Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
28.07.2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
при
секретаря Поля Цанева и в присъствието на прокурора ....................., като
разгледа докладваното от съдия Х.
адм.д. № 396/2023г. по описа на
АдмС Плевен, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.43, ал.3 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Административното дело е
образувано по жалба на М.Ц.А. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Уведомително
писмо изх.№ 02-150-6500/4363 от 15.11.2022г. на Зам.-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). С оспорения акт на жалбоподателя по подадено
от него заявление за подпомагане с УИН 15/230519/03066 и приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. за
кампания 2019г. е оторизирана субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат” от
ПРСР 2014-2020г. в размер на 2922,90 лв., и е направено намаление и санкция в
размер на 2910,70 лв.
Оспорващият счита обжалваното уведомително
писмо (УП) за незаконосъобразно като постановено при липса на мотиви, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага, че от мотивите в УП
не може да разбере защо е санкциониран с площ от 6,36 ха или със сума в размер
на 2922,90 лв., като след проверка в ОДЗ Плевен е установил, че причината е
двойно деклариране на площ за имот № 101007 в с. Бръшляница, общ. Плевен.
Разбрал е, че имотът е деклариран след него и от Л.Ц.А.от гр. Плевен без правно
основание, като само оспорващият го е заявил за обработване и при подаване на
заявлението си при извършената проверка в ИСАК не е било констатирано несъответствие
при кръстосаните проверки. Сочи, че на 30.03.2015г. е сключил договор за аренда
на имот № 101007 за пет стопански години, договорът му е вписан в Агенция по
вписванията и не става ясно защо в последствие е вписан и договорът на А.,
както и защо заявлението на последния е прието в ДФЗ, без да се отстрани
непълнотата от застъпването. По отношение на имота излага, че са се договорили
с А. оспорващият да обработва имота, за което ще заплаща на първия арендно
плащане от 45 лв/дка годишно, и го е заплащал редовно. Твърди, че органът е бил
длъжен да извърши административни проверки и/или проверки на място, за да бъде
правилно установена фактическата обстановка. Иска отмяна в цялост на оспорения
акт и връщане на преписката на органа със задължителни указания. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по подробно изложени съображения и
претендира разноски съгласно приложен списък (л.157). В представена писмена
защита развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът, редовно призован, в съдебно
заседание чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. В представена писмена защита поддържа изложеното в съдебно
заседание, като излага, че мотивите за издаване на УП се съдържат в
представеното по делото становище, и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ПП на оспорващия.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че жалбоподателят
М.А. е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 600618 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал общо заявление за
подпомагане с УИН 15/230519/03066 за кампания 2019 (л.45-100 от делото), като е
заявил за подпомагане 7 имота по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление
„Контрол на почвената ерозия“ от ПРСР 2014-2020г.
С оспореното уведомително писмо, видно
от таблицата за оторизирани суми, за декларираните в заявлението за подпомагане
площи за кампания 2019г. от 19,12 ха, като установена е отразена площ 15,94 ха,
като наддекларирана е приета 3,18 ха (19,95 %), санкционираната площ е 6,36 ха,
санкцията е 2910,70 лв., а оторизираната сума върху установената годна за
подпомагане площ 9,58 ха е в размер на 2922,90 лв. В писмото е отбелязано, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на
задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл.37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани
на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от ИАСРЖ и
дирекциите на националните паркове във вр. с чл.54 от Наредба №7 от
24.02.2015г. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020г.
Видно от известие за доставяне/връчване
(л.41), оспореното в настоящото производство УП е било изтеглено от СЕУ на 15.03.2023г.
Заявени за подпомагане от жалбоподателя
за кампания 2019 по Мярка 10, АК7 са седем броя БЗС с обща площ 19,12 ха,
находящи се в землището на с. Бръшляница (л.71).
При подаване на заявлението за
подпомагане е направена автоматизирана проверка за допустимостта на подпомагане
на заявените площи към този момент, при която няма данни да е било установено
застъпване или двойно деклариране на площи.
По делото няма данни за извършени
автоматични проверки на въведените данни по това заявление за УРН 600618. Не се
спори, че за заявените парцели не е извършвана проверка на място от страна на
органа, както и че същите попадат в обхвата на слоя на площите в добро земеделско
състояние за 2019г.
Съгласно договор за аренда на недвижими
имоти – земеделска земя (л.17) М.А. е арендатор на овощна градина,
представляваща имот №101007, в земището на с. Бръшляница, с площ 31,090 дка,
като договорът е вписан в Службата по вписванията на 15.04.2015г. От оспорващия
е представен и договор за аренда на земеделска земя (л.20), съгласно който Л.Ц.А.е
арендатор на овощна градина, представляваща имот №101007, в земището на с.
