Решение по дело №2099/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3471
Дата: 19 септември 2022 г. (в сила от 19 септември 2022 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20221110202099
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3471
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202099 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Г. Б. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.М. С., против наказателно постановление /НП/
№13/15.11.2021 г., издадено от началника на 04 РПУ - СДВР, против Н. Г. Б.
ЕГН **********, предвид съставен му на 01.11.2021 г. акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ /бланков №172034, за това, че на
01.11.2021 г., около 01.10 часа. в гр.София, на ул.”Теодосий Търновски” пред
№32, като родител на непълнолетния си син М.Н. Б. ЕГН **********, не го е
придружил на горепосоченото обществено място след 22.00 часа и не е
изпълнил задължението си да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител, с което виновно нарушил чл.8,ал.3 от Закон за защита на детето
/ЗЗД/, поради което и на основание чл.53,ал.1 он ЗАНН и чл.45,ал.3 от ЗЗД е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения Н. Г. Б.
е написал „Особено мнение”.
1

Недоволен от НП и наложената с него глоба Н. Г. Б., чрез
упълномощения адв.М. С., го обжалвал чрез административнонаказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалните разпоредби на закона, за което са изложени
следните доводи: не са посочени всички факти и обстоятелства, свързани с
описаното нарушение, от значение за правилното произнасяне, като от
жалбоподателя е направено твърдение, че на посочената дата, с негово
разрешение, синът му е бил в дома на своя приятелка на посочения адрес за
празнуване с компания, с уговорката, че ще бъде прибран от там от баща си,
но момчето решило да си тръгне с друго момче от компанията и пред
сградата на посочения адрес двамата били задържани и отведени в 04 РУ от
намиращия се мястото полицейски патрул, заради повторно подаден сигнал
за силна музика на този адрес. Изложени са доводи и за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и такива за нечетливост на
връчения екземпляр от АУАН. С оглед на това е направено искане за отмяна
на НП.

По делото са приложени: докладна записка от 01.11.2021 г. от
полицейски служител Я. до началника на 04 РПУ-СДВР; удостоверения от
СДВР относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Не се явява и упълномощеният му адв.С..

Въззиваемата страна – началника на 04 РПУ-СДВР, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт П., която пледира жалбата
срещу НП да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, и
да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно, защото събраните
по делото доказателства установяват, че жалбоподателят е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение. Юрисконсулт П. представя писмени
2
бележи, претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
полза на СДВР и прави възражения срещу прекомерност на адвокатско
възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Я., при който му е предявен,
на основание чл.284 от НПК, АУАН, той излага накратко отразената в АУАН
фактология.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, които кредитира /гласни – показанията на актосъставителя Я.,
които, макар и без пълни обстоятелствени подробности, са ясни и
непротиворечиви; писмени – приложените по делото такива, прочетени и
приети на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от фактическа
страна следното:

На 01.11.2021 г., около 01.10 часа полицейски служители при 04 РУ-
СДВР, назначени като ППГ, в екипа на която бил и полицай Я., посетили
повторно в тази нощ адреса в гр.София, на ул.”Теодосий Търновски” №32,
заради двукратно подаван сигнал за нарушаване на нощната тишина от силни
музика и говор. При първото посещение на адреса, от живущата на ет.3 в ап.7
непълнолетна Р.Д.К. полицейските служители разбрали, че нейни приятели й
гостуват в дома й. При второто пристигане там полицейските служители
видели на улицата пред същия адрес две лица от мъжки пол, които били сами
и видимо употребили алкохол. Последните, при извършената им проверка,
били установени като родените през 2004 г. непълнолетни М.Н. Б. и негов
приятел /Г.Д.Н./, които били с грубо и провокативно държание. Двете
момчета били отведени в 04 РУ-СДВР, където били задържани, за което били
уведомени родителите им, които се явили в полицейското управление. За
М.Н. Б. се явил баща му Н. Г. Б., а за другия задържан – неговата майка.
Непълнолетните били предадени на родителите си, като на последните били
съставени АУАН на чл.8,ал.3 от ЗЗД – за това, че същите /всеки от тях/ не са
придружили на горепосоченото обществено място след 22.00 часа
непълнолетното си дете и не са изпълнили задължението си за осигуряване на
3
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. При предявяване на Н.
Г. Б. на съставения му АУАН с бланков №172034/01.11.2021 г., в частта за
обяснения и възражения той написал „Особено мнение“. Въз основа на
АУАН на Н. Г. Б. било издадено обжалваното НП, екземпляр от което той
получил на 23.01.2022 г., и го обжалвал, чрез упълномощения си адв.М. С.,
на 04.02.2022 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, тя изхожда
от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя като цяло е основателна,
но не с оглед всички изложени в нея доводи и твърдения.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа
обстановка е вярно отражение на действителната такава, а и на практика тя не
се отрича от жалбоподателя.

4
Чл.8,ал.3 от ЗЗД регламентира „Родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст“.

Съдът е категоричен в преценката си, че доказателства по делото
установява по безспорен начин, че на 01.11.2021 г., около 01.10 часа Н. Г. Б.,
като родител на непълнолетния си син, навършил 14-годишна възраст, М.Н.
Б., не го е придружавал след 22.00 часа на обществено място, където се е
намирал последният - в гр.София, на ул.”Теодосий Търновски” пред №32,
нито е изпълнил задължението си да осигури пълнолетно дееспособно лице за
негов придружител. Т.е. жалбоподателят Н. Г. Б. е извършил така описаното
в НП /и АУАН/ нарушение на чл.8,ал.3 от ЗЗД от обективна страна и от
субективна страна, като го е осъществил виновно.

Отделно, но все в тази връзка, от друга страна, съществен за
правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са нарушения в
предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена
от настоящия съдебен състав на атакуваното НП не се установиха такива
нарушения. НП и АУАН са съставени от съответно компетентен за това
органи, в кръга на правомощията му, в който смисъл са приложените по
делото удостоверения за тях. Словесното изписване на нарушението в НП
съдържа задължително необходимите конкретни фактически обстоятелства,
представляващи съставомерни елементи от обективната и от субективна
страна на нарушението, което е и правилно цифрово квалифицирано, като
наложеното за него административно наказание „глоба“ е в минималния
предвиден в закона размер за нарушението. Всичко това сочи, че не са
накърнени правата на Н. Г. Б., в т.ч. и правото му на защита, въпреки, че
приложеният екземпляр от съставения му АУАН е непълно нечетлив, но той
го е подписал след текста „Запознах се със съдържанието на акта“.

Настоящият съдебен състав обаче счита, че в конкретния казус
извършеното от Н. Г. Б. нарушение може да се приеме, че представлява
5
маловажен случай, защото, въпреки, че нито в АУАН, нито в НП, е вписано
изрично, че то е за първи път, от административнонаказващия орган, чиято е
доказателствената тежест, не са представени доказателства за противното.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения /съдът намира за необходимо да отбележи, че
законодателят не въвежда ограничение за приложението на тази разпоредба
за някои нарушения, в т.ч. и за „формалните“ нарушения/ наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административно наказващият
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, каквато е преценката на този съдебен състав в този случай.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно рнвешение,
направеното от юрисконсулт П. искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР, се явява неоснователно, поради което и
съдът го оставя без уважение.

Така мотивиран съдът

6
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №13/15.11.2021 г., издадено от
началника на 04 РПУ - СДВР, против Н. Г. Б. ЕГН **********, за това, че на
01.11.2021 г., около 01.10 часа. в гр.София, на ул.”Теодосий Търновски” пред
№32, като родител на непълнолетния си син М.Н. Б. ЕГН **********, не го е
придружил на горепосоченото обществено място след 22.00 часа и не е
изпълнил задължението си да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител, с което виновно нарушил чл.8,ал.3 от Закон за защита на
детето, поради което и на основание чл.53,ал.1 он ЗАНН и чл.45,ал.3 от Закон
за защита на детето е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7