Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2012г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ
отделение, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет
и първи март две
хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Д. НЕДЕВА
при секретаря А.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 3410 по описа на съда
за 2011
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на И.Я.Я.
ЕГН ********** *** против решение №3408-7 от 22,23 и 29.06.2011г. на Общински
съвет – Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР: водоснабдяване и канализация,
електрозахранване, идейна план схема за вертикално планиране, и комуникационно-транспортна
схема за к.к.Чайка, без кв.4, 6, 7, 60 и част от кв.5 /източно от кв.4, 6, 7 и
60/, с изключение на улица от о.т.34 до о.т.44 в частта на ПИ 107 /след разделяне
на производството по адм.д.№ 3363/2011г. по описа на АС-Варна с Определение №
5028/30.09.2011г. за самостоятелно разглеждане на жалбите на И.Г.Г. и И.С.С., М.С.Б.
и Б.К.Б. и на И.Я.Я. по отношение на всеки един от поземлените имоти, до които
се отнасят/.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в обжалваната част,
тъй като
не са изложени правни и фактически основания за неговото издаване, както
и че
същият е приет при съществени нарушения на административно-производствените
правила. Релевират се доводи за несъобразяване на акта с основен
принцип, регламентиран в чл.6 от АПК. Твърдят се допуснати
нарушения на материалния закон –чл.115, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, тъй като планът е
изработен без да има приета специализирана кадастрална карта на
противосвлачищните съоръжения, както и чл.57, вр. с чл.55 и чл.56 от Наредба №
8/2001г., предвид липсата в изработената обяснителна записка към плана на
инженерно-геоложка характеристика с изводи за строителните условия,
санитарно-хигиенните условия, демографската основа, баланса на територията и
прогноза за развитието на територията. Твърдят се допуснати от органа
издал акта нарушения на материалния закон, а именно чл.16 ЗУТ свързани и с
отреждането на УПИ І в кв.45, включването на процесния имот в посоченото УПИ и
отнемането на части от собствения на жалбоподателя имот за публична собственост
без да се посочи каква част би била предмет на отчуждаване и за какви точно
мероприятия.
Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата, като по съществото на спора изразява становище, че ПУП-ПУР в частта
на процесния имот е изработен в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Моли да бъде отмено решението на ОбСъвет –Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на к.к.Чайка в оспорената част, като претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Общински съвет-Варна, чрез процесуалния си
представител оспорва
жалбата, като по съществото на спора твърди, че същата е неоснователна. Счита,
че при
одобряване на плана с
оспореното решение не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли
жалбата да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.218 от ЗУТ не са депозирани заявления от
заинтересувани
лица с искане да
се конституират като ответници в производството по делото, като
обнародване на оспорването е публикувано в ДВ бр.92/22.11.2011г. /л.147 от
делото/.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
се легитимира
като собственик на ПИ 107
съставляващ имот-лозе-хавра, гр.Варна, м-ст „Молла” с площ от 900/деветстотин/
кв.м. съгласно представения по делото нот.акт №140, том Х, дело №3722/1971г. Съгласно
действащата за имота КК и КР поземления имот е с №107 и със Заповед
№КД-14-03-116/17.07.2009г. на Началника на СГКК - Варна, имота е с настоящите
граници и площ от 784м. съгласно представена по
делото скица/л.124/
С обжалваното решение е одобрен ПУП –
ПУР:водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план схема за
вертикално планиране, и комуникационно-транспортна схема за к.к.Чайка, без
кв.4, 6, 7, 60 и част от кв.5/източно от кв.4, 6, 7 и 60/, с изключение на
улица от о.т.34 до о.т.44, като имота собственост на жалбоподателя е
предмет на процесната разработка, с която се засяга ПИ 107 по плана на к.к.”Чайка”. С оглед разпоредбата
на чл.131 ал.1 вр.ал.2 т.1 от ЗУТ, жалбоподателят се легитимира с
право да го обжалва в частта, отнасяща се до собствения му имот
предмет на одобрения ПУП-ПУР. Оспореното решение е обнародвано в ДВ бр. 59 от 02.08.2011г., като
жалбата
е подадена на 12.08.2011г. и заведена с вх.№ОС 11-9100/50/, т.е. в
законоустановения срок. В този смисъл жалбата е подадена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Началото
на административното производство е поставено с решение № 0005/10.04.2007 г. на
Кмета на Община Варна, с което на основание Решение по т.90 от Протокол № 12 от
27-28.03.2007 г. на ЕСУТ и протокол № 52 от 2007 г. на Общински съвет е
разрешено изработването на ПУП – ПУР за КК „Чайка” при спазване на действащата нормативна
уредба за устройство на територията и Специфичните правила и нормативи за
устройство и застрояване на гр.Варна”, одобрени със Заповед №
РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ. След получаване на ценовите оферти е
сключен договор за изпълнение - изработване на план за улична регулация на КК
„Чайка” с Национален център за териториално развитие ЕАД гр.София. От
представеното по делото Техническо задание се установява, че проекта следва да
се изработи в съответствие с изискванията на чл. 110 ал.1 т.2 от ЗУТ, чл. 58 от
Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми, ПУР да се съобрази
с приетите но невлезли в сила ПРЗ за територията, както и с влезлите в сила за
отделни групи имоти ПРЗ. Проекта да се изработи двуфазно, предварителен и
окончателен проект. По делото е представена и обяснителна записка л.178-181,
видно от която за целите на ПУР е изработен опорен план, като изходни данни за
територията са предоставени КК на КК „Чайка” от 2008 г., геодезическа снимка на
свлачището, действащите ПУП, приети проекти за ПУП, РП на контактните зони,
извадка от проект за ОУП. Плана за улична регулация от север на юг
тенденциознно поддържа три трасета във всички планове условно наречени западно,
средно и източно, които се допират при спирка „Писател”, като трите основни
трасета са предвидени да са ІV клас, а крайбрежната алея V клас, а останалите
улици VІ клас. С решение по протокол № 67 от 25.11.2009 г. на ЕСУТ е приет план
за улична регулация на КК „Чайка” фаза окончателен проект със забележки, а
именно схемата по ВиК да се внесе във ВиК за становище, във връзка с
геозащитните мероприятия, предложената панорамна алея да се измести в западна
посока, да отпадне тупика в кв.47, да се предостави информация за влезлите за
територията ПРЗ. На 29.03.2010 г. на осн. чл. 128 ал.2 от ЗУТ е публикувано в
местен ежедневник „Морски труд”, че е
приет окончателен проект на ПУР на КК „Чайка”, а на 26.03.2010 г. е публикувано
съобщение и в Държавен вестник за изготвения ПУР, като е даден едномесечен срок
на заинтересованите лица да депозират възражения. Видно от протокол № 38 от
07.07.2010 г. са разгледани и взети решения по постъпилите 129 възражения по
обявения на осн. чл. 128 ал.2 ЗУТ ПУП, ЕСУТ е преценил, че следва да се
доокомплектова ПУР на КК „Чайка” със специфичните правила и нормативи за
тяхното прилагане, като в срок до 15.09.2010 г. да бъдат отразени корекциите по
ПУР въз основа на взетите решения. В последствие плана е изпратен на
изпълнителя за корекции, като с писмо от 30.03.2011 г. е върнат от НЦТР ЕАД на
административния орган. Видно от протокол №14 от 22.03.2011 г. на ЕСУТ е взето
решение с оглед решаване на геозащитните мероприятия, частта от плана за улична
регулация на комплекса в зоната на свлачището „Трифон Зарезан” квартали 4, 6, 7
и 60 и част от кв.5 да се изключат от проекта, като след решаване на
геозащитните мероприятия да стартира нова процедура за ПУП, като с това решение
е допълнено решение по протокол № 38 от 07.07.2010 г. С предложение от 2011 г.
/л.172/, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, Кмета на Община Варна е
предложил на Общински съвет-Варна да приеме /одобри/ ПУР на КК „Чайка”. С
решение № 3408-7 по протокол № 35 от 22, 23 и 29.06.2011 г. Общински
съвет-Варна е одобрил на осн. чл. 21 ал.1 т.11 от ЗМСМА, вр. чл. 129 ал.1 от ЗУТ ПУР на КК „Чайка”, водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна
план-схема за вертикално планиране и комуникационно транспортна схема на КК без
кв.4,6,7, 60 и част от кв.5, с изключение на улицата от о.т.34 до о.т.44. Решението е взето с мнозинство на присъстващите
съветници. От изслушаните по делото СТЕ и обясненията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че през 1956г. е изработен Кадастрален план на
к.к."Чайка". Със Заповед
№1184/08.08Д962г. на КАБ, е одобрен ЗРП на к.к."Чайка", гр.Варна. Този
план е частично приложен по отношение на застрояването и регулацията в отделни
имоти за почивни бази на предприятия и др., но не може да се счита за приложен
в останалата част, представляваща имоти възстановени по реституция или неотчуждени. През
1969г. е изработен Кадастрален план на к.к."Чайка", гр.Варна. Със
Заповед
№РД-03-02/46/31 12.1982г. е одобрен ОГП, с който територията, на к.к."Чайка"
е предвидена като „Територия за отдих - курортен комплекс - Чайка". През
1990г. е изработен Кадастрален план на к,к."Чайка", гр.Варна. През
1993 - 1994г. е изработен ЗРП на к.к."Чайка", но започналата
процедура е прекратена след първо обявяване. Със Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997г.
на МТРС е наложена строителна забрана в свлачищните зони по северното
Черноморие, включително и отделни части от к.к."Чайка". Към Заповедта
е приложен графичен материал на зоните забранени за строителство и зони
застрашени от свлачища. Процесния ПИ-107 попада в участък №10 от тази
територия. В ТУП 98 на Община Варна, одобрен с Решение на
ОбСъвет - Варна №l611-5 от Протокол No32/37.05.1998г. територията на
к.к.„Чайка" е предвидена, като „курортен комплекс" /съгласно
легендата към ТУП/. Съгласно „Специфични правила
и нормативи за устройство и застрояване на територията" на гр.Варна
одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ, територията на
к.к.„Чайка", е предвидена в устройствена зона ОК /Курортни зони и
комплекси/. По проект на
„Геозащита"ЕООД - Варна, за „Укрепване на свлачшце в к.к."Чайка"
- м."Кабакум" и път IV-90023, Варна - к.к."3латни пясъци",
одобрен на 29.03.2000г. е издадено РС№5/31.03.2000г. от Министъра на МРРБ,
издадена е Заповед №856/29.06.2001 г. на ДНСК /за достъп до
частните имоти в територията на обекта/ и е открита строителна
площадка с Протокол 131/19.07.2001г. Това мероприятие е реализирано към момента
на изработване, приемане и одобряване на процесния ПУП – ПУР, като
процесният
имот попада в тази територия. Със Заповед № 300-4-32/13.05.2003г. е одобрен
КП на КК"Чайка" гр.Варна. Кадастралната
карта и кадастралните регистри на Район Приморски, в частта на
к.к."Чайка", са одобрени със Заповед №PД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК. За
процесния ПИ-107 има последващо изменение на КК, влязло в сила със Заповед
№КД-14-03-116/17.07.2009г. на Началника на СГКК-Варна, съгласно
която
същия е с настоящите граници и площ от 784м. Това изменение е послужило за
основа на процесния ПУР и е действащо за имота до настоящия момент. Окончателния
проект на ПУП - ПУР на к.к. "Чайка", е приет от ЕСУТ при Община Варна
с Протокол №67/25.11.2009г. /л.70/, предаден с приемо -
предавателен Протокол от 07.12.2009г./л.78/. След
разглеждане на жалби по първо обявяване с Протокол №38/07.07.20 Юг. на ЕСУТ при
Община Варна /л.26 от делото/, е одобрен от Общински
съвет - Варна с Решение №3408-7(35)/22,23 и 29.06.2011г./л. 151 от делото/.
Установява се от СТЕ, че ПИ-107, попада в урбанизирана
територия - територия определена за „курортен комплекс". За
имота на жалбоподателя не е налице предходен ПУП, съответно няма и приложен такъв,
няма действащ и приложен предходен ПУР. Вещото лице счита, че процесния ПУП - ПУР е разработен на основание
чл.16, ал.7 от ЗУТ, като в конкретния случай за ПИ-107 територията е с неприложена
първа регулация по предходен план. С процесния ПУП -
ПУР от ПИ-107, с площ по КК – 784 кв.м., се отнемат общо
139 кв.м. или 17,7%, което е установено чрез графично обследване на
обжалваният ПУП - ПУР, илюстрирано на Приложение 1 към СТЕ. Видно
от фактологичната част към СТЕ е, че КК и КР на Район „Приморски” /включително к.к."Чайка"/, одобрена със
Заповед №РД-18- 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК и последващо изменение в частта
на ПИ-107, одобрено със Заповед №КД-14-03-116/17.07.2009г. на Началника на
СГТК-Варна, е послужила за основа при разработването, приемането /25.11.2009г./ и одобряването /29.06.2011г./ на оспорения
план в частта на процесния имот. Видно от Приложение 1 към
СТЕ е, че източно от ПИ-107 е налице съществуващ път /панорамен път
Варна - Златни пясъци/ с габарит около 16,2м, а западно от имота не е
наличен такъв, като вещото лице в случая не разглежда
временния
път и геозащитните съоръжения. Установява се, че улиците,
предвидени с процесния ПУП - ПУР, засягащи ПИ-107 са както следва: от изток - главна
улица IV - клас, панорамен път IV-90023 Варна - Златни пясъци, /съгласно комуникационно
- транспортната схема към ПУП - ПУР, последната е означена като III клас/, с ширина между
регулационните линии - 17.0м; ширина на уличното платно - 9,0м. /3 ленти
х 3м./ и тротоари
двустранно по 4.0м; наклон в относимата част 3,6%; От
запад „Средно" комуникационно трасе - събирателна улица V клас, която в
района на свлачшцето, включително ПИ-107, е разделена на две самостоятелни
еднопосочни улици с едностранно обслужване на прилежащите поземлени имоти на
различни нива, с ширина между регулационните линии по 6,5м; ширина на
еднопосочните улични платна по 4,5м. и тротоари едностранно по 2,0м; наклони в
относимата част съответно 1,5% и 2,1%. Вещото лице сочи в изводите
си, че горепосочените параметри на
главната улица от изток - IV клас, съгласно чл.6, т.4 от Наредба 2/2004г. „За
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии", отговарят на нормите на чл.77, ал.1 т.1 ЗУТ, по отношение на класа и
чл.80, ал.5 ЗУТ по отношение ширина на тротоарите - мин. 1.5м., както
и на Наредба
2/2004г. - таблица 1.3 за технически характеристики определяща максимален
надлъжен наклон - 8%; ширина на една пътна лента - 3 .5м./намалена на Зм по
т.13 от забележките/; брой на пътните ленти - 2бр./ допълнителна
трета лента съгл. т. 12 от забележките/; чл.115, ал.3, т.3 - ширина на
тротоара мин. 3м. /намалена до 1,5м по ал.4/.Наредба 8/2001г.
- чл.58 и чл.51, по отношение на разработения транспортно — комуникационен
план. Наредба 7/2003г. - чл.50, ал.1 и чл.52 /във връзка с Наредба
2/2004г/. Посочените параметри на разделената на
две еднопосочни части, събирателна улица, западно от ПИ-107, V клас, съгласно
чл.11, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба 2/2004г. „За планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии" отговарят на нормите на:
чл.77, ал. 1 т.2, и ал.2 ЗУТ, по отношение на класа на улицата; Наредба
2/2004г. - и таблица 1.3 за технически характеристики определяща; максимален
надлъжен наклон - 9%; брой на пътните ленти за движение - 2бр.; ширина на една пътна лента мин. -
3.5м., чл.115,
ал.3,
т.4 - ширина на тротоара мин. 2.25м., намалена на 2м. на основание чл.115, ал.4. Наредба 8/2001г.
- чл.58 и чл.51, по отношение на разработения транспортно - комуникационен
план. Наредба 7/2003г. - чл.50, ал. 1 и чл.52 /във връзка с
Наредба 2/2004г./. Видно от Приложение 1 към
СТЕ е, че предвидената двоица /еднопосочни/ улици от V клас,
западно от ПИ-107 е съобразена с местоположението на съществуващите укрепителни
геозащитни съоръжения, както и със сложния релеф, а главната улицата от ІV клас
на изток е предвидена върху съществуваща такава, без промяна на надлъжния
профил, от което вещото лице извежда извода, че улиците са съобразени със
спецификата на терена. Размерите на улицата източно
са нанесени пред ПИ-107, а на улицата западно между кв.46 и кв.47 на север. От
направената справка, с оригиналната документация в Район „Приморски” и Община Варна вещото
лице
констатира, че обжалвания план съдържа всички изискуеми материали, в одобреното
техническо задание, съгласно приемо - предавателен Протокол от 07.12.2009г. /л.78 от делото/, както следва:
План за улична регулация; Опорен план; Комуникационно - транспортна схема;
Идейна план - схема за вертикално планиране; Схема на геозащитни мероприятия и
съоръжения; Схема за електрозахранване; Схема за водоснабдяване и канализация;
Обяснителна записка. Видно от фактологичната част и отговора на въпрос 1 към
СТЕ е, че за имота на жалбоподателя не е налице План за застрояване, а в имота
няма съществуващи сгради, подобрения и др. /видно от Приложение 1 към
СТЕ/. Вещото
лице сочи, че при промяна на заданието, и/или предвижданията на ОУП, и
изработване на нов ПУП - ПУР по всички необходими части, е възможно
съществуването и на други проектни варианти. Установява се също, че УПИ I „за инж.
инфраструктура и озеленяване", в кв.45 по същество представлява средна
разделителна ивица, между двете еднопосочни платна на събирателната улица от V клас,
с поместени в нея геозащитни съоръжения. Направеното отреждане в червен цвят,
посочва части от кои /частни/ имоти се отнемат за
новопредвиденият урегулиран имот за публична собственост, което
е отразено на
Приложение 1 към СТЕ. За изградените с РС№5/31.03.2000г.
на МРРБ геозащитни съоръжения за „Укрепване на свлачище в
к.к."Чайка" - м."Кабакум" и път IV-90023, Варна -
к.к."Златни пясъци"", е изготвена тахиметрична снимка, която е
използвана към опорния план при изработване на процесния ПУП - ПУР. Схема
на геозащитни мероприятия и съоръжения, към ПУП - ПУР съдържа тахиметрична
снимка на изградените в местност "Кабакум" противосвлачищни
укрепителни съоръжения-отводнителни шахти, хоризонтални дренажи, дренажни ребра
и технологичните пътища към тях /временни пътища/, които служат за изработване
на специализиран кадастър, какъвто към датата на одобряване на
процесния план не е приеман и одобряван. Видно от
фактологичната част, към СТЕ е, че са издадени строителни книжа при изграждане
на противосвлачищните съоръжения. За изграждането на
съществуващите към момента противосвлачищни съоръжения от МРРБ, за
"Укрепване на свлачшце в к.к."Чайка" - м."Кабакум" и
път IV-90023, Варна - к.к. "Златни пясъци4"', няма
проведена процедура по отчуждаване, обезщетяване, както и няма съгласие на
собствениците. Предмет на ПУП - ПУР, по отношение на
местоположението е второстепенната улична мрежа от V и VI клас. Предвидената
събирателна улица, западно от ПИ-107, видно от Приложение 1 към СТЕ е
съобразена с реализираните противосвлачищни съоръжения, като не ги засяга. Урегулирането
на УПИ I "за инженерна инфраструктура и озеленяване", в кв.45 -
публична собственост, включва укрепителните съоръжения, като УПИ I "за
инженерна инфраструктура", в кв.44, е предвиден за трафопост, съгласно
схема електрозахранване. Събирателната улица от V клас,
се явява така нареченото „средно трасе" - една от трите основни улици в
комуникационната структура на ПУР, за к.к. "Чайка" /видно и от
обяснителната записка/. Същата не е предвидена за изграждане върху
противосвлачищни съоръжения и отговаря на нормите на Наредба №2/2004г.
Съдът
кредитира заключението на СТЕ в частта досежно изложените фактическите
установявания, като обективно и компетентно дадено, като не кредитира същото в
частта, съдържаща отговори на правни въпроси.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по
същество е основателна, по следните
съображения:
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен възоснова на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
При извършената цялостна
служебна проверка по законосъобразността на акта в обжалваната му част, съдът констатира,
че обжалваното
решение е прието от Общински
съвет-Варна, на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ. Съгласно
същата норма Подробният
устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на
общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от експертен съвет. С оглед естеството на одобрения ПУП-ПУР с
предмет територия
в гр.Варна, с обхват извън посочения по чл.128 ал.3 от ЗУТ, оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Съдът намира, че при приемане на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Кметът на общината въз основа на
техническо задание и решение на Общински съвет-Варна за финансирането на
проекта е разрешил на основание чл.124 ал.2 от ЗУТ изработване на проект на
ПУП-ПУР на КК”Чайка”. Изработеният, съобразно техническото задание в две
фази проект - предварителен и окончателен е бил приет от ЕСУТ на Община Варна.
Окончателният проект за ПУП е бил съобщен на заинтересуваните лица, в
съответствие с чл.128, ал.2 от ЗУТ, чрез обнародване на съобщение в ДВ и
публикация в местен и централен вестник. Постъпилите възражения са били
разгледани и обсъдени от ЕСУТ при Община Варна, който е взел
решение по всяко едно от тях. В съответствие с чл.129, ал.1 от ЗУТ, кметът е
изготвил доклад с предложение за приемане на плана от Общински съвет-Варна,
което е сторено с обжалваното решение,
което е обнародвано в ДВ. Съгласно чл.59,
ал.2, т.4 АПК, административният акт следва да е издаден
в
писмена форма и да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В конкретния
случай в оспореното решение на Общински съвет-Варна липсват
както фактически, така и правни основания за неговото приемане. Посочените разпоредби на чл.21 ал.1 т.11 ЗМСМА и чл.129, ал.1 ЗУТ регламентират материалната компетентност на
административния орган да одобрява подробни устройствени планове, сред които и
планове за улична регулация. Същите обаче не сочат материалноправното основание
за издаване на административен акт с посочения предмет. Мотивите могат да
бъдат обективирани не само в административния акт, а могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт, най-късно до изпращане на жалбата, като такива доказателства по приложената административна
преписка
на оспорения административен акт липсват. Цялата представена по делото
административна преписка не съдържа данни за конкретното фактическо и правно
основание за издаване на оспорения административен акт. Не става ясно дали при
одобряване на плана за к.к. „Чайка” и досежно процесния ПИ 107, органът е визирал
хипотезата на чл.16, ал.7, ал.1 ЗУТ или някоя от хипотезите на чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, респективно тази на чл.15, ал.2 от ЗУТ. Такъв извод не може да се изведе и
от посочването на чл.124, ал.2 ЗУТ в решението на Кмета на Община
Варна да разреши изработването на ПУП, което е относимо при
изработване на първоначален ПУП, като се съобрази, че същото е
взето въз основа на становище на главния архитект на Община Варна по чл.135,
ал.3 от ЗУТ, каквито писмени становища се издават и при изменение на
действащи ПУП. Липсата на изложени обстоятелства, въз
основа на които административният орган е извел правото си да постанови
съответният акт, препятстват възможността да бъде упражнен пълен контрол върху
неговата законосъобразност. Действително от събраните по делото доказателства се
установява, че територията на имота е такава с неприложена първа регулация по предходен
подробен устройствен план, т.е. съответства на хипотезите на чл.16 ЗУТ, в
който са регламентирани обаче условия за одобряване на различни по вид планове.
Съгласно
чл.16 ал.7 ЗУТ е предвидено отклонение от уредбата по ал.1 на
чл.16 ЗУТ,
като е уредено, че за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за
територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, по
решение на общинския съвет вместо плана по ал.1 на чл.16 ЗУТ може да бъде
създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост
по чл.110 ал.1 т.2. Анализът на чл.16 ЗУТ сочи, че за
територии с неурегулирани поземлени имоти, респ. за такива с
неприложена първа регулация по предходен план се изработва един от двата ПУП -
ПРЗ по чл.110, ал.1, т.1, респ. ПУР по чл.110, ал.1, т.2, а не последователно
или паралелно и двата. Изложеното смислово значение се постига чрез използването в чл.16 ал.7 от ЗУТ на съюза
„вместо” /плана по ал.1 се изработва ПУР по чл.110 ал.1 т.2/, а не на съюза
„заедно”, „преди” или някой друг. Идеята
на законодателя е да се предвидят съответните площи за изграждане на обекти -
публична собственост или с ПРЗ по чл.16 ал.1, или с ПУР по ал.7, като в първия
случай се урегулират едновременно с това и вътрешните граници на поземлените
имоти. Във втория случай, след влизането в сила на ПУР за същите е
регламентирана възможност да се процедира ПУП по реда на чл.17 от ЗУТ, /касаещ
неурегулирани ПИ извън случаите по чл.16/. С факта на урегулиране с
ПУП-ПУР на улиците засягащи имота на жалбоподателя и отреждането на процесния
имот с включването му в УПИ І „за инж. инфраструктура и озеленяване” без
възможност за установяване на частта, респ. целия имот, която е отредена за
изграждане на инж.инфраструктура и/или озеленяване, сочи на приложение на
планове с различна характеристика посочена по-горе. Видно от изчерпателно
изброените обекти на социалната инфраструктура в ал.1 на чл.16 ЗУТ, че се
определят площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, в това
число и озеленени площи. В този смисъл правно недопустимо е мотивите на
издателя на акта и правното основание за издаването му да бъдат
замествани от твърдения или предположения на страните и съда, като в
този смисъл съдът
не би могъл да осъществи преценка за законосъобразност на акта. Изискването за
мотивиране на акта при прилагане на правната норма е условие за неговата
законосъобразност, тъй като само тогава е възможно осъществяване на защитата на страните в
административното производство и упражняване на цялостен контрол от страна на
съда. Допуснатото нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК досежно формата на
оспорения административен акт е съществено и на това основание налага неговата
отмяна. За да се извърши преценка на съответствието на
плана със заложените нормативни изисквания за техническите параметри на
обектите по него е необходимо същият да отразява конкретните
предвиждания за поземлените имоти с посочване на начина, по който се засягат. С оглед
липсата на правно и фактическо основание за издаване на акта и установената
приложимост на плана, досежно територии с неурегулирани ПИ, както и за
територии с неприложена първа регулация по предходен план относима в две
различни хипотези на чл.16 ЗУТ, сочи на допуснато съществено нарушение до
степен на
невъзможност за прилагането на плана в оспорената част. Дори и
да се приеме, че плана е такъв по чл.16 ал.7 ЗУТ процесният план не отговаря
и на изискванията на чл.115, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, тъй като по делото беше
безспорно установено, че планът е изработен без да има специализирана кадастрална
карта, одобрена по предвидения в чл.32 ЗКИР ред, която да отразява точното
местоположение на изградените противосвлачищните съоръжения. Същите като
съоръжения на геозащитната дейност попадат в нормативно определеното понятие за
техническа инфраструктура по смисъла на §5, т. 31 от ДР на ЗУТ, поради което
при изработване на плана данни за същите е следвало да бъдат извлечени от топографските
и специализираните карти. Специализирана кадастралната карта на
противосвлачищните съоръжения съгласно установяванията на вещото лице няма,
а данни за тяхното местоположение са извлечени единствено от направените
геодезични /тахографски/ снимки, в който смисъл е и посоченото в обяснителната
записка, част изходни данни. В този смисъл не би могло да се установи точното
отразяване на релефа и изградените съоръжения спрямо процесния имот и
е в нарушение на визираната разпоредба на ЗУТ. Съдът констатира,
че при одобряване на оспорения акт е допуснато и нарушение на чл.48, ал.5 от
Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и схеми,
приложим за плана за улична регулация по силата на чл.58, вр. с чл.56, ал.3 от
същата Наредба. Съгласно чл.48, ал.5 от Наредбата,
обяснителната записка към плана следва да съдържа инженерно-геоложка
характеристика с изводи за строителните условия, санитарно–хигиенни условия,
демографска основа, баланс на територията, изводи за състоянието – общи и
специфични проблеми и прогноза за развитие на територията, каквито в процесната
липсват. В обяснителната записка на оспорения план няма обосновка за капацитета
на територията, за обектите и източниците на транспортно натоварване, които са
определящи за размера и местоположението на улиците и терените на техническата
инфраструктура. Визираното несъответствие на плана с чл.48, ал.5, вр. с чл.58
от Наредба № 8/2001г. сочи и за несъобразяване на плана с техническото задание,
поставящ като изискване планът да съответства на тази разпоредба. Дори и
да се
възприеме заключението на вещото лице, че демографската база не е предмет на
процесния ПУП, тъй като би била предмет на по-висша фаза на устройствено планиране -на ОУП, ТУП или
ОГП, същата е следвало да бъда отчетена в материалите към ПУП, а същия е
следвало да бъде
и съобразен
с нея, за
което в случая липсват данни, с оглед представените доказателства
съставляващи административната преписка по приемане на плана. Отделно
от изложените съображения по наведените възражения свързани с липсата на
изследване от страна на органа издал акта
на възможните варианти за прокарване на улица спрямо собствения имот на
жалбоподателя, и дали е избран този от тях, който е
по-благоприятен, икономичен и технически осъществим се споделя от съда. От
преписката не става ясно по какви съображения е одобрен точно този вариант,
поради което съдът приема, че има липсващо произнасяне на органа в тази насока.
Съдът приема, че планът е приет в нарушение и на общата норма
на чл.6 от АПК, въвеждаща принципа за съразмерност в дейността на
административните органи. Съгласно заключението на вещото лице
проектирането на улицата като разделена
на две еднопосочни платна с разстояние между тях е наложено от една страна във
връзка с отделяне и обособяване на имот за противосвлачищните съоръжения, което
местоположението
не е установено по безпорен начин да е коректно отразено, предвид
липсата на специализирана карта, а от друга – тъй като собствеността от двете
страни на проведените мероприятия е различна. В случая обаче, както самия УПИ
– за инженерна инфраструктура и озеленяване, така и двете еднопосочни
платна засягат процесния имот и вещото лице сочи, че биха
могли да бъдат разработени и възможни и други варианти. В случай, че липсват други варианти, административния
орган
е следвало да обоснове този извод, като изложи конкретни мотиви в тази връзка.
Отделно от това от материалите по делото
не става ясно дали вариантът по плана е най-икономично осъществим и
най-благоприятен за държавата и обществото чл.6 ал.4 от АПК, което е последица
от неизследването на въпроса за съществуващи други варианти за прокарване на
улица, и отреждане за инж.инфраструктура и озеленяване извън одобрените с плана. По
преписката не се съдържат доказателства за извършено изследване в тази насока,
нито има мотиви на органа в постановения от него акт. Органът издал акта не е
приложил основен принцип на административното производство, принципа на
съразмерност в чл.6 от АПК, като така не е изпълнена и една
от целите на АПК – да не се засягат права и законни интереси на лицата в
по-голяма степен от най-необходимото, като при такова засягане се прилагат
най-благоприятните за лицата мерки. Тъй като целите на закона се постигат чрез
спазване на основните принципи, общите и специалните правни норми, съдът намира
че незачитането на основен принцип е в несъответствие с целта на закона,
отменително основание по чл.146 т.5 АПК.
По изложените съображения, съдът намира обжалваното
решение за незаконосъобразно в частта, засягаща имот №107 от оспорения план,
като постановено в нарушение на изискванията за форма, в
нарушение на материално правните норми и в
противоречие с целта на закона, с оглед на което следва да бъде отменено.
Предвид нормата на чл.173 ал.2 АПК в случай, че естеството на акта не позволява
на съда решаване на въпроса по същество следва административната преписка да
бъде върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно
мотивите на съда и при спазване на нормативите по ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове по устройство на територията, при изпълнение на предвидената
в закона процедура.
С оглед изхода на спора
и предявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски, на основание чл.143 АПК съдът намира, че искането е
основателно и следва да се възстановят от ответната страна, като същата бъде
осъдена да заплати направените разноски, относно които се съдържат
доказателства по делото общо в размер на 830 /осемстотин и тридесет/
лева-държавна такса -10 лв., публикацаия в ДВ-20 лв., депозит за вещо лице-400
лв. и адвокатски хонорар-400 лв. съобразно Договор за правна защита и
съдействие.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172
ал.1, ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.Я.Я. ЕГН ********** *** решение №3408-7 от 22,23 и 29.06.2011г. на
Общински съвет – Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР: водоснабдяване и
канализация, електрозахранване, идейна план схема за вертикално планиране, и
комуникационно-транспортна схема за к.к.Чайка, без кв.4, 6, 7, 60 и част от
кв.5/източно от кв.4, 6, 7 и 60/, с изключение на улица от о.т.34 до о.т.44 в
частта на ПИ 107.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет-Варна за ново
произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Общински
съвет-Варна да заплати на И.Я.Я. ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в общ размер на 830 / осемстотин и тридесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: