Решение по дело №496/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2207
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100900496
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/06.12.2019г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 496 по описа за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Б.“ ООД, с която се иска осъждането на ответника „Т.“ АД да му заплати, както следва: на основание чл. 327, ал.1 ТЗ сумата от 53 084,80 лева – цена на доставено вино, съгласно фактури № **********/09.05.2018г и № **********/23.05.2018г, ведно със законната лихва считано от 14.12.2018г до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските за исковото и обезпечителното производства.

Ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения по доставка на вино. По поръчка на ответника са доставени стоките описани в исковата молба, за което са съставени процесните фактури. След доставката и покана до ответника последният извършва частично плащане по фактура № **********/09.05.2018г. в размер на 17 000,00 лева. След частично изпълнение остава непогасена разлика в размер на 28 904,80 лева. По фактура № **********/23.05.2018г вземането е в размер на 24 180,00 лева с ДДС, по която няма плащане. По изложените съображения се иска осъждането на ответника ведно с разноските по делото.

В срока за отговор ответникът оспорва исковата молба. Не оспорва, че е в трайни търговски отношения с ищеца. Оспорва да е получавал стоките по процесните фактури.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че са в трайни търговски отношения по покупко-продажба на вино. Не е спорно и че по заявка на ответника от 09.05.2018г ищецът е поел задължение да му достави: 5 220,00 литра Мускат 2016, 5576,00 литра Траминер 2016, 3884 литра Мускат Совиньон блан 2016 и 10 000 литра Каберне Совиньон на обща стойност 45 904,80 лева с ДДС, а по заявка от 23.05.2018 - 2 474 литра Мускат 2016, 10 000,00 литра Каберне Фран 2016 и 526 литра Мускат 2017г на обща стойност 24 180,00 лева с ДДС.

Спорът се концентрира относно обстоятелството дали стоките са доставени на ответното дружество. За установяване на това обстоятелство по делото са представени товарителници за обществен превоз №000082/09.05.2018г и №006697/23.05.2018г, както и два броя електронни административни документа на митническите органи, чрез компютърната система по чл. 4, т.40 от Закона за акцизите и данъчните складове. От последните се установява, че виното е изпратено от ищцовото дружество на 09.05.2018г, респ. 23.05.2018г  на получател „Т.“ АД ***, че стоката е превозена от ВП „Б.И.“АД на 09.05.2018г с влекач с рег.№*******, ремарке с рег.№ ****** и водач Г.Б., а на 23.05.2018г с влекач с рег.№******* и ремарке с рег.№ ******и водач А.П., като на водачите са предоставени и електронните административни документи съпровождащи превозваните акцизни стоки съгласно чл. 73б от Закона за акцизите и данъчните складове. Видно от отразяването в системата на митническите органи,  стоките са приети в данъчния склад на ответното дружество, като следва на 28.05.2018г в 11:19 часа (л.13 от делото на ОС – град Варна) и на 09.05.2018г в 11:21 часа (л.22 от делото на ОС-град Варна).

Въз основа на така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено по делото доставката на стоките и приемането им от ответното дружество. Допълнителни индиции в тази насока следват от заключението на ССЕ, съгласно което ответното дружество е осчетоводило задълженията по фактури № **********/09.05.2018г и № **********/23.05.2018г, съставени за търговските продажби на описаните стоки, ползван е пълен данъчен кредит по тях, както и частично е платено задължението по фактура №**********/09.05.2018г. до размера на сумата от 17 000,00 лева.

Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ с предаване на стоката купувачът е длъжен да заплати уговорената цена. Доказателства за плащане не са сочени, респ. събрани. Ответникът не твърди и друг способ за погасяване на задължението.

С оглед изложеното исковете се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца. Последния доказва направата на такива за 6601,97 лева, съгласно представения списък.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Т.“ АД, *** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК********и съдебен адрес: ***, офис 501, както следва: на основание чл. 327, ал.1 ТЗ сумата от 53 084,80 лева – цена на доставено вино, съгласно фактури № **********/09.05.2018г и № **********/23.05.2018г, ведно със законната лихва считано от 14.12.2018г до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 6601,97 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

 

СЪДИЯ: