Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Плевен, 07 февруари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 536/2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Я.И.Н. с посочен
адрес: ***, против Заповед №
РД-12-471/09.12.2020 год., издадена от кмета на Община Плевен и Заповед №
РД–12–206/09.06.2021 год., издадена от зам. кмет „Териториално развитие“ при
Община Плевен.
С Определение № 992/23.07.2021 год.
настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата на Я.И.Н. ***, в
частта ѝ, с която се оспорва
Заповед № РД-12-471/09.12.2020 год., издадена от кмета на Община Плевен
и е прекратил съдебното производство в тази му част на основание чл.159, т.5 АПК.
Определението не е оспорено и е влязло в
законна сила, поради което образуваното производство е продължило по жалбата на
г-н Я.И.Н. *** в частта ѝ, с която се оспорва Заповед №
РД–12–206/09.06.2021 год., издадена от зам. кмет „Териториално развитие“ при
Община Плевен.
С горната заповед е наредено да бъде
осигурен достъп на Р. В. Й., собственик на имот 56722.662.441 гр.Плевен, чрез
преминаване през съседен имот УПИ ХVI-7666, кв.323, поземлен
имот с идентификатор 56722.662.440 гр.Плевен, собственост на наследници на Е.А.Л,
Я.И.Н. и А.Ц.К., до калканен зид на собствената ѝ сграда, за полагане на
топлоизолация по калкана, граничещ с имота.
Със същата заповед е указано достъпът да
се осъществи съгласно одобрен проект по част „ПБЗ“, за период от 50 /петдесет/
календарни дни, считано от датата на реално осигурен достъп, обективиран в
протокол с отразена дата.
В жалбата и в уточняващата такава се прави
искане за „обявяване на гореизложените заповеди за невалидни, поради сбъркано
юридическо лице на собственост“. Макар и
горната формулировка да не съответства на разписаните от закона правомощия на
съда по чл.172, ал.2 от АПК, може да се направи извод, че твърдението на
жалбоподателя е за незаконосъобразност на заповедта, предмет на съдебното
производство, тъй като той не може да бъде неин адресат, защото не е собственик
на недвижим имот УПИ ХVI-7666, кв.323, поземлен
имот с идентификатор 56722.662.440 гр.Плевен, по отношение на който е
постановено осигуряване на достъп на Р. Велкова Й. чрез преминаване.
Жалбоподателят претендира отмяна на
оспорената заповед и прилага към жалбата като писмени доказателства копие от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том V, рег. № 3832, дело 479 от 2014 год. (вх. рег. № 16370 от 07.11.2014 г., акт № 167, том 46, дело 9682/14
год. по описа на Служба по вписванията) и Удостоверение за наследници изх.№
14-3788/09.09.2016 год.
Ответникът е депозирал чрез юрк. С. писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата, обективирано в писмо вх. рег. № 338/30.06.2021
год., в което излага доводи, че жалбата е неоснователна и недоказана, тъй като
именно от представените от жалбоподателя писмени доказателства се опровергават
твърденията му, че не е собственик на имота, предмет на Заповед №
РД–12–206/09.06.2021 год. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган, в рамките на служебните му правомощия и при съобразяване
на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане жалбата
против нея да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява.
Ответникът се представлява от юрк. Д. С.,
който навежда съображения за неоснователност на подадената жалба. Излага
доводи, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като се основава на чл.194
от ЗУТ, съобразно която разпоредба не се изисква съгласие на собственика на
имота за осигуряването на достъп. Твърди, че са налице материалните
предпоставки за приложение на разпоредбата, тъй като е налице разрешение за
извършване на строителна дейност, във връзка с която е необходим достъпът – в
съседният имот е изградена постройка с необходимите строителни книжа и
полагането на топлоизолация на калканната стена на същата се явява довършителен
етап на строителството, необходим за издаване на Протокол образец 15,
предхождащ въвеждане на сградата в експлоатация. Сочи, че от събраните писмени
доказателства се установява, че имотът, през който е разпоредено осигуряване на
достъп е собственост на жалбоподателя, както и че оспорената заповед е издадена
от компетентен адм. орган, в кръга на делегираните му правомощия. Същата е с
изискуемото от закона съдържание, поради което е законосъобразна.
В заключение прави искане да бъде
отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Заинтересованата страна Р. В. Й. намира
жалбата за неоснователна. Излага съображения, че в имота ѝ, който е
съседен на този на жалбоподателя, е изградена въз основа на редовно издадено
разрешение на строеж жилищна сграда, на чиято предна част е поставена изолация
и е останало поставянето на такава единствено на калканната стена, с оглед
което не може да бъде издаден Акт 15 за сградата. Твърди, че е провеждала срещи
с жалбоподателя, който отказал да допусне фирмата изпълнител на строителните
работи за довършване на изолацията на сградата, поради което е подала заявление
за издаване на процесната заповед. Ето защо счита, че обжалваната заповед е
правилна и законосъобразна, поради което жалбата против нея следва да бъде
отхвърлена.
