№ 15626
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. К.ОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110120896 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна К.ова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 20896 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Й. П., с ЕГН **********, от гр.
София, ****, против „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
управителя *****, за установяване по отношение на ответника, че Договор за предоставяне
на поръчителство **** от 26.08.2019 г. е нищожен поради липса на основание и накърняване
на добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 102,17
лв., претендирана частично от сума в общ размер на 150 лв., представляваща платена от
ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.08.2019 г. сключил с „Изи Асет
мениджмънт“ АД договор за заем в размер на 750 лв., която сума следвало да бъде върната
на месечна вноска без посочване на месечния лихвен процент. В чл. 4 от посочения договор
било договорено обезпечение – две физически лица, поръчител или банкова гаранция в
полза на кредитора. Клаузата предвиждала условията, на които трябва да отговаря
обезпечението. На датата на сключване на договора за кредит между „Изи Асет
мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на
гаранция ****, по силата на който ответникът поел задължението да обезпечи вземането на
ищеца. По силата на сключения договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати на
ответника възнаграждение на разсрочено плащане заедно с месечната вноска по договора за
кредит. По силата на сключените договори кредиторът следвало да събира дължимите суми
по силата на упълномощаване от ответника. Излага твърдения, че ищецът изцяло погасил
предоставения му кредит, както и че договорът за поръчителство, сключен с ответника имал
характеристика на потребителски договор, а акцесорният характер на процесния договор
бил в зависимост от валидността на сключения договор за потребителски кредит. Излага
подробни съображения, свързани с нищожността на договора за потребителски кредит,
сключен между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД. Сочи, че процесният договор е лишен
от основание, като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е поето
в полза на кредитора, за което ищецът е платил възнаграждение. Оспорва получаване на
услуга срещу платеното възнаграждение. Твърди, че е обвързан от договора като
икономически по-слабата страна, а сключването на договора нарушава добрите нрави. С
исковата си молба ищецът е направил искане за привличане в делото на „Изи Асет
мениджмънт“ АД – гр. София, което дружество да бъде обвързано от мотивите на
решението. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни. Твърди, че при сключване на договора ищецът е
бил запознат със съдържанието на същия. Сочи, че изложените твърдения за нищожност на
договора за потребителски кредит са неотносими към предмета на спора. Излага подробни
съображения, свързани с приложното поле на ЗПК и ирелевантността на изложените от
ищеца съображения. Позовава се на валидност на сключения договор за поръчителство,
който намира правното си основание в ЗЗД. Не спори, че сключва договори за поръчителство
в рамките на осъществяваната от дружеството дейност. Оспорва изложените твърдения в
исковата молба. Моли съда да остави без уважение искането за конституиране на трето лице,
поради липса на правен интерес. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции,
претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определението от 07.10.2024 г. съдът е конституирал „Изи Асет мениджмънт“ ЕАД
в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от конституираното по делото трето лице помагач „Изи Асет
мениджмънт“ АД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
В съдебно заседание третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен
заем **** от 23.08.2019 г. се установява, че същият е сключен между „Изи Асет
мениджмънт“ АД и К. Й. П., по силата на който „Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставило
на ищеца кредит в размер на 750 лв. за срок до 21.02.2020 г., при договорен фиксиран
лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41,68 %, като договорът е
сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план и справка за
извършените плащания от ищеца.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно
се установява, че общата сума по Договор за паричен заем **** от 23.08.2019 г. и Договор за
3
предоставяне на поръчителство **** от 23.08.2019 г. е в общ размер от 1 170 лв., като
изплатената сума от ищеца по двата договора е в общ размер на 873,49 лв., разпределена,
както следва: сумата от 750 лв. – погасена главница, сумата от 21,32 лв. – погасена
договорна лихва и сумата от 102,17 лв. – погасено поръчителство. Вещото лице също така
установява, че ГПР по Договор за паричен заем **** от 23.08.2019 г., като се включи в него
дължимото възнаграждение за поръчителство, съобразно погасителния план е в размер на
490,91 %,. Установява се също така, че по договора следва да бъде заплатена обща сума от
130,82 лв. като възнаградителна лихва за периода на погасяване, като реално полученото
възнаграждение е 136,50 лв. Дневната доходност в размер на 0,75 лв., общата доходност за
182 дни - 136,50 лв. и възнаградителната лихва за 182 дни – 130,82 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявените искови претенции срещу „Изи Асет мениджмънт“ АД съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД е
бил сключен Договор за паричен заем **** от 23.08.2019 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно
валидността на договора за предоставяне на поръчителство, както и на клаузата, въз основа
на която е платено възнаграждение на поръчителя.
По предявения иск за прогласяване нищожността на Договора за предоставяне на
поръчителство **** от 23.08.2019 г. поради липса на основание и накърняване на добрите
нрави, съдът намира следното:
Непредставянето на договора за поръчителство препятства съда да извърши преценка
за основанието, на което същият е сключен и за действителността на същия, било изцяло,
било частично, на отделни клаузи от договора. Дори и да се предположи, че между страните
е бил сключен договор за поръчителство, то не може да извърши преценка дали по същия е
било договорено възнаграждение за поръчителя и ако такова е било договорено, в какъв
размер.
Съобразно с разпределената между страните доказателствена тежест по реда на чл.
154 от ГПК нито ответникът е доказал наличие на сключен между страните договор за
поръчителство, както и стойността на договореното възнаграждение, нито ищецът –
направените възражения. Непредставянето на договора препятства съда да направи правни
изводи относно твърдяното спорно право. Дори да се приеме, че е налице сключен договор
за потребителски кредит и ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК, дори и да изследват клаузите по договора за предоставяне на потребителски кредит,
то липсата на договор за поръчителство препятства съда да изследва връзката между двата
договора. В случая не са наведени твърдения за свързаност на ответните дружества, което
може да обуслови връзка между двата договора и поемане на задължение от кредитора по
договора за потребителски кредит да превежда парични суми, постъпили от потребителя
като възнаграждение за поръчителя по сметката на последния. Ето защо исковата претенция
4
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
102,17 лв., претендирана частично от сума в общ размер от 150 лв., платена от ответника без
основание, съдът намира следното:
По отношение на размера следва да се посочи, че съдът приема, че в случая
независимо от заявеното от ищеца увеличение от 10 лв. на 102,17 лв., който иск следва да се
приеме за предявен в пълния размер, съдът намира, че не е направено изявление дали се
извършва оттегляне или отказ от иска до пълния претендиран размер, поради което и
производството по делото не е било прекратено да разликата над 102,17 лв. до пълния
претендиран размер от 150 лв., поради което и съдът приема, че е извършено увеличение на
част от иска от 10 лв. на 102,17 лв.
С оглед липсата на договор за предоставяне на поръчителство съдът не може да
извърши преценка за действителността и законосъобразността на същия, поради което и
ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не проведе доказване за
наличието на договорно основание между страните с оглед извършване на преценка за
наличието на валидни клаузи на договора за поръчителство. Само за пълнота следва да се
посочи, че приетото от съда в доклада, че не съществува спор между страните за наличието
на договорно отношение на посоченото основание не освобождава ищеца от ангажиране на
доказателства. Уважаването на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е в зависимост от
разглеждане на иска за установяване валидност на договора за предоставяне на
поръчителство, съответно валидност на клаузите на същия. Ето защо съдът намира, че
липсата на представени доказателства препятства съда да направи правни изводи относно
твърдяното спорно право. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са представени
доказателства относно получаване на претендираната сума от ответника, доколкото от
приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че ищецът е платил на
ответника сумата в общ размер на 873,49 лв., включваща и възнаграждение за
поръчителство, но не са представени доказателства за превод на сумата от кредитора по
договора за потребителски кредит по сметка на поръчителя. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху, главницата от 10 лв., считано от предявяване на иска
– 28.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата, и върху сумата от 92,17 лв.,
представляваща разликата между допуснатото увеличение и първоначално предявения иск,
считано от предявяване на искането за увеличение на иска – 11.123.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
5
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от К. Й. П., с ЕГН **********, от гр.
София, ****, против „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
управителя *****, за установяване по отношение на ответника, че Договор за предоставяне
на поръчителство **** от 26.08.2019 г. е нищожен поради липса на основание и накърняване
на добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 102,17
лв. /сто и два лева и седемнадесет стотинки/, претендирана частично от сума в общ размер
на 150 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 28.03.2023 г.
до окончателното й изплащане плащане.
ОСЪЖДА К. Й. П., с ЕГН **********, от гр. София, ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя *****,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Изи Асет мениджмънт“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Джевахарлал Неру” № 28,
ет. 2, ап. 40-46 представлявано от управителя ****, в качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6