Решение по дело №2477/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 970
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330202477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

970 гр.Пловдив, 22.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 16.05.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2477/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №365329-F381755/17.10.2018г. на Директор на дирекция „Контрол” в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Некст лоджистикс” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Рогошко шосе 36, представлявано от А.Й. за нарушение на  чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 вр. с чл.82, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.2 вр. с чл.117, ал.1, т.1 вр. с чл.117, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.180А, ал.1 от ЗДДС.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

           "НЕКСТ ЛОДЖИСТИК" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. "Рогошко шосе" № 36 било регистрирано по ЗДДС лице. За същото дружество, в качеството му на получател по извършени облагаеми доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за която данъкът е изискуем от получателя, а от доставчика "Speditor Net" OOD– Австроя с VAT ATU** билa издаденa инвойс – фактурa в месец 06/2017 г. с номер №61/16.06.2017г. на стойност 1457,75евро/2851,11лева/.

          За получената услуга по фактура "НЕКСТ ЛОДЖИСТИК" ЕООД, ЕИК: ********* не е съставило протокол, респективно не е начислен следващия се ДДС за описаната доставка в законоустановения срок 1-14.08.2017 г., за данъчен период месец 07. 2017 г., както следва:

          За получената услуга по фактурата дружеството е съставило протокол на 31.01.2018г. , след срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС (15 дневен срок от датата на фактурата) и ДДС в размер на 570, 22 лева не е начислен в срок по смисъла на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в дневника за продажби и справката – декларация, подадени в ТД НАП – Пловдив .В този смисъл и дружеството е в нарушение на 15.08.2017г.

           Данъкът в размер 570, 22 лева бил начислен със закъснение в периода месец 01/2018 г. Нарушението било установено на 08.02.2018 г. при предоставяне на изисканите документи в ТД НАП – Пловдив при извършване на проверка за установяване на несъответствия по данни от системата ВИЕС.

           За така извършеното деяние на дружеството бил съставен АУАН F381755/27.04.2018г. от св.М.К..

           Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- АУАН, протоколи, извлечение от разплащателна сметка, справка декларация.В подкрепа на писмените доказателства са гласните такива, а именно показанията на св.К., които съда кредитира като единни и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства.Поначало фактическата обстановка не се и оспорва по същество, като се навеждат доводи за технически причина за забавата и маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.

           Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

           При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

           При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

           Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 вр. с чл.82, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.2 вр. с чл.117, ал.1, т.1 вр. с чл.117, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок.

            Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 180а, ал.1 от ЗДДС.Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-50 лв.

             Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

             Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

             Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

          В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от останалите.

          В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.

            В този изричен смисъл Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 780 от 19.04.2016 г. по н. д. № 432/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив,

          На следващо място липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно еднократността и изолираността на случая в дейността на нарушителя, освен това със закъснение е начислен данък около 500лева и това практически води и до закъснели приходи за фиска.

          Наложената санкция в рамките за законоустановения минимум от 50 лева изцяло съответства на продължителността на периода на забавяне за изпълнение на задължението.

          За пълнота съда следва да отбележи, че дружеството е длъжно да организира своята работа така, че да се отчита в срока определен от закона и забава заради проблеми в счетоводна програма, за която няма и доказателства не може да бъде извинително основание за отпадане на административно наказателната отговорност, особено когато се касае за забава с близо шест месеца.

             Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №365329-F381755/17.10.2018г. на Директор на дирекция „Контрол” в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Некст лоджистикс” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Рогошко шосе 36, представлявано от А.Й. за нарушение на  чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 вр. с чл.82, ал.2, т.3 вр. с чл.21, ал.2 вр. с чл.117, ал.1, т.1 вр. с чл.117, ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.180А, ал.1 от ЗДДС.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.