Заинтересованата страна А.Ц.К. не се явява
или представлява и не излага становище във връзка със законосъобразността на
оспорения адм. акт, както и по основателността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата по отношение Заповед
№ РД–12–206/09.06.2021 год. е допустима за разглеждане. Същата е подадена в
законоустановения срок, тъй като от известие за доставяне на л.44 е видно, че
жалбоподателят я е получил на 14.06.2021 год., а жалбата против нея е подадена
чрез адм. орган на 25.06.2021 год., видно от поставения върху нея печат с вх.
регистрационен номер. Жалбоподателят е адресат на заповедта, поради което за
него е налице правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
но не по изложените в нея оплаквания.
След съобразяване доказателствата,
становищата на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на
основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за
неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
На
л.19 от административната преписка е приложена Заповед № РД-12-471/09.12.2020
год. на кмета на Община Плевен, с посочено правно основание чл.194, ал.1 от ЗУТ
(по отношение на която съдебното производство е прекратено с Определение №
992/23.07.2021 год. – л.49), издадена по заявление на Р. В. Й. и имаща за
предмет осигуряване на достъп на заявителката чрез преминаване пред съседния
имот, за който единият от посочените собственици е жалбоподателят. В т.2 на
горната заповед е разпоредено достъпът да се осъществи за период от 50
/петдесет/ календарни дни, считано от 10.03.2021 год.
От приложените на л.14 и 15 разпечатки от
кореспонденция по електронна поща, заявления от г-жа Й. на л.16 и л.17 и Становище
№ ТСУ – 94Р-1392-4/21.05.2021 год. по описа на Община Плевен /л.18/ се
установява, че горната заповед не е реализирана, но не по нейна вина, срокът
ѝ е изтекъл, а на заявителя е било отказано удължаването му. Със Становище
№ ТСУ – 94Р-1392-4/21.05.2021 год. по описа на Община Плевен е указано на
заинтересованата страна Й., че при необходимост да бъде осигурен достъп, следва
да подаде ново заявление за издаване на заповед по чл.194, ал.1 от ЗУТ.
Във връзка с горното г-жа Р. В. Й. е
подала заявление от 21.05.2021 год.
/л.21/, с което отново е поискала издаването на заповед за достъп чрез
преминаване чрез съседен имот - УПИ ХVI-7666, кв.323, поземлен
имот с идентификатор 56722.662.440 по плана на гр.Плевен, необходим за
извършване на СМР по отношение на собствената ѝ сграда в имот ХVI-7665, кв.323, ул.***,
гр.Плевен, за която има издадено разрешение за строеж, изразяващи се в
поставяне на топлоизолация на калканен зид. В административната преписка не са
налице данни горното заявление да е доведено до знанието на жалбоподателя и на
заинтересованата страна А.Ц.К..
На л.22 от делото като част от
административната преписка е приложено Разрешение за строеж № 281/19.09.2018
год., влязло в сила на 17.10.2018 год., удостоверяващо правото на Й. да извърши
СМР за строеж „Жилищна сграда с гаражи“ от пета категория в притежавания от нея
имот.
Въз основа на горните писмени доказателства
е издадена заповедта, която е предмет на настоящето съдебно производство.
За доказване компетентността за издаване
на оспорения адм. акт ответникът е представил като писмено доказателство
Заповед № РД 10- 1632/13.11.2018 год. на кмета на Община Плевен /л.72/.
За установяване на обстоятелствата,
свързани със собствеността на недвижимия имот, по отношение на който е издадена
процесната заповед съдът е изискал и по делото са представени Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличаване на имот изх.№ 4292/2021 от 08.11.2021 г.
на Служба по вписванията – гр. Плевен; Удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличаване на имот изх.№ 4455/2021 от 22.11.2021 г. на Служба по вписванията
– гр. Плевен с приложени към него 4 бр. копия на нотариални актове и препис –
извлечение от кадастралния регистър за имот с идентификатор 56722.662.440
гр.Плевен.
Жалбоподателят е представил със жалбата си
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том V, рег. № 3832, дело 479 от 2014 год. (вх. рег. № 16370 от 07.11.2014 г., акт № 167, том 46, дело 9682/14
год. по описа на Служба по вписванията) и Удостоверение за наследници изх.№
14-3788/09.09.2016 год.
С оглед на така установеното съдът прави
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който е издаден от компетентен
административен орган- зам. кмет на Община Плевен, на когото е възложено
осъществяване на правомощията на кмета на Община Плевен със Заповед № РД 10-
1632/13.11.2018 год. /л.72/. Същата е издадена в изискуемата от закона писмена
форма.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че не може да бъде адресат на обжалваната заповед. От
представените по делото писмени доказателства, вкл. от тези, представени със
самата жалба, се установява, че по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том V, рег. № 3832, дело 479 от 2014 год. (вх. рег. № 16370
от 07.11.2014 г., акт № 167, том 46, дело 9682/14 год. по описа на Служба по
вписванията), Е.А.Л. е придобила ½ ид.ч. от имота, по отношение на който
е издадена процесната заповед. От Удостоверение за наследници изх.№
14-3788/09.09.2016 год. се установява, че
г-жа Л. е починала на 24.08.2016 год. и жалбоподателят Я.И.Н. е
единствен неин наследник, респективно като такъв е придобил по силата на ЗН
собствеността, върху притежаваната от наследодателя му идеална част от
недвижимия имот.
Съдът
обаче намира, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат нейната
отмяна и връщане на преписката на адм. орган за ново произнасяне.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими
имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни,
проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с
устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в
определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за
национален строителен контрол.
По смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ "свободен
достъп" е правото на определено лице да се ползва за определен период от
време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този
"свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само
времево, а и пространствено, т.е. при наличието на разрешени или предписани
строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на
разрешения достъп до имота. Т. е. за да се издаде заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ следва да е налице доказана необходимост
за извършване на строителни работи, които са или разрешени или предписани,
както и да липсва и друга техническа възможност за извършване на
строителството, по аргумент от нормата на ал. 4 и 5 на чл. 194 от ЗУТ.
Тези предпоставки не са изследвани в
оспорената заповед, което по същество представлява липса на мотиви. От
представената по делото административната преписка може да се направи извод, че
административният орган е постановил заповедта си само на базата на издаденото
в полза на заинтересованата страна Р.Й. разрешение за строеж, от което обаче не
може да се установи дали изолацията, която заявителката желае да бъде поставена
на калканната стена е част от одобрения проект в част „ПБЗ“, т.е. дали се касае
за разрешена по силата на издаденото строително разрешение и одобрения проект
СМР, а не например за текущ ремонт или реконструкция. Това е от съществено
значение, тъй като ако се касае за СМР, които не попадат под определен
разрешителен режим, разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ изисква
те да се били предписани, т. е. за извършването им не е достатъчна инициативата
на собствениците, а следва конкретните ремонтни работи да са указани по административен
ред от компетентен орган. В случая е налице единствено твърдение от
заинтересованата страна, че липсата на поставяне на изолация препятства
издаване на Акт 15, но не са налице нито доказателства, нито горното
обстоятелство е обсъждано в мотивите на издадената заповед.
В заповедта е налице конкретизация на
разрешения достъп само във времево отношение, но не и в пространствено. При
наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган
следва да избере и конкретен вариант на разрешения достъп до имота.
Горното е съществен пропуск, тъй като овластеният
да издаде заповед по чл.194, ал.1 от ЗУТ не може да вменява задължение за
осигуряването на свободен достъп при липса на разрешени или предписани
конкретно определени ремонтни дейности. Обратното би създало предпоставки за
безконтролен достъп до чужд имот, ограничаване вещното право на собственика и
затруднения при изпълнение и спорове във връзка със задължението на ползващия и
определяне размера на обезщетението за причинени вреди.
Не
са налице констатации и изложени мотиви, свързани с липсата на друга техническа
възможност за извършване на конкретната строителна дейност. В заповедта е
налице конкретизация на разрешения достъп само във времево отношение, но не и в
пространствено. При наличието на разрешени или предписани строителни работи
административният орган следва да избере и конкретен вариант на разрешения
достъп до имота.
Не са изложени мотиви и ангажирани
доказателства за липса на съгласие от страна на собствениците на съседния имот
да допуснат заявителя. Горното обстоятелство може единствено да се предполага
на базата на обстоятелството, че единият от съсобствениците оспорва процесната
заповед.
Налице е и друго допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. В преписката няма каквито
и да е данни собствениците на УПИ ХVI-7666, кв.323, поземлен
имот с идентификатор 56722.662.440, вкл. и жалбоподателя, да са били уведомени
за започване на производството по издаване на обжалваната заповед, в който
смисъл е разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК. Това е довело накърняване на
правата им, регламентирани в чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, свързани с участието им
в административното производство, а по делото няма данни случаят да представлява
изключение по смисъла на чл.34, ал.4 от АПК, регламентиращ възможност да не се
прилагат горните разпоредби.
Ето защо съдът намира, че така допуснатите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила налагат отмяна
на Заповед № РД–12–206/09.06.2021 год.,
издадена от зам. кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен и връщане на
преписката на адм. орган за ново произнасяне със задължителни указания.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.И.Н. с адрес: ***, Заповед № РД–12–206/09.06.2021 год., издадена
от зам. кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която е наредено да
бъде осигурен достъп на Р. В. Й., собственик на имот 56722.662.441 гр.Плевен,
чрез преминаване през съседен имот УПИ ХVI-7666, кв.323, поземлен имот с
идентификатор 56722.662.440 гр.Плевен, собственост на наследници на Е.А.Л, Я.И.Н.
и А.Ц.К., до калканен зид на собствената ѝ сграда, за полагане на
топлоизолация по калкана, граничещ с имота.
ВРЪЩА преписката на ответника за издаване
на нова заповед по подаденото заявление в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт, при съобразяване на указанията за провеждане на
административното производство, дадени в обстоятелствената част на съдебното
решение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: