Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 240 /19.11.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На деветнадесети септември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: С. Г.
Членове: Асен Попов
Яна
Панева
Секретар Цветелина
Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНЧХД № 856 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. С.Д.- повереник
на ч.тъжител В.С.В. срещу присъда постановена от РС-Варна,І състав, по НЧХД №
5102/2017г., с която подсъдимите С.Д.К., Е.П.К. и С.Г.М. са признати за
невиновни за престъпление по чл. 147 ал.
1 от НК. С присъдата бил отхвърлен и предявеният граждански иск, като
неоснователен.С присъдата ч.тъжител В. бил осъден да заплати направените
разноски по делото на подсъдимите С. Д.К., Е.П.К. и С.Г.М..
По същество с въззивната
жалба и допълнението към нея се иска въззивната инстанция да отмени присъдата
на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимите
за виновни, да бъде уважен и предявеният граждански иск, както и да им се
присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
повереникът на частния тъжител В.С.В. поддържа жалбата, като сочи, че от
обективна и субективна страна е осъществен състава на чл. 147 от НК. Изразява
становище, че следва да се даде особена тежест на постановлението на ВРП от
06.03.2017г. за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на
преписката. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда изцяло,
като постанови нова осъдителна такава или да върне делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимите С. Д.К. и Е.П.К. моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а присъдата на ВРС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, постановена в резултат на обективен и правен анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Изразява становище,
че престъплението в което са обвинени тримата подсъдимите К. и К. е
несъставомерно от обективна и субективна страна. Моли въззивната инстанция да
потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като им бъдат присъдени
направените разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимата С.Г.М. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
оправдателната присъдата на ВРС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, като мотивите й са логични и последователни, базирани на
релевантни доказателства, които съдът е приел. Изразява становище, че
престъплението в което са обвинени тримата подсъдими е несъставомерно от
обективна и субективна страна. Възразява и срещу допълнителното уточнение на
датата на инкриминираното деяние, за което твърди частния тъжител.Моли
въззивната инстанция да присъди направените разноски и пред настоящата
инстанция.
След преценка на доводите, изложени в
жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна
проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав
намери жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите К. и подс.М. познавали тъжителя В. по повод съседските отношения,
които имали с него. К. продали на „Вип Билд“ ЕООД, с управител подс. М. свой
недвижим имот находящ се в м.“Акчелар“ ж.к.“Бриз“ гр.Варна. По- рано за същия
имот подсъдимите К. имали сключен договор за доброволна делба с ч.т. В., който
в последствие бил оспорен от него. След като продали имота на „Вип Билд“ ЕООД,
подс.К. установили, че оградата между бившия им имот и този на тъжителя В. била
преместена. Същото установила и подс.М.. От името на тримата подсъдими била
подадена жалба до Районна прокуратура- Варна за извършване на проверка, по
повод извършени самоуправни действия от страна на ч.т. В., като жалбата не била
подписана от никого. Започнала прокурорска проверка, като били снети сведения
от всички заинтересовани лица, с изключение на Е.К.. Проверката приключила с постановлението
на ВРП от 06.03.2017г. за отказ от образуване на досъдебно производство и
прекратяване на преписката. В резултат на което ч.т. В. *** срещу подсъдимите К.
и М. за клевета по чл. 147 ал.1 от НК.
По делото били събрани множество писмени и гласни доказателства, като от
тяхната съвкупност първоинстанционният съд направил своя правен извод и
оправдал подсъдимите К. и М.
по така възведеното им обвинение по чл. 147 от НК.
Въззивната инстанция
изцяло споделя изводите на първата инстанция относно липсата на съставомерност
на деянието, в което са били обвинени подсъдимите. Изцяло приема и становището на
първоинстанционния съд относно регламентираното от Конституцията на Р България
право на всеки гражданин да подава жалби и сигнали.
Неоспорим факт е и обстоятелството, че жалбата не е била подписана от
посочените от ч.т. В. лица. По делото
липсват безспорни доказателства, че именно тримата подсъдими са депозирала
жалба срещу В. ***, доколкото макар и в жалбата да са изписани техните данни
липсват техни подписи. Събрани са множество доказателства, че между страните по
делото са налице изострени междусъседски отношения по повод множеството
образувани дела за установяване собственост на имот и неговите граници. Въззивната инстанция споделя становището на
първата инстанция, че при наличие на действия свързани с преместване на ограда
между два имота, ако няма надлежна строителна документация за това и линия за
ограда, могат да се квалифицират като самоуправни за извършващия ги, още повече
че между страните е бил налице гражданско правен спор, но това не е предмет на
разглеждане в настоящото наказателно производство.
Въззивната инстанция намира, че по
делото са събрани изключително много доказателства, касаещи единствено
гражданския спор между страните относно техните имоти и граници, и които са
ирелевантни за настоящото наказателно производство.
Въззивната инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на състав на извършено
престъпление по чл.147 ал.1 от НК от страна на тримата подсъдими. На първо
място от обективна страна деянието не е доказано, че е извършено от
подсъдимите, тъй като жалбата подадена до РП - Варна не била подписана от подсъдимите
К. и М., тъйк ато в нея липсвали подписи.
Правилни са мотивите на съда и по
отношение на правото на подсъдимите да подават жалби и сигнали срещу определени
лица или държавни органи. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е
мотивирал този свой извод като е посочил, че подсъдимите, като граждани на Р България
са упражнили правото си да сезират РП- Варна, за известните им за В. факти и
липсват данни да са разпространявали каквито и да било клеветнически твърдения
за В.. Дори и да се приеме, че жалбата е изхождала от тримата подсъдими, то
техните действия са били продиктувани от желанието им да защитят интересите си
свързани единствено и само с опазването на тяхната частната собственост, а не
са били продиктувани от интереси да набеждават В. в извършването на
престъпление и по този начин да му навредят. Безспорно жалбата била подадена
и адресирана единствено и само до РП
Варна – органа, който следва да осъществява надзор за законност. При получаване
на жалба или сигнал, пък било и да е анонимен, следва да се извърши проверка по
получения сигнал и да се прецени от наблюдаващия прокурор доколко той е
основателен. Доказателства за проверка по жалбата са налични по делото и лично ч.т.
В. е бил уведомен за резултата от проверката, която е приключила с
Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от страна на
РП- Варна, като за В. не са настъпили каквито и да било вредни последици.
Въззивната
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и относно липсата на субективна
съставомерност на деянието извършено от подсъдимите, ако се приеме, че жалбата
срещу В. е депозирана от тях. Липсват доказателства, че подсъдимите са знаели
или са искали да наклеветят В.. Същите са действали с убеждението, че той
извършва противоправни действия, които биха могли да се квалифицират, като
самоуправни и по никакъв начин не са действали с ясното съзнание и специалната
цел да му навредят, излагайки клеветнически твърдения. Напротив те са били
убедени, че ч.т. В. не е прав и са потърсили съдействие от правоохранителните
органи, за да се предотврати по-нататъшната дейност на В. да премести оградата
на имота си, като навлезе в имота на „Вип Билд“ ЕООД.
Въззивният съдебен състав изцяло
споделя изводите на първата инстанция и не намира за нужно да ги преповтаря в
пълнота. Безспорно липсва осъществен състав на престъпление по чл. 147 от НК по
отношение на подсъдимите К. и М., като подробно мотивите бяха изложено по-горе.
В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя възраженията на повереника
на ч.т. В., че следва да се придаде по-голяма тежест на постановлението на ВРП,
да се отчете факта, че те са подали жалбата, с което са навредили на ч.т. В..
Неверни са изводите на повереника на ч.т. В., че с отказа да се образува
досъдебно производство е извършено и инкриминираното деяние – приписване на
престъпление- деяние по чл. 147 от НК. В този ред на мисли въззивната инстанция
намира, че и самия частен тъжител не е бил категоричен и по отношение на датата
на извършване на деянието по чл. 147 от НК, както правилно отбелязва защитникът
на подс. М.- адв. Ю.Г., което води до нарушаване правото на защита на подсъдимите,
които не знаят срещу какво да се защитават и какви доказателства да ангажират.
Само за точност въззивната инстанция държи да отбележи, че се посочват различни
дати, а именно: 09.12.2016г.-когато е заведена жалбата във ВРП, 29.12.2016г.-
дата според уточняващата молба на адв. Д. и 06.03.2017г.- датата на издаване на
постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.
Предвид горното въззивната инстанция
намира, че правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите К. и М. в
извършване на престъпление по чл. 147 ал.1 от НК.
В този смисъл правилно е бил оставен
без уважение и предявеният граждански иск от страна на частния тъжител В., като
неоснователен.
В
същото време правилно съдът е възложил направените от подсъдимите С.Д.К., Е.П.К. и С.Г.М. разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на частния тъжител В.-
съгласно разпоредбата на чл. 190 ал.1 от НПК, доколкото подсъдимите са били
признати за невиновни.
С оглед на горното присъдата на първоинстанционния
съд е правилна, законосъобразна и
обоснована, възраженията са неоснователни, не са налице други основания за отмяна
или изменение на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същият следва да бъде потвърден.
По отношение направеното искане от страна на защитника
на подсъдимите С.Д.К. и Е.П.К.- адв. Т.Я. за присъждане на
съдебни разноски пред въззивната инстанция и с оглед представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие с № №
310152 и 310153 от 13.09.2019 г. въззивната инстанция намира, че на основание
чл. 190 ал.1 от НПК следва да възложи разноските в размер на 800 /осемстотин/
лева на частния тъжител В..
Идентично е решението на въззивния съд и по
отношение на направеното искане от страна на защитника на подсъдимата С.Г.М. - адв. Ю.Г. за
присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция и с оглед представения
договор за правна защита и съдействие №331863
от 31.07.2019 г. въззивната инстанция намира, че на основание чл. 190 ал.1 от НПК следва да възложи разноските в размер на 800 /осемстотин/ лева на частния
тъжител В..
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6
и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 99/18.04.2019
г. по НЧХД № 5102/17г. по описа на РС-Варна, І състав.
ОСЪЖДА частния тъжител В.С.В.
да заплати на подсъдимия С.Д.К. сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
ОСЪЖДА частния тъжител В.С.В.
да заплати на подсъдимата Е.П.К. сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
ОСЪЖДА частния тъжител В.С.В.
да заплати на подсъдимата С.Г.М. сумата
от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: