Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 20.07.2018г.
Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова и в
присъствието на прокурор Павлин Вълчев при ШОП, като разгледа докладваното от председателя
АД № 181 по описа за 2018
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Образувано е по искова молба на
С.И.Р. от с. Осеновец, депозирана чрез процесуалния й представител-адвокат Д.М.,
срещу Агенция по вписванията – гр. София, с която се претендира обезщетение за
причинените `и имуществени вреди на обща стойност 527.50 лева, от които 500
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 27.50 лв. държавна такса,
съставляващи заплатени от последната разноски по повод обжалван и отменен отказ
на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване по заявление №
20161020153625, отменен с влязло в законна сила решение на Шуменския окръжен
съд от 29.11.2016г., постановено по търговско дело № 534/2016г. по описа на
съда, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба,
08.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се релевират доводи за реално
претърпени от ищеца имуществени вреди на обща стойност от 527.50 лева,
съставляващи пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен
отказ на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване в Търговския
регистър, отменен с влязлото в сила решение на ШОС и по повод ангажираната във
връзка с упоменатото дело защита от адвокат и сторени по делото деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат М.,
който излага доводи за основателност на предявената искова претенция. Отправя
искане да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство ,съобразно представен списък.
Ответникът, Агенция по вписванията - гр. София, не
изпраща представител в съдебно заседание. В депозирания от Изпълнителния директор на агенцията писмен
отговор, оспорва изцяло предявения иск, излага съображения за неоснователност
на исковата претенция и отправя искане за нейното отхвърляне. В условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за
имуществени вреди с доводи за неговата прекомерност. В тази връзка сочи, че претендираното
адвокатско възнаграждение не отговаря на критерии, въведени с правилото на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като не съответства на
фактическата и правна сложност на делото и е несъразмерно на оказаната правна
помощ. С оглед обстоятелството, че жалбата срещу отказа е разгледана от
окръжния съд в закрито заседание ответната страна моли размера на обезщетението
да бъде намален до 200 лв. Отправя се и искане за присъждане на сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Шумен изразява
становище за неоснователност на иска и моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление вх. №20161020153625/20.10.2016г. е
поискано първоначално вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/
под името „Се-ел 21” ЕООД с едноличен собственик на капитала С.И.Р..
Документите били подадени пред Агенция по вписванията, Търговски регистър, от Д.М.,
адвокат към Адвокатска колегия – София. Към документите за регистрация било
приложено и пълномощно от едноличният собственик на капитала и бъдещ управител
на дружеството, с което бил упълномощен адвокатът пълномощник с определен обем
от права. Съобразно т.1 от пълномощното адвокатът има възможност да „ ...
заявява пред ТР за вписване, заличаване, промяна и обявяване на всякакви
обстоятелства и документи на представляваното от мен дружество ...”
В рамките на регистърното производство на 21.10.2015г.
били дадени указания от страна на длъжностното лице по регистрацията, в които било
посочено, че предоставеното пълномощно не се приема за изрично писмено такова
пи смисъла на чл. 15 от ЗТР. В тази връзка на основание чл. 22, ал. 5 от ЗТР било
указано да бъде представено изрично писмено пълномощно в полза на заявителя за
представителство на „Се-ел 21” ЕООД.
Впоследствие, по така подаденото заявление бил
постановен отказ под №20161020153625-2/26.10.2016г. с мотиви сходни в
указанието за отстраняване на нередовности дадени от длъжностното лице.
Така постановеният акт бил обжалван от С.И.Р. ***,
който със свое решение № 133/29.11.2016г., постановено по търговско дело №
534/2016г. по описа на съда, отменил отказа, постановен от длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, Търговски регистър и указал
извършването на първоначално вписване по партидата на „Се-ел 21“ ЕООД.Решението
не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С оглед така постановения съдебен акт на 12.03.2018г.
в деловодството на Районен съд – Шумен била входирана искова молба с рег. №
4202 от 08.03.2018г., предявена от С.И.Р., с правно основание чл. 49 от ЗЗД, с
която била отправена претенция Агенция по вписванията – гр. София да бъде
осъдена да заплати сумата от 527.50 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от която 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 27.50 лв. държавна такса в резултат на отказ на длъжностното
лице по регистрацията да извърши вписване по заявление № 20161020153625,
отменен с решението на Окръжен съд – Шумен. С исковата молба била отправена
претенция за присъждане и на сторените по делото пред съда разноски.Към
исковата си молба ищецът приложил преводно нареждане,удостоверяващо внесена във
връзка с образуваното търговско дело по обжалване отказ за вписване в
Търговския регистър дължимата държавна такса в размер на 27.50лв., фактура№**********/28.10.2016год.,
удостоверяваща заплатена от ищцата С. И. сума в размер на 500лв. във връзка с
осъществено процесуално представителство,защита и съдействие срещу отказ на
Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по заявление№№20161020153625-2/26.10.2016г.
и извлечение от разплащателното сметка ,удостоверяваща постъпването на горната
сума по сметката на процесуалния й представител.
С определение № 1095/19.04.2018г., постановено по
гражданско дело № 731/2018г., състав на Районен съд – гр. Шумен прекратил производството
по делото и го изпратил по подсъдност на Административен съд – Шумен, по повод
на което е образувано настоящото административно дело № 181/2018г. по описа на
ШАС.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Искът се явява допустим
- предявен е от страна, която има правен интерес от търсената защита и се
основава на отменен отказ на длъжностно лице по ТР, с влязло в сила съдебно
решение. Искът е насочен срещу надлежен ответник - юридическото лице в състава,
на което е органът, издал отменения отказ.
Относно основателността на исковата претенция, съдът
намира следното:
С исковата молба се претендира отговорност на държавата
за вреди причинени на юридическото лице от направени разноски по обжалване на
установен с решение на ШОС незаконосъобразен акт, на длъжностно лице по
регистрацията при Агенцията по вписване. За да се ангажира отговорността на
ответника на това основание, следва да се установят елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ,
загл. изм. - ДВ, бр.74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни актове, на длъжностни лица, които да
представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между незаконосъобразните действия и вредата.
Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ отказът за
вписване на регистрация подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на
търговеца. Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание
по реда на глава Двадесет и първа от ГПК. Решението на съда подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд,
чието решение е окончателно. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и
охранително по своята същност, поради което направените за него разноски от
молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, какъвто е вложеният
смисъл и в чл. 541 ГПК.
Тъй като липсва специален ред за присъждане на
извършените разноски, които представляват вреда за ищеца, приложимост намира
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, съобразно която Агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове,
на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетения за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковете се разглеждат по правилата на АПК, като при празноти
субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата или общините,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие; вредоносен резултат, наличие на реална вреда
/имуществена и/или неимуществена/, настъпила за ищеца и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Следва да се отбележи, че в случаите, когато отговорността
се претендира от незаконосъобразен административен акт, законът поставя
изискването той да е отменен по съответния ред /съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК/.
При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. С оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, имуществената отговорност
по този закон е обективна, безвиновна. Вината не е елемент от фактическия
състав на отговорността.
Съобразявайки относимата правна уредба и приобщените
доказателства съдът намира, че са налице и трите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника. Налице е отказ, отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила решение на Окръжен съд - Шумен.
Доколкото вредите се изразяват в платени суми с оглед
обжалване на отказ, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва
въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена
последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между
незаконосъобразния акт и настъпването на вредите, като последните следва да
бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от
незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори
положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните
вреди не биха настъпили.
В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски,
следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по
регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца
доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество, а и защото
липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си разноски в тези
производства – същите са едностранни и охранителни по същността си и
направените по тях разноски от молителя не биха могли да се възложат на
насрещна страна, тъй като такава няма. Адвокатската услуга е специфична,
свързана с оказване на високоспециализирана помощ от страна на адвоката и заплащането
на адвокатския хонорар безспорно намалява имуществената сфера на потърсилото
адвокатска помощ лице. Срещу заплатената сума то получава услуга, но до
предоставянето на тази услуга не би се стигнало, съответно не би се стигнало до
намаляване на имуществото, ако не е издаден отказът на длъжностно лице при
Агенцията по вписвания, обявен за незаконосъобразен. Поради това настоящият
съдебен състав, че е установена и втората предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника, а именно наличие на реална вреда за ищеца.
Освен това съдът намира, че се доказва и другата
кумулативна предпоставка – причинна връзка между вредата и незаконосъобразния
акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този
незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за
адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се ДТ, нямаше да бъдат сторени. Ето
защо относно тези суми, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е
налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за
обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха
били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.
С оглед изложеното, съдът намира за доказани
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК.
По отношение размера на обезщетението, съдът намира
следното:
Процесуалното представителство, осъществявано от
адвокат в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но е призната
и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за
която услуга при обжалване на откази за вписване в АВ, страната в охранителното
производство дължи плащане в минимален размер 200 лева при разглеждане и
постановяване на съдебния акт в закрито заседание и 300 лева – при проведено
открито съдебно заседание - чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, съдът намира, че в резултат на
незаконосъобразния отказ на длъжностното лице при АВ за ищеца са произтекли
вреди за разходи от адвокатско възнаграждение, но само до размер от 200 лева,
тъй като съдебният акт е постановен в закрито съдебно заседание. Този минимален
размер се дължи по силата на нормативен акт и не се определя по волята на
страните по договора за правна помощ и съдействие. Разликата до пълния размер
на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за протеклото производство пред
окръжния съд не би могла да се приеме, че има характер на пряка и
непосредствена вреда от незаконосъобразния отказ. Този размер е резултат от
свободното договаряне между клиент и адвокат, от което не биха могли да
произтичат каквито и да е последици за ответника в настоящото производство, още
по-малко – неблагоприятни за присъждането им, предвид липсата на пряка
причинно-следствена връзка между съответните действия и решението на молителя
да заплати адвокатско възнаграждение, надвишаващо предвидения минимум. Така
направеният извод се подкрепя и от обстоятелството, че в производството по чл.
25 от ЗТРРЮЛНЦ, неучастващата Агенция по вписванията е в невъзможност да
направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение /каквато
възможност е предвидена в чл. 78, ал. 5 ГПК за насрещната страна в съдебното
производство/, както и от факта, че в настоящото производство /т.е. при първа
възможност/ същата е възразила за това.
Предвид изложеното и с оглед естеството и обема на
работа от процесуалния представител в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ -
изготвянето и депозирането на жалба срещу отказа, както и предвид извършването
на служебна проверка от съда за законосъобразност на обжалвания отказ, следва
да се приеме, че обоснован и справедлив се явява минималният, предвиден в наредбата
размер на адвокатско възнаграждение. Отделно от това, ищецът е бил в състояние
да ангажира адвокат за процесуален представител и при заплащане на адвокатско
възнаграждение в размера по чл. 11 от наредбата. Заплащането на възнаграждение
над минималното за съответния вид дейност следва да остане в тежест на ищеца.
Да се приеме обратното би означавало отговорността на ответника да бъде
необосновано и едностранно завишена, обвързана единствено с преценката на ищеца
и ангажирания адвокат относно размера на платения хонорар и договореностите
помежду им, което противоречи на закона за репариране на свързаните с
незаконосъобразния акт вреди. Този извод на съда не се разколебава и от
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, гласяща, че размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Следва да
се отбележи, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и доколкото е
налице, изходящо от ответната страна, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за присъждане на по-нисък размер на разноските по отношение на
заплатеното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение за протеклото
обжалване на постановения отказ на длъжностното лице при АВ.
Такова разрешение на въпроса е възприетото в
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д.№ 2/2016 г. на ОСС на ВАС. В
същото изрично е посочено, че: „Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до
минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая
държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде
присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона – „справедлив
и обоснован“. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото `и
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.“
По изложените съображения, съдът намира предявеният
иск за основателен по отношение на сумата 200 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и за сумата 27.50 лева – платена държавна такса, т.е. общо в
размер на 227.50 лева, за която следва да бъде уважен. За разликата до
претендираната сума 527.50 лева, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът прави искане и за присъждане на законна лихва
върху претендираната сума, считано от датата на завеждане пред съда на
настоящия иск до окончателното `и изплащане. Съдът приема тази претенция за
основателна по отношение на уважената чат от иска по следните съображения:
Съгласно чл. 86
от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен
характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е
налице по делото. Предвид на това направеното искане от страна на ищеца за
присъждане и на законна лихва се явява основателно, като същата следва да се
присъди, считано от 08.03.2018 г. – дата на подаване на исковата молба в съда.
С оглед изхода на спора, частично основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 375 лева, плащането на което се установява от
приложената по делото Фактура № **********/01.09.2017г., и банкови такси в
размер на 6 лв. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ при частично уважаване на иска,
в тежест на ответника следва да се възложи изцяло внесената от ищеца държавна
такса, а заплатеното адвокатско възнаграждение – съразмерно на уважената част
от иска в размер на 161.52 лева.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото няма доказателства
същият да е бил представляван от юрисконсулт – отговорът по исковата молба е
подписан от представляващия го орган - изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията-гр.София
кв.Гео Милев ул.-„Елисавета Багряна“№20, представлявана от Изпълнителния директор да заплати на С.И.Р. *** със съдебен
адрес ***, обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 227.50
/двеста двадесет и седем лева и петдесет ст./ лева, представляващи заплатени
държавна такса в размер на 27.50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
200 /двеста/ лева за защита по търговско дело № 534/2016г. по описа на Окръжен
съд – Шумен, с решението по което е отменен издаден Отказ № 20161020153625-2/26.10.2016г. на длъжностното лице по регистрацията
при Агенцията по вписванията, Търговски регистър, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.Р. ***
със съдебен адрес *** офис 2 срещу Агенцията по вписванията за разликата над
присъдената сума от 227.50 лева до претендирания размер от 527.50 лева.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията -гр.София кв.Гео Милев
ул.-„Елисавета Багряна“№20, представлявана от Изпълнителния директор да заплати на С.И.Р. *** със съдебен адрес *** РАЗНОСКИ по делото в размер на 211.52/двеста и единадесет лева и
петдесет и две ст./ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България
град София в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение
да се изпрати
на страните по реда на
чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: