Р Е Ш Е Н И
Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в
открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно
- наказателно дело № 3386 по
описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Й.С.Й., ЕГН **********,***»***, със съдебен
адрес ***»***, против Решение № 1928/29.10.2019 г. по н.а.х.д. №3715/2019
година на Варненския районен съд, ХХХVІІ състав.
Решението на районния съд е
оспорено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по съображения за произнасяне на съда при неизяснена фактическа обстановка
и липса на мотиви. В жалбата се твърди, че съдът не се е
произнесъл по възраженията, изложени в жалбата срещу наказателното
постановление – да се изиска информация от МБАЛ «Света Анна Варна за преглед на
пациент Г.З.Й., да бъде призована Г.З.Й. като свидетел при извършване на
нарушението; при разпита на .=;=и свидетеля по АУАН не са били поставени
въпроси по отношение на практиката по отнемане на АУАН при връчване на НП.
Изложени са доводи, че въззивният
съд не се е произнесъл по предявените пред него възражения - за неправилна квалификация на
деянието по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, че не е бил осъществен фактическият
състав на цитираната разпоредба. В решението не са съобразени смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Искането е решението да бъде отменено,
както и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна, сектор «Пътна полиция», чрез
процесуален представител оспорва жалбата в писмени бележкиа.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата поради допуснати
от въззивния съд процесуални нарушения – непроизнасяне по направените
доказателствени искания, бланкетност на мотивите, липса на произнасяне по
възраженията във въззивната жалба, липса на анализ на установените факти и
събраните доказателства. Становището му е решението да бъде отменено, като
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 29.10.2019 година Районен
съд Варна потвърждава Наказателно постановление № 19 – 0819 – 004010 от 15.07.2019
г. на Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на Й.С.Й., на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които въззивният съд обсъжда, и като приема, че
по делото няма спорни факти, намира за установено от
фактическа страна, че на 25.03.2019 г. около 16.30 ч. в гр. Варна, на бул. „Княз
Борис І“ до бл.206 на паркинга до «ДКС», като водач на лек автомобил «БМВ 525
И» с рег.№СН 4857 АД, собственост на Златан Георгиев Йорданов, при извършване
на маневра движение на заден ход, водачът не наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство и блъска спрелия зад него от лявата му страна лек автомобил
«Сузуки» с рег.№В 8896 НН, от което е настъпило ПТП с материални щети. Лицето,
предизвикало ПТП напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба
за контрол на МВР Варна.
За установените административни нарушения на лицето
е съставен акт за установяване на административно нарушение, с правна
квалификация по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Срещу съставения
АУАН е подадено възражение. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, при идентична фактическа обстановка с тази, изложена в
обстоятелствената част на АУАН.
За да потвърди наказателното постановление,
въззивният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34
от ЗАНН, като съдържа всички реквизити на чл.57 от ЗАНН. Съдът приема за правилно
установено от административно-наказващия орган извършеното от Й.Й. нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП, с неизпълнение на задължението й като водач при движение
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, в резултат на което
причинява ПТП. Въззивният съд намира деянието за доказано от представените
доказателства и свидетелските показания, при правилно дадена правна
квалификация.
В решението са изложени съображения относно
квалификацията на деянията, индивидуализацията на наказанията и приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира
обжалваното решение постановено при точно приложение на материалния закон, при
съобразяване с процесуалните правила.
По съществото си касационната
жалба поставя отново за разглеждане спорните въпроси, предявени при обжалването
пред въззивния съд. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение
обсъжда и дава отговор на заявените пред него възражения, поради което оплакването
в този смисъл за допуснати от районния съд процесуални нарушения е
неоснователно.
В производството пред районния
съд санкционираното лице не оспорва извършеното деяние, квалифицирано по чл.40,
ал.1 от ЗДвП, оспорва само приетата от въззивния съд правна квалификация. По
отношение на нарушението по т.2 от наказателното постановление, квалифицирано
по чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, в касационното
производство са оспорени изводите на районния съд за доказаност и правилна
квалификация на деянието.
Преценявайки възраженията за неправилна
квалификация на деянието по чл.40, ал.1 от ЗДвП, вместо по чл.40, ал.2 от ЗДвП,
настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. В случая автомобилът е
бил паркиран, което е налагало водачът да извърши маневра назад, за да излезе
от «паркинга» /мястото, където е паркирал/ и да се включи в движението, от
което следва първо, че автомобилът не е бил в движение, и второ, преди да
извърши маневра, както и по време на маневрата, е следвало да се увери, че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. За да
се приеме наличие на хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, то следва автомобилът
да е в движение, както и дори да е спрял за престой/маневра, то непосредствено
да реши да извърши движение назад, ситуация
различна от настоящия случай, поради което правилно е приложена нарушената
разпоредба.
За неоснователни намира съдът и
възраженията в касационната жалба за неправилна квалификация на деянието по т.2 от наказателното постановление
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Възраженията, че след настъпване на
произшествието Й.Й. е спряла, слязла е от превозното средство и заедно със
собственичката на пострадалия автомобил са установили размера на щетата, като
поради необходимостта от спешни медицински грижи за детето й, са постигнали
съгласие да възмезди щетите с плащане в брой или посредством съставяне на
двустранен протокол за настъпило застрахователно събитие, са недоказани в
процеса. Описаните в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление действия на Й.Й. се подкрепят от свидетелските
показания на Благовеста Стефанова пред въззивния съд, че «дамата бързаше, не
искаше да слезе, каза само дай ми телефона си…Ако не бях слязла от колата да се
размахам да спре, нямаше да спре». Придаданета от нормата на чл.189, ал.2 от
Закона за движение по пътищата оборима доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение налага на наказаното лице доказателствената тежест да опровергае
констатациите по акта с достатъчно убедителни доказателства. По делото са
безспорни данните за направеното изявление от Й.Й. за необходимостта от спешни
медицински грижи за детето й, но категорични доказателства за спиране, установяване
на щетите, постигнато съгласие със собственика на пострадалия автомобил, както
и доказателства за резултата от Заявлението от 03.05.2019 година до МБАЛ «Света
Анна-Варна» АД за копие на Листа за преглед на детето Г.З.Й., не са
представени. Неангажирането на доказателства, които да оборят фактите,
послужили като основание за издаване на наказателното постановление обуславя и
законосъобразността на изводите на районния съд относно извършването на
санкционираните деяния. Заявяването на доказателствени искания във въззивната
жалба не е последвано от активни процесуални действия за представяне на
доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията на страната в
проведеното съдебно заседание, поради което съдът намира оплакванията за
допуснати от въззивния съд процесуални нарушения неоснователни. При подаденото
заявления за копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение до МБАЛ «Света Анна-Варна» АД вх.№697 от
03.05.2019 година, за жалбоподателката е била налице възможността за
представяне на доказателството във въззивното производство, образувано на
07.08.2019 година и приключило по същество в съдебно заседание на 23.10.2019
година. Искането за допускане на лицето Г.З.Й. като свидетел по делото не е потвърдено
в проведеното съдебно заседание на 23.10.2019 година.
Съдът намира неоснователни
възраженията за неправилно прилагане на принципа за индивидуализация на
наказанието по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Обстоятелството, че извършените нарушения
са установени за първи път за Й.Й. е от значение, но не е единствено определящо
за размера на наложените санкции. Касационният състав намира за съобразен
принципа за индивидуализация на наказанията с извършената от въззивния съд
преценка при определяне на размера им, като взема предвид, че наложените
наказания глоба от 100 лева и лишаване от право за управление на моторно
превозно средство за срок от 2 месеца, са към минимума на предвидените от
закона.
Неоснователни намира съдът и
възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивният
съд, като не се е произнесъл по довода, че преди да бъде връчено НП на Й.Й., й
е отнет съставения АУАН, в нарушение на чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП. Действията
по отнемане на съставен АУАН, за да бъде връчено НП, не представляват част от
административно-наказателното производство, поради което са неотносими към
законосъобразността наоспореното наказателно постановление. Наред с това, те не
нарушават и правото на защита на наказаното лице.
При служебната проверка на
оспореното решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, касационният състав не намира основание за неговата отмяна.
Изложените съображения налагат
извод за законосъобразност на решението на въззиввния съд, следва да бъде
оставено в сила, поради което, на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл.
първо от Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1928/29.10.2019 г. по н.а.х.д. №3715/2019 година на Районен съд Варна, ХХХVІІ
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :