Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № ../07.05.2012 г., постановено по гр. дело № 5229/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отхвърлен като неоснователен предявения от А. на М. – гр. С., ж.к. „Младост – 4”, бул. „Ал. М.” № 1, представлявана от ректора доц. д-р Й. П. срещу С. Г. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. В, . 4, А. 11, иск по чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.), вр. чл. 79 от ЗЗД относно заплащане на сумата от 15 358.98 лв. (петнадесет хиляди триста петдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му в А. на М. – гр. С., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е осъдена А. на М. – гр. С., ж.к. „М. – 4”, бул. „Ал. М.” № 1, представлявана от ректора доц. д-р Й. П. да заплати на С. Г. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. В, . 4, А. 11 сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща направените по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. на М. – гр. С. против Решение № .../07.05.2012 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението в неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Неправилно първостепенният съд бил приел, че възникналото облигационно правоотношение свързано с обучението на ответника имало двустранен характер и трябвало да бъде съобразено с интересите и на двете страни и след като по отношение на ответника било налице неизпълнение на задължение да бъде назначен на работа по придобитата специалност, той право мерно бил отказал да встъпи в длъжност и не следвало да заплаща разходите по обучението си. Този извод бил неправилен предвид обстоятелството, че чл. 146, ал. 1 от ЗМВР (отм.) регламентирал, завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в М. за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им. Т.е., както законът, така и клаузите на договора определяли независимо от придобитата специалност, курсантите да служат определен срок именно в М., а не в негова определена структура. Отделно чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.) предвиждал при определени хипотези, сред които и отказ след дипломиране да заемат определената им длъжност курсантите да възстановят разходите за издръжка, обучение, униформено облекло. Разпоредбата била императивна и не позволявала уредба в договора не нещо различно от нея. На следващо място неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗМВР правото да иска възстановяване на извършените разходи за издръжка и обучение на курсантите, които са се отказали след дипломиране да заемат определената длъжност принадлежи на М.. Излага се, че ответникът бил приет и зачислен като курсант в А. на М. – гр. С. през 2004 г., като в изпълнение на чл. 146, ал. 1 от ЗМВР (отм.) между него и академията бил сключен договор, с който ответникът се задължавал след успешното й завършване да служи в М. за срок не по-малък от 10 години, а при неизпълнение на това задължение да възстанови съответните разходи. Тези разходи били направени от бюджета на Академията и при законосъобразно сключен договор между горните страни в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.), същата разполагала с правото да търси възстановяването им. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 5229/2011 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от А. на М. – гр. С., ж.к. „Младост – 4”, бул. „Ал. М.” № 1, представлявана от ректора доц. д-р Й. П. против С. Г. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. В, . 4, А. 11 искове за сумата от 15 358.98 лв. - представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му в А. на М. – гр. С.. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че ответникът С. Г. Д. бил приет за курсант – редовна форма на обучение във факултет „С.” при А. на М. – гр. С. през 2004 г., като след завършването му със Заповед рег. № К-64390/17.11.2008 г. на Министъра на вътрешните работи за присъждане на ка‗егория и назначаване на длъжност на курсанти от факултет „С.”, факултет „П.” и факултет „Пожарна безопасност и спасяване” на А. на М. – гр. С. от випуск 2008 г. е назначен на длъжност разузнавач ІV степен /КП/ в група „Противодействие на престъпността” към РУ – С.. Със Заповед рег. № К-315/26.01.2009 г. предходната заповед била отменена в частта отнасяща се до присъждането на категория и назначаване на ответника на посочената длъжност, поради неподписване от негова страна на акт за встъпване в длъжност в тридесетдневен срок от датата на издаване на заповедта за назначаване. Излага се, че съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.), сега чл. 198, ал. 1 от ЗМВРотказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. Съгласно направената справка по пера от финансовата служба на Академията на М. за времето на обучение от м. октомври 2004 г. до м. октомври 2008 г. ответникът Д. дължал сумата от 15 358.98 лв., от които за издръжка – 9 865.50 лв., за обучение – 5 217.78 лв. и за униформено облекло – 275.70 лв. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 15 358.98 лв., представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му в А. на М. – гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск.Излага, че съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗМВР правото да претендира разходите във връзка с обучението му принадлежи на М., а не на Академията на М., с оглед обстоятелството, че същият е различен правен субект от М., който единствено е оправомощен по закон да стори това. Излага също, че исковата претенция е погасена по давност. Отправя изявление за разваляне на договора за обучение поради обстоятелството, че повече от три години след завършване на обучението му не е бил назначен на длъжност в съответната с оглед на специалността му служба на М., като навежда и твърдения за извършени нарушения на процедурата по назначаването му съгласно Наредбата за условията и реда за постъпване на държавна служба в М. от 04.07.2006 г. Изтъква, че исковата претенция е неоснователна и по размер тъй като съгласно договора за обучение не следва да възстановява средствата за издръжка, а само тези за обучението му. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 05.08.2004 г. между А. на М. – гр. С. и ответникът - С. Г. Д. бил сключен договор, по силата на който ищецът приел да обучава ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, а последният се задължил след завършване на обучението да служи в М. за срок не по-малък от 10 години. Според т. 2 от него, при отстраняване от обучение поради слаб успех; напускане по собствено желание по време на обучението и дипломиране, при отказ да заеме определената му длъжност, при освобождаване от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да е изслужил срок от 10 години, обучаемият приел да възстанови на Академията разходите за обучение. Уговорено било, че измененията и допълненията в нормативната уредба (ЗМВР, ЗВО, ППЗМВР, Правилник за дейността на Академията на М.), водило до промяна на съответните текстове в договора. Със Заповед рег. № 1549/04.08.2004 г. ответникът бил зачислен за курсант във факултет „С.” при А. на М., редовна форма на обучение. На 05.08.2004 г. подписал отделна декларация по чл. 146, ал. 1 от ЗМВР (отм.), съдържаща задължение да работи в системата на М. най-малко 10 години. Със Заповед рег. № К-64390/17.11.2008 г. на Министъра на вътрешните работи за присъждане на категория и назначаване на длъжност на курсанти от факултет „С.”, факултет „П.” и факултет „Пожарна безопасност и спасяване” на А. на М. – гр. С. от випуск 2008 г. е назначен на длъжност разузнаÔач ІV степен /КП/ в група „Противодействие на престъпността” към РУ – С.. Със Заповед рег. № К-315/26.01.2009 г. предходната заповед била отменена в частта отнасяща се до присъждането на категория и назначаване на ответника на посочената длъжност, поради неподписване от негова страна на акт за встъпване в длъжност в тридесетдневен срок от датата на издаване на заповедта за назначаване. Приложени са справки, изготвени от главния счетоводител на Академията, според които разходите за обучение на ответника възлизат на 15 358.98 лв., от които за издръжка – 9 865.50 лв., за обучение – 5 217.78 лв. и за униформено облекло – 275.70 лв. Сумата е разбита по пера – получени стипендии; средногодишни разходи, съгласно нормативите за хуманитарни науки и вещево имущество. С писмо рег. № 8319/15.09.2011 г. ответникът Д. бил поканен от ищеца да възстанови процесната сума. Няма данни същото да е получено от ответника. За установяване размера на получаваната от курсантите издръжка по делото са представени: Заповед № І-161/01.09.1999 г. на Министъра на вътрешните работи; Инструкция рег. № І-2393/22.12.2006 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № І-11/06.02.2002 г. на Министъра на вътрешните работи; Ценоразпис № ВЩ 93/20.01.2004 г. на М., Дирекция МТОСО. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че за периода от м. май 2005 г. до м. октомври 2008 г. пълния размер на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло направени от Академията на М. за ответникът Д. е 15 358.98 лв., от които за начислени и получени суми за стипендии – 9 865.50 лв., за обучение – 5 217.78 лв. и за вещево имущество – 275.70 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../07.05.2012 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че e предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 198, ал. 3 от ЗМВР, респ. чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Не е спорно, че ответникът Д. е отказал да заеме определената му длъжност, като с това не е спазил поетото договорно задължение да служи най-малко 10 години в системата на М. след обучението си. Договорът между страните е сключен на 05.08.2004 г., т.е. при действието на ЗМВР (отм.), обн. ДВ бр. 122/1997 г. Както действащия ЗМВР, така и отменения съдържат аналогични текстове, уреждащи последиците от неизпълнение на нормативно установеното задължение (чл. 198 от ЗМВР и чл. 146 от ЗМВР (отм.)). Приложимия закон обаче, е чл. 198 от ЗМВР, тъй като същия е действал към момента, в който ответникът отказал да заеме определената му длъжност, което изрично е уговорено от страните в сключения договор (измененията и допълненията в нормативната уредба водят до промяна на съответните текстове в договора.). Съгласно чл. 146 от ЗМВР (отм.), завършилите редовно обучение в Академията били длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години, въз основа на договор, сключен при приемането им. Съобразно ал. 2 на същия текст, отстранените от обучение поради слаб успех; по дисциплинарен ред; при осъждане за умишлено престъпление от общ характер; напусналите по собствено желание по време на обучението, отказалите след дипломиране да заемат определената им длъжност, както и освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока, пропорционално на времето на неизпълнение възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. В чл. 198 от ЗМВР законодателят е предвидил аналогични хипотези - курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на М. разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, уреждащи последиците от неизпълнение на нормативно установеното задължение. Разликата между двете правни норми (чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и чл. 198 от ЗМВР) се състои в субекта, комуто принадлежи правото да търси възстановяване на разходите за издръжка и обучение. Докато в отменения ЗМВР такова право е принадлежало на Академията на М. (без изрично да е посочено в закона), то в действащия закон изрично се сочи, че курсантите следва да възстановят на М. разходите за издръжка и обучение. Съобразно чл. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗМВР, Министерство на вътрешните работи и Академията на М. са отделни правни субекти и като такива са носители на права и задължения. С оглед изложеното съдът приема, че не Академията на М., а Министерство на вътрешните работи може да претендира процесните суми, поради което искът, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид горното, съдът намира, че не следва да се произнася по отношение на другите наведени от ответника възражения. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 536/07.05.2012 г., постановено по гр. дело № 5229/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е отхвърлен предявения иск, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд А. на М. – гр. С., ж.к. „Младост – 4”, бул. „Ал. М.” № 1, представлявана от ректора доц. д-р Йордан Пенев следва да бъде осъдена да заплати на С. Г. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. В, . 4, А. 11 сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../07.05.2012 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ОСЪЖДА А. на М. – гр. С., ж.к. „М. – 4”, бул. „Ал. М.” № 1, представлявана от ректора доц. д-р Й. П. да заплати на С. Г. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. В, . 4, А. 11 сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |