ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
29.10.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 октомври 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3834 по описа за 2020
година:
Производството
е образувано пред Административен съд гр. Пловдив по искова молба на „Индустриал сервиз груп“ ЕООД гр.
Пловдив против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с която се претендира на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 3,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.19, ал.2, т. 3 от
Закона за пътищата, осъждане на
ответника Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на фирмата "Индустриал сървиз груп" ЕООД
обезщетение за нанесените й имуществени вреди в размер на 525лв., изразяващи се
в наложената от МВР гр.Стара Загора и заплатена глоба за превишена
скорост(140км/ч. - скоростта, разрешена по Закона за движение по пътищата за
придвижване по магистрала) на магистралния участък Чирпан - Стара Загора, в
следствие на приети ограничения на скоростта (90км/ч.) от самия ответник,
поради неосъществено поддържане от последния на споменатия участък на
магистрала "Тракия".
С определение № 1563 от
28.09.2020 г. по адм. дело № 2394/2020 г. по описа на
АС Пловдив, съдът е прекратил производството по горното адм.дело
и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Стара Загора, като е приел, че
основанията за ангажиране на отговорността касаят факти, сочещи, че е налице
друг ред за защита на засегнатото право, т.е. общия път по ЗЗД, а не този на
специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ.
С молба от 14.10.2020 г. ищецът
твърди, че настоящата искова молба е образувана в хипотезата на чл.203 от АПК
във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.З, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, във връзка с чл.19, ал.2, т.З от Закона за пътищата. В исковата
молба се твърди, че на базата на един незаконосъобразен общ административен
акт - Заповед РД-11-1330/19.12.2018г.
на АПИ, ответникът без да е публикувал същия , без да реализира и дори да
планира ремонт на конкретен пътен участък на магистрала "Тракия",
незаконосъобразно е възложил на органите на КАТ гр.Стара Загора 7 да наложат в
40-ет километров участък ограничение на скоростта от 90км/ч. на базата на един
нищожен по своя правен характер административен акт! С исковата молба се твърди
също, че това незаконосъобразно поведение на Агенция "Пътна
инфраструктура" води и до незаконосъобразно налагане на глоби на водачи,
които имат право да се движат "бързо и сигурно" по споменатия
магистрален участък с предвидената по закон скорост (визира чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, който определя скоростта от 140км/ч. като
максимално допустимата скорост за движение по магистрала), а не със скоростта,
определена от Агенция "Пътна инфраструктура" - в случая без причина,
без законов повод, без проектиране на ремонт или реорганизационна
промяна на пътното движение, за която водачите да са надлежно информирани, за
да спазват въведените ограничения на скоростта и най-вече от съображения за
безопасност, касаещи техния живот и здраве!?
Тъй като искът е такъв по
ЗОДОВ, с който се атакуват незаконосъобразните юридически ефекти на нищожен
административен акт, то на основание чл. 204, ал.З от АПК вредите, причинени от
този нищожен административен акт, както и незаконосъобразността на акта се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая това е
Админстративен съд гр. Пловдив. Неправилно
Административен съд гр. Пловдив квалифицира иска като такъв, който произтича от
"вреди от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на
държавата и общините", като мотивира незаконосъобразното си определение за
прекратяване на адм. д. № 2394/2020г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив с виждането, че тези дела са подсъдни на
районните съдилища. Никакви такива вреди, "произтичащи от транспортни
съоръжения", не се претендират с исковата молба и това е обективен факт.
Напротив! В случая се атакува един нищожен общ административен акт - заповед на
АПИ, с която се налагат незаконни ограничения на скоростта на конкретен участък
от магистралата, т.е претендираните вреди са следствие
на действията на администрацията и един неин незаконосъобразен административен
акт, а не на пътно-транспортно произшествие! Поради казаното общите правила на
ЗЗД дори не се прилагат субсидиарно, защото е налице
специален закон по претендираната нищожност и
обезщетенията, свързани с нея и това е ЗОДОВ.
Ищецът сочи, че настоящият иск
не е подсъден на Районен съд гр.Стара Загора и настоящето производство следва
да бъде прекратено като недопустимо и
повдигнат спор за подсъдност между Административен съд гр.Пловдив и Районен съд
гр. Стара Загора. Това е така, защото гражданските районните съдилища не могат
да се произнасят инцидентно по законосъобразността на административни актове,
освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му .
Въпреки хипотезата на чл.17, ал.2 от ГПК настоящето производство се явява
недопустимо, тъй като би довело до произнасяне със съдебен акт от съд, който не
е компетентен по правилата на подведомствеността , разпределяща делата между
гражданските и административните съдилища.
Моли съда да постанови
определение, с което на основание чл.135, ал.4 от АПК, във връзка с чл.125 от ЗСВ във връзка с чл.119, ал.1 от Конституцията да повдигне спор за подсъдност
между Административен съд гр. Пловдив и Районен съд гр. Стара Загора, по
предявения от "Индустриал сървиз
груп" ЕООД иск в хипотезата на чл. 203 от АПК
във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.З, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, във връзка с чл.19, ал.2, т.З от Закона за пътищата.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След
като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в
причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
от администрацията на АПИ, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от
административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на
чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.4
от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението, а това е Административен
съд гр. Пловдив, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
В случая с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от наложена
глоба от МВР Ст.-Загора. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/
2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи
функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед
административната правосубектност на тези органи.
Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията и че издаденият електронен фиш,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици,
който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при
изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, издаденият електронен фиш
следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при
или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Отделен е въпросът,
че след като Административен съд гр. Пловдив град е приел, че разглеждането на
тези искове е извън компетентността на административните съдилища и е в
компетентността на общите граждански съдилища, то същият разполага с правомощие
да прекрати производството и да изпрати делото на съответния родово компетентен
съд от същия съдебен регион /в случая РС Пловдив/, но не и на граждански съд в
друг съдебен район, доколкото за местна подсъдност по граждански дела, извън
тази по ал. чл.
119, ал. 1-3 ГПК, съдът не следи служебно, а само при направен отвод за местна
подсъдност.
По тези
съображения, настоящият състав намира, че тъй като сезираният съд –
Административен съд гр. Пловдив е прекратил производството като неподсъдно
нему, а Районен съд гр. Стара Загора също счита, че спорът не му е подсъден, то
са налице предпоставките на чл. 135, ал. 4 АПК за повдигане
препирня за подсъдност, по която да се произнесе смесен петчленен състав на
Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Водим от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3834/2020 г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд гр. Стара Загора и
Административен съд гр. Пловдив пред
състава по чл. 135, ал. 4 АПК, относно това кой
съд е компетентен да разгледа искова молба с вх. № 14854/24.09.2020 г. по описа
на Административен съд град Пловдив, подадена от „ИНДУСТРИАЛ
СЕРВИЗ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Метрополит
Панарет“ № 2 против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
гр. София, бул. „Македония“ № 3 за заплащане на сумата 525 лева,
представляваща обезщетение
за нанесените й имуществени вреди, изразяващи се в наложената от МВР гр.Стара
Загора и заплатена глоба за превишена скорост(140км/ч. - скоростта, разрешена
по Закона за движение по пътищата за придвижване по магистрала) на магистралния
участък Чирпан - Стара Загора, в следствие на приети ограничения на скоростта
(90км/ч.) от самия ответник, поради неосъществено поддържане от последния на
споменатия участък на магистрала "Тракия".
ИЗПРАЩА делото чрез Върховния касационен съд на състава по чл. 135, ал. 4 АПК за разрешаване на
повдигнатия спор за
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: