№ 246
гр. Враца, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500418 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
„Профи Кредит България”ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Т.К.,е
обжалвало определение №296/26.07.2021 г., постановено по гр.д.№1749/2021 г. по
описа на РС Враца, с което е прекратено производството по делото в частта относно
предявените/съединени/ осъдителни искове поради недопустимост на същите.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение на РС Враца е
неправилно и незаконосъобразно.Излага се,че по посоченото гр.д на РС Враца
жалбоподателят бил предявил установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от
ГПК относно вземанията на заявителя срещу В. Й. Т. , с който съединил осъдителен
иск за отхвърлените вземания по издадената заповед за изпълнение. Поддържа се, че
след отхвърляне на паричното вземане в заповедното производство съществувал
правен интерес заявителят-жалбоподател да предприеме защита на вземането си чрез
предявяване на осъдителен иск, който бил единствения способ за защита и реализиране
на правата му.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на РС Враца за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Противната страна оспорва частната жалба.Моли обжалваното определение да
1
бъде потвърдено.
С частната жалба и отговора не са сочени нови доказателства.
ВОС, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения,
становището на противната страна и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл.275 ал.1 от ГПК, от страна имаща право и интерес от обжалване, и против акт на
съда, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд настоящият жалбоподател „Профи Кредит
България”ЕООД е предявил срещу В.Т. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за сумата 376,85 лв.-
главница по договор за кредит от 21.08.2019 г., 53,24 лв.- договорна лихва и 6,52 лв.-
законна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д №2368/20 г.на ВРС,срещу които суми длъжникът е
възразил по реда на чл.414 ГПК.С установителните искове са съединени осъдителни
искове за сумата 104,95 лв. и 245 лв., представляващи възнаграждение за закупени
пакети допълнителни услуги „фаст” и „флекси”, по отношение на които суми било
отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по същото ч.гр.д.Изложено
е в исковата молба,че претендираните суми произтичат от договор за кредит от
21.08.2019 г., по който длъжницата не била изпълнила задълженията си да върне в срок
съгласно погасителния план дължимите суми. Видно от данните по делото е, че по
отношение на сумите, за които е уважено заявлението, и е издадена заповед за
изпълнение, е постъпило възражение от длъжника, при което е предявен
установителния иск по чл.422 от ГПК за същите /суми/. По отношение на част от
сумите, представляващи закупен пакет допълнителни услуги,заявлението е отхвърлено
и на заявителя със същото разпореждане са дадени указания,че в едномесечен срок от
уведомяването може да предяви осъдителен иск за тези суми,като представи на
заповедния съд доказателства за това.Заявителят е предявил осъдителни
искове,съединени с установителния иск,това са исковете по настоящето дело на
ВрРС,производството по делото по отношение на които е прекратено поради
недопустимост на същите.
Първоинстанционният съд е изложил, че в исковата молба изрично било
отразено, че правният интерес от предявяване на осъдителните искове произтичал от
частичното отхвърляне на заявлението по чл.410 от ГПК и дадените от съда указания
за предявяване на осъдителни искове. Указанията на съда за предявяване на
2
осъдителен иск били получени от заявителя на 22.10.20 г. Едномесечният срок изтичал
на 22.11.20 г., а исковата молба била входирана в съда на 05.05.2021 г.- след
едномесечния срок,при което осъдителните искове се явявали недопустими като
просрочени.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав намира
обжалвания акт на съда за правилен.Няма спор, че установителния иск по чл.422 от
ГПК може да бъде съединен с осъдителен. В конкретния случай, обаче,предявените
осъдителни искове произтичат и са предявени във връзка с образуваното заповедно
производство по ч.гр.д.№2368/20 г. по описа на РС Враца. Съгласно чл.415 ал.1 т.3 от
ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си , когато съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение, какъвто е конкретния случай. Искът в този
случай е осъдителен, но съгласно ал.4 на чл.415 от ГПК искът се предявява в
едномесечен срок от съобщението. В случая ищецът е уведомен, че може да предяви
осъдителен иск на 22.10.20 г.Едномесечният срок по чл.415 ал1. Т.3 от ГПК е изтекъл
на 22.11.20 г., а исковата молба е входирана в съда на 05.05.2021 г., което прави същата
в осъдителната й част процесуално недопустима като просрочена. Няма пречка
жалбоподателят да предяви вземането си в общ исков процес, несвързан със заповедно
производство.
При така изяснената фактическа обстановка частната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а обжалвания акт –
потвърден.
Водим от горното, ВрОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Враца №296/26.07.2021 г. по гр.д.
№1749/21 г. в частта,в която е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима-просрочена исковата молба, касаеща съединените осъдителни искове за
сумите, съответно 104,95 лв. и 245 лв., и е прекратено производството по делото в
същата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4