае, че не правили разлика в сметките.М.
дълго време работил в Германия, в строителството и е чувал за намерението му, да купи жилище
на тяхната племенница – М.а, кръстена на името на починалия.Първоначално А. не
могъл да повярва за смъртта на брат си, твърдял, че той е в Германия.Знае, че А.
има някакъв дефект, но много страда от смъртта на брат си – свидетелят често го
е виждал да плаче.
Във
връзка с възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради
непоставен обезопасителен колан по делото е назначена съдебно – автотехническа
експертиза.Представено е заключение с вх.№266397/10.12.2021г., изготвено от
вещото лице Н.В..В заключението вещото лице обяснява, че процесният лек
автомобил марка“ Сеат“ , модел „Леон“ с рег.№ *** е с първоначална регистрлация
от 2000г, предвид изискванията на ДИректива 31977L0641/28.06.1977г. вещото
лице счита, че като автомобил, произведен след 1980г. то този автомобил
неминуемо е снабден с обезопасителен колан.Ищецът пътувал на предна дясна
седалка, а починалият на задна седалка – в ляво, зад водача.При
сблъсък като процесния, обезопасителният колан задържа тялото към седалката и
предотвратява удар на главата в челното стъкло, на гърдите във волана и в
арматурното табло( на пътуващите на предните седалки) и в облегалките на
предните седалки или при преминаване между тях – за пътуващите на задната
седалка.Няма информация да са били задействани предпазни пневматични
възглавници, от което вещото лице прави извод, че предпазен колан не е бил
поставен.Предвид механизма на ПТП – след удара на автомобила в мантинелата,
същата е била скъсана и се забила в долна лява част на предна врата и въртенето
на последния по посока на часовниковата стрелка преминал през задна лява врата
и притиснал седящия на задна седалка М., при което били получени увреждания,
несъвместими с живота: огромна разкъсно – контузна рана в областта на гръдния
кош, разкъсване на белите дробове, разкъсване на околосърцевата торбичка и на
сърцето, счита, че настъпването на тези увреждания, при посочения механизъм на
ПТП не би могло да бъде предотвратено с поставен обезопасителен колан.Вещото
лице обяснява, че след удара на автомобила в мантинелата тя била скъсана, била
се забила в долната лява задна част на предната врата, като се била вклинила в
автомобила и при въртенето на последния, в посока на часовниковата стрелка
преминала през задната лява врата, преди това притискайки и пробождайки седящия
на задната седалка М. Г. – т.е . описаните части – мантинела предвид механизма
на ПТП била навлязла в купето.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.477,
ал.1 КЗ и чл.493, ал.1 т.1 и т.5 от КЗ и чл.45 ЗЗД за причинените на ищеца,
като увредено трето лице, неимуществени
вреди вследствие на смърт на негов близък, настъпила при използването на
застраховано моторно превозно средство по време на движение, съдът намира за
неоснователен .
На
първо място следва да се отбележи, че искът е допустим- С молба
вх.№9510/01.07.2019г. А.Е.Г. е потърсил от ЗД“Евроинс“ АД плащане, на
застрахователно обезщетение, във връзка с разказания в исковата молба инцидент,
както във връзка с получените от същия телесни увреждания при инцидента, така и
във връзка със смъртта на неговия брат – за което е претендирал обезщетение
50 000 лева.Няма данни искането да е било удовлетворено преди подаване на
исковата молба- според чл.432, ал.1 КЗ -увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380. Ясно е, че изискването
в случая е спазено.
Според
чл.429, ал.1 т. КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Според ал.3 застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват и:1. пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;2. лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. В ал.3 е посочено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Според
правилото на пар.1 т.5 от КЗ
"Вреда" е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или
унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и
психическо състояние.
Чл.477,
ал.1 КЗ определя, като обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
Според чл.478, ал.1 КЗ -пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е
претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство, а според ал.2 увредено
е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
според чл.52 ЗЗД – размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост.
В
Постановление №4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС се съдържат разяснения относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД, като е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение
са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Като нарушение на чл.52 ЗЗД в Постановлението е посочена практиката на
съдилищата, които се задоволяват в мотивите към присъдите и решенията да
посочат, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост,
без да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. Това
нарушение на чл. 52 ЗЗД довежда до разноречива
практика относно размера на неимуществените вреди и до големи различия между
присъдените размери по различни дела за съвсем сходни случаи, които различия не
всякога могат да бъдат коригирани от второинстанционния съд.
Постоянна
съдебна практика на ВКС е формирана във вр. с критериите за определяне на
съотношението между приноса на пострадалия и този на делинквента, като
според ППВС № 17/63 г.и решения на ВКС
по чл. 290 ГПК: № 137 от 20.11.2020
г., по т. д. № 1`775/2018 г. на ІІ т. о., № 206, по т. д. № 35/ 2009 г. на ІІ
т. о., № 98 от 24.06.2013 г., по т. д. № 596/12 г. на ІІ т. о., № 151 от 12.11.2010
г., по т. д. № 1140/11 г. на ІІ т. о., № 169 от 02.10.2013 г., по т. д. №
1643/12 г. на ІІ т. о., № 16 от 04.02.2014 г., по т. д. № 1858 /13 г. на І т.
о., № 92 от 24.07.2013 г., по т. д. № 540/12 г. на І т. о., № 18 от 17.09.2018
г., по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др., за да бъде редуцирано
дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за обезвреда по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да
бъде надлежно релевиран в процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на категорично доказани конкретни
действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. За да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е
благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и
каузално да го е обусловил. На следващо място, основание за намаляване на
обезщетението по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могло да бъде и противоправно
поведение на увредения, при което се нарушава императивна правна повеля -
забраняваща или заповядваща правна норма. Накрая, обезщетението за вреди би следвало
да се намали и когато без да е нарушил правна норма, пострадалият съпричинява
увреждането, като не полага дължимата грижа към себе си, не проявява нужното
внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила (
решение № 312 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., II г. о.).
В Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС –
т.3 се съдържа тълкуване във връзка с начина на определяне на обезщетение и
кръга на правоимащите лица , като е
посочено, че неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се
за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от увредения вследствие на увреждането. Кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС,
имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено
дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако
това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала.
Според Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д.
№ 2/84 -с това постановление не се разширява кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду
си същите отношения, които представляват фактическият състав на правно
регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак.
Това са трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния
ред. Братята и сестрите не са включени в постановления № 4/61 г. и № 5/69
г., защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е при
роднините по права линия - родител и деца. Не са включени и роднините по
права линия, възходящи по втора и по-горна степен - дядо, прадядо, и
низходящите - внуци и правнуци, въпреки че са в много по-близка родствена
връзка, отколкото братята и сестрите. Посочено е, че в болшинството от случаите
децата се отглеждат и възпитават от дядовците и бабите при живи родители на
децата.В това постановление изрично е изключено право на обезщетение на
внуци от смъртта на дядовци и баби при живи родители, дори и тогава когато те
са отглеждани и възпитавани от дядовците и бабите.
Според Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК -материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Постановление
№2 от 30.11.1984г. е обявено за изгубило сила.Прието е, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. Изложени са съображения,че в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета дадените в които разрешения са взети
предвид във връзка с постановеното Тълкувателно решение в чл.2, пар.1 б.“б“ се
съдържа определение за „членове на
семейството" - означава
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна
интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите
и издържаните от жертвата лица;
Определеното обезщетение за обезвреда в хипотезата
на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента се редуцира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въз основа на извършена от
решаващия съд комплексна преценка на степента в която действията на делинквента
са допринесли, степента на тяхната обективна вредоносност, като това намаляване
трябва да отразява размера на участието на пострадалия в причиняването на
общата вреда.
Отговорността на застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност“ е
обусловена от доказаност на следните обстоятелства:наличието на противоправно
действие/ бездействие свързано с
използване на МПС, застраховано при ответника – застрахователно дружество, по
застраховка „гражданска отговорност“ в резултат на което са причинени вреди на
третото лице, вида и характера на настъпилите вреди и естествено наличието на
договор за застраховка от този тип.Доказателствената тежест за установяване на
посочените обстоятелства е на ищеца.В тежест на ответника по предявения иск е
да докаже въведените в процеса правоизключващи, правопогасяващи и правоотглагащи
възражения, в случая – причинно – следствена връзка между поведение пострадалия,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и настъпилите вреди.
В случая по
делото е доказано, че на посочената в исковата молба дата, е настъпило ПТП, при
което е починал близък родственик на ищеца, неговият брат М. Е.Г. – налице е
влязла в сила присъда, с която със задължителна за съда сила, предвид
разпоредбата на чл.300 ГПК(влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца) е признато противоправно
деяние на водач на МПС, с което по непредпазливост това лице е причинило
смъртта на ищцовия родственик.С извършения по спора доклад, е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към деня на
инцидента е съществувала валидна застраховка
„гражданска отговорност“, удостоверено в застрахователна полица BG 07/119000760849, обезпечаваща
гражданската отговорност на ползвателя на МПС с рег.№***, марка „Сеат“, модел
„Леон“.
Материалноправната легитимацияа на ищеца е оспорена,
с възражения, че между него и починалото лице – негов родственик, не е съществувала
онази трайна и дълбока емоционална връзка, която да обуслови продължителни
болки и страдания, които да налагат присъждане на претендираното обезщетение –
твърди се отрицателен факт, следователно доказателствената тежест за
установяване на противното пада върху ищеца.
При сравнителен прочит на разпоредбите от КЗ с които
се уредени условията за заплащане на затрахователно обезщетение и посочените
Постановления и Тълкувателно решение от 2018г. става ясно, че вземането за
обезщетение е предпоставено от наличието на родствена връзка и особени
обстоятелства, като резултат от които, се е породила трайна близост и
привързаност, надхвърлящи интензитете на характерните за такава родствена
връзка, при което смъртта на едното лице от тази връзка е причинила страдания
на другото, надхвърлящи като интензитет и времетраене нормалните за такава
връзка, които поради това е справедливо да бъдат обезщетени.
В случай на двама братя – близнаци, посещавали едно
и също учебно заведение, пораснали в един и същ приятелски и роднински кръг, в
една компания - 23 години били
непрекъснато заедно, от раждането им до трагичния инцидент живеели в едно
домакинство,допитвали се един до друг, търсели помощта си.След смъртта – братът
ищец, постоянно плачел, една година след инцидента не излизал от дома им. Спрял
всякакви социални контакти. Изпаднал в депресия, не можел да спи, пропушил
отново. И до днес продължавала да му тежи загубата на най-близкия му човек,
казвал, че „една част от него си е отишла със смъртта на брат му“, не знаел как
ще продължи да живее без него, не искал да работи, да комуникира дори и с
най-близките си хора. И до днес болката от нелепата загуба продължавала да му
тежи - при уважена от КнОС претенция, с решение на САС №698/23.06.2021г. по
гр.д.№4133/2020г. , приема, че не е доказано наличие на особени обстоятелства,
обусловили връзка от такъв характер и страдания, които следва да бъдат
обезщетени – напр. двамата братя да са израснали без родители – искът е
отхнвърлен, решението не е допуснато до касационен контрол.В случаи аналогичин
на последния се присъждат и обезщетения в отношения внук и баби и дядовци.
На съда е известен и случай, в който е било
присъдено обезщетение от смъртта на брат, в хипотеза когато починалият не е
имал друго семейство, живеел е в домакинството на ищеца, който и неговото
семейство са се грижили за него.
С решение №698/23.06.2021г. по т.д.2225/2020г. на
Върховния касационен съд при уважен от въззивна инстанция частично иск, при
доказателства – че ищцата и брат й са се
уважавали много; помагали са си морално и финансово; чували са се по телефона
ежедневно; починалият винаги се е обръщал към ищцата за помощ; ищцата е понесла
много тежко смъртта на своя брат; била е много разстроена, когато са й
съобщили, че е починал; дълго след това е изпитвала страх да шофира и да се
вози отпред в колата, а също и да вдига телефона, за да не получи друга лоша
вест. Безспорно, изброените обстоятелства сочат на отношения между брат и
сестра, изпълнени с топлота и уважение. Такива отношения обаче са характерни за
българския бит и се приемат в българското общество като нещо нормално и
очаквано. Поради това, връзката брат/сестра не може да бъде определена като
изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт и в
създадената след него практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, нито се установява, че страданията на ищцата са значително по-големи от
тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък
родственик.Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди -допуснатия до касационен контрол част
обжалваното решение за уважаване на иска е отменено, а претенцията отхвърлена.
В този смисъл е и определениее № 60531 от 3.11.2021
г. на ВКС по т. д. № 343/2021 г., II т. о., ТК и др.
Акцентът в решенията е, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост, така, че за уважаване на иска е необходимо да бъдат
доказани, други особени обстоятелства във връзка с общуването между лица
намиращи се в такава връзка.
Разглеждания
случай не разкрива такива обстоятелства.Ищецът и починалия брат са израснали в
нормално семейство.Всеки от тях е създал свое семейство, за което се
грижи,трудово ангажирани.Съвместното обитаване на жилищна сграда, в която
отделни етажи принадлежат на двама братя или брат и сестра, не е необичайно за
начина на живот в България.Често гостуване на двама братя, при взаимност при
покриване на разходите, не може да бъде разглеждано, като обстоятелство, с
което да се свързва особена емоционална близост между двама братя.Дарение на
средства за сума надхвърляща 5000 лв- за което свидетелски показания не са
допустими, не е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид.Именуване на
дете с име на брат или сестра, също не е необичайно за взаимоотношения на лица
от такъв роднински кръг, както и финансово подпомагане ( такова обстоятелство е
разгледано в цитираните решения).
Съдът
намира, че по делото не е доказано наличие на обстоятелства, по които да се
съди и сочещи на тежки и сериозни негативни последици, за ищеца, свързани с преживяване
смъртта на неговия брат.
С
оглед на изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността
на иска обуславя извод за неоснователност на претенцията за заплащане на
деловодни разноски на ищеца.
С
оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК дължимо е плащане на сторените от
ответника по водене на делото разноски, които възлизат на 375.00 лв- платени депозити за вещо лице, а на
основание чл.78, ал.8 ГПС и юрисконсултско възнагражедние, което съдът определя
на 450 лева- чл.78, ал.8 ГПК вр.с чл.37 от ЗПП – чл.25, ал.2 от Наредба за
правната помощ.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля,
като неоснователен предявеният от А.Е.Г., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.Р.М. с №********* по единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет и адрес на дейност и съдебен
адрес *** срещу “Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., бул.“***“№**
представлявано от ***и ***, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с
чл.477, ал.1 КЗ и чл.493, ал.1 т.1 и т.5 от КЗ и чл.45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищец сумата 50 000 лева,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди(страдания) в резултат на
смъртта на неговия брат М. Е.Г.,ЕГН **********
настъпила в резултат на ПТП, по вина на ***на 12.05.2019г. при управление на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№***, по отношение на който към
момента на инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ сключен с ответното дружество,съгласно застрахователна полица №BG 07/119000760849,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 01.07.2019г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
А.Е.Г.,ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., р-н И., бул.“***“№**,
представлявано от ***и *** разноски за производството възлизащи на 825.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: