№ 4320
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110136258 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищeца ......... срещу ответника ......... обективно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост
на следните суми: сума в размер на 1808.78 лева – главница за доставена топлина
енергия за периода от 01.04.2009г. до 30.04.2011г. и сума в размер на 138.70 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2009г. до 25.04.2012г.,
за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 24.03.2016г. по гр. д. №
9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
В ИМ се твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради
изтичането на петгодишен давностен срок. Прилага писмени доказателства, които като
относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
основателността на предявените искове. Излага съображения, че поради неизпълнение
на основно задължения на ищеца като потребител на топлинна енергия срещу същия е
издаден ИЛ.Твърди, че приложимата давност не е изтекла, тъй като същата е
прекъсната с депозирането на искова молба по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, въз основа на която е образувано гр. дело № 9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в.
Релевира, че е налице влязло в сила на 22.12.2015г. съдебно решение, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Изрично заявява, че
приложимата в случая е 5-годишната давност, предвид наличието на влязло в сила
решение като същевременно следва да се отчете и обстоятелството, че за срока от
13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат определени
срокове, сред които е и срокът на погасителната давност. Заявява още, че преди
образуване на изпълнителното дело е сключил с ищеца споразумение за доброволно
плащане, с което ищецът е признал дължимостта на процесните вземания. С оглед
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 24.03.2016г.
по гр. д. № 9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в /л. 2 от изп. дело №......... по описа на
ЧСИ ........./, въз основа на който е образувано посоченото изпълнително дело.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати следните
суми: сума в размер на 1808.78 лева – главница за доставена топлина енергия за
периода от 01.04.2009г. до 30.04.2011г. и сума в размер на 138.70 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2009г. до 25.04.2012г., за които
суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 24.03.2016г. по гр. д. №
9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
В тежест на ищеца, съобразно твърдението му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439,
ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК,
т.е. фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай
това е заповедното производство по гр. д. № 9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в и
исковото производство по гр. дело № 57714/2012г. по описа на СРС, 79 с-в.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от
22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т. к., І т. о. на ВКС/.
В случая длъжникът – ищец твърди, че процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност преди образуваното изпълнително
дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Видно от приложените по настоящото дело гр. д. № 9123/2012г. по описа на
СРС, 88 с-в се установява, че същото е образувано въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, в хода на което на 15.05.2012г. е издадена
2
заповед по реда на чл. 410 ГПК. Доколкото ищецът депозирал възражение по реда на
чл. 414 ГПК, било образувано гр. дело № 57714/2012г. по описа на СРС, 79 с-в,
решението по което било обжалвано от ищеца с въззивна жалба, въз основа на която
било образувано гр. д. № 10125/2014г. по описа на СГС, II-в възз. с-в, като въззивното
решение е постановено на 22.12.2015г. С влязлото в сила Решение от 22.12.2015г. по
гр. д. № 10125/2014г. по описа на СГС, II-в възз. с-в е потвърдено
първоинстанционното решение, с което исковете на ответника са частично уважени.
След приключване на исковото производство ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист от 24.03.2016г. за процесните вземания.
Във връзка с гореизложеното следва да се вземат предвид следните
съображения: съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение №
4/2014г. на ОСГТК на ВКС което искът по чл.422 ГПК се счита предявен към датата на
подаване на заявлението до заповедния съд - 11.05.2012г., в резултат на което от тази
дата давността относно вземането е била прекъсната. Ето защо, на основание чл. 115,
б.”ж” ЗЗД е спряно течението на давността за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение до приключване на прерасналото в исково
заповедно производство. В тази връзка следва да се съобрази нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
В настоящия случай от момента на влизане в сила на решението по исковото
производство за процесните вземания /22.12.2015г./ до момента на депозиране на
молбата за образуване на изпълнително дело /20.01.2021г., в която са посочени
конкретни изпълнителни способи: запор върху банковите сметки; запор върху
трудовото възнаграждение; изнасяне на публична продан/ е изминал период по-дълъг
от 5 години, поради което вземанията са погасени по давност.
Предвид изложените съображения, предявените искове следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на разноски
възниква за ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят разноски
в общ размер от 472.36 лева /сумата от 350.00 лева – адвокатско възнаграждение и
сумата от 122.36 лева – държавна такса/.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от ........., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... против ........., с адрес: ........., че ......... не
дължи на ......... следните суми: сума в размер на 1808.78 лева – главница за доставена
топлина енергия за периода от 01.04.2009г. до 30.04.2011г. и сума в размер на 138.70
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2009г. до
25.04.2012г., за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 24.03.2016г.
3
по гр. д. № 9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
ОСЪЖДА ........., с адрес: ......... да заплати на ........., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер от 472.36 лева
– разноски за производството пред СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4