Решение по дело №204/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали,  28.09.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                       СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 204 по описа на КАС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Образувано е по жалба от С.Г.З. от ***, срещу Решение №236/22.05.2020 г., постановено по преписка №603/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят намира оспореното решение за незаконосъобразно. Твърди, че при постановяването му не е взет предвид натискът, оказан му от страна на директора на СУ „Отец Паисий“, ***, да ползва неплатен отпуск от почти една година. Изразява предположение, че причина за този натиск е назначаването на негово място на лицето Р. С. Счита, че по горните твърдения няма произнасяне в процесното решение на КЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на КЗД, и да постанови решение за наличие на извършено спрямо него нарушение на забраната по чл.5 от ЗЗДискр., вр. с §1, т.1 ДР ЗЗДискр.,  от страна на директора на СУ „Отец Паисий“, *** - З.А., както и че работодателят - СУ „Отец Паисий“, ***, представляван от А. е допуснал нарушение на забраната по чл.4 ЗЗДискр., вр. с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр.  В с.з., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Претендира деловодни разноски.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. 

Заинтересованата страна - З.П.А., както и СУ „Отец Паисий“, ***, чрез директора - З.П.А., излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба вх. № ***/*** г. и допълнение вх.№ ***/*** г. от С.Г.З., с твърдения за дискриминация по признак „увреждане“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., от страна на директора на СУ „Отец Паисий“, *** - З.П.А.. С оглед направените от жалбоподателя оплаквания, жалбата е разгледана от Пети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията. Изискано е становището на директора на СУ „Отец Паисий“, *** - З.А. и са събрани относимите към случая доказателства. След проучване на преписката е изготвен Доклад-заключение. Комисията е провела три открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. Въз основа на материалите по образуваната преписка № ***/*** г., решаващият състав на КЗД е разгледал оплакванията на жалбоподателя за тормоз на работното място, с оглед твърдението му, че е бил принуден от директора СУ "Отец Паисий“- *** – З.А., да ползва неплатен отпуск, както и за неравно третиране, състоящо се в това, че след освобождаването му от работа, е било назначено лицето Р. С., което, за разлика от С.З., не било ***. По отношение на оплакванията за неравно третиране, в решението е прието, че  жалбоподателят безспорно е ***, но за посоченото от него лице - Р. С. В., не била установена сравнимост на ситуацията. Твърдението на С.З., че след прекратяването на трудовия му договор със СУ "Отец Паисий“, ***, е било назначено друго лице - Р. С. В., което не било ***, не давало основание да се приеме, че има сравнимо сходно положение между жалбоподателя и Р. С. В. Прието е, че в случая няма годен сравнител  - лице, намиращо се в сходни обстоятелства с жалбоподателя, нито сравнима ситуация, в която да е поставен в по-неблагоприятно положение, тъй като оплакванията срещу директора на училището били във връзка с разрешаване ползването на отпуск.  В случая, З. сам депозирал искане за прекратяване на трудовия договор и с издаването на заповед №***/*** г., на основание чл.325, т.1 от КТ, съществуващото правоотношение било прекратено, като в  рамките на цялото производството не се установило по отношение на жалбоподателя да е било осъществено нежелано поведение. Относно оплакванията за тормоз на работното място, е обсъдено твърдението на жалболодателя за оказан натиск, за ползване на неплатен отпуск. Прието е, че не са установени  конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Взети са предвид и констатациите на Дирекция „Инспекция по труда" - Кърджали, че жалбоподателят е ползвал всички полагаеми му се отпуски, преди да му бъде разрешен неплатен отпуск за периода 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. Въз основа на горното, КЗД постановила процесното решение, с което установила, че директорът на СУ „Отец Паисий“ *** - З.П.А., не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., спрямо С.Г.З., както и че работодателят - СУ „Отец Паисий“ ***, не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация  по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., във вр. с   § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., на основата на  признак „увреждане“ спрямо жалбоподателя З., а подадената от З. жалба е оставена без уважение, като неоснователна.  

Видно от представената книжка *** №***/*** г. /л.16-17/, издадена от Министерство на отбраната и важаща пожизнено, жалбоподателят е ***, като според ЕP на НЕЛК № ***/***г. трайно намалената му работоспособност е ***%, ***.

Според длъжностното разписание на СОУ „Отец Паисий“, ***, утвърдено от кмета на общината, в сила от 15.09.2006 г., за длъжността „***“, в училището са били предвидени 8 щатни бройки.

Установи се по делото, че с Трудов договор № ***/*** г., на основание чл.68, т.1 от КТ, жалбоподателят е бил назначен в СОУ "Отец Паисий“, ***, за определено време – до 30.06.2006 г., на длъжността „***“. Със Заповед №***/*** г., на основание чл.325, т.3 КТ, горния трудов договор е прекратен, поради изтичане на уговорения срок, като с Трудов договор № ***/*** г. и на основание чл.67, т.1 от КТ, С.З. е назначен на длъжност „***“ в същото училище, за неопределено време.

По делото е приложен и Трудов договор №***/***г., по силата на който, считано от 06.07.2006 г. и на основание чл.67, т.1 КТ,  на длъжност „***“ в СОУ „Отец Паисий“, бил назначен и Р. С. В. Според приложената по делото справка, изд. от ТД на НАП-Пловдив, за трудовите договори на Василев за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019 г. последното лице има действащ трудов договор, сключен на 06.07.2006 г. с работодателя СУ„Отец Паисий“, за изпълнение на една и съща длъжност.

На 15.09.2015 г., жалбоподателят З. е внесъл молба с вх. № ***, отправена до директора на училището, за ползване на неплатен отпуск за периода от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. Последната молба е уважена, като със Заповед №***/*** г. на директора, на С.З. е разрешено ползване на неплатен отпуск, считано от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г.

С писмо с изх. № ***/***г. /л.170-171/, във връзка с извършена проверка на СОУ „Отец Паисий“, директорът на  Д„ИТ" - Кърджали уведомил С.З., че към 08.10.2015 г. е ползвал всички полагаеми отпуски, преди, по негова молба, да му бъде разрешен неплатен отпуск за периода 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г.

На 07.10.2016 г. жалбоподателят е депозирал молба с вх.№ *** /л.72 от делото/ с искане за освобождаването му от длъжност, считано от 07.10.2016 г.

Със Заповед №***/*** г. на директора на СОУ "Отец Паисий“, ***, трудовото правоотношение с жалбоподателя с било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ- взаимно съгласие на страните, считано от 07.10.2016 г.

  При тази фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съобразно  чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е Решение №236/22.05.2020 г., постановено по преписка №603/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е отхвърлена жалбата на С.Г.З. и е установено, че директорът на СУ „Отец Паисий“ *** - З.П.А., не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., спрямо С.Г.З., както и че работодателят СУ „Отец Паисий“ ***, не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация  по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., във вр. с   § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., на основата на  признак „увреждане“, спрямо жалбоподателя З..

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и необходимо съдържание, съобразно изискването на чл.66 от ЗЗДискр. 

Не се констатираха и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна решението.

При проверката за законосъобразност на решението, съдът намира, че оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон.

С разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Пряка дискриминация, според чл.4, ал.2 ЗЗДискр., е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка, следва да е осъществено неблагоприятно третиране на едно лице или група лица, като установяването на такова по-неблагоприятно третиране не е достатъчно, а е необходимо да се докаже, че дискриминацията е извършена съзнателно по някой от признаците, посочени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Следва да е налице и причинно-следствена връзка между неравното третиране и осъзнатото прилагане на признака "увреждане", т.е., поддържано в случая съзнателно поведение от страна на директора на училището, на неравно третиране на З., в сравнение с останалите служители и то по причина именно на увреждането му.

В конкретния случай не е налице дискриминация по посочения от жалбоподателя признак, тъй като не се установява оспорващия да е третиран по начин, по-малко благоприятен, както в сравнение с лицето Р. С. В., така и с останалите служители в училището.

Установи се по делото, че считано от 06.07.2006 г., жалбоподателят З. и Р. В. са били назначени за неопределено време, на длъжност „***“ в СОУ „Отец Паисий“. Видно от представеното длъжностно и поименно разписание на СОУ „Отец Паисий“, ***, в сила от 15.09.2006 г., за длъжността „***“ в училището са били предвидени 8 щатни бройки. Всяко от двете лица - жалбоподателят З. и Р. В., е било назначено на свободен щат за длъжността. Считано от 07.10.2016 г., на основание чл.325, т.1 КТ, трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено въз основа на подадена от него молба за освобождаване от заеманата длъжност „***“. Във връзка с горното, необосновани са твърденията на жалбоподателя, че лицето Р. В. било назначено на работа след неговото освобождаване. Това е така, защото доказателствата по делото сочат, че Р. В. е бил назначен на една и съща дата с жалбоподателя, т.е., 10 години преди прекратяване на трудовото правоотношение с последния, като всеки от тях е заемал съответен свободен щат. На следващо място, по делото е установено, че З. сам е поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност в учебното заведение, като няма никакви доказателства при подаване на последната молба да е упражнено каквото и да било неблагоприятно третиране, от страна на директора на училището, още по-малко на такова, поради увреждането му. Такова неравно третиране не се установява и от показанията на свидетеля Р. Или, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателя е обвързано с осъществена дискриминация по признак увреждане, поради което  правилно с оспореното решение е установено, че работодателят СУ „Отец Паисий“ ***, не е нарушил забраната за неблагоприятно третиране, по посочения признак.

Правилен е и изводът в оспореното решение, за липса на  нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация, а според легалното определение на понятието "тормоз", съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдебната практика приема, че фактическия състав на тормоза включва: 1. изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице; 2. защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 3. цел или резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда; 4. причинно-следствена връзка между тях. Т.е., в конкретния случай е необходимо да се установи нежелано поведение от страна на директора на училището, по отношение на З., което да има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Обратно на твърденията в жалбата, решаващият състав на КЗД е обсъдил оплакването на жалбоподателя за тормоз на работното място, с оглед твърдението му, че е бил принуден от директора СУ "Отец Паисий“- *** – З.А., да ползва неплатен отпуск. По делото обаче липсват доказателства, за прилагане на каквото и да било нежелано поведение  на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, което да е имало за цел или резултат накърняване достойнството му и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че издадената заповед за ползване на неплатен отпуск за периода от 15.09.2015 г. до 31.08.2016 г. е в отговор на молбата на З., внесена на 15.09.2015 г. и  отправена до директора на училището. Отново няма никакви данни, обосноваващи твърдението на оспорващия, че е бил принуден да ползва неплатен отпуск. Тъкмо обратното се установява от събрания доказателствен материал, в т.ч. и от писмо с изх. № ***/***г. от Д“ИТ“ Кърджали“, според което неплатеният отпуск е ползван от лицето след ползването на всички полагаеми му се отпуски. Освен това, за да е налице тормоз, по смисъла на закона, не е достатъчно субективното усещане на лицето, че спрямо него е осъществено нежелано поведение, а е необходимо това поведение да е основано на някой от защитените признаци. Както беше отбелязано по-горе по отношение на жалбоподателя не се установява нежеланото от него поведение, да се дължи на обективното наличие на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

По изложените съображения и предвид указаната от съда доказателствена тежест, жалбоподателят не установи наличие на релевираното нежелано поведение по защитения признак "увреждане". Напротив – представени са доказателства, с които при условията на главно и пълно доказване заинтересованата страна З.А. установи, че не е нарушил правото на равно третиране на З., по признак в обхвата по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

По горните  съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Кърджали

 

Р Е Ш И:

  

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.Г.З. от ***, срещу Решение №236/22.05.2020 г., постановено по преписка №603/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му, пред Върховен административен съд.

          Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

СЪДИЯ: