Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2204

 

град Пловдив, 05.12.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Чавдар Грошев, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 1158 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Д.Ю.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив. С исковата молба се претендират два обективно съединени иска в общ размер на 40 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му при пребиваването му в Затвора-Стара Загора и Затвора-Пловдив за периода от 13.12.2022г. до 04.05.2023г. (датата на депозиране на исковата молба) вкл. Претендираните обезщетения са както следва: за Затвора-Стара Загора в размер на 20 000лв. и за Затвора-Пловдив в размер на 20 000лв.

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват в неосигуряване на медицинско обслужване и последващо лечение във връзка със заболяване на лявото му ухо.

Редовно призован, ищецът, в съдебното заседание се явява лично чрез видеоконферентна връзка и чрез от адв.Х.. Поддържа исковата претенция. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

По данни от писмен отговор, становища и справки от Затвор Пловдив, се установява, че Д.Ю.С. търпи наказание „лишаване от свобода” последователно в Затвор-Пазарджик от 08.11.2017г. до 16.04.2019г., Затвор-Пловдив от 16.04.2019г. до 22.01.2020г., Затвор-Стара Загора от 22.01.2020г. до 28.04.2023г., когато е преместен отново в Затвора-Пловдив и до 04.05.2023г. датата на депозиране на исковата молба/ е още там.

Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест, от страна на ответника е представена цялата налична медицинска документация на С., съдържаща амбулаторни листи, епикризи, медицинско направление за ТЕЛК, резултати от клинична лаборатория, лист за преглед, фиш за спешна медицинска помощ, бланка за консултация с лекар специалист и др. от лечебни заведения в гр.Пловдив и гр.Стара Загора..

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периодите на пребиваване на ищеца в посочените по-горе пенитенциарни заведения, се посочва, че С. многократно е пролежавал в УМБАЛ „Пълмед” гр.Пловдив, отделение УНГ по повод усложнения със средното ухо.

По делото е постъпило сведние изх.№ 5901/11.10.2023г. от д-р Л.П., Директор Медицински център при Затвора-Стара Загора. Посочва се, че след перфорация на лявата тъпанчева мембрана Д.С. е развил среден отит на лявото ухо. Ищецът има и придружаващи заболявания. По отношение заболяването на ухото д-р П. сочи, че през 2019г. ищецът е претърпял травма на лявото с перфорация на тъпанчевата мембрана. След което С. е съобщил за намален слух, шум и болка в лявото ухо. Според представената медицинска документация са установени рентгенови данни за остър мастоидит и проводно намаление на слуха вляво. Извършени са две оперативни интервенции: фаринготомия и ексцезия на лезия на средното ухо.

Ищецът е лекуван в УМБАЛ „Пълмед”-Пловдив от 11.08.2022г. до 12.08.2022г. и от 19.08.2022г. до 20.08.2022г. в условията на прекъсване изпълнение на наказанието му. Последвали са няколко хоспитализации в УМБАЛ „Пълмед”-Пловдив от 19.09.2022г. до 21.09.2022г., от 19.11.2022г. до 21.11.202г. и от 22.11.2022г. до 24.11.2022г., като болничното лечение е провеждано по време на прекъсване на изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода”.

През м. февруари 2023г. С. е депозирал молба до Окръжна прокуратура-Стара Загора за прекъсване изпълнение на наказанието с цел лечение. От Окръжна прокуратура-Стара Загора е получен отказ от 24.02.2023г. да бъде прекъснато изпълнение на наказанието.

На 06.02.2023г. на ищеца е предложено да постъпи на лечение в УМБАЛ-Стара Загора, което той отказал. На 10.03.2023г. е насочен от д-р Л.П., Директор Медицински център при Затвора-Стара Загора към специалист УНГ. Прегледан е от д-р Пашоолу и му е издадено направление за хоспитализация. На С. отново е предложено лечение в гр.Стара Загора, което той отказал, под предлог, че желае да се лекува единствено в УМБАЛ „Пълмед”-Пловдив.

През м.март 2023г. е насочен за лечение в СБАЛЛС-София. На 20.03.2023г. е получен отказ от ГД „ИН”, тъй като по отношение на ищеца е издадена заповед за превеждането му в Затвора-Пловдив, за да му бъде осигурена възможност за лечение в УМБАЛ „Пълмед”-Пловдив.

След превеждането на С. *** наказанието му „лишаване от свобода” е прекъсвано с цел лечение, с постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив първоначално за двадесет дни, считано от 29.05.2023г., а с цел продължаване на лечението с още тридесет дни, считано от 18.06.2023г.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан В.З.В.. Свидетелят сочи, че знае за заболяването на С., но твърди че медицинки грижи за него не са полагани. Твърди и че към момента в Затвора-Пловдив, на С. не е разрешава лечение. Не знае и дали ищецът е извеждан за болнично лечение.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

          Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество неоснователна.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Твърденията за неосигураване на медицинско обслужване са оборени от представените от ответника неоспорени справки и приложената медицинска документация, като не се установяват действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е  претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетеля В.. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани.

 Съдът заключава, че на ищеца е било предоставено своевременно медицинско лечение. Лекуван е медикаментозно, с което здравословните му проблеми са били временно овладяни и многократно е бил хоспитализиран. Същият категорично е отказвал предлаганото му лечение в УМБАЛ-Стара Загора, защото е целял прекъсване изпълнението на наказанието. Оперативното лечение, което той отказал, е можело да реши здравословните му проблеми. Ето защо болките и страданията, които е претърпял и периодичното влошаване на здравословното му състояние не се дължат на действия и бездействия на затворническата администрация, а единствено и само на поведението на ищеца, тъй като той е отказал предложеното лечение.

Относно действията и бездействията на администрацията на ЗОЗТ „Черна гора” при Затвора-Стара Загора, които да са в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в отказ на администрацията да преведе С. в желаното от него лечебно заведение, а именно УМБАЛ „Пълмед” гр.Пловдив, следва да се посочи, че същите са изцяло недоказани в производството. Освен това не се отнасят до бездействия или действия на администрацията на затвора, които могат да имат пряка причинно-следствена връзка с претърпени от ищеца вреди. Относно промяната на режима на изтърпяване на наказанието следва да се отбележи, че актовете и отказите, включително мълчаливите, на началника на затвора, когато той е компетентен за промяната на режима, имат качеството на административни актове, подлежащи на самостоятелно оспорване, а не са действия или бездействия по смисъла на чл. 284 от ЗИНЗС. Няма и данни да е искана промяна на режима в по-лек. Отказите да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ не могат да бъдат вменени на затворническата администрация, тъй като компетентен за това е окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ съгласно чл. 447, ал. 1 от НПК. Установяването и лекуването на заболяване също не е от компетентността на затворническата администрация. От подробно описаните медицински документи, обективиращи извършени прегледи от лекар в местата за лишаване от свобода и от външни специалисти, както и предоставени медикаменти, не се установява С. да е бил лишен от медицинска помощ, каквото е условието по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Предвид горното, не може да се приеме за доказано, че до прекъсване на изтърпяването на наказанието на С. не е бил осигурен достъп и съдействие за установяване и диагностициране на заболяването му и че поради фактически действия и бездействия на затворническата администрация същият не е лекуван своевременно и правилно.

Отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква да бъдат изпълнени няколко условия: да са допуснати от органи по изпълнение на наказанията нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, да са претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения на органите по изпълнение на наказанията. В случая не се установяват действия или бездействия на затворническата администрация, които да бъдат квалифицирани по чл. 3 от ЗИНЗС, поради което презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, че неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното, не може да бъде приложена.

Предвид тези доказателства, настоящата инстанция намира така предявената искова претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди от страна на ГД „ИН” за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Д.Ю.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение в общ размер на 40 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му при пребиваването му в Затвора-Стара Загора и Затвора-Пловдив за периода от 13.12.2022г. до 04.05.2023г. (датата на депозиране на исковата молба) вкл.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: