О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ .......
гр.
Сливен, 23. 05. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 190 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
оспорване, озаглавено искане за обявяване на нищожност, подадено от Т.К.Т. с
ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която на оспорващия Т. са
наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач
на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението
си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Заявена е и претенция за присъждане на деловодни
разноски.
Процесното оспорване е недопустимо и следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, по
следните съображения:
Видно от приложеното
адм. дело № 178 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, по
оспорването има влязло в сила съдебно решение. Производството по адм. дело №
178 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, е образувано по жалба
от настоящия оспорващ– Т.К.Т., подадена срещу ЗППАМ № 20-0804-001153 от
31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Сливен. С влязло в сила Решение № 131 от 07.06.2021 г. по адм. дело № 178 /
2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, оспорената заповед е отменена
в частта, в която на Т.К.Т. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
– Временно отнемане на СУМПС на водач, и е отхвърлена жалбата на Т.К.Т., подадена
срещу ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на Т.К.Т., на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена ПАМ – изземване на свидетелството
за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не
е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
От изложеното следва,
че по отношение на оспорването на ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г.,
издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, има влязло
в сила съдебно решение и са налице предпоставките на чл. 159, т. 6 от АПК за
оставяне без разглеждане на оспорването и прекратяване на производството по
делото.
В частта, в която
оспорената заповед е отменена с горепосоченото съдебно решение, за оспорващия
не е налице и правен интерес от оспорването, което обуславя недопустимост на оспорването
в тази част на още едно основание – чл. чл. 159, т. 4 от АПК.
Влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлена
жалбата на Т.К.Т., подадена срещу оспорената заповед, в частта, в която на Т.К.Т., на основание чл.
171, т. 4 от ЗДвП, е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление
на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е пречка за пререшаване на въпроса
относно законосъобразността на заповедта, включително и за нейната валидност.
Обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо препятстват
повторното разглеждане на оспорването по същество. Съгласно разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание. Следователно разрешаването на спора за
законосъобразност на административния акт с влязло в сила решение прегражда
правото на оспорване срещу същия административен акт и представлява процесуална
пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет и страни. Законосъобразността
на административния акт е потвърдена със сила на пресъдено нещо. Налице е основание
за недопустимост на оспорването на ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г.,
издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Сливен, озаглавено
искане за обявяване на нищожност – съобразно разпоредбата на чл. 159, т. 6 във
връзка с чл. 177, ал. 3 от АПК.
В гореизложения смисъл е и
практиката на Върховен административен съд на Република България: Определение №
12894 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2021 г., V о.; Определение №
12505 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11573/2021 г., V о.; Определение №
9500 от 20.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2021 г., V о.; Определение №
7808 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2021 г., II о.; Определение №
14028 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12833/2017 г., II о.
С оглед извода за недопустимост на оспорването
и прекратяване на производството по делото, претенцията на оспорващия за
присъждане на деловодни разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 6 от АПК, Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването, озаглавено
искане за обявяване на нищожност, подадено от Т.К.Т. с ЕГН: **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Сливен.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 190
/ 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: