РЕШЕНИЕ
№ 3250
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330105454 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК от С. М. Д., С. Д. Д. и К. Д. Д. против К. С. Д. и Л. С. Д. за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на основание наследствено правоприемство от Д. С. Д., който от
своя страна е собственик на основание отстъпено право на строеж съгласно
договор за дарение на право на строеж, сключен с нотариален акт № *** том
****, дело № ****** г. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
***** по КК и КР на гр. П., представляващ апартамент, находящ се на **** от
жилищна сграда в гр. *******, с площ от 84 кв.м.
Ищците твърдят, че като наследници на Д. С. Д., починал на***** г. са
собствениците на процесния СОС с идентификатор № ******, находящ се в
гр. *******. Наследодателят им е придобил правото на собственост по
отношение на обекта съгласно договор за дарение на право на строеж,
сключен с нотариален акт № ****, том ****, дело № ***** г. Сочат, че след
смъртта на наследодателя си установили, че е допусната грешка в КК, тъй
като не бил заснет имота и за него нямало отреден идентификатор. Твърдят,
че ответниците живеят в сутерена на жилищната сграда, като ответницата Л.
Д. се съгласила техният имот да бъде заснет като самостоятелен обект.
Впоследствие тя отказала да подпише документите, поради което
процедурата продължила само по тяхното заявление. Преди издаването на
заповедта за изменение на КК, ответницата К. Д. прехвърлила на Л. Д.
идеална част от цялата къща, без да представи доказателства, че Л. Д. е
прехвърлила на наследодателя им правото на строеж на процесния имот.
1
Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. С. Д., чрез
адв. А., със становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че
процесният недвижим имот бил еднолична собственост на нея и на съпруга й,
починал на *** г. Последният придобил празно дворно място заедно със своя
брат К. Г. Д. с договор за покупко-продажба от 22.07.1963 г. За периода от
1970 г. до 1973 г. построили първия жилищен етаж на сградата в режим на
СИО. През 1974 г. К. и С. Д.и придобили цялото дворно място с площ от 604
кв.м., представляващо парцел*****, имот пл. № ***** от кв.16 по плана на
кв.К., съгласно протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 1313/ 1974 г. по
описа на ПРС, V гр.с. Те учредили в полза на Л. С. К. право на строеж с
нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. Правото на строеж било
прехвърлена на наследодателя на ищците с договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № ***, том ***, дело № ***** г., като той не предприел
действие по реализирането му в следващите две години, нито до изтичането
на пет години от учредяването му. Строителството следвало да започна
съгласно разрешение за строеж № ****** г. В началото на 1983 г. К. и С. Д.и
започнали строителство на втория етаж от жилищната сграда, представляващ
процесния самостоятелен обект, като това било сторено, след като се е
погасило учреденото в полза на Д. Д. право на строеж. Прави изрично
възражение за погасителна давност на правото на строеж на наследодателя на
ищците по отношение на процесния самостоятелен обект. На 28.11.2019 г.
ответницата К. Д. прехвърлила на дъщеря си – втората ответница,
притежаваните от нея 4/6 идеални от имота, срещу задължение за гледане и
издръжка. Наследодателят на ищците притежавал 1/6 идеална част от имота,
като след неговата смърт ищците наследили по 1/18 идеална част, а не 1/3
идеална част, както твърдят. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил и писмен
отговор от ответницата Л. С. Д., със становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че е собственик на 5/6 идеални части от процесния
имот, като 1/6 идеална част била придобита по наследство от баща й С. Д., а
другите 4/6 идеални части – по силата на правна сделка – договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
2019 г. Сочи, че ищците притежавали общо 1/6 идеална част от имота по
наследство от Д. Д., починал на **** г. Излагат се твърдения, идентични с
тези, изложени в писмения отговор на първата ответница.
Претендират се разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № ****** год. ищците С. М.
Д., С. Д. Д. и К.Д. Д. са наследници на Д. С. Д..
От удоставерение за наследници с изх. № *****год. се установява, че Д.
С. Д. е син на С. Г. Д. и ответницата К. С. Д. и брат на другата ответница Л. С.
Д..
2
С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот№ ****, том
****, по нот. Дело **** на нотариус ***** при пловдивския народен съд, на
22.07.1963 год. К. Г. Д. и С. Г. Д. са придобили собствеността върху дворно
място от около 604 кв.м., съставляващо парцел 3-161 от квартал 14 по
тогавашния регулационен план на кв. К. в гр. П..
С протоколно определение от 28.02.1974 год. по гр.дело 1313/1974 год.
по описа на РС Пловдив съдът е одобрил постигната между С. Г. Д. и К. Г. Д.
спогодба, по силата на която С. С. е получил цялото дворно място от 604 кв.м.
в гр. П., кв. К., ул. ******, което дворно място съставлява парцел ***** имот
№ ***, кв. *****по плана /новия план/ или поземлен имот с идентификатор
*******видно от Скица на поземлен имот *******
На 17.01.1977 год. С. Г. Д. със съгласието на съпругата си К. С. Д. дарил
/видно от Нотариален акт за дарение на право на строеж № ***, том *** дело
***** год. на нотариус ****** на дъщеря си Л. С. Д. правото на строеж на
първия етаж /над сутерена/ на жилищна сграда, построена в парцел ****,
имот № ****, кв. ****, кв. К. – гр. П., ул. *******.
От своя страна, на 23.01.1978 год. Л. С. Д. /К./ със съгласието на съпруга
си С. М. К. дарила / видно от Нотариален акт за дарение на право на строеж
№ ****, том***, дело **** год. на нотариус *****/ на брат си Д. С. Д.
дареното й от баща им на 17.01.1977 год. право на строеж.
На 28.11.2019 год. К. С. Д. продала на другата ответница Л. Д. /видно от
Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
***, том **** рег.№ ****, дело № **** ***** год. на нотариус**** в район на
действие РС Пловдив/ 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор
******, както и 4/6 идеални части от сграда с идентификатор ******
включваща и дареното право на строеж на първия етаж над сутерена, за което
в декларация от 28.11.2019 год. по нотариално дело ***** год. ответницата К.
Д. декларирарала пред нотариус ****., че не е осъществено от дъщеря й Л. Д.,
нито от сина й Д. Д., а е осъществено от нея и съпруга й С. Г. Д. с техни общи
средства и труд и представлява съпружеска имуществена общност.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Б. К.и Н. Б..
В показанията св. К. сочи, че учреденото право на строеж е реализирано
и процесният етаж от имота е построен, когато наследодателят на
3
ответниците Д. Д. е бил войник, построен е от ищцата К. Д. и съпруга й и това
се е случило след 1980 год., „някъде към 1982 год.“
Съдът не кредитира така депозираните показания, тъй като от една
страна са вътрешно противоречиви, а от друга страна противоречат както на
показанията на св. Б., така и на заявеното в отговора на исковата молба от
самите ответници, че строителството на процесния етаж е започнало 1983 год.
Показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви, тъй като не е
възможно имотът да е строен едновременно и когато наследодателят на
ищците е бил в казармата, и към 1982 год., а дори и 1980 год, тъй като Д. Д. е
роден през 1957 год, тоест годината, през която е започвал да отбива
задължителната за онова време военна наборна служба, която е започвала при
навършване на 18 годишна възраст е била 1975 год. или 1976 год. – далеч
преди твърдения от свидетеля период 1980-1982 год. Самите ответници в
отговора на исковата молба заявяват, че към момента на прехвърляне на
правото на строеж от Л. Д. на Д. Д. същият е отбивал военна си служба – тоест
към 28.01.1978 год.
От показанията на св. Б. се установява, че процесният етаж е построен
от Д. Д. през 1981 год., като през 1981 - 1982 год. семейството се е нанесло да
живее там.
Съдът кредитира показанията на св.Б., тъй като са логични и
последователни, а и съответстват на събрания по делото доказателствен
материал. Напълно логично е след като правото на строеж е било дарено на
наследодателя на ищците през 1978 год. той да го е реализирал и построил
процесния етаж и нанесъл да живее в него през твърдения от св. Б. период –
1981-1982 год. Свидетелят е категоричен, че първият син на Д. Д. се е родил/
С. Д. е роден на 04.07.1982 год./ и етажът е бил готов и тогава семейството се
е нанесло да живее на етажа, като в протокола си за разпит заявява, че етажът
е бил построен 1981 год.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетеля, като
намира същият за незаинтересован от изхода на спора, а и се установи, че
познава страните, живее в съседен на процесния имот, тоест е бил пряк
свидетел – очевидец на изграждането на процесния етаж.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че за кв. К. има старо копие на кадастрален и регулационен план
4
/КРП/, одобрен със заповед № **** и по- ново копие на плана датирано от
2006 г ., като по обяснение на служител новото копие е изготвено след
попълване на кадастралната основа на плана извършено ориентировъчно
около 1995 г , и завършен 2006 г. Новото копие съдържа нов попълнен
кадастър и старата регулация от 1973 г с нанесените изменения в нея.
Нанесена е поправка при попълването на кадастралната основа за сградата в
УПИ ****** по плана на кв.К. от едноетажна на двуетажна сградата. Не са
открити при проверката на вещото лице други документи/ протоколи/ с които
са приети тези попълвания на плана. В заключение вещото лице посочва, че
новото копие на регулационния план на кв. К. одобрен със заповед № ***** г.
е датирано 2006 г. Посочва и се съгласно свидетелските показания стоежът е
осъществен периода от 1982 – 1987 год.
Съдът кредитира заключението като изготвено от вещо лице с
необходимите знания, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява, с уточнението, че вторият пункт на заключението
досежно периода на осъщестявване на строителството, вещото лице се
позовава на събрания по делото гласен доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка и от събрания и
кредитиран от съда доказателствен материал, настоящия състав направи
следните правни измоди:
Предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК иск е допустим.
За да бъде уважена предявата исковата претенция и приета за
основателна, то следва да се установи по делото, че Д.С..Д. е наследодател на
ищците, както и че същият е придобил собтвеносттта върху процесния етаж
от имота, находящ се в гр. ******, вследствие на осъществено от него дарено
му право на строеж.
Безспорно се установи по делото, а и не се спори между страните, че
ищците С. Д. Д. и К. Д. Д., като деца и С. М. Д. като съпруга на Д. Д. са негови
наследници по закон.
Съдът намира, че се установи по делото и че Д. Д. е придобил правото
на собственост върху построения след дареното му право на строеж етаж над
сутерена на имота, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗС предвижда, че собственикът може да
5
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като
стане собственик на постройката. Съгласно алинея 1 на чл.67 от ЗС правото
да се построи сграда върху чужда земя /чл.63 ал.1/ се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5
години. Под „упражняване на правото да се построи сграда" константната
съдебна практика приема довършването на обекта поне до "груб строеж",
тоест не е задължително той да е напълно завършен и годен за обитаване. Под
"груб строеж" нормата на §5 т.46 от ДР на ЗУТ дефинира сграда или
постройка, на която са изпълнени довършителните работи.
Безспорно се установи по делото от представените писмени
доказателства, че на 17.01.1977 год. С. Д. със съгласието на съпругата си -
ответницата К. Д. дарил на дъщеря си – другата ответница Л. С. Д. правото на
строеж на първия етаж /над сутерена/ на жилищна сграда, построена в
парцел****, имот № ****, кв. ****, кв. *****************.
Безспорно се установи и че на 23.01.1978 год. ответницата Л. Д. със
съгласието на съпруга си С. К. дарила на брат си Д. С. Д. дареното й от баща
й право на строеж.
Спорно между страните е дали Д. Д. е осъществил дареното му право на
строеж на първия етаж над сутерена в установения в чл. 67, ал.1 от ЗС
петгодишен срок и съответно дали е придобил собствеността върху
построения етаж.
Съдът намира, въз основа на събрания и кредитиран доказателствен
материал, че безспорно се установи, че наследодателят на ищците е упражнил
дареното му право на строеж в предвидения петгодишен срок и съответно по
силата на чл. 63 от ЗС е придобил и собствеността върху построеното.
Доколкото последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря
на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на
приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на
строеж, то съдът счита за начална дата, от която следва да тече петгодишния
предвиден в закона срок 17.01.1977 год. /датата на учредяване правото на
строеж на Л. Д./, съответно за крайна дата – 17.01.1982 год.
Видно от заключението на приетата по делото експертиза за кв. К. има
старо копие на кадастрален и регулационен план /КРП/, одобрен със заповед
№ ****** и по- ново копие на плана датирано от 2006 г , но изготвено по
6
данни на общински служител около 1995 г . Новото копие съдържа нов
попълнен кадастър и старата регулация от 1973 г с нанесените изменения в
нея. Нанесена е поправка при попълването на кадастралната основа за
сградата в УПИ *****” по плана на кв.К. от едноетажна на двуетажна
сградата. Тоест установява се, че най-ранният период на отразяване на
сградата от едноетажна в двуетажна след 1973 год. е 1995 год, тоест може да
се направи извода, че етажът е построен в този период. Установява се, че в
приложение към декларация за недвижим имот попълнена от С. Д.,
последният е посочил, че етажът е построен през 1977 год. , което съдът не
намира за вярно отразено, тъй като на следващата година на Д. Д. е дарено
правото на строеж именно на този етаж над сутерена. Представените
разрешение да строеж и протоколи за стоителни линии и нива се отнасят до
застроения в поземления имот гараж и са от 1988 год. и също са неотносими с
предмета на доказване.
Предвид изложеното, кога реално е осъществено правото на строеж в
предвидените обем и вид съдът следва да прецени въз основа на събраните
гласни доказателствени средства. Както съдът посочи по-горе, кредитира
показанията на св. Б. относно изложеното от него кой и кога е построил
първия етаж над сутерена, поради което и съдът приема, че предоставеното на
Д. Д. право на строеж е реализирано през 1981 год. Съдът приема тази година
– 1981 год. като година на завършване на етажа най-малко на етап „груб
строеж“ по смисъла на ЗУТ, тъй като свидетелят от една страна посочва в
разпита си, че това е станало към 1981 год, а от друга страна от това, че след
раждането на С. Д. през 1982 год. семейството се е нанесло да живее на етажа,
който е бил готов, съдът заключава, че през 1982 год. етажът е бил годен за
обитаване и то от семейство с малко дете, а от изпълнение на довършителните
работи по един строителен обект до привеждането му в годен вид за живеене
и то с на малко дете, неминуемо изминава немалък период от време.
Ето защо, както съдът посочи, приема за година на изграждане на
процесния етаж на етап поне „груб строеж“ по смисъла на ЗУТ сочената от
свидетеля Б. 1981 година. От приетото следва, че дареното му право на стоеж
е реализирано от Д. Д. в петгодишния давностен срок регламентиран в чл. 67,
ал.1 от ЗС, изтичащ на 23.01.1982 год.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението за изтекла
7
петгодишна давност за неосъществяване правото на строеж от Д. Д.,
направено от ответниците е неоснователно и недоказано.
С построяването на етажа над сутерена, който е годен да бъде
самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5-
годишния срок право на строеж, е възникнало и правото на собственост на Д.
Д. върху построения етаж. Тъй като безспорно се установи, че наследници на
Д.Д. са неговите деца – К. Д. и С. Д. и съпругата му – С. Д., тоест ищците по
делото, то съдът намира, че и същите са съсобственици в наследствената маса
на процесния етаж над сутерена.
Предвид изложеното, съдът намира предявения от ищците положителен
установителен иск за основателен и доказан.
Предвид направените изводи на съда, не се споделят и възраженията на
ответниците, че К. Д. и съпругът й са били собственици на построения
процесен етаж, тъй като строителството е започнало през 1983 год., което
твърдение противоречи дори на показанията на доведения от ответиците
свидетеб.
Съдът не споделя и другото възражение на ответниците, че са
собственици на имота, тъй като той е построен със средства на К. и С. Д.и,
така както е отбелязано в декларацията пред нотариус К.. Съдът намира, че
въпросът относно това с чии средства и труд е построен етажът може да бъде
предмет на облигационни спорове между страните, но във вещноправен
аспект въпросът е ирелевантен, тъй като правото на собственост следва този,
комуто е учредено ограниченото вещно право на строеж и в случая това е
наследодателя на ищците Д. Д..
Предвид всичко гореизложено съдът намира предявения иск за
основателен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците
следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство в
размер на общо 1163.66 лева – за държавна такса, депозит вещо лице, такса за
вписване искова молба, адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците К. С. Д.,
ЕГН ********** и Л. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че ищците С. М. Д. ЕГН **********, С. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д.
ЕГН ********** са собственици на основание наследяване по закон на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта
и кадастрални регистри на град П., одобрени със заповед № ****** год. на
******** на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект -
Заповед № *******, с адрес на имота: град *************, който
самостоятелен обект се намира на стаж ****, в сграда с идентификатор
****** с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в
поземлен имот *****, предназначение на самостоятелния обект:
жилище/апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 84,83 кв.м., със
съответните идеални части от общите части на сградата - сутерен и таван, при
съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН ********** и Л. С. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на С. М. Д. ЕГН **********, С. Д. Д. ЕГН ********** и К. Д. Д.
ЕГН ********** сумата от 1163.66 лева, представяваща сторени деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9