№ 3283
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110124812 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ТС
ЕАД срещу П. Г. Я., в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
С ......, с присъединен абонатен № ...., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 304,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба- 10.05.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 29,35
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.03.2023 г., сумата от
61,84 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 10.05.2023 г., и сумата от 11,55
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г. до
31.03.2023 г.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот Апартамент № 53, находящ се гр. С ....., с присъединен абонатен № ....,
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ТС ЕАД на потребители
за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.
Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на
фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само
по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми
за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус,
за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
1
от ..... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва през процесния период да е ползвал
топлинна енергия в имота. Поддържа, че съгласно отчета на потребление за четири от петте
инсталирани уреди в имота показвало „0“, а за петия- минимално потребление. Моли за
отхвърляне на иска.Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете
за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че топлоснабдения имот е собственост ответника, същото
обстоятелство е признато от ответника в проведеното на открито съдебно заседание на
12.02.2024г.
От представения по делото нотариален акт от 10.12.1999г. е видно, че ответникът е
придобил 1/8 идеална част от собствеността на процесния топлоснабден имот.
От ищцовото дружество е направено искане за снабдяване с със съдебно
удостоверение с документи от което да е видно, че ответникът е собственик на повече от 1/8
идеална част.
Съдът е издал удостоверение, но ищецът не е успял да се снабди с такива документи.
При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК следва да се приеме, че се
установява че ответникът е собственик само на 1/8 идеална част от топлоснабдения имот.
Ето защо настоящият състав приема, че ответника е клиент на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот и като такъв дължи цената на доставената топлинна енергия
съразмерно на частта си от собствеността.
Единственият спорен въпрос по делото е дали до процесния имот е доставена
топлинна енергия.
От заключението по допуснатата съдебно- техническа експертиза е видно, че
Сградата на адрес - ................. е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020г. -
04.2022г. ТСЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, които е от търговски
тип и е преминавал метрологичен контрол съгласно нормативните документи, отчислявани
са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика. Дяловото
разпределение, извършено от фирма ...... за процесния имот е в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.
Изравнителната сума за процесния период: +51.19лв. (за доплащане). Общата сумата за
топлинна енергия начислена от ТС ЕАД във фактури за абоната през процесния период е
266.83лв., от която 251.53лв за отопление на имот и сградна инсталация общо и 15.30лв за
2
битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС , начисления по фактури,
дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на П. Г. Я., аб. .... са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени
на ТЕ за процесния период.
Ето защо съдът намира, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия.
Доколкото не е било спорно, че стойността на претендираната топлинна енергия
възлиза на стойността от 304,30 лв., то съдът намира, че искът е основателен за 1/8 част от
тази сума. а именно 38,04 лева.
Съобразно правилото на чл. 30 изр. 3 от ЗС Всеки съсобственик участвува в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Ето защо ответникът отговаря за стойността на доставената топлинна енергия
съразмерно частта си или както беше посочено 38,04 лева.
По отношение на иска за главница за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
В случая съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че останали незаплатени суми за дялово разпределение в размер на 61,84 лева.
Частта от тази сума, дължима от ответника възлиза на сумата от 7,73 лева.
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
3
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 29,35 лева– законна
лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, и 11,55 лева законна лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение.
Припадащите се части от тези задължения дължими от ответника възлизат на 3,66
лева законна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и 1,44 лева законна
лихва върху главницата за дялово разпределение.
При това положение исковете следва да бъдат уважени за посочените части и
отхвърлени за останалите като неоснователни.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на 392,85 лева
разноски за държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице. Съразмерно на
уважената част от исковете на него му се следват разноски в размер на 49,11 лева.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева.
4
Съразмерно на уважената част на исковете следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 12,50 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете но такива не са претендирани и не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. Я. ЕГН ********** гр. С ...... ДА ЗАПЛАТИ на ТС ЕАД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление гр. С .... на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 38,04 лева представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 10.05.2023 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 3,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 31.03.2023 г., сумата от 7,73 лева, представляваща главница за ДР за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 10.05.2023 г., и сумата от 1,44 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г. до 31.03.2023 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТС ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
гр. С .... срещу П. Г. Я. искове, правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата над присъдения размер от 38,04 лева представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до
пълния претендиран размер от 304,30 лв. /отхвърля за сумата от 266,26 лева/, за разликата
над присъдения размер от 3,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 31.03.2023 г. до пълния претендиран размер от 29,35 лева /отхвърля за
сумата от 25,69 лева/, за разликата над присъдения размер от 7,73 лева, представляваща
главница за ДР за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до пълния претендиран размер от
61,84 лева /отхвърля за сумата от 54,11 лева/, и за разликата над присъдения размер от 1,44
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.07.2020 г. до
31.03.2023 г., до пълния претендиран размер от 11,55 лева /отхвърля за сумата от 10,11 лева/,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. Г. Я. ЕГН ********** гр. С ...... ДА ЗАПЛАТИ на ТС ЕАД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление гр. С .... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 49,11
лева разноски в исковото производство и 12,50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – .......
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5