В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд Трети състав

На единадесети декември година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. мл.с.Марина Мавродиева

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1797 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 5262/30.10.2018г. на КРС от И.В.Ж., с ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.„С.“, бл.***, ет.*, ап.*, чрез адв.Късева, против решение № 208/18.10.2018г. по гр.д.№ 822/18г. на КРС, в частта, с която е наложена мярка за защита по реда на ЗЗДН на Г.Ж.Ж., ЕГН: ********** от гр.К., ул. „Г. Д.“ №**, срещу домашно насилие, упражнено от въззивницата спрямо него, като тя е задължена да се въздържа от домашно насилие, осъдена е да заплати глоба в размер на 200лв., д.т. в размер на 25лв., както и направените от Г.Ж. разноски. Твърди, че постановеното от КРС решение противоречи в атакуваната част на закона и събраните доказателства в хода на производството. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което молбата на Ж. бъде изцяло отхвърлена. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.

Въззиваемият Г.Ж.Ж. я оспорва чрез процесуалния си представител адв.П.Темелкова, в депозирания отговор срещу въззивната жалба. Твърди, че в съответната част решението на КРС е правилно и съобразено със закона и моли да бъде потвърдено.

От своя страна Г.Ж.Ж. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу решение № 208/18.10.2018г. по гр.д.№ 822/18г. на КРС, в частта, с която е отхвърлена молбата му за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие от страна на И.Ж. по отношение на детето А., р.на **.**.****г. Заявява, че в тази част решението не е правилно. Излага доводи и моли да бъде отменено и постановено ново, с което молбата му бъде уважена и по отношение на исканите мерки за защита на детето А. от домашно насилие. Нови доказателства не са допуснати пред настоящия съд. Моли за присъждане на разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирани лица и са допустими.

Въззиваемата И.В.Ж. оспорва насрещната жалба чрез пълномощниците си – адв.Късева и адв.Габровски, моли да бъде отхвърлена. Няма искания по доказателствата.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

След постановяване на атакуваното решение пред КРС е депозирана молба от И.В.Ж. за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК за съответната част, в която молбата на Г.Ж. за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, е отхвърлена. КРС няма произнасяне по тази молба, ето защо след връщане на делото на районния съд по нея се дължи отделно произнасяне. Затова извършените пред КРС разноски от страна на Ж. няма да бъдат коментирани в настоящото решение.

Пред настоящата инстанция е висящ само спорът за упражнено на 30.06.2018г. домашно насилие от страна на И.Ж. върху Г.Ж. и малолетната А.Ж..

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по молба от Г.Ж.Ж., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните Д., р.на ********г. и А., р.на ********г. за защита срещу домашно насилие. Твърди, че на 30.06.2018г. И.Ж. – майка на малолетните Д., р. на ********г. и А., р.на ********г., дошла в дома на родителите му в гр.Карнобат, за да осъществи среща с детето А.. При влизането си в жилището, поканила детето да дойде при нея, като му предложила бонбони. То отказало и това предизвикало гневна реакция у жената. Тя изпаднала в истерия и започнала да обижда него, Г.Ж., баща му, майка му и сестра му, като крещяла силно. Твърди, че спрямо него е упражнено домашно насилие. Освен това такова е осъществено и по отношение на детето А., защото то чуло обидите, виковете, станало свидетел на скандала, силно се изплашило и се почувствало зле. Заявява, че детето изпада в паника, при всяка среща с майка си. Моли при така изложената фактическа обстановка, на него – бащата и на малолетната А., р.на ********г. да бъдат наложени мерки за защита от насилие от страна на майката.

Молбата е подадена в месечния срок по чл.10 ЗЗДН и е придружена от декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. По делото са ангажирани и гласни доказателства.

Ответницата И.В.Ж. оспорва молбата. Твърди, че не е основателна. Претендира отхвърлянето й, също ангажира доказателства.

Производството е с правно основание чл.4 ЗЗДН.

Видно от приложената по делото декларация по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН, на 30.06.2018г. около 14.00ч. – 14.30ч. И.Ж. дошла в дома на майката на Г.Ж. в гр.К., за да види детето А., което към този момент пребивавало там. В декларацията е посочено, че при влизането си в жилището, поканила детето да отиде при нея, но то отказало. Тя му носела бонбони и играчки, но А. избягала и не отишла при нея. Тогава Ж. започнала да крещи и обижда цялото семейство на Ж.. Нарекла него „малоумник“, майка му „дърта вещица“, сестра му – „ялова крава“. Твърди се в декларацията, че детето се изплашило, започнало да плаче, избягало и се скрило. При така изложеното се заявява извършено домашно насилие спрямо Г.Ж. и спрямо малолетната А.Ж.. Твърди се от страна на молителя, че всяка среща между него и И.Ж. е съпроводена от скандали и психически тормоз, по отношение на него и на малолетното дете.

На горните основания бащата твърди извършване на домашно насилие спрямо него и детето, изразяващо се в извършено в негово присъствие психическо и емоционално насилие – чл.2, ал. 1 и ал.2 ЗЗДН.

По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на св.Е.В. – без родствени отношения със страните и незаинтересувана от изхода на делото, се установява, че е присъствала на случилото се на 30.06.2018г., когато майката Ив.Ж. е дошла, за да се види с детето А.. С влизането си майката поканила детето да отиде при нея, носела му бонбони и играчки, но то отказало. Тогава Ив.Ж. изпаднала в истерия и започнала да крещи обиди по отношение на цялото семейство на Г.Ж.. Детето А. избягало и започнало да плаче.

Аналогични са показанията и на св.Т.Ж. – ***** на Г.Ж., също участвала в инцидента. От нейните показания пред съда се установява, че с влизането си в дома И.Ж. поканила детето да отиде при нея, но то отказало и тогава тя започнала да крещи и да обижда всички – нея, дъщеря й и сина й. Детето силно се разстроило и избягало.

Същото се установява и от показанията на св.В.Ж. – ****** на Г.Ж., затова съдът приема, че не е нужно да ги преповтаря.

Останалите събрани гласни доказателства са противоположни на описаните по-горе.

От показанията на св. Д. – в родствена връзка с И.Ж., се установява, че И. изобщо не се е качвала в дома на Ж.. Тази свидетелка е твърдяла, че е посетила адреса, заедно с И.Ж. и е стояла в колата, с която отишли. Ив.Ж. се обадила по телефона на с. си – Г.Ж., че са дошли и иска да види А.. Тогава от къщата излязла майката на Г. – Т. Ж. и нападнала както И., така и нея без причина. Започнала да сипе обиди и цинизми по отношение на И.. След това дошли полицаите и положението се успокоило.

От разпита на двамата служители на РУП Карнобат –З.В. и Р.М., се установява, че посетили адреса около 6-7 минути след получаване на разпореждането на дежурния. Когато се качили, видели горе детето, молителя и майка му. Всички били спокойни, нямало признаци детето да е разтревожено, никой нямал следи от наранявания и побои. Детето разговаряло със служителите на РУП Карнобат, отговаряло на въпросите им и казало, че се чувства добре в дома на баба си в гр.К..

При всичко така изложено, съдът изцяло споделя по реда на чл.272 ГПК изводите на КРС и приема, че постановеното решение е правилно и съобразено със събраните доказателства. Във връзка с твърдението за упражнено домашно насилие върху малолетната А., съдът дава вяра и основно кредитира показанията на св.З.В. и Р.М., понеже тези двама свидетели са изцяло незаинтересувани от изхода на спора. Те не са нито в родствени, нито в приятелски отношения с никоя от страните. Двамата свидетели са заявили, че при посещението си на подадения от дежурния служител адрес, са присъствали на безконфликтни отношения, нито майката, нито бащата са проявявали агресия, детето било в добро психическо състояние. Тук съдът съобразява, че посещението на тези свидетели е извършено около 6-7 минути след подаване на сигнала, т.е. почти непосредствено след твърдяното домашно насилие. Това, според съда, предполага да констатират следи от безпокойство и проява на тревога от страна на детето А., каквито и двамата заявяват, че не са установили.

Описаната фактическа обстановка не може да доведе до извод за осъществяване на факти, които да бъдат подведени под хипотезата на чл.2, ал.2 ЗЗДН.

Ето защо БОС счита, че не са налице основания за уважаване на въззивната и насрещната въззивна жалба. Решението на КРС следва да бъде потвърдено.

Разноските за настоящата инстанция ще останат за страните така, както са извършени.

Мотивиран от изложеното, БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/18.10.2018г. по гр.д.№ 822/18г. на КРС.

Разноските за настоящата инстанция ще останат за страните така, както са извършени.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	1702
Дата:	18 декември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия:	Кремена Илиева Лазарова

Дело:	20182100501797
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	27 ноември 2018 г.

Решение по дело №1797/2018 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта Свали акта

В ИМЕТО НА НАРОДА