Р Е Ш Е Н И
Е № 2583
гр. Пловдив, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шести
юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5662 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5
против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, чрез Областно
пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
06.03.2018 г. при движение от гр. С. по ул. „***“, в участъка след *** л.а.
марка „***“ с рег. № ***, собственост на СД „***-ТД *** и с-ие“ и управляван
от Г.Т.Г. преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили щети по
автомобила. При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е
имал валидна застраховка „ Каско Стандарт“ при ищеца, сключена на 01.11.2017 г.
със ЗП № ***, със срок на действие от 02.11.2017 г. до 02.11.2018 г. В тази
връзка на 07.03.2018 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане
на обезщетение за щетите по застрахования автомобил. След получаване на
заявлението била образувана щета, а служител на ищцовото дружество извършил
оглед на увредения автомобил, при който е констатирал щети по: съд за адблу мех.; кутия мех. адблу;
аморт.зад.ляв; букса резервоар адблу; скоби резервоар адблу; ел.инстал.адблу и
извършване на стенд преден мост.
На основание възлагателно писмо автомобилът е постъпил за
ремонт в „***“ЕООД. Съгласно издадена от автосервиза фактура ремонтът е бил на
стойност 1698,89 лв. с ДДС, от които 1578,89 лв.- части за подмяна, 50 лв.- за
труд и ремонт, 58 лв. за труд за демонтаж и монтаж и 12 лв. за труд за
разоборудване. С доклад по щета *** от
31.05.2018 г. ищцовото дружество определило за настъпилото застрахователно
събитие да бъде изплатено обезщетение в размер от 1698,89 лв. На 04.06.2018 г.
същото е изплатено на „***“ЕООД. Твърди се, че с плащането на застрахователното
обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя
на вредата – ответната Агенция, тъй като увреждането на автомобила е настъпило
в резултат на неравност на пътя в гр. С., ул. „***“, представляващ част от
републикански път ***, за поддръжката и ремонта на които отговаря ответната
Агенция. Сочи, че на ответната Агенция, чрез *** била изпратена регресна
покана, с която същата била поканена да възстанови изплатеното обезщетение, но
доброволно изпълнение липсвало.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 1698,89 лева- главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2018 г. до окончателното й
погасяване. Претендират се разноски.
Претендира се и обезщетение за забава от 29.12.2018 г. до 10.04.2019 г.
в размер от 48,61 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление – гр. Пловдив, оспорва исковете по
основание и размер.Оспорва наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за
ищеца. На първо място оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, съответно валидно
възникнало задължение за ищеца да заплати претендираното обезщетение,
включително и плащането на застрахователната премия. Оспорва факта на настъпване на ПТП, както и
размера и вида на вредите, наличието на задължение за плащане, както и факта на
извършване на плащане на съконтрагента на ищеца по твърдяното от него
застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП на път,
част от републиканската пътна мрежа. Сочи, че път *** „*** –***- С. - ***“,
посочен в Уведомление от Община С. се поддържа от Агенция „Пътна
инфрасктруктура“, но същият преминава през границите на гр. С. в посочените в
отговора граници, като *** не попада в обхвата на републиканския път.
На следващо място, оспорва факта
на настъпване на описаното в исковата молба ПТП, на описаното място и при
описаната обстановка. Сочи, че по делото не е представен документ,
удостоверяващ събитието от страна на контролните органи на МВР, като поради
неговата липса в настоящия случай не била налице възможност за установяване на
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и причинените вреди,
респективно за наличието на деликтна отговорност на ответника. Твърди
се също така, че не се установява щетите да са настъпили единствено и само по
твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на
МПС при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП,
като се цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
На
следващо място, оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила,
както и причинната им връзка с твърдяното ПТП.
Оспорва размера на вредите, както
и размера на обезщетението, което ищецът твърди да е заплатил на съконтрагента
си по застрахователния договор. В случай на евентуално потвърждаване на
предявената искова претенция, прави възражение за намаляване на обезщетението
поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила с оглед
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва възникването на
задължение за застрахователя да заплати на застрахованото лице твърдяното
обезщетение, поради липса на каквато и да е правна връзка между водача на
автомобила и застрахованото дружество. Излага твърдения, че водачът на
автомобила не е сред представителите на дружеството собственик на автомобила,
като същия не бил и упълномощен да управлява автомобила.
Сочи, че за ищеца не било
възникнало задължение да изплаща застрахователно Във връзка с изложеното, счита
че не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, респективно право на
застрахователя да се суброгира в правата на увредения и да предявява регресна
претенция спрямо ответника.
С оглед
изложеното моли предявения иск да се отхвърли. При условията на евентуалност –
се прави възражение за съпричиняване - като искането е да се намали претенцията
за главница, съобразно степента на установено съпричиняване на щетата от страна
на водача на МПС. Претендира разноски.
С
протоколно определение от 10.07.2019 г. с оглед оспорванията от страна на
ответника и по молба от ищеца е привлечено като трето лице помагач на страната
на ищцовото дружество – Община С., от която не е постъпило становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетото по делото писмено
доказателство застрахователна полица №
***, със срок на покритие от 02.11.2017 г. до 02.11.2018 г. за лек
автомобил марка „***“ с рег. № ***,
собственост на „***-ТД *** и с-ие“ ЕООД се установява, че по отношение на автомобила е
била налице имуществена застраховка „Каско Стандарт”. Не се спори и се установява, че е налице покрит от
застраховката застрахователен риск. От
приетите като писмено доказателство приложими общи условия се установява, че не
е налице някое от изключенията, предвидени в т. 6.
С декларация за настъпване на застрахователно
събитие управляващият автомобила Г.Т.Г. е декларирал
настъпило на 06.03.2018 г. в гр.
С. по ул. „***“ ПТП, при което по време на движение колата попада в дълбока дупка.
На 07.03.2018
г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите
по застрахования автомобил, като е описано ПТП то и е посочено, че вследствие попадане в дълбока дупка при
шофиране по ул. „***” в С. се чуло силно пристъргване долу на колата, като
спирайки и излизайки от дупката водачът е констатирал изтичане на тъмна
течност. Сочи се, че в дупката е попаднала задна лява гума. Представени са документите, необходими във
връзка със заявеното застрахователно събитие.
На 08.03.2018 г. е изготвен опис по образуваната
претенция № ***/07.03.2018 г., като са отразени следните щети по застрахованото
МПС, а именно: съд за адблу мех.; кутия мех. адблу; аморт.зад.ляв;
букса резервоар адблу; скоби резервоар адблу; ел.инстал.адблу и извършване на
стенд заден мост. Изготвено е на същата
дата от застрахователя възлагателно писмо до *** за отстраняване на
констатираните щети.
На 08.05.2018 г. е издадена от *** ЕООД фактура с
получател ищцовото дружество на стойност 1698,89 лв. с ДДС, като е отразено, че
е извършен ремонт по щета, съгласно опис- заключение. Приета е като
доказателство и калкулация на претенция по щетатата, в която са описани
единични и общи цени на вложени материали и труд при извършване на ремонта.
С доклад по щета *** от 31.05.2018 г. застрахователното дружество е взело решение
във връзка с настъпилото застрахователно събитие на сервиза, на който е възложено отремонтиране на
застрахования автомобил да се изплати
обезщетение от 1698,89 лв.
Ищцовото дружество е изплатило тази сума на „ ***“ ЕООД на 04.06.2018
г., съгласно
приетото като писмено доказателство преводно нареждане от тази дата.
На 12.11.2018 г. е постъпило уведомление от Община С. във
връзка с регресна покана, изпратена от ищцовото дружество на 30.10.2018 г.
Оспорва се претенцията в размер то 1698,89 лв., като се сочи, че пътят, на
който е настъпило ПТП, е републикански път № *** ***- ***- С. – ***, в
регулационните граници на гр. С., чиято поддръжка е задължение на Агенция
„Пътна инфраструктура”. Сочи се, че във връзка с кореспонденция по повод друго
ПТП на същата улица е изпратена от страна на Община С. кореспонденция между
общината и АПИ, от която е видно, че между двете институции не е подписан
споразумителен протокол за възлагане на функции на Община С. по реда и при
условията на Закона за пътищата, както и за своевременното уведомяване на АПИ
за недовършени ремонтни дейности в процесния пътен участък на републикански път
***, за които АПИ е уведомила, че не
може да ги довърши поради липса на финансови средства.
С оглед гореизложеното от Община С.
на 28.12.2018 г. е връчена на ответника регресна покана за заплащане на сумата
от 1698,89 лв.- изплатено застрахователно обезщетение за щети по застраховано
МПС, вследствие на ПТП – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, находяща се на ул. „***” ***. Към регресната покана са описани
като приложени копия от следните документи: декларация за настъпило
застрахователно събитие, обяснение на водача, доклад по щетата, опис на
претенцията, снимки, фактура, платежно нареждане и писмо от Община С.. Посочена е и банкова сметка, *** ищцовото дружество.
Не са представени доказателства за заплащане на сумата от ответника.
Приети са като доказателства Приложения към
споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на
републиканските пътища през 2014 г. в чертите на гр. С.. Тези приложения обаче
се отнасят за предхождащ период и са
неотносими към процесното ПТП, което се сочи, че е настъпило на 06.03.2018 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Г.Т. ***, управлявала лекия автомобил *** на
посочената дата. Св. *** посочва, че автомобилът е служебен, като тя е
съдружник в дружеството. Спомня си за инцидента, който е настъпил предходната
година т.е. 2018 г. през март месец, при предвижването й от едната база на
дружеството до другата. Св. *** посочва, че ул. *** е била в ужасно състояние,
нагъната, с дълбоки дупки, като тя потънала с лявата гума в дълбока дупка-
около 30 см. с остри ръбове, като се чул странен звук, като майсторът
констатирал, че е настъпила повреда в някакъв съд, който се намирал до задна
лява гума. Св. *** посочва, че се е движела бавно, заради състоянието на пътя и
поради факта, че е в градски условия. Лошото състояние на ул. *** посочва, че е
общоизвестен факт, като съвестни граждани преди години са поставили табела с
ръчно изписан надпис от другата страна на пътя за хора, които не са от гр. С.
да знаят, че има дупки. Дупката не била
сигнализирана и обозначена. Свидетелката спряла и повикала мъжа си, като колата
се придвижила на собствен ход. Впоследствие при прегледа свидетелката разбрала,
че е изтекла течност от пробива на съда, който се е намирал до лявата гума. На
същия ден или на следващия, не си спомня точно подала заявление до
застрахователя за застрахователното събитие. На свидетелката е предявено
заявлението, като тя потвърждава, че е изписала ръкописния текст, като
подписите са нейният и на вече бившия й съпруг.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като безпротиворечиви,
последователни и обективни.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща, че застрахователната премия в размер от 851,13
лв. по застрахователна полица № ***/01.11.2017г. е платена на застрахователния брокер, чрез
който е сключена застраховката в брой на 01.11.2017 г., видно от отразеното в
застрахователната полица – л. 8. В счетоводството на ищцовото дружество
застрахователната премия е осчетоводена като платена на застрахователния брокер.
Установява се и изплащане в полза на ***
ЕООД на сумата в размер на 1698,89 лв.
чрез интернет банкиране с посочено основание за плащане номера на образуваната
щета и рег. № на автомобила. От така изложеното следва, че възраженията на
ответника за липса на възникнало застрахователно правоотношение поради
неплащане на застрахователната премия и недоказване на изплащането на
застрахователното обезщетение са неоснователни.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е
отразило, че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по
характер и големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и Декларация за настъпване на застрахователното събитие, както и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се стойността на щетите по автомобила, като вещото лице е
отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на процесния
автомобил възлиза на 1706,08 лв. Съдът кредитира изцяло заключението, като
обосновано, пълно и компетентно изготвено.
По делото е прието и заключение
на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещо лице геодезист, съгласно което улица *** е част от
републикански път № ***, преминаващ през територията на гр. С.. Вещото лице
посочва, че улицата е много къс участък, но безспорно е част от Републиканския
път.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил
и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е
действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Установява се и заплащането на
съответната вноска от разсрочената застрахователна премия. Оттук се установява и първата
необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени във връзка едно с друго и се установяват и посочените в исковата
молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Същите са отразени в заявлението и потвърдени
впоследствие от разпитания свидетел.
От събраните писмени доказателства и приетото заключение
на съдебно – техническата експертиза се установява, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то не се стопанисва от
Община С., а е републикански път № ***-***-С.-***, чиято поддръжка се извършва
от Агенция „Пътна инфраструктура“ и следователно тя е длъжна да го поддържа
изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл.30 ал.1 от Закона за пътищата Агенция Пътна Инфраструктура осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
В настоящия случай правилната
материално-правна квалификация на иска е тази по чл. 49 ЗЗД. По чл. 49 ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква
работа. В случая АПИ отговаря за бездействието на работниците и служителите или
съответно на дружеството, на които е възложила дейността по поддържането на
пътя, на която е настъпило гореописаното ПТП. Съгласно
чл. 30 от Закона за
пътищата Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ) осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1 т.14 ДР към Закона за пътищата е дефинирано понятието “поддържане на
пътищата” – дейност по осигуряване необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година.
Безспорно се установява, че в
резултат на неизпълнение на задълженията по поддържане на съответния участък от
републиканския път водачът на застрахован лек автомобил е претърпял ПТП,
изразяващо се в попадане на задна лява гума на управлявания от него автомобил в непредвидимо, необезопасено
препятствие на пътното платно/ нарушено пътно покритие – дупка, вследствие на което са
настъпили гореописаните щети, като настъпилите вреди за водача на автомобила са в
рамките на претендираните размери и
настъпването им е в причинно – следствена връзка с гореописаното ПТП. Установено
е и плащането на дължимата за отстраняване на вредата сума от застрахователя на
застрахованото лице – увредено от процесното ПТП, което е основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника – АПИ по отношение на
застрахователя – ищец.
Вещото лице по
автотехническата експертиза, базирайки се на приетите по делото писмени и
гласни доказателства, изразява становище
за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и
щетите.Трето, самият водач в разпита си
пред съда е категоричен в показанията си
за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от
уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието - дупка
на пътното платно. В същото време ответникът не установява различен механизъм
на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира
в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Не са
събрани доказателства, установяващи твърденията на ответника – АПИ, че ПТП- то
е настъпило по вина на водача на повреденото МПС, който не е изпълнил
визираните в чл. 20 и сл. от ЗДвП задължения при избиране на скоростта на
управление на автомобила да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и да намали скоростта и дори да спре, в случай
че възникне опасност за движението, както и вследствие неизправното състояние
на автомобила му,както и твърдението, че вида и размера на твърдените в
исковата молба щети по автомобила и причинната им връзка с твърдяното ПТП не
съответстват, че не е възникнало задължение за застрахователя да заплати на
застрахованото лице твърдяното обезщетение, поради липса на каквато и да е
правна връзка между водача на автомобила и застрахованото дружество, поради
което тези твърдения следва да се приемат за неоснователни и недоказани.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане
на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена
застраховка, чийто размер се
установява от неоспорените експертни заключения, дори и в по – голям размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на
кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която
връзка предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер,
с оглед
диспозитивното начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно
със законната
лихва от датата, следваща дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
С оглед липсата на доказателства, установяващи плащане от
страна на ответника след получаване на регресната покана, то съдът счита, че
претенцията за заплащане на обезщетение за забава, считано от падежа – деня,
следващ деня на получаване на поканата до депозиране на исковата молба, е основателна.
Относно размера на същата съдът прилага чл. 162 ГПК, като чрез използване на
онлайн калкулатор, установява, че същият съответства на заявения такъв – 48,61
лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази
насока в общ размер от 845,95 лв., от които сумата от 117,95 лв.- държавна
такса, 348 лв. – адвокатско възнаграждение, 100 лв.- депозит за ССЕ, 150 лв. –
депозит за САТЕ и 130 лв. – депозит за СТЕ. Съдът
счита за неоснователна претенцията за присъждане на сумата от 20 лв.- разноски
за депозит за свидетел, доколкото същите не са заплатени в полза на свидетеля и
може да бъде подадена молба за възстановяването им.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, чрез Областно
пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата в размер от 1698,89 лв. – главница,
представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а.
марка „***“ с рег. № ***, собственост на СД „***-ТД *** и с-ие“, съгласно застрахователна
полица № ***,
със срок на покритие от 02.11.2017 г. до 02.11.2018 г., вследствие на ПТП,
настъпило на 06.03.2018 г. при движение в гр. С. по ул. „***“, автомобилът е преминал през необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили щети по автомобила, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 48,61 лв.- обезщетение за забава
за периода от 29.12.2018 г. до 10.04.2019 г. и разноски по делото в общ размер
от 845,95 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