МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 384/2018 г. по описа
на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура гр. Г. О. е повдигнала обвинение
срещу Н.Й.Т., с ЕГН **********, за това, че за периода от 03.02.2019 г. до
07.02.2019 г. на път II-53 в района на завод „***” АД, гр. Л. и в гр. Л., при
условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с peг. № ***, в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0359-000307/16.04.2018 г. на РУ - Т.
при ОД на МВР - Л., връчена на 24.07.2018 г., а именно:
1. На
03.02.2019 г. на път II-53 в района на завод „***” АД, гр. Л., управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с peг. № ***,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0359-000307/16.04.2018 г. на РУ - Т. при ОД на МВР - Л., връчена на
24.07.2018 г.;
2. На
07.02.2019 г. в гр. Л. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Опел”, модел „Омега” с peг. № ***, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0359-000307/16.04.2018 г. на РУ - Т.
при ОД на МВР - Л., връчена на 24.07.2018 г. - престъпление
по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание Районна прокуратура – Г. О. се представлява от прокурор Йордан А..
Обвиняемият Н.Й.Т. с ЕГН **********
се явява лично.
В
хода на съдебните прения:
Прокурорът заяви, че поддържа обвинението срещу Н.Т.
за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК. Заема становище, че повдигнатото обвинение се доказва от
събраните по делото доказателства. Посочва обаче, че към настоящия момент
досъдебното производство под наблюдение на Районна прокуратура - Т., по което
подсъдимият е бил привлечен като обвиняем, е било прекратено, поради което счита, че е
отпаднала пречката подсъдимият, след като бъде признат за виновен, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Според него са налице всички условия за това. Предлага на съда да признае Т. за
виновен по повдигнатото обвинение като да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК
с налагане на глоба в минимален размер.
Подсъдимият Н.Т. твърди, че не
е знаел за процесния ПАМ, тъй като никой не го бил уведомил, че има такава ПАМ.
Според него служителите на реда е следвало да направят това. В своята последна
дума той заяви, че не се чувства виновен.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Н.Й.Т. е роден на ***
г. в гр. Левски. Той е български гражданин. Постоянният му адрес на
местоживеене ***, а настоящият – гр. Л., ул. „….” № 27. Има завършено средно
образование. Не е женен. ЕГН **********. Не е осъждан.
Т. е
правоспособен водач на МПС. Същият е многократно наказван за извършени
нарушения на ЗДвП с наказателни постановления и фишове, сред които НП №
16-0268-000848/20.07.2016 г. по описа на РУ – Г. О., влязло в сила на
21.02.2017 г., НП № 16-0268- 000927/10.08.2016 г. по описа на РУ – Г. О.,
влязло в сила на 25.11.2016 г. и фиш № М/384818/12.06.2016 г. по описа на РУ –
Павликени. Т. не заплатил наложените глоби по горепосочените наказателни
постановления и фиш, поради което спрямо него била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, а именно: временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата
глоба. Това станало със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0359-000307/16.04.2018 г. по описа на РУ – Т.. Заповедта била
връчена на Т. на 24.07.2018 г.
Въпреки, че
подсъдимият не платил дължимите глоби и действието на наложената принудителна
административна мярка не отпаднало, на 03.02.2019 г. същият управлявал МПС -
лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с peг. № ***, по път II-53
в района на завод на „***” АД, гр. Л.. По
същото време и на същото място изпълнявали служебните си задължения служителите
на РУ – Г. О. Н.А. и А.С.. Те спрели за проверка автомобилът на Т. и в хода
ѝ установили, че същият не разполага със свидетелството си за управление
на МПС, както и че спрямо него е издадена заповед за прилагане на принудителна
административна мярка.
На
07.02.2019 г., отново като знаел, че не е платил дължимите глоби и че
действието на наложената принудителна административна мярка не е отпаднало, Т.
управлявал посоченият по-горе лек автомобил в гр. Л. по ул. „…т”, където бил
застигнат от служебен полицейски автомобил, в който били служителите на РУ – Г.
О. Н.А. и А.Д.. А. бил извършил проверка на Н.Т. няколко дена по-рано и решил
да го спре за нова проверка. В хода на извършената проверка полицейските
служители установили, че подсъдимият отново управлява МПС в срока на действие
на издадената спрямо него заповед за прилагане на принудителна административна
мярка.
В хода на
разследването било установено от справка от НАП - Л., че описаните по-горе две
наказателни постановления и фиш били изпратени за събиране на дължимите глоби,
наложени на подсъдимия с тях, като същите били присъединени към изпълнително
дело. Към 11.03.2019 г. по него не били постъпили плащания.
Описаната по-горе фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Н.М.А., А.М.С. и А.И.Д., дадени в хода на настоящото дело,
както и от приетите по него писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимият Н.Й.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
Безспорно установено от събраните по делото писмени и
гласни доказателства от обективна страна е, че за периода от 03.02.2019 г. до
07.02.2019 г. на път II-53 в района на завод „***” АД, гр. Л. и в гр. Л., при
условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с peг. № ***, в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0359-000307/16.04.2018 г. на РУ - Т. при
ОД на МВР - Л., връчена на 24.07.2018 г., а именно: 1. На 03.02.2019 г. на път
II-53 в района на завод „***” АД, гр. Л., управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с peг. № ***, в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0359-000307/16.04.2018 г. на РУ - Т.
при ОД на МВР - Л., връчена на 24.07.2018 г.; и 2. На 07.02.2019 г. в гр. Л.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Омега” с peг. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0359-000307/16.04.2018 г. на РУ - Т. при ОД на МВР - Л., връчена на
24.07.2018 г.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
За престъплението по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, което е
умишлено, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години
и глоба от двеста до хиляда лева.
За престъплението по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, което е
умишлено, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години
и глоба от двеста до хиляда лева.
Видно от приетите по делото доказателства деецът е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер (същият е реабилитиран по право на
08.04.2019 г.) и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК. От
престъплението не са причинени имуществени вреди.
Константната съдебна практика (Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010
г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК) приема, че ограничението по чл. 78а, ал.
7 от НК, не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е приложим за извършените престъпления при условията на чл. 26 НК, когато
са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона.
В материалите на досъдебното производство са налични
данни (писмо с рег. № 359р-4436/26.02.2019 г. на ОД на МВР – Л., л. 81 от ДП),
че Т. е привлечен в качеството на обвиняем по друго досъдебно производство, а
именно: по ДП № 5/2019 г. по описа на РУ – Т. за престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК. Именно по тази причина Районна прокуратура – Г. О. е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия с обвинителен акт. В хода на съдебното следствие
обаче се установи, че това наказателно производство е прекратено. Съгласно
изисканата и получена справка с изх. № 1110/2018 г. от 22.08.2019 г.
разследването по ДП № 5/2019 г. по описа на РУ – Т. е приключило с
постановление на Районна прокуратура – Т. от 22.08.2019 г., влязло в сила на
05.09.2019 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По изложените причини, съдът намери, че е отпаднала
пречката настоящото дело да приключи по реда на чл. 78а от НК с освобождаване на дееца от наказателна отговорност, като на същият бъде
наложено административно наказание – глоба. Настоящата съдебна инстанция счете,
че са налице основанията за това.
При определяне размера на наказанието съдът, съобразно
разпоредбите на Закона, обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема
чистото съдебно минало на Т..
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид изложеното и като взе предвид имотното
състояние на извършителя, който е безработен, съдът счита, че за постигане
целите на наказанието по отношение на Н.Й.Т., следва да наложи наказание
„Глоба” в минимален размер, а именно – 1000,00 лв.
Ето защо съдът призна Н.Й.Т. за виновен за извършеното
от него престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 лв.
По делото няма приложени веществени доказателства и в
хода на разследването не са направени разноски, които да бъдат възлагани в
тежест на обвиняемия с оглед изхода на делото.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: