Р
Е Ш Е Н И Е №186
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 04.10.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито
заседание на четвърти октомври, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Ненка Цветанкова в. гр. д. № 266 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Х.П.Н. ЕГН ********** с вх. № 2459/10.05.2018 г. срещу действие
на ЧСИ рег. № *, район на действие Окръжен съд Шумен по изпълнително дело №
2018*0400012. Жалбоподателят, длъжник по соченото изпълнително дело излага, че
към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Л.и
размерът на получаваното от него възнаграждение възлиза на 183,60 лева. Твърди,
че незаконосъобразно изпълнението по изпълнителното дело е насочено върху получаваното
от него трудово възнаграждение, което смята за несеквестируемо. В подкрепа на
своето становище се позовава на чл.213 ал.1 от ДОПК и чл. 446, ал.1, т.1 и ал.2
от ГПК. В подкрепа на своите твърдения иска да бъде приложена справка относно
размера на получаваното от него трудово възнаграждение в затвора.
С
оглед разпоредбата на чл.436, ал.2 ГПК, съдът намира, че ЧСИ е изпълнил
процедурата по чл.436, ал.2 ГПК по отношение на
взискателя „Гаранционен фонд“ гр. С.ЕИК *чрез пълномощника си К.В.от АК Т.,
който не е депозирал в предвидения срок писмени възражения по жалбата.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал.3
от ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че по
изпълнителното дело е извършвано проучване имущественото състояние на длъжника,
от което е установено, че не притежава никакво имущество. Твърди, че на
26.04.2018 г. на длъжника е редовно връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника при условията на чл.44, ал.1 от ГПК, тъй като е отказал получаването
й. По същество излага становище, че не е налаган запор нито върху трудово
възнаграждение, нито върху банкови сметки, нито върху каквото и да било друг
имущество на длъжника. По сочените съображения счита жалбата за неоснователна.
Настоящият
състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в
срока по чл. 436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване,
в хипотезата на чл. 435,
ал.2, т.2 ГПК, поради което и доколкото жалбоподателят се позовава
на несеквестируемост на вземането, към което е насочено изпълнението, същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След
като се запозна с депозираната жалба и приложените по делото доказателства,
настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:
Изпълнителното
дело е образувано под № 2018*0400012 по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на
действие Окръжен съд Шумен, по молба на „Гаранционен фонд“ гр. С.ЕИК *чрез
пълномощника си К.В.от АК Т., с приложен към нея изпълнителен лист от
20.06.2017 г. срещу длъжника Х.П.Н. ЕГН **********, за заплащане на сумата от
69 750, 09 лв., представляваща заплатено от Гаранционния фонд обезщетение
на увредено от ПТП лице по вина на длъжника, който е управлявал МПС без договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.08.2016 г. до окончателното й заплащане,
както и разноски по делото в размер на 5531,80 лв.
В
хода на изпълнителното производство е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника като от справка в БНБ по ЕГН на длъжника е установено, че
няма данни за банкови сметки и сейфове на негово име. Предоставена е информация
от ТД на НАП Варна, от която е видно, че длъжникът не притежава недвижими
имоти, няма декларирани доходи за последната изтекла данъчна година, няма
регистрирани трудови договори, банкови сметки, както и данни за осигуряване. От
предоставена от Община Шумен Отдел „Местни данъци и такси“ се установява, че
длъжникът няма декларирано имущество.
Установява
се от материалите на изпълнителното дело и конкретно резолюцията на ЧСИ от 16.01.2018 г., че съгласно удостоверение на
ТД на НАП Варна длъжникът има дължими публични вземания в размер на 3529, 52
лева, поради което на основание чл.458 ГПК Държавата чрез ТД на НАП Варна е
присъединена като взискател по изпълнителното дело.
На
основание чл.428 ал.1 от ГПК на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, която видно от направеното удостоверяване, е връчена на длъжника
при отказ по реда на чл.44 ал.1 от ГПК на 26.04.2018 г. Отправената до длъжника
покана за доброволно изпълнение съдържа информация относно основанието за
образуване на изпълнителното производство, размера и вида на вземанията,
взискателите, като с нея на длъжника е даден двуседмичен срок за доброволно
изпълнение на задължението.
От
материалите по изпълнителното дело /стр. 33/ се констатира, че на 02.05.2018 г.
ЧСИ е разпоредил запор на трудовото възнаграждение в затвора.
От
приложеното от ЧСИ писмо с вх. №
4719/27.09.2018 г., към което е приложено запорно съобщение с изх. №
6098/20.08.2018 г. се установява, че след като взискателят е заплатил дължимите
такси, до администрацията на Затвор гр. Л.е адресирано запорно съобщение, с
което на жалбоподателя се налага запор върху получаваното от него трудово
възнаграждение. В същото съдебният изпълнител изрично е указал удръжките да се
правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.
Видно
от писмо с изх. № 3085/20.09.2018 г. от администрацията на ГДИН Затвора- гр. Л.размерът
на получаваното от жалбоподателя трудово възнаграждение е 183,60 лв. като от
него не се удържат суми по изп. д. № 2018*0400012.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Разпоредбата
на чл. 435, ал.
2 ГПК изчерпателно изброява актовете на съдебния изпълнител, които
подлежат на обжалване пред окръжен съд от длъжника, сред които е насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. С оглед
твърдяното в жалбата, съдът намира, че се касае именно за хипотезата налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, което попада в кръга
на подлежащите на обжалване от длъжника действия, посочени в разпоредбата на чл. 435,
ал.2, т.2 от ГПК, като се навеждат доводи за несеквестируемост на
трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 446 от ГПК.
Трудовото възнаграждение и въобще всяко
възнаграждение за труд, както и пенсията, съгласно чл. 446 от ГПК са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор
обхваща само секвестируемата част (т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г., ОСГТК на ВКС). Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер
на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко възнаграждение
за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин
според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът издържа
деца. С оглед така цитираната законова разпоредба, налице е определен
несеквестируем минимум от определени по вид доходи на длъжника- трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
върху пенсия, от които съобразено техния размер не може да се удържа
определената в закона част. От данните по делото се установява, че в запорното
съобщение, съдебният изпълнител изрично е посочил, че удръжки следва да се
правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.
По този начин се вменява задължение да не се насочва изпълнението върху
несеквестируемо имущество на длъжника и запорът да се счита наложен не върху
цялото трудово възнаграждение, а само върху онази част, която надвишава
несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително изпълнение. В този
смисъл следва да се има предвид, че след налагане на запора, именно
работодателят, а не съдебният изпълнител, следва да съобразява правилата на чл. 446 ГПК
при превеждане на секвестируемата част от дохода, ако такъв е налице. В случай,
че цялото трудово възнаграждение е несеквестируемо, удръжки не следва да бъдат
направени.
В конкретния случай, от данните по
делото не се установява принудителното изпълнение да е насочено върху
несеквестируемо имущество. Видно от доказателствата брутното трудово
възнаграждение на длъжника е под абсолютно несеквестируемата част - минималната
работна заплата, към момента на налагане на запора, от което следва изводът, че
върху трудово възнаграждение на длъжника не може да бъде наложен запор.
Месечното трудово възнаграждение по чл. 446, ал.1
от ГПК, върху което може да се прави удръжка, съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член се определя след като се приспаднат дължимите върху него
данъци и осигурителни вноски, т.е. съобразяват се само публичните задължения на
длъжника, но не и други задължения на длъжника и респ. сумите, които дължи за
тяхното погасяване.
В изпратеното до третото задължено лице запорно
съобщение съдебният изпълнител е разпоредил удръжките от трудовото
възнаграждение да бъдат правени ежемесечно от трето задълженото лице при
спазване на правилата на чл. 446 ГПК,
т.е. при съобразяване конкретния размер на несеквестируемия минимум и
секвестируемата част (ако има такава).
Налагането на запор върху вземане ще
породи действие, само ако вземането или част от него е секвестируемо, затова
третото задължено лице, е длъжно да преведе на съдебния изпълнител само
секвестируемата част от вземането при наличие на такава. С оглед на това, че
получаваното от жалбоподателя трудово възнаграждение е абсолютно несеквестируем
доход и по делото няма данни да са преведени по сметка на ЧСИ суми от третото
задължено лице, които да не са съобразени с правилата, установени в чл. 446, ал.
1 от ГПК, настоящият състав счита, че наложеният запор като действие
от страна на съдебния изпълнител не е извършен незаконосъобразно и не следва да
бъде отменян.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав
намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Шумен,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Х.П.Н.
срещу действие на ЧСИ рег. № *, район на действие Окръжен съд Шумен по
изпълнително дело № 2018*0400012, изразяващо се в насочване на принудителното
изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на Х.П.Н..
Решението не подлежи на обжалване.
2.