Р Е Ш Е Н И Е № 203
гр.
Сливен, 14.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в открито
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
СЛАВ БАКАЛОВ
Членове:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с
участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева
КАНД № 189 по описа за 2021 год. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Касационното производство е
образувано по жалба подадена от Н.А.Г. чрез адв. Н.И.
*** против Решение № 171 от 09.08.2021 год. постановено по АНД № 463/2021 год. по
описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 20-0804-003928 от 14.01.2021 год. на Началник сектор към ОД на МВР Сливен,
РУ Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и за нарушение на
чл.171, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и репресивно по своя
характер. НП било издадено при множество материални и процесуални нарушения. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касация ОД на МВР Сливен редовно призован не изпраща представител. В постъпило
писмено становище се заявява, че касационната жалба е неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на
съда решението да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл. 218 АПК настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Приетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда. Безспорно е установено, че на 11.12.2020 год. жалбоподателката е управлявала лек автомобил АУДИ 7 с рег.№
*** в гр.Сливен, на ул.“Индустриална“ и след подаден сигнал със стоп палка не е
спряла автомобила, а продължила да се движи. След установяване на водача било
установено, че Н.А.Г. управлява лекия автомобил с отнето СУМПС. За извършените
нарушения на Г. е съставен АУАН № 961973/15.12.2020 год. за нарушение на чл.103
и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. На 16.12.2020 год. касаторът
подава възражение вх.№ 167000-7344 срещу АУАН, в което посочва, че на
11.12.2020 год. автомобилът е бил управляван от Н. Н.
Въз основа на горепосочения акт е
издадено НП № 20-0804-003928/14.01.2021 год., с което на Г. са наложени две
наказания: за нарушение на чл.103 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и за нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. За да потвърди НП районният съд е приел, че
при издаването на акта и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
безспорно е установено извършването на нарушението и неговия извършител.
Решението е правилно.
В случая на касационния жалбоподател
е наложено административно наказание за извършено от него административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране
от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието
"подаден сигнал за спиране", поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за
спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като
униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение
по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен
сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния
водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за
спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, като се установява и това, че наказаното лице е
възприело попадения му сигнал, намалило е, но след това съвсем съзнателно не го
е изпълнило и е продължило своето движение. Настоящият съдебен състав намира,
че в хода на производството по съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни
относно авторството на деянието, като АУАН и НП са издадени при изяснени факти
и обстоятелства относно процесното нарушение.
Разпоредбата на 177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 50 лева
до 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец до 6
месеца. В конкретния случай наложената глоба е в размер на 100 лева, а
лишаването от право да управлява МПС е за срок от 2 месеца, което съдът намира
за правилно определено с оглед на събраните по делото доказателства. Няма
причина и за намаляване на така наложените наказания, тъй като с жалбата не е
поискано редуциране на наказанията.
Другото нарушение, за което е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева е по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно този текст за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В конкретния случай контролните органи са
установили, че СУПМС на Н.Г. е отнето със ЗППАМ № 19-0813-000967/31.12.2019
год. /видно от справка за нарушител/, но на 11.12.2020 год. същата е управлява
МПС. За това нарушение чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ от 100 до 300 лева. В конкретния случай наложената глоба е в
размер на 200 лева, което напълно съответства на извършеното нарушение.
Във връзка с горното съдът намира, че
касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а
решението да се остави в сила.
Процесуалният представител на
ответника по касация е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед
изхода на делото съдът намира за основателно. Следва да се осъди Н.А.Г. да
заплати на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка чл. 63в 2 от ЗАНН Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 171 от 09.08.2021
год. постановено по АНД № 463 по описа за 2021 год. на Районен съд Сливен
ОСЪЖДА Н.А.Г. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