О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 16.05.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 6246 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжницата по изпълнението И.Д.М., така записана в жалбата, а в действителност
по данни по изпълнителното дело И. Д.М., срещу отказа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, да прекрати изп. д. №
20148630403705, обективиран в съобщение изх. №
15513/21.03.2019 г., получено на 27.03.2019г. Жалбоподателката
излага подробно фактите относно образуваното изпълнително дело и сочи, че
счита, че от взискателя след постъпване на молбата от
17.02.2015г. не са извършвани до 18.07.2017г. никакви процесуални действия,
поради което е настъпило прекратяване ех lege на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, което неправилно
ЧСИ не е зачел и е отхвърлил молбата й. Счита по подробно изложените доводи, че
е настъпила перемпция на 08.10.2016г. или най-късно
към 27.01.2017г., поради което изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Претендира
по допълнителна молба разноски.
Взискателя „М.“
АД оспорва жалбата
по съображения изложени в писмени възражения от 15.04.2019г., като счита, че
същата е недопустима поради липса на правен интерес, а евентуално и
неоснователна. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено на 22.03.2019г.,
поради което е налице липса на правен интерес от обжалването. Възразява срещу
присъждане на разноски в полза на жалбоподателката и
претендира от своя страна присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв.
ЧСИ С.Х. е депозирала лаконични писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по
изложените съображения. Сочи същевременно, че въпреки че на 21.03.2019г. е
постановила отказа за прекратяване, на следващата дата била прекратила
изпълнителното дело.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателя и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“
ЕАД, и въз основа на Изпълнителен лист № 243 от 17.06.2014 г., издаден по гр.
д. № 243/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Своге, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 218 от 13.06.2014г. и по гр. д. № 243/2014 г. по описа
на Районен съд - гр. Своге, срещу
солидарните длъжници В.И.Х., с ЕГН **********, и И. Д.М.,
с ЕГН **********, за заплащане на описаните суми.
На 17.02.2015 г. с молба вх. № 10450 „М.“ АД, ЕИК *********,
е поискал конституиране като взискател по
изпълнителното дело, въз основа на договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД, като е
приложим документи, а също така е поискал включване и на разноски за юрисконсултско възнаграждание в
размер на 200 лв., за което длъжниците са уведомени с
връчените им съобщения. На 20.03.2015 г.
наложеният запор на И.М. е вдигнат по молба на този взискател
от 18.03.2015г. След въпросната молба от 18.03.2015г. няма никакви други
подадени молби или искани действия от взискателя до 18.07.2017 г. когато с молба с вх. № 73623 взискателят е поискал справки за сметки на длъжника от информационната
система на БНБ.
На 20.03.2019г. до ЧСИ Х.е подадена от длъжницата М. молба с
искане да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по изложените мотиви. Видно от съобщението на ЧСИ с изх. № 15513/21.03.2019
г., получено от жалбоподателката на 27.03.2019г. /
лист 303 от делото/, е отказано прекратяване, като мотиви в акта не са
изложени.
С молба от 22.03.2019г. взискателят
е заявил, че във връзка с връчена му молба от 20.03.2019г. от длъжниците, моли да се прекрати изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, като бъдат вдигнати наложените запори и
други обезпечителни мерки.
С постановление за прекратяване от 22.03.2019г., лист 306 от
делото, ЧСИ Х.е прекратила изпълнителното дело с отбелязано основание по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, без допълнителни мотиви. За това постановление са
прекратяване са изготвени две съобщения до двамата длъжници
съответно от 27.03.2019г., като и на двамата видно от известията-обратни
разписки съобщенията са връчени на 09.04.2019г.
Съдът намира, че макар да е насочена срещу акт, който
съгласно чл. 435, ал.2 т.6 от ГПК, а именно отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнението, то към настоящия момент частната жалба се явява процесуално
недопустима поради отпадане на правния интерес в резултат на това, че с последващо обжалвания отказ постановление от 22.03.2019г.
ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на същото претендирано
основание, а именно чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК. Този факт следва да бъде
съобразен съгласно чл. 235 от ГПК, като настъпил в хода на администриране на
жалбата, като се съобрази, че изпълнителното дело е прекратено към настоящия
момент и то именно на поисканото от длъжницата основание. Следователно по обективни
причини, а именно последващото прекратяване от ЧСИ,
въпреки че ден по-рано е отказал това, без да излага мотиви, е довело до
отпадане на правния интерес, като при констатиране от съда, че изпълнителното
дело е прекратено, няма как да бъде постановен втори път същия акт и
следователно разглеждането на жалбата е станало безпредметно. Предвид горното
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради последващото
отпадане на правния интерес от същата.
Следва да се отбележи, че самия факт, че ден след изричния
си отказ, ЧСИ е прекратил производството на същото основание, което е
претендирала длъжницата с молба от 20.03.2019г., води до извод, че искането й е
било основателно, а отказът от 21.03.2019г. – незаконосъобразен, още повече че
същият е изцяло немотивиран. Ако впоследствие ЧСИ не беше прекратил
изпълнението именно на същото основание, претендирано
от длъжницата по молбата, то жалбата й би била и допустима, и основателна, но с
оглед последвалото прекратяване, се явява лишена от правен интерес.
По разноските на страните. Съдът намира, че категорично не
се следват разноски на ответника-взискател, тъй като
макар жалбата да се оставя без разглеждане, то не може да бъде споделен довода
му, че не било налице основание за подаването й. Към момента на подаване на
жалбата -04.04.2017г. на жалбоподателя не е било
съобщено за последващото постановление за
прекратяване от 22.03.2017г., напротив към датата на подаване на жалбата, тя е
била уведомена само за отказа за това с връченото на 27.03.2017г. съобщение.
Поради което не може да се приеме, че с подаване на жалбата, длъжницата
неоснователно е предизвикала процесния правен спор и
дължи разноски. Предвид горното на ответника по жалбата-взискател,
не се следват разноски. Съдът намира, че разноски не следва да присъжда и на жалбоподателката в настоящото производство, тъй като
нейната жалба се оставя без разглеждане, а освен това, същите са направени
видно от данните след като вече изпълнителното дело е било прекратено и при
възможност от нейна страна след справка да установи това и да установи, че вече
е отпаднал правния интерес от жалбата й. С оглед горното разноски не се следват
на нито една от страните, като за тях остава открит пътя да претендират вреди
по общия исков ред от самия ЧСИ, който първо немотивирано е отказал
прекратяване на изпълнението и само ден по късно е прекратил изпълнителното
дело на същото искано от длъжниката основание. С
оглед горното разноски не се следват на нито една от страните и не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№22840/04.04.2019г., подадена от И.Д.М. / с имена по жалбата/, а в
действителност по данни по изпълнителното дело от длъжницата И. Д.М., срещу отказа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, да прекрати изп.
д. № 20148630403705, обективиран в съобщение изх. №
15513/21.03.2019 г., получено на 27.03.2019г., поради последващо
отпадане на правния интерес предвид прекратяване на изпълнението с последващо постановление на същото основание чл.433, ал.1
т.8 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
След евентуалното му влизане в сила, да се изпрати препис от същото на
ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/