РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Раднево, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Д.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100794 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на П. С. Д., действащ чрез
адв. М., срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“
ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по безсрочен трудов
договор от 03.08.1990 г., като последната заемана от него длъжност била
„машинист многокофов багер Рс-710“ в участък „Добив“. Твърди, че
трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-02-100 от
01.08.2024 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършвал
нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е нарушил закрилата по
1
чл. 333, ал. 1 КТ, нарушения на чл. 193 КТ за искане на обяснения от
служителя, нарушения на чл. 194 КТ относно сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание, и поради нарушение на преценката на тежестта на
нарушението съгласно чл. 189 КТ. Твърди, че страда от исхемична болест на
сърцето и захарен диабет тип 2, установени през 2015 г. и за което били
представени доказателства на работодателя, които той изпратил на ТЕЛК.
Твърди, че има издадена ЕР на ТЕЛК от 04.06.2024 г. относно заболяването му
захарен диабет, което е включено в списъка на заболяванията, които се
покриват от закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди, че ТЕЛК не е съответен
орган по заболяването му исхемична болест на сърцето, поради което не било
включено в ЕР. Твърди, че работодателят не е искал предварително
разрешение от ИТ за всяко от заболяванията му, на което основание заповедта
е незаконосъобразна. Твърди, че в заповедта му било вменено нарушение на
трудовата дисциплина като отказ и съответно неизпълнение на задължение да
управлява поверения му багер до края на работната смяна, като не му било
искано обяснение за това му вменено нарушение, поради което не бил дал
обяснение за това след тестването му за алкохол. Твърди, че наказанието му е
наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ при
съответно приложение на ал. 3 и ал. 4 от разпоредбата. Твърди, че на
02.05.2024 г. не е преустановил работа с багера самоволно, а по нареждане на
началник смяната С. К., който им казал на всички да слезнат долу, тъй като
идвала линейка с управителя. Твърди, че при пристигането разбрали, че ще ги
тестват за алкохол и наркотици, като резултатът на всички от бригадата на
багера били отрицателни. Твърди, че няма спомен какво е казал на
операторката за спирането на багера, но категорично всички тези в заповедта
не отговарят на истината и няма как да бъдат реални поради липсата на
2
вменените за това обстоятелства. Твърди, че не е отказвал да изпълнява
работата до края на работния ден, тъй като устно бил отстранен от работа от
управителя на рудника, вследствие на което и поради заболяванията му се
наложило да бъде транспортиран до здравната служба на рудника, където му
били изписани хапчета, но не му бил осигурен транспорт обратно до багера,
поради което се наложило да остане там и да изчака автобуса до Раднево,
поради което не е негова вината за липсата на изпълнение на работа до края на
работния ден. Твърди, че не е управлявал багера умишлено с минимален
товар, което водило до ниска производителност, тъй като за това няма норми и
не зависи от него, а от други служители, които правили преценка на
множество обстоятелства за това как да копае багера. Излага подробни
съображения за производствения процес на 02.05.2024 г. и наличието на глина,
налагащо извършване на други манипулации, които са стандартни и не зависи
от него въобще производителността на смяната, а от други обективни
фактори. Твърди, че при преценка на обстоятелствата по чл. 189 КТ
работодателят неправилно е наложил най-тежкото наказание, за което излага
съображения. Твърди, че поради уволнението е приел и започнал работа на
по-ниско възнаграждение по срочен трудов договор № 8/23.08.2024 г. в
„Минстрой Марица изток“ АД, който следвало да се прекрати на 29.09.2024 г.
Твърди, че поради това ответникът му дължи обезщетение за периода от
01.08.2024 г. до 26.08.2024 г. и от 29.09.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на
17850 лв. при БТВ от 3370 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ и съответно на
основание чл. 225, ал. 2 КТ сумата от 2370 лв. за периода от 26.08.2024 г. до
29.09.2024 г. като разлика между БТВ при предишен и последващ работодател.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени
3
заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата
длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225
КТ в размер на 20279,96 лв. /след допуснато увеличение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 26.11.2024 г./ за времето от
01.08.2024 г. до 31.01.2025 г., през което останал без работа заради
уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема
становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва
обстоятелствата досежно сключения трудов договор с ищеца за изпълнение на
длъжността „машинист многокофов багер Рс-710“ в участък „Добив“;
прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЧР-02-100 от
01.08.2024 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;
представените от ищеца на работодателя 2 броя амбулаторни листи и
представянето им на ТЕЛК и издаденото от ТЕЛК ЕР, както и че се ползва от
особената закрила при уволнение съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди, че
работодателят е искал мнение на ТЕЛК и на ИТ за уволнението и е получил
такова на 31.07.2024 г. Твърди, че е искал обяснения от ищеца за случилото се
на 02.05.2024 г. и му е дал разумен срок да ги даде, като излага съображения за
законосъобразност на искането, което се потвърждавало от дадените от ищеца
обяснения. Твърди, че липсата на искане на обяснение за едно от нарушенията
не прави незаконосъобразна процедурата за останалите нарушения, за които е
искано обяснение. Излага съображения за спазване на преклузивния срок по
чл. 194 КТ. Твърди, че преди налагане на наказанието работодателят е
4
извършил многостранна проверка на фактите, за да достигне до извода си за
наличие на тежко нарушение на трудовата дисциплина, което е наложило
налагане на дисциплинарно наказание. Излага различна фактическа
обстановка относно поведението на ищеца през въпросния ден и отказът му да
работи на багера. Излага съображения за спазване на правилата в разпоредбата
на чл. 189 КТ относно преценка тежестта на нарушението и избора на
съответно дисциплинарно наказание. Излага съображения за неоснователност
на иска по чл. 225 КТ. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 26.11.2024 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определението от 25.10.2024 г., с което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи
се от доказване фактите: сключения трудов договор с ищеца за изпълнение на
длъжността „машинист многокофов багер Рс-710“ в участък „Добив“;
прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЧР-02-100 от
01.08.2024 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;
представените от ищеца на работодателя 2 броя амбулаторни листи и
представянето им на ТЕЛК и издаденото от ТЕЛК ЕР, както и че се ползва от
особената закрила при уволнение съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед отделените
като безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, ищецът следва
да докаже твърденията си в исковата молба, а ответникът следва да докаже
5
законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание – спазване на
процедурните правилата за искане на обяснения, за спазване на давностните
срокове за налагане на наказанието, преодоляване на закрилата по чл. 333, ал.
1 КТ, извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение и съразмерността на
тежестта на нарушението с наказанието.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е обусловен от
незаконността на прекратяване на трудовия договор и не са налице спорни
факти за доказване по този иск.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ е
обусловен също от незаконността на прекратяване на трудовия договор,
поради което при установяване на прекратяване на трудовия договор ищецът
следва да докаже, че след прекратяването е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение и/или е получавал възнаграждение в по-
малък размер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган,
носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е
било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение
6
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика обаче през последните години,
постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение №
86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че
съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата
молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по
отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от
обстоятелствената част на исковата молба.
Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в
исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва:
липса на искане на обяснения /чл. 193 ГПК/; неспазване на сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/; нарушена закрила по чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ; оспорване по същество извършването на твърдяното в
заповедта нарушение; нарушение на чл. 189 КТ.
Установим общо за уволнението факт е, че със заповедта /л.7-13/ е
наложено дисциплинарно уволнение на ищеца за това, че на 02.05.2024 г. по
време на работната си смяна В – дневна диспечерска по 12 ч. е извършил
следното:
Към 11,15 часа самоволно и без да поиска разрешение от някой от
участъковото ръководство, спира управлявания от него многокофов багер
Rs710 № 262, което води до преустановяване/прекъсване на
производствения процес в участък Добив;
До края на работната смяна отказва и съответно не изпълнява трудовите
7
си задължения – да управлява поверения му багер;
За периода от началото на смяната от 8,00 часа до 11,15 часа когато взема
решението да спре да работи, да управлява багера, е управлявал багера с
минимален товар – добити са 881 тона въглища, който добив е под
минималната производителност на багера, която по технологичен
паспорт е 1400 т/час.
По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /липса на искане на обяснения - чл. 193
ГПК/:
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Това задължение на работодателя е абсолютно и ако
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не
е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество /ал. 2/.
На ищеца са искани обяснения по реда на чл. 193 КТ защо на 02.05.2024
г. в 11,15 часа е спрял работата на управлявания от него багер и отказва да го
пусне в действие, с което е преустановил производствения процес в участъка,
какви са причините и по чие нареждане е било това, както и защо от началото
на смяната до преустановяване на работа го е управлявал с намалена
производителност, несъответстваща на теоретичните данни по паспорт на
багера и обичайната му работа в участъка, какви са причините за това и по чие
нареждане са продиктувани те /виж искането на л.14/. Искането е получено от
ищеца на 15.05.2024 г. и на 17.05.2024 г. е депозирал своите обяснения /л.15/, в
което посочва, че не е управлявал багера под обичайната му товароносимост, а
спирането е поради нареждане на С. К. и наредил преустановяване на работа,
8
след което последвало тестване за алкохол, а той се почувствал зле и по
нареждане на управителя, който дошъл на място, отишъл с лекаря до кабинета
му, където в назначението останал до края на работния ден.
От това е видно, че работодателят е искал обяснения от ищеца по реда
на чл. 193 КТ и такива са дадени, съответно взети предвид от работодателя
/виж мотивната част уволнителната заповед, където са цитирани обясненията/,
поради което е спазена тази разпоредба и съответно не е нарушена.
С оглед на изложеното съдът намира, че е спазена процедурата по чл.
193 КТ от страна на работодателя и това възражение на ищеца е
неоснователно.
По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните
срокове /чл. 194 КТ/:
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в
стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване на
мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното
разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.
Оспорената заповед е връчена лично на ищеца на 01.08.2024 г. /виж
отбелязването в уволнителната заповед, което не се оспорва от ищеца/.
Видно е от писмените и гласните доказателства, че управителят на
рудника е бил ангажиран лично със случая и е бил на място на 02.05.2024 г.,
където дори е разговарял с ищеца лично, след като му е докладвано от
съответните служители на рудника за случващото се според тях /виж
9
показанията на М. Г., Б. Б., С. Г., С. К., П. Ж./. Дори св. С. Г. посочва, че на
същата дата 02.05.2024 г. когато са дошли за проверка за алкохол на цялата
багерна бригада, лично управителят е бил там и го е питал защо карат с
намален товар и той му отвърнал, че няма представа и мисли, че операторът
така е задал. От това е видно, че управителят е бил уведомен от минния
диспечер П. Ж. за това, че е констатирал каране с намален товар, което е
провокирало лично управителят да отиде на място и да провери случая /след
като е питал и хора от багерната бригада точно това/, а минният диспечер е
разпоредил и проверка за алкохол поради съмнения за това, за което също е
уведомил управителя. Затова съдът намира, че управителят е бил наясно с
това, за което са го уведомили с доклада от 08.05.2024 г., поради което срокът
по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече от 02.05.2024 г.
Съдът констатира, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ от 2 месеца от узнаване
далеч не е изтекъл в случая до налагане на дисциплинарното наказание на
01.08.2024 г., тъй като същият не е текъл съгласно чл. 194, ал. 4 КТ за времето
от 29.05.2024 г. /датата на получаване на искането за мнение от РЗИ/ до
15.07.2024 г. /датата на получаване на ЕР от ТЕЛК към РЗИ/ и за периода от
22.07.2024 г. /датата на получаване на искането на работодателя от ДИТ/ до
31.07.2024 г. /датата на получаване на разрешението от ДИТ/. Тоест от това е
видно, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е текъл от 02.05.2024 г. до 29.05.2024 г.
/27 дни/ и от 15.07.2024 г. до 22.07.2024 г. /7 дни/, което е далеч по-малко от
предвидения там срок от 2 месеца. Отделно следва да се посочи, че видно от
мотивната част на заповедта за уволнение има данни и в този период ищецът
да е ползвал и платен годишен отпуск за 6 дена /съгласно чл. 194, ал. 3 КТ
срокът по ал. 1 не тече и през този период/, който въпрос не е изследван и
доказван, тъй като не е било и нужно за ответника с цел оборване на
10
възражението на ищеца.
Поради това пък съдът намира, че работодателят е спазил преклузивния
срок за налагане на дисциплинарното наказание. Затова възражението за
изтекъл преклузивен срок по чл. 194 КТ е неоснователно.
По отношение на възражението за нарушаване на правилата за закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ:
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
какъвто е настоящият, работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 3. работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването. Съгласно ал. 2 на чл. 333 КТ в случаите по т. 3 на ал. 1
преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска
комисия.
В случая се установява, че най-напред работодателят е поискал и
получил от ищеца декларация за болестите, определени в чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 5/20.02.1987 г., която е дадена на 15.05.2024 г. /л.56/. В
последствие с писмо изх. № ЧР-01-102 от 28.05.2024 г. /л.51/ работодателят е
изпратил на РЗИ искане на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 333, ал. 2
КТ за даване на мнение, като е приложил към същото въпросната декларация,
заедно с представени му от работника медицински документи, изброени в
приложенията на искането – протокол от резултати от изследвания /л.55/,
амбулаторен лист № 240/07.04.2021 г. /л.24/ и амбулаторен лист №
24144402F0Е6 от 23.05.2024 г. /л.23/. Това искане е получено в РЗИ на
29.05.2024 г. видно от обратната разписка на л.59. Поради липса на отговор от
РЗИ в период от повече от 20 дни, работодателят е изпратил молба от
18.06.2024 г. /л.61/, с искане за съдействие за приключване на процедурата. В
11
резултат на това е получено при работодателя писмо вх. № 16331/15.07.2024 г.
на РЗИ, към което е приложено ЕР № 219 от 04.06.2024 г. /л.25/. Извън обхвата
на работодателя е да въздейства на бавната администрация на РЗИ,
неспазваща инструктивния срок по чл. 4 от Наредба № 5, тъй като е видно, че
ЕР е от 04.06.2024 г., а е изпратено на ответника след почти 40 дни към
средата на месец юли 2024 г., но това обстоятелства не се отразява на
законността на процедурата по чл. 333 КТ. Това ЕР е изпратено на ДИТ-Стара
Загора с искане по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ изх. № ЧР-01-155 от 18.07.2024 г.
/л.64/, в което е посочено, че ищецът страда от захарен диабет /не е посочено
искане за заболяване исхемична болест на сърцето/, към което са приложени
множество документи от немедицински характер, както и декларацията на
ищеца и ЕР на ТЕЛК към РЗИ-Стара Загора. Искането е получено в ДИТ на
22.07.2024 г. /обратна разписка на л.63/. В отговор на него е получено при
ответника писмо на ДИТ-Стара Загора /л.66/, в което на основание чл. 333, ал.
1, т. 3 КТ е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, което е получено при ответника на 31.07.2024 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ е видно, че ищецът
действително страда от посоченото в декларацията заболяване исхемична
болест на сърцето, което е заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 в експертното решение по ал. 1 се
посочват болестта, от която страда работникът, и преценка на
трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и
целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на
организма при евентуална промяна в условията на труд. В ЕР е посочено, че от
медицинската документация се установява ищецът да страда от захарен
диабет, което е заболяване от списъка по Наредба № 5, но не е посочена
12
исхемичната болест на сърцето, за която са им били представени медицински
документи от работодателя. В самото ЕР е видно, че е посочен амбулаторния
лист № 240/07.04.2021 г., издаден от кардиолог, което не поставя под
съмнение, че ТЕЛК е взел предвид същия и посоченото заболяване, при
вземане на ЕР.
По този повод ищецът оспорва да е дадено мнение за заболяването му
исхемична болест на сърцето, с оглед на което закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ
не е преодоляна спрямо това второ заболяване.
Няма спор между страните и не е нужно изясняване на въпроса и
посочване на съдебната практика /впрочем изчерпателно посочена от
страните/, че когато са налице няколко заболявания по списъка към Наредба №
5, то трябва да се преодолее закрилата спрямо всяко едно от тях.
Въпросът в случая е фактически, тъй като работодателят е изпълнил
задължението си, което КТ му възлага процедурно за предоставяне на ТЕЛК
за преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ, като е извън обхвата и
компетентността му да се намесва в дейността на ТЕЛК и вземаните от тях
решения.
Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и
за онези, които страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ (чл. 333,
ал. 1, т. 2 и 3 КТ) е засилена в сравнение с останалите случаи по чл. 333, ал. 1
КТ. Тя изисква предварително разрешение от инспекцията по труда,
предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се ангажират и здравните органи,
тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е по здравни, а не по социални
причини, както са останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Достатъчно е
работодателят да е поискал мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на
инспекцията по труда в разумен срок след получаването, за да изпълни
13
задължението по чл. 333, ал. 2 КТ. Мотивирането на мнението съобразно чл. 4,
ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е задължение на ТЕЛК, а работодателят не може
да я контролира. Следователно когато мнението е немотивирано,
работодателят следва да го препрати, ако мнението обективно се свързва със
случая – с конкретния работник, основание за уволнение и за закрила (чл. 333,
ал. 2, вр. ал. 1, in fine КТ). Изводите следват логиката на приетото в решение
№ 219/28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. и решение № 177/19.07.2017 г. по
гр.д. № 3777/2016 г., двете на ВКС, IV ГО.
В случая работодателят е изпълнил всичко необходимо при искането си
до ТЕЛК и е получил ЕР, което очевидно е свързано с ищеца и неговия случай,
поради което съдът не намира да е допуснат порок от страна на работодателя в
процедурата досежно изпратеното искане до РЗИ и полученото мнение от
ТЕЛК. Разглеждането на медицинската документация от ТЕЛК, включваща и
амбулаторния лист за второто заболяване исхемична болест на сърцето, следва
да предположи, че мнението е дадена за цялостната медицинска документация
и за наличните заболявания на ищеца, при които е налице закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ.
Разрешението на ДИТ е предназначено да осъществи института на
закрилата при уволнение по чл. 333 КТ. Разрешението се дава от държавен
орган, затова има характера на индивидуален административен акт.
Характерно за него е задължителността му за работодателя. С мнението на
ТЕЛК инспекцията по труда може да се съгласи или не, а нейното разрешение
или отказ са окончателни. Разрешението/отказът е на държавен орган и с
характеристика на индивидуален административен акт (чл. 21 АПК). Законът
не предвижда да се обжалва /възраженията на ищеца, че ответникът не е
обжалвал ЕР са неоснователни/, а с този акт работодателят е длъжен да се
14
съобрази. В този смисъл и решение № 60092 от 07.06.2021 г. по гр.д. №
2605/2020 г. на ВКС, IV ГО.
Съдът намира, че процедурно е допуснат порок при искането на
работодателя до ДИТ-Стара Загора, което от формална страна изключва да е
искано разрешение по отношение на заболяването Исхемична болест на
сърцето, поради следните съображения.
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №
168 от 11.06.2012г. по гр. дело № 1113/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 615 от
02.11.2010г. по гр. дело № 852/2009г. на ІV г.о., решение № 219 от 28.04.2011 г.
по гр. дело № 1821/2009г. на ІV г.о., решение № 83 от 11. 04. 2011г. по гр. дело
№ 1784/2009г. на ІV г.о., решение № 424 от 26. 05. 2010г. по гр. дело №
1644/2009г. на ІІІ г.о., решение № 174 от 30. 07. 2012г. по гр. дело №
1269/2011г. на ІІІ г.о., решение № 21 от 02. 02. 2011г. по гр. дело № 808/2010г.
на ІV г.о., решение № 61 от 05. 03. 2013г. по гр. дело № 456/2012г. на ІV г.о. и
др., работодателят е задължен предварително да събере за работниците или
служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по
смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 КТ и
ако са налице данни за такова заболяване/заболявания е длъжен да поиска от
ТЕЛК предварително мнение по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ, като изпрати за
това необходимите медицински документи, както и да се снабди с
предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението по чл.
333, ал. 1 КТ, като и в двете хипотези на ал. 1 и ал. 2 на чл. 333 КТ следва да се
вземе предвид всяко едно от декларираните от работника или служителя
заболявания, обхванати от закрилата по смисъла на чл. 1 Наредба № 5/87г.
Изрично е посочено в цитираната практика на ВКС, че когато един работник
15
или служител се ползва от закрила по чл. 333 КТ на повече от едно основание,
то всяко основание трябва да бъде преодоляно поотделно, т.е. ако са
установени повече от едно от заболяванията по чл. 1 Наредба № 5/87г., да се
искат предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда
за всяко от заболяванията, като задължителен елемент от процедурата по
преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ в кумулативната им даденост и в
посочената времева последователност. Това разрешение на въпроса следва да
намери приложение и по настоящото правоотношение.
Независимо от не особено прецизната дейност на ТЕЛК и ДИТ, чиито
мнения и разрешения са обикновено кратки, лаконични и не особено
детайлни, често с грешки и непълноти, следва в случая да се обърне
внимание, че в искането на работодателя по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ изрично е
посочено искане до ДИТ, че се иска предварително писмено разрешение за
дисциплинарно уволнение, боледуващ и страдащ от заболяване Захарен
диабет, включено в списъка към Наредба № 5. Никъде не е посочено, че се
иска разрешение и за заболяването Исхемична болест за сърцето, за която
ищецът е дал декларация, медицинска документация, за която се прие, че дори
е преодоляна чрез мнението на ТЕЛК, което е взело предвид тези данни и е
дало мнение, без да посочи заболяването. Обаче въпросът за заболяването
Исхемична болест на сърцето въобще не е стоял пред ДИТ-Стара Загора, тъй
като не е искано за него /чисто формално от страна на работодателя/. На ДИТ
дори не е изпращана медицинската документация, независимо да нямат
медицинска компетентност, като това заболяване единствено е декларирано
от ищеца, но това не ангажира ДИТ по никакъв начин, след като чисто
формално не е искано за него разрешение. А е видно от даденото разрешение
16
от ДИТ /л.66/, което е изключително лаконично и бланково, без посочване на
заболяванията по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, за които е дадено, но пък е посочено,
че е във връзка с искането на работодателя от 22.07.2024 г., в което е изрично
посочено искане единствено за заболяването Захарен диабет, но не и за
заболяването Исхемична болест на сърцето.
При обсъждане на всички тези релевантни обстоятелства (искането, в
което работодателят се позовава на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ с изрично заявяване
на заболяването Захарен диабет и мнението на ТЕЛК, при обсъждането на
които е дадено), установяват категорично даденото разрешение за уволнение
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за заболяването Захарен диабет. След като
в него не фигурира другото заболяване Исхемична болест на сърцето на
основание по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, даденото разрешение от ДИТ не зачита
особеностите на конкретния случай, че ищецът ползва закрила за две
заболявания по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, което е нарушена тази
разпоредба. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна
по отношение на заболяването Исхемична болест на сърцето, тъй като за нея
то не е искано от работодателя и съответно не е дадено от ДИТ-Стара Загора, в
който смисъл възраженията на ищеца са основателни, уволнението му се явява
незаконно на формално основание. Почти подобен фактически сценарий като
настоящия е разгледал спор ВКС в свое решение № 161/02.01.2018 г. по гр.д.
№ 33/2017 г. на III ГО, в което е подробно посочил, че при липса на искане на
разрешение от ДИТ за второ декларирано от работника заболяване и
съответно липса на такова разрешение, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не
се преодолява. А както се посочва и в това решение, щом в исковата молба е
въведен довод за нарушение на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, в предмета на спора е
включен и въпросът за това дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3
17
и ал. 2 КТ по отношение на всички посочени от ищеца преди процесното
уволнение в декларацията пред работодателя заболявания по смисъла на
Наредба № 5/1987г., което ищецът безспорно е сторил за двете си заболявания
в случая.
При тези мотиви искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и ще
следва да се уважи.
По същество относно извършване на описаните в заповедта нарушения:
Въпреки незаконността на формално основание, съдът ще посочи, че от
всички събрани писмени и гласни доказателства е видно, че ищецът е
извършил фактически твърдяното от работодателя нарушение на трудовата
дисциплина, като е отказвал да работи с багера на пълен капацитет с оглед
разпорежданията на съответните длъжностни лица, с което си поведение дори
е предизвикал спиране на цялата багерна бригада и е била извършена
проверка за алкохол на всички тях, но провокирана предимно за неговата
проверка. Следва да се посочи тук, че минният диспечер и дори управителят
на рудника са отишли на място, като управителят е провел и разговор с ищеца,
питал е други служители защо багерът не работи с пълен капацитет. А се
установи категорично, че ищецът на почти всички лица е заявил, че няма да
работи на пълен капацитет, защото нямал великденски надбавки, което
поведение според настоящия съдебен състав е доста компрометиращо го,
засяга изключително производителността на рудника, съответно неговите
финансови резултати. Тоест безспорно се установява от доказателствата и
заключението на СТЕ, че ищецът е проявил цинично поведение спрямо
работодателя при отказа да изпълнява трудовите си задължения в случая,
което логично е довело до ангажиране на дисциплинарната му отговорност,
която в случая би могло да е по-смекчена с оглед възможностите на
18
работодателя по чл. 189 КТ във вр. чл. 188 КТ, но това е без съществено
значение, тъй като уволнението се установи да е незаконно на формално
основание.
Като краен резултат и поради изложените съображения съдът намира, че
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е
незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за отмяната му е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът е обусловен от законността на уволнението. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се налага извод, че следва да
се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „машинист многокофов багер Рс-710“ в участък „Добив“, от която е
бил уволнен с атакуваната незаконосъобразна заповед за уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е
основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в периода от 26.08.2024 г. до
29.09.2024 г. ищецът е работил при друг работодател в 6-месечния период по
чл. 225 КТ след уволнението, а в другия период е бил без работа. Това се
установява от приложените копия на трудовата му книжка и извършената
констатация на същата в оригинал, както и от приетия трудов договор №
8/23.08.2024 г. /л.21/ и заповед за прекратяването му /л.127/, който е видно да е
бил срочен такъв за периода от 26.08.2024 г. до 29.09.2024 г., поради което за
периода след него от 29.09.2024 г. до 01.02.2025 г. оставането без работа на
ищеца също е свързано с незаконното му уволнение.
19
С оглед сключения и прекратен трудов договор в рамките на 6-месечния
период следва да се посочи още следното: съгласно утвърдената по реда на чл.
290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 169 от 29.03.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1699/2009 г., ІV г.о., ако в шестмесечния срок незаконно
уволненият работник е започнал работа при друг работодател по срочен
трудов договор, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор,
а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена - и
обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената
връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без
работа не е прекъсната. Случаят е напълно идентичен и това правило е
приложимо.
Последният пълен отработен месец по смисъла на чл. 228 КТ е месец
юли 2024 г., месеца предхождащ датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 01.08.2024 г.
По делото е прието заключение на СИЕ /л.119-121/, което съдът
кредитира като компетентно. От същото е видно, че последното БТВ на
ищеца, това за месец юли 2024 г., е било в размер на 3194,84 лв., а
среднодневното БТВ е в размер на 138,91 лв. Заключението посочва, че за
периода от 01.08.2024 г. до 25.08.2024 г. размерът на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ е в брутен размер на 3472,75 лв., а за периода от 30.09.2024 г. до
31.01.2025 г. е в брутен размер на 12918,27 лв. Съответно обезщетението по
чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 26.08.2024 г. до 29.09.2024 г. е в брутен размер
на 2429,96 лв., представляващо разлика между БТВ при предходен
работодател и последващ работодател.
Или общия размер на обезщетението по чл. 225 КТ, включващо двете
20
хипотези по ал. 1 и ал. 2, е в общ брутен размер от 18 820,98 лв.
/3472,75+12918,27+2429,96/.
Ищецът претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 17850
лв. и по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 2429,96 лв. /след допуснато изменение в
тази част в първото съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК/, или
обща сума от 20 279,96 лв. В този смисъл искът на ищеца е частично
основателен до общата сума от 18820,98 лв. и ще се уважи, съответно е
неоснователен за горницата до общо претендираните 20279,96 лв., в която
част ще се отхвърли.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал.
1 ГПК съобразно уважената част от исковете, които разноски се доказаха в
размер на 2700 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие /л.26/ и списък за разноски по чл. 80 ГПК. Тъй
като в договора не е посочено за кой от трите иска какво е възнаграждението,
съдът намира, че за всеки от исковете то следва да се по 900 лв., като за
първите два иска се уважава изцяло, а за третия иск ще се редуцира съобразно
уважената част и за сумата от 835,25 лв. Съобразно уважената част от
исковете ще се присъдят разноски в общ размер за трите иска от 2 635,25 лв.
/900+900+835,25/.
При този изход на спора на разноски в производство на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът има право за отхвърлената част на иска по чл. 225 КТ.
Същият има право единствено на юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Депозитът за събиране на гласни доказателства не се дължи като разноски,
21
тъй като възнаграждения на свидетели не е заплащано, съответно депозитът е
наличен по банкова сметка на съда и подлежи на връщане на ответника при
поискване.
Съгласно чл. 23, т. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да се определи общо юрисконсултското възнаграждение за ответника в размер
на 300 лв. по трите иска /100 лв. за всеки от тях/, като по отношение на
първите два иска не му се полага такова поради уважаването им в цялост, а с
оглед отхвърлената част от иска по чл. 225 КТ ще се следва да се присъдят
като разноски сумата от 7,19 лв.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за
производството, която съдът определя в размер на 812,84 лв. съгласно чл. 1 и
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 752,84 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в общ размер на
1800 лв. /300 лв. за СИЕ, 400 лв. за СМЕ и 1100 лв. за СТЕ/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението по предявения иск от П. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ********, срещу Рудник „Трояново-
север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър
при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община
Раднево, и ОТМЕНЯ заповед № ЧР-02-100 от 01.08.2024 г. на управителя на
Рудник „Трояново-север“ за прекратяване на трудовото правоотношение с П.
22
С. Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
*********, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „машинист
многокофов багер Рс-710“ в участък „Добив“.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати на П. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Раднево, ул. **********, сумата от 18820,98 лв.
(осемнадесет хиляди осемстотин и двадесет лева и 98 ст.), представляваща
брутен размер на обезщетението по чл. 225 КТ за периода от 01.08.2024 г. до
31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска – 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225 КТ за горницата над присъдените 18820,98 лв. до
общо претендираните 20 279,96 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати на П. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Раднево, ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2 635,25 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и пет лева и 25 ст.),
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
*********, да заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-
изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК сумата от 7,19 лв. (седем лева и 19 ст.), представляваща разноски за
производството.
23
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, сума в размер на 812,84 лв.
(осемстотин и дванадесет лева и 84 ст.) за държавна такса за производството и
сумата в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева) заплатени от бюджета
на съда възнаграждения за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 04.02.2025 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
24