Бръшляница, с площ 31,090 дка, като този договор е вписан в Службата по
вписванията на 30.04.2015г. и в него за процесния имот има вписано следното
ограничение: „Имотът има договор за аренда“. Между А. и А. е сключено
споразумение от 08.05.2015г. (л.22), съгласно което за 1/2 от имот №101007, в
земището на с. Бръшляница, А. дължи на А. рентно годишно плащане.
Споразумението не е вписано, но уговорените плащания са били извършвани, вкл. и
за 2019г. (платежни нареждания на л.24-27).
От административния орган по делото е
представено становище (л.42), съставено след датата на издаване на оспореното
УП във връзка с получената жалба. Със становището си Зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е опитал да мотивира уведомителното
писмо, като е посочил за кои парцели има застъпване и как са направени
изчисленията на оторизираните и намалени суми, включително и правните основания
за това.
По делото е разпитан като свидетел Л.Ц.А.,
по чиито заявление за подпомагане за 2019г. е налице застъпване на имот №101007
със заявлението на оспорващия. Свидетелят сочи, че от 2015г. получава от А.
рентно плащане за своята половина от имота, като от 2016г. то е било увеличено,
получил е плащанията и не обработва имота, същият се обработва само от А..
Излага, че при очертаване на имотите по заявлението си за 2019г. погрешка е бил
включен и имот №101007, очертаването е било извършено от служител в ОДЗ, той е
подписал заявлението, но не е разбрал, че и този имот е бил включен в него.
Сочи, че няма и не е имал никакви претенции към обработването на имота и няма
спорове за собственост с М.А., знае, че последният обработва имот №101007 и му
плаща рента за това.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на датата на изтегляне на УП от
СЕУ (л.41) – 15.03.2023г., съдът приема, че подадената срещу него жалба,
входирана от УО на 28.03.2023г. е подадена в срок и от надлежна страна.
Оспорващият, както в жалбата до съда,
така и в о. с. з. сочи, че УП се обжалва в цялост и иска отмяната му изцяло. В
същото обаче освен намаление на исканата сума е посочена и сума, която се
оторизира. По отношение на оторизираната сума, посочена в Таблица 1, ЗП няма
интерес да я обжалва, тъй като в тази му част УП е благоприятен за него акт.
Правен интерес за обжалване е налице по отношение на сумата, посочена в колона
„Общо санкции и редукции“ на Таблица 1, доколкото това намаление е
неблагоприятно за него.
Освен това, в Таблица 2 на УП е посочена
изплатената сума, като не са отразени прихванати суми. Следователно по
отношение на Таблица 2 липсва административен акт, който да подлежи на
обжалване, доколкото УП в тази му част има само уведомителен характер, и не
засяга права и интереси на А..
С оглед на изложеното, жалбата е
допустима само в частта й, насочена срещу УП по отношение на извършената
санкция/редукция по АК7 в размер на 2910,70 лв. В останалата й част същата е
недопустима, следва да се остави без разглеждане на основание чл.159, т.1 и т.4
от АПК, а делото в тази му част да се прекрати.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен
съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата в допустимата й част за
основателна по следните съображения:
Предмет на
оспорване в случая е Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/4363 от 15.11.2022г.
на Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2019.
Процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.20 и чл.20а от ЗПЗП
и чл.10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на
изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността
му при осъществяване на всички негови функции. Според ал.4 на чл.20а от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. С Решение по т.2 от Протокол № 197/19.08.2022г.
на УС на ДФЗ (л.137), за Изпълнителен директор на фонда е избран Г. Щ. Т., а за
зам.-изпълнителен директор с ресори „Директни плащания на площ“ и
„Информационни технологии“, е избрана В. И. К.. Със своя Заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022г. (л.133), Т. е делегирал на К. редица свои правомощия,
включително да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за подпомагане, подали заявления по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009г.
Оспореното УП е
издадено в писмена форма, но с формално и бланкетно изложени мотиви и
неконкретизирани фактически основания за издаване на акта относно намаляване на
исканите от ЗП суми, при което съдът е в невъзможност да извърши преценка
относно правилното приложение на материалния закон.
Нормата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което се налага извода, че
императивно изискване на закона е същият да бъде мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено
значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата
им възпрепятства този контрол. В този смисъл липсата на мотиви представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В процесния
случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно размера на
оторизираните суми и съответно отчетените намаления за финансово подпомагане,
съставляващи т.нар. мотиви на административния орган, се съдържат в табличен
вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно
от съдържанието на уведомителното писмо, фактическите основания, съдържащи се в
него относно начина на изчисление на общата оторизирана сума, са обективирани
общо като изчисление чрез ИСАК след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от ИАСРЖ и дирекциите на
националните паркове във вр. с чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане
на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г.
Като неразделна
част от УП са Таблица за Оторизирани суми (в лева) и Таблица за извършени
плащания (в лева).
Според данните в
Таблица 1 с изчисление на финансово подпомагане по направление „Контрол на
почвената ерозия“ е налице наддекларирана площ в размер на 3,18 ха (колона 4), 19,95%
(колона 5), санкционирана площ от 6,36 ха (колона 6), намаление и санкциониране
за наддеклариране в размер на 2910,70 лв. (колона 11), с начислени санкции и
редукции на субсидията в размер на 2910,70 лв. (колона 20), и е оторизирана
сума в размер на 2922,90 лева (колона 21).
Посочена е
ставка за АК7 от 305,1048 лв/ха. В поясненията към таблицата относно колона 11
„Намаление и санкция за наддеклариране“ е посочено, че се касае за сбор на колона
4 и колона 6 в (ха), умножен по ставката за съответната дейност.
При така
изложеното съдържание на процесния ИАА не може да се направят изводи спрямо
конкретния земеделски производител във връзка с подаденото общо заявление за
подпомагане с УИН 15/230519/03066, обосноваващи диспозитива на уведомителното
писмо.
Не се
установяват конкретните факти, обосноваващи възприетото и обективирано
волеизявление в процесното УП – парцели, размер на декларирана и установена
площ за процесното направление, начин и време на установени площи и причини за
евентуална разлика, възприета от АО като наддеклариране, включително кога и по
какъв ред са извършени проверки на ЗП, каква е наличната информация, послужила
за сравнение на получените данни при извършените проверки на ЗП, какви са
представените данни от ИАСРЖ и дирекциите на националните паркове (ако има
такива) във връзка с изложеното от АО.
Не може да се
приеме, че в случая съображения относно конкретни факти спрямо заявените площи
от ЗП, установените такива, вкл. наддекларирани и санкционирани площи,
обосноваващи посочените в АА санкции на ЗП А., се съдържат в документите,
представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт –
общо заявление за подпомагане с УИН 15/230519/03066, съответните приложения към
него, включително Таблица за използваните парцели 2019, таблица на заявените
площи по СМП 2019, приложение за кандидатстване по Мярка 10, декларация за
запознаване с определенията за нередност, карти на блокове БЗС – директни
плащания 2019г. към 26.04.2019г.
Това е така,
защото както се посочи по-горе, от съдържанието на процесното оспорено
уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал санкцията
спрямо ЗП по заявената Мярка 10 с данни, получени след извършване на
задължителни административни проверки и/или проверки на място, като данните са
сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
както и с предоставените данни от ИАСРЖ и дирекциите на националните паркове,
но в настоящия казус по делото не се съдържа нито един документ в преписката,
който би обосновал санкция по заявеното финансово подпомагане за 2019г., във връзка
с изложеното от АО в процесното УП.
Действително
според разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл.11а, ал.1, т.1 по заявленията за подпомагане, но от приетите по
делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, не се установяват
съображения с логическа връзка между установени от АО факти, свързани с всеки
от заявените БЗС на ЗП по отношение заявената площ, допустим слой, евентуални
застъпвания, размер на площ с правно основание, съотношение между допустима и
недопустима площ за всеки от парцелите, и съответно конкретизация на тези
установявания спрямо заявената от ЗП мярка за подпомагане.
Налага се извод,
че в оспорения акт липсват конкретни съображения/мотиви, обосноваващи
възприетите от АО санкции и редукции по заявената от ЗП А. Мярка 10, както по
принцип, така и свързани с прилагане на Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане
на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. и Делегиран регламент (ЕС)
№ 640/2014г.
В случая АО е направил
опит да мотивира оспореното УП с представеното по делото становище изх.№ 02-150-6500/4363
от 19.04.2023г., съставено след депозиране на жалбата в административния орган,
което е недопустимо, в каквато насока е и константната практика на ВАС. Този
документ не е част от административната преписка по издаване на акта, поради
което мотивиране на акта в „последващо становище“ не удовлетворява изискването
за форма по чл.59, ал.1 вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Направен е също
така опит от страна на АО в съдебна фаза да се попълни административната преписката
с документи, които не са посочени в оспорения АА като основания за издаването
му.
Като последица е
налице невъзможност за адресата на процесното УП да установи съображенията,
обосноваващи конкретно посочената от АО санкция по Мярка 10, съответно това
препятства и извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност на
акта.
Идентично
разрешение е възприето в Решение № 265/11.01.2023г. по адм. дело № 6333/2022г.
на ВАС, постановено по идентичен казус между същите страни, за същото застъпване
на същия имот № 101007 между същите ЗП, но по заявление за подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019.
В същия смисъл е
и трайно установената практика на ВАС по аналогични случаи – така Решение №
6673/21.06.2023г. по адм. д. № 10670/2022г., Решение № 6587/20.06.2023г. по
адм. д. № 10157/2022г., Решение № 6247/12.06.2023г. по адм. д. № 9967/2022г., Решение
№ 5538/29.05.2023г. по адм. д. № 9408/2022г., Решение № 10244/14.11.2022г. по
адм. д. № 2528/2022г., Решение № 972/30.01.2023г. по адм. д. № 5715/2022г. и
други.
Дори да се
приеме, че от съдържанието на оспореното уведомително писмо може да се извлече
като мотив за постановения отказ (конкретните намаления, извършени от органа)
твърдяното застъпване на площи заявени за подпомагане от повече от един
бенефициер, то следва да се приеме, че при издаването на обжалвания акт са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Несъмнено следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би
могло да доведе административния орган до различен от постановения правен
резултат. Досежно установените застъпени площи, видно от приетите по делото
писмени доказателства, е проведена формално процедурата по чл.17 от Наредба № 5
от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания. Уведомление за застъпването е публикувано в СЕУ, но в приложената
от органа разпечатка на л.44 не се установява датата на публикуването. В
справката освен това не е посочено с кой друг ЗП се застъпват площите на имота,
нито че и двамата ЗП имат правни основания за заявените площи, за да може
оспорващият да организира защитата си своевременно и да отстрани застъпванията.
Основателно жалбоподателят се позовава на чл.37б, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ, съгласно
който когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един
договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по
земеделие се регистрира договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна
дата. Безспорно в случая договорът за аренда на А. е регистриран преди този на А.,
като освен това в договора за аренда на Л. А. за имот № 101007 изрично е
отбелязано ограничение: „Имотът има договор за аренда“. При тези данни органът
е бил длъжен да извърши административни проверки (евентуално в ОДЗ и на място),
след като е разполагал с информация, че този имот е бил заявяван за предходните
години само от А., а и двата договора за аренда са от 2015г.
Неоснователно е
твърдението в писмената защита на ответника, че в случая за имота има спор за
материално право. От показанията на свидетеля безспорно се установява, че такъв
спор няма, той не обработва имота и погрешка го е заявил за 2019г., като от
2015г. получава от А. рентно плащане за своята част от имота.
По изложените
съображения Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на
почвената ерозия“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019, с изх.№ 02-150-6500/4363
от 15.11.2022г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, на основание чл.146,
т.2 и т.3 от АПК следва се отмени, като издадено в нарушение на изискването за
форма по чл.59, т.4 от АПК и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
На основание
чл.173, ал.2 от АПК преписката следва се върне на АО за ново произнасяне в тази
част на УП с мотивиран акт и при спазване на административнопроизводствените
правила, по общо заявление за подпомагане УИН 15/230519/03066 и приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. за
кампания 2019 на М.Ц.А. относно заявеното финансово подпомагане по Мярка 10, в
30-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя се дължат сторените и своевременно заявени разноски
в настоящото съдебно производство съобразно представения списък на л.157 от
делото в общ размер на 615,00 лева, от които: договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. (ДПЗС на л.16), заплатена държавна такса в
размер на 10 лв. (л.120) и такса за издаване на съдебно удостоверение в размер
на 5 лв. (л.147). Депозитът за призоваване на свидетел в размер на 20 лв. не е
изплатен на свидетеля, поради което оспорващият разполага с възможност да
поиска връщането му. Съобразно правилото на чл.143, ал.1 от АПК, разноските
следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая – Държавен
фонд „Земеделие“, в чиято структура е зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.
По отношение на
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, макар
и направено след последното по делото съдебно заседание, съдът счита същото за
неоснователно, доколкото същото не надвишава минималните размери по чл.8, ал.1,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на
основание чл.159, т.1 и т.4, чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на жалбата
на М.Ц.А. с ЕГН ********** и адрес ***, против Уведомително писмо изх.№
02-150-6500/4363 от 15.11.2022г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие”, в частта й подадена относно оторизирана с процесното УП сума
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат”,
направление „Контрол на почвената ерозия“ от ПРСР 2014-2020г. в размер на
2922,90 лева.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм.
дело № 396/2023г. по описа на Административен съд Плевен в тази част, като
решението в прекратителната му част е с характер на определение и подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат”, направление „Контрол на почвената ерозия“ от ПРСР 2014-2020г. за
кампания 2019, с изх.№ 02-150-6500/4363 от 15.11.2022г. на Зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта му, в която е направено
намаление и санкция в размер на 2910,70 лв.
ВРЪЩА преписката на Зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне в тази част от УП,
при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 30-дневен срок от
влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да
заплати на М.Ц.А. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 615 (шестстотин и
петнадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението в отменителната му част може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена
чрез Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/