- 2
-
М О Т И В И :
Против
подс. Ц.П.Г., живущ *** е внесено обвинение от ВРАЧАНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
/ВРП/ за извършено престъпление по чл.343”б” ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС НК/ –
затова, че на 02.07.2018 год. около 01.30 ч. на път „III-101” /В.-К./, в района на
км.12+090 /разклон за с.В./ е управлявал моторно превозно средство /МПС/ — лек
автомобил, марка „Ауди”, модел „80”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,35 на хиляда установено по надлежния
ред – с техническо средство „Алкотест-Дрегер” 7510” с фабр. № ARDN 0015.
Подс. Ц.П.Г. не се
признава за виновен по обвинението пред съда и обяснява, че е употребил много
малко количество алкохол, искал е да даде кръвна проба, но останал недоволен от
професионалните умения на медицинската сестра, която се опитала да му вземе
кръв, като действително не е дал кръв, но не е и отказал да даде кръвна проба.
Защитника на подс. Ц.Г. – адв. П.П. ***,
пледира подзащитния му да бъде признат за невинен, фактически поради
недоказаност, тъй като не е налице отказ на доверителя му да даде кръвна проба,
при което и показанията на техническото средство „Алкотест-Дрегер”, според
защитника, не могат да бъдат валидно доказателство. Алтернативно при осъдителна
присъда се пледира – да се приложи чл.55 от НК с наказания от 6/шест/ месеца
„лишаване от свобода” – условно,с изпитателен срок за 3/три/ години, не налагане
на наказанието „глоба” и наказание „лишаване от право” да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Участващия по делото прокурор поддържа
обвинението така, както е предявено и пледира за налагане на наказания ”лишаване
от свобода” - в минималния размер по закон от 1 /една/ година – условно с 3 /три/
год. изпитателен срок, „глоба” от 500 лв. и „лишаване от право” да управлява
МПС за срок от 1 /една/ година.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.07.2018 год.,
неделя, в 19:00 ч., полицаите св. Г.М.А. и св.К.К.И. ***, към ОД на МВР-В.,
застъпили нощна смяна, като авто-патрул. Дежурството на длъжностните лица
изтичало в 07:00 часа на следващия ден 02.07.2018 год.
Вечерта,след полунощ, около 01:30 ч., на
02.07.2018 год., полицейските служители се намирали със служебен автомобил на
път „III-101”,
км.12+090, път В.- К., на разклона за село В., като идвали от гр.К., където
били служебно. Двамата полицаи с оглед изпълнение на служебните си задължения
спрели за проверка на „Т” образното кръстовище л.а. „Ауди 80” с ДК № ***, като при
направената проверка на водача се установило, че посоченото МПС се управлявало
от подс. Ц.П.Г. живущ ***. Водача бил сам в автомобила. При извършената справка
на представените документи от водача подс.Ц.Г. се установило, че издаденото му
СУМПС било с изтекъл срок на валидност. На полицейските служители
- 3
-
направило впечатление, че подс.Ц.Г. лъха на алкохол, поради което било
поискано съдействие от служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.В..
На място пристигнал пътния полицай мл.автоконтрольор С.В.Н., който тествал
подс.Ц.Г. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0015, като уреда отчел 1,35 промила в издишания въздух от водача - подс. Ц.Г..
Пробата била показана на водача, същия бил приведен в гр.В., в сградата на РУ-В.,
където на същия били съставени от св.С.Н., Акт за установено администра-тивно
нарушение /АУАН/ № 3023664 и издаден Талон за изследване с № 00311160. В този
Талон били записани датата и часа на провер-ката, резултата от проверката, а
именно „1.35 на хиляда”, както и посочено време за явяване в ЦСМП-В.за даване
на кръвна проба „до 120 минути” от връчване на талона, като талона бил връчен в
02.30 ч. Подс.Ц.Г. в този талон собственоръчно отбеля-зал, че не приема
показанията на техническото средство. В разговор с двамата полицаи, които го
спрели подс.Ц.Г. споделил, че идва от близък язовир, където гледал мач и пил
бира.
След
съставяне на документите от св.С.Н. ***, подс.Ц.Г. придружен от двамата полицаи
св. Г.А. и св.К.И. ***. Там в кабинет на ЦСМП, в 02.50 ч. през ноща, пред дежурния
лекар св. д-р Е.А.Т., в присъствието на
двамата полицаи и дежурната медицинска сестра, подс. Ц.Г. първоначално заявил,
че ще даде кръв за изследване, но впоследствие катего-рично отказал да му бъде
взета кръвна проба за лабораторно изследване, като се мотивирал, че
медицинската сестра фактически няма професионални умения затова. При снемане на
анамнезата и попълване от св. д-р Е.Т. на Протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, подс.Ц.П.Г. се държал заядливо и арогантно към медицинските
лица. На въпрос какво е пил, първо отговорил „зелен чай”, а след това „една
кофа вино”, като втория отговор бил и записан в протокола. При опит от
медицинската сестра на му вземе кръвна проба, подс. Ц.Г. изскубал ластика и
казал „Няма да се учите на мен!”. На изричен въпрос на св. д-р Е.Т. „Отказва ли
да даде кръвна проба?”, подс.Ц.Г. отговорил с „Да”, което възприели и
присъстващите полицаи св.Г.А. и св. К.И.. В Протокола за медицинско изследване
св. д-р Е.Т. посочила още, по данни от самия подс. Ц.Г., че същия е пил „вино”
на „01.07.2018 г. в 23.00 ч.”, същия е с мирис на алкохол, с „агресивно”
поведение и активен словестен контакт, не съобщава за употребени лекарства,
отрича да има заболявания, с телесна маса от 100 кг.
От ЦСМП-В.подс. Ц.Г. бил
преведен обратно в РУ-В.и задържан за срок от 24 часа, съгласно закона.
- 4
-
Подс. Ц.П.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН **********.*** има много добри характеристични данни – по
данни от Кмета на селото – сочи се, че подс.Ц.Г. е бил добър младеж и добър
ученик, живее с родителите си, с които поддържа добри отношения. От 1997 год.
до 2007 год., като земе-делски производител в с.Р.е известен, като трудолюбив, коректен
и честен със съселяните си. В следващите години до настоящия момент се занимава
със строителство – на частни начала – изпълнителен и отговорен до завършване на
поетите ангажименти. Сред съселяните, съседите и приятелите се ползва с
уважение. Няма сведения и наблюдения за негови противообществени прояви. По
данни обаче от Мл.ПИ към РУ-В., за адреса на местоживеене ***, подс.Ц.Г. сред
съседите си не се ползва с добро име. Засичан е да дружи с лица склонни към
извършване на престъпления от общ характер и извършвали такива. Също така е
склонен и установяван, като извършител на престъп-ления от общ характер. Сочат
се четири броя ЗМ /заявителски материали/ с данни за престъпления по чл.216
ал.1 от НК,два пъти, по чл.198 ал.1 от НК и по чл.323 ал.1 от НК, за периода от
1998 год. до 2005 год. Същия има и криминалистическа регистрация в РУ-В.и е
осъждан. Осъжданията по които подс.Ц.Г. ***. Първо по НОХд № 306/95 год. на ВРС
за деяние – кражба извършена на 07.02.1995 год. в с.Р.е осъден на 1 год.
лишаване от свобода – условно с 3 год. изпита-телен срок, в сила от 10.10.1996
год. Второ по НОХд № 163/97 год. на ВРС, също за кражба, извършена на
10.07.1996 год. също в с. Р.е осъден на 6 месеца л.св. – условно с 3 год. изп.
срок, като това наказание е групирано с първото в общо наказание от 1/една/
год. л.св. – условно с 3/три/ год., изпитателен срок, в сила от 08.05.1999 год.
Фактически е налице настъпила реабили-тация „по право” по смисъла на чл.86 ал.1
от НК, тъй като с групирането на двете осъждания в едно общо наказание, следва
да се счита едно осъждане. Подс.Ц.Г. не притежава не-движими имоти и МПС-та, не
участва в търговски дружества, няма данни да е пътувал в чужбина, досега не е
работил по регистриран трудов договор. Наказван е за извършени адм.нарушения по
ЗДвП - един път с НП и два пъти с Фишове, като СУМПС му е било с валидност до
18.10.2015 год.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното
производство и на съдебното следствие доказа-телства – частично от обясненията
на подс.Ц.П.Г., изцяло от показанията на свидетелите С.В.Н., Г.М.А., К.К.И. и С.А.Т.,
както и от писмените доказателства имащи
значение за изясняване на обстоятелства по делото, както следва: от ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО/ДП/: АУАН
на л.9, ТАЛОН за изследване на л.10; ПРОТОКОЛ за медицинско изследване и
взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техни аналози протокол за медицинско изследване на л.11; на л.12-разпечатка от
Дрегер; Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка на л.13-14;
справка за нарушител на л.15;
- 5
-
писмо-справка от ГД”Национална полиция” на л.16; справка за съдимост на
подсъдимия на л.18-19; характеристични данни на л.21 и от СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
писмо-справка от Община-В.на л.29; писмо от ТД на НАП със справка на л.30 и л.31;
писмо-справка от ОД на МВР-В.на л.32; писмо от Община - К. на л.33, със справка
на л.34; писмо от кметство с.Р., ведно с характе-ристика на л.36-37;
писмо-справка от Агенция по вписванията на л.39 и писмо-справка от Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР-В.на л.40 от съдебното дело.
При така събраните и посочени по-горе доказателства, съдът приема, че по
настоящето дело пред съда се доказа по един безспорен, несъмнен и категоричен начин,
че подс. Ц.П.Г. е извършил деянието в което е обвинен, а именно – управлявал е МПС след
употреба на алкохол, с концентрация над 1.2 промила на хиляда.
По делото не се спори, че във
въпросния ден и на въпросното място подс. Ц.П.Г., като водач на МПС е бил спрян
и проверен от служители на РУ-В.и „Пътна Полиция” към ОД на МВР-В., както и на
обстоятелството, че при проверка с техническо средство, същия отчел наличие на
алкохол от 1.35 промила. Спорно е обстоятелството, според подс. Ц.Г. и
защитника адв.П.П., налице ли е същински отказ от даване на кръвна проба, като
се твърди, че такъв не е налице.
За да приеме, че обвинението е доказано
по несъмнен начин, съдът възприема частично обясненията на подс. Ц.П.Г., изцяло показанията свидетелите – С.В.Н., Г.М.А., К.К.И. и С.А.Т., както и приложените писмените доказателства, посочени по-горе.
Съдът не дава вяра на обясненията
на подс. Ц.П.Г. в частта им където сочи, че фактически не е отказал даване на кръв, а медицинската
сестра е нямала умение да му вземе кръв и е поискал друг да дойде на му вземе
кръв. Тези му твърдения се опровергават на първо място от показанията на св. д-р С.Т., както и на второ място от
присъстващите в кабинета св.Г.А. и св.К.И.. Действително св. д-р С.Т. посочи
пред съда, че при опита за вземане на кръв сестрата й е казала, че подс. Ц.Г.
„има трудни вени”, но същия не е изчакал пробождане, а е отскубнал ластика, с
който е била превързана ръката му и е заявил, че няма да се учат на него, не е
изявил желание друго лице да му вземе кръвна проба и категорично е отказал на
даде кръв на изричен въпрос зададен му от св. д-р Т., а именно „Отказва ли да
даде кръвна проба?”, като отговорил с „Да”, което възприели и присъстващите
полицаи св.Г.А. и св.К.И.. В Протокола за медицин-ско изследване и взимане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози, подс.Ц.Г. се е подписал,след като го е прочел, което заяви изрично св.
д-р Е.Т.. В този протокол също е записано „пациента отказва кръвна проба за
алкохол”, което е написано достатъчно ясно и четливо. Съдът дава вяра на
показанията на св. д-р С.-
6 -
Т. и на двамата полицейски служители св.А. и св. И., в частта им, че е
налице категоричен отказ за даване на кръвна проба от страна на подс.Ц.Г., тъй
като пока-занията им в тази част и в своята си цялост са логични и правдо-подобни,
без съществени противоречия помежду им, като същите се подкрепят в достатъчна
степен от писмените доказателства, а именно - Протокола за медицинско
изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози. Затова съдът не дава вяра на обясненията
на подс.Ц.Г. в частта им, че не е изразил категоричен отказ от даване на кръвна
проба. Освен това съдът не дава вяра и на обясненията на подс.Ц.Г., в друга
част, а именно, че е изпил малко алкохол
- само една чаша от 250-300 гр. бяло вино и то за времето от 19.30 до 20.30 ч.
предния ден. В тази им час обясненията му се опровергават от показанията на
свидетелите и писмените доказателства. Първо на мястото на спиране пред св. Г.А.
е споделил, че е пил „бира”, след това в ЦСМП вече заявява, че е пил „вино” и
то „една кофа”, което дори е записано и в Протокола за медицинско изследване, а
св.К.И. дори чул за „две кофи”. В Протокола е заявил и друг час на употребата
на алкохол, а именно в 23.00 ч. Тези обстоятелства обаче не са съществени, твърдят
се от подс. Ц.Г. и същия не поиска свидетели за установяване им. Същественото в
случая е, че при проверката с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0015, уреда е
отчел концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,35 на хиляда, от
страна на подс. Ц.Г.. Това сочат категорично, както тримата свидетели полицаи,
така и писмените доказателства – съставените АУАН /л.9 от ДП/, Талон за изследване /л.10/, като и разпечат-ката
от техническото средство /л.12/. Това техническо средство е преминало съответна
проверка /л.16/. Налице е отказ за даване на кръвна проба от страна на подс.Ц.Г.,
както се посочи по-горе и което съдът прие, при което и съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /чл.6 ал.9/, наличието на алкохол у водача, се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Затова съдът не приема твърдението на подс. Ц.Г., че не е отказал кръвна
проба и фактически не е употребил алкохол с такова съдържание от 1.35 на
хиляда, като приема и за неоснователно твърдението на защитата, че показанията
на техническото средство, не могат да бъдат валидно доказателство. Съдът
приема, че в настоящия случай са спазени от полицейските служители и от
медицинските лица, всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употре-бата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Преценени цялостно и поотделно в
тяхната връзка и логична последователност, събраните доказателства по делото
водят до един единствено логичен, несъмнен и категоричен извод, а именно, подс.
Ц.П.Г. е извършил деянието в което е обвинен – управлявал е МПС
след употреба на алкохол, с концентрация над 1.2 промила на хиляда, а именно
1.35 на хиляда, установено по надлеж-
- 7
-
ния ред – с техническо средство, тъй като е налице категоричен отказ за
даване на кръвна проба от водача.
От
обективна и субективна страна съдът приема, че подс. Ц.П.Г. е осъществил
състава на престъплението – по чл.343”б” ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – на
02.07.2018 год. около 01.30 ч. на път „III-101” /В.-К./, в района на км.12+090 /разклон за
с.В./ е управлявал моторно превозно средство /МПС/ — лек автомобил, марка
„Ауди”, модел „80”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,35 на хиляда установено по надлежния ред – с техническо
средство „Алкотест-Дрегер” 7510”
с фабр. № ARDN 0015.
Подс. Ц.П.Г. е извършил деянието
умишлено – с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и фактически е
искал настъпването на тези последици, което сочи поведението и действията му.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 от НК. Съгласно закона
за деяние по чл.343”б” ал.1 от НК се предвижда наказание - от 1/една/ до 3/три/
години „лишаване от свобода”, „глоба” от 200
до 1 000 лв., както и съгласно чл.343”г” от НК и наказание „лишаване от
право” по чл.37 ал.1 т.7 от НК, като може да постанови и „лишаване от право” по т.6.
От една страна смекчаващи отговорността обстоя-телства са добрите характеристични
данни на подс.Ц.П.Г. ***, чистото му съдебно минало с настъпила реабилитация по
право и социалното му поло-жение – безработен, с данни за липса на притежание
на недвижими имущества и МПС-та,като същия не участва и в търговски дружества,
но отегчаващи отговорността му обстоятелства се явяват – алко-холната
концентрация над допустимата в закона, която е за админи-стративни нарушение
над 0.5 промила, а за престъпление над 1.2 промила, при констатирани 1.35 промила,
както и извършени адм. нарушения по ЗДвП, като в тази връзка следва да се
отбележи, че е управлявал МПС-то на 02.07.2018 год. не само след употреба на
алкохол, но и с изтекла валидност на СУМПС, която е била изтекла на 18.10.2015 год.
В тази връзка съдът
не приема за обективно доказателство представената характеристика на подс.Ц.Г. ***,
тъй като се установи, че подс. Ц.Г. ***, където само е регистриран с постоянен
адрес ***, което се установява освен от обясненията на подс. Ц.Г., така и от
представената характеристика на същия от Кмета на с.Р..
Затова и на основание чл.54 от НАКАЗАТЕЛНИЯ
КОДЕКС, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи наказание
на подс.Ц.П.Г. живущ *** – от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за
СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на присъдата,
както и наказание „ГЛОБА” в размер 350.00 лв. /триста петдесет лева/, в полза на
ДЪРЖАВАТА.
- 8
-
Съдът ПОСТАНОВИ подс. Ц.П.Г. да бъде
и „ЛИШЕН ОТ ПРАВО” да управлява МПС – за срок от 1 /една/ година и 3/три/ месеца – съгласно чл.343 „г” от НК, като на основание чл.59 ал.4 от НК зачете и приспадна времето през което е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 02.07.2018 год. до влизане в сила и привеждане в изпълнение на
настоящата присъда.
С
така определените наказания, по вид, срок и размер, съдът отчете, че е възможно изпълнението на
целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения подс. Ц.П.Г. към
спазване на законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
Подс. Ц.П.Г. е сравнително млад човек, неженен, неосъждан, с добри х-ни данни в
с.Р.и затова му се наложи наказание към минималното за наказанието „лишаване от
свобода”, предвидено в закона за това престъпление, а именно от 1/една/ година
и 3 /три/ месеца, като са налице условията за приложението на чл.66 от НК, т.н.
„условно осъждане”, но с максималния срок по закон, а именно 4/четири/ години и
3 /три/ месеца, който съдът определи. Размера
на „глоба”-та, съдът прие да е 350 лв., тъй като подс. Ц.Г. е безработен и няма
имущества. По отношение изпитателния срок, съдът прие да е
максималния разрешен от закона, тъй като макар и реабилитиран за предишните
осъждания, подс. Ц.Г. е бил преди осъждан два пъти условно и фактически това му
се явява трета условна присъда. За пълното му и по-трайно поправяне и превъзпитание към
спазване на законите, съдът прие, че условния изпитателен срок, следва да е
максимален по закон. Относно наказанието „лишаване от право” съдът прие, че не
следва да бъде в по-малък размер от наказанието
„лишаване от свобода”, а в същия размер и затова постанови „лишаване от право”
да управлява МПС – за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца – съгласно
чл.343 „г” от НК, като на основание чл.59 ал.4 от НК зачете и приспадна времето
през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 02.07.2018 год. до влизане в сила и привеждане в изпълнение
на настоящата присъда.
Не са налице условията за приложението
на чл.55 от НК, както алтернативно пледира защитника на подс. Ц.Г., адв. П.П. ***
тъй като не са налице нито многобройни, нито някакви изключително смекчаващи
отговорността обстоятелства за подс. Ц.Г..
Причина
за извършване на деянието е ниското правосъзнание от страна на подс. Ц.П.Г..
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Гр. В.РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
01.10.2018
год. /КРАСИМИР Г./