Решение по дело №2574/2018 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2018г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на единадесети октомври 2018г., в състав:

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА

 

С участието на секретаря Виржиния Миланова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2574/2018г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. чл.27 ал.1 от ЗОС.

Образувано е по жалба на М.Л.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адв.А.Н., против Заповед № 3023/16.08.2018г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено отчуждаване на едноетажна сграда с проектен идентификатор 10135.27.16.1, със застроена площ 80 кв.м., находяща се в кв.27, по плана на 11-ти п.р. на гр.Варна и е определено парично обезщетение в размер на 61 235.20 лв.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, в частта на определеното парично обезщетение, като постановена в тази част в противоречие с материалния закон, довело до определяне на занижен размер на същото. Конкретно твърди нарушаване разпоредбата на чл.22 ал.5 вр. чл.21 ал.1 от ЗОС. Сочи, че оценката е изготвена без да е извършен оглед на място, няма характера на „пазарна“ такава и с определените средства, не може „да бъде купен подобен имот с подобни характеристики“, каквото е изискването на закона. На изложените основания претендира изменение на заповедта в частта на определеното парично обезщетение. В съдебно заседание и по съществото на спора, лично и чрез пълномощника си адв.Н., поддържа жалбата и моли нейното уважаване, съобразно неоспореното заключение на СИЕ. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представените по делото доказателства за адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и депозит за вещо лице.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли като недоказана, тъй като използваните от вещото лице по СИЕ аналози, не отговарят в пълна степен на изискванията на § 1 от ДР на ЗОС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендиран от жалбоподателя като разноски, като счита, че същото следва да се определи като за дело без материален интерес.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице, при наличието на правен интерес – адресат на оспорения акт, легитимиращ се като собственик на процесния имот, поради което се явява допустима за разглеждане.

 

По основателността:

От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: Производството по отчуждаване на имота на жалбоподателя е започнало по инициатива на административния орган – Кмета на Община Варна. На 18.04.2018г. е публикувано обявление в два централни ежедневника  - в-к „Труд” и в-к „Черно море” /л.26, 27 от преписката/, с което жалбоподателя е уведомен за предстоящото отчуждаване. Видно от доказателствата по делото, същото уведомление е изпратено и до Кмета на район „Одесос” за поставяне на видно място в сградата, както и за публикуване в сайта на Община Варна /л.1, 2/. На 15.02.2018г. е възложено на лицензиран оценител на имоти да изготви пазарна оценка на имота на жалбоподателя /л.10/. На 16.08.2018г. Кметът на Община Варна е издал процесната заповед, с която отчуждава едноетажна сграда с проектен идентификатор 10135.27.16.1, със застроена площ 80 кв.м., находяща се в кв.27, по плана на 11-ти п.р. на гр.Варна, за сумата от 61 235.20 лв.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено реализиране на проект от обществена значимост - „Изграждане на бул.“Васил Левски“ в участъка от ул.“Подвис“ до ул.“Девня“, район „Приморски“, район „Одесос“ и район „Младост“, гр.Варна с възложител Община Варна“, с който се задоволява неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин.

Недоволен от определеното със заповедта обезщетение, жалбоподателят я атакува пред съда. С цел установяване възраженията му за определена от органа по-ниска пазарна цена на процесната сграда, е допусната и изслушана СИЕ.

 

При така установената фактическа обстановка и след извършената на основание чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка по отношение законосъобразността на обжалвания административен акт на всички, посочени в чл.146 от АПК основания, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗОС и в изискуемата от закона форма. Не се твърдят и съдът не констатира наличие на допуснати от органа съществени процесуални нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност. С измененията на ЗОС публикувани в ДВ бр.54/2008г., е променена съществено процедурата за отчуждаване на имоти собственост на физически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Съдът намира, че са спазени всички процедурни изисквания за законосъобразност на заповедта предвидени в чл.21 и следващите от ЗОС. Откриването на процедурата за отчуждаване е станало след влизането в сила на Заповед № Г-26/12.06.1992г. на Кмета на Община Варна /л.7/, с която е одобрено изменението на застроителния и регулационен план на част от 12-ти микрорайони за изграждане на бул. „Левски“. Отчуждителните процедури са започнали още през 2005г., видно от приложената с преписката заповеди за отчуждаване № 1901/02.08.2005г. и съпътстващите я доказателства /л.28-63 от преписката/. Настоящата заповед е поредният етап от отчуждаванията, съобразно чл.22 ал.1 от ЗОС. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно изявление на ответника, от жалбоподателя не е подавано заявление по реда на чл.208 ал.2, вр. чл.134 ал.2 от ЗУТ, поради което не са били налице основания за спиране на процедурата, нито да се приеме, че са изтекли погасителните срокове по ал.1.

Изпълнено е задължението за уведомяване на засегнатите от отчуждаването лица, чрез публикуването му в пресата, сайта на общината и чрез поставяне на видно място в сградата на кметството.

Заповедта съдържа и изискуемите от специалния закон – чл.25 ал.2 от ЗОС реквизити – посочено е основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът на имота, неговия собственик и размера на обезщетението.

Заповед № Г-26/12.06.1992г. на Кмета на Община Варна за ИЗРП на част от 12-ти м.р. на града, е влязла в сила, с което е изпълнено изискването на ал.1 на чл.25 от ЗУТ за наличие на влязъл в сила подробен устройствен план като условие за отчуждаване по реда на ЗОС при посочените в него хипотези. При влезлия в сила ПУП, наред с изпълнение на условието по чл.22 ал.1 предл.2 от ЗОбС за поетапно отчуждаване предвид изложените по-горе факти за извършени действия по реализиране на предвижданията по Заповед № Г-26/1992г., предвид новата разпоредба на ал.2 на чл.208 ЗУТ и отсъствието на твърдения и доказателства за предприето изменение на плана на основание чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ, оспорената заповед се явява издадена при наличие на изискваните от закона предпоставки.

Единственият спорен между страните въпрос е този за равностойното обезщетение, което административният орган трябва да заплати на жалбоподателите за отчуждения имот.

С процесната заповед, съгласно изготвената в хода на отчуждителното производство експертна оценка, е определен размер на обезщетението от 61 235.20 лв.

В обстоятелствената част на изготвения от експерта Доклад, се съдържа обща оценка от 66 590 лв., от които оценка на право на строеж – 14 350 лв., на сграда с идентификатор 10135.27.16.1 – 48 040 лв. и на сграда с идентификатор 10135.27.16.2 – 4 200 лв. В експертизата използвана от административния орган, поради липса на пазарни аналози, стойността на сградите е изчислена по реда на Приложение 2 от ЗМДТ, определяща данъчната оценка на имота, представена в табличен вид като Приложение № 2 към доклада /л.19 от преписката/.

Съгласно заключението на допуснатата в хода на съдебното производство СИЕ, допълнено и в съдебно заседание на 11.10.2018г., за да определи пазарната цена на отчуждавания имот, вещото лице се е позовало на метода и последователността за определяне на тази цена, посочени в т.2 на § 1 от ДР на ЗОС, като е използвало осреднените цени от сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот /ІІІ-та ценова зона, съобразно приложена към Заключението скица /л.45//, които имат еднакво функционално предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот. Използваните аналози са сделки за покупко-продажба и продажбите чрез търг от частен съдебен изпълнител, сключени между физически и/или юридически лица, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Информация за същите дават приложените по делото копия от нот.актове /л.50-63/, обобщени в табличен вид /л.64/, които са предоставени на в.л. от Агенцията по вписвания, след издадено съдебно удостоверение.

В тази връзка в.л. е дало заключение, че равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот – сграда, е в размер на 97 997.60 лв.

Така описаното заключение не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда като по-пълно, обективно и компетентно дадено, доколкото е извършено след оглед на место, запознаване с материалите по делото и при спазване разпоредбите на чл.33 и § 1 т.2 от ДР на ЗОС.

Предвид изложеното, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, в частта относно размера на определеното със същата обезщетение. В тази връзка допълнително следва да се посочи, че изготвената в хода на административното производство Експертна оценка дава пазарна цена на право на строеж, което не е предмет на спора; определена е само по данъчна оценка, към която следва да се пристъпи единствено след констатации, че не може да се приложи § 1 т.2 от ДР на ЗОС, а в случая това е било възможно, както се оказва от изготвената от в.л. в хода на съдебното производство СИЕ; и не на последно място, в процесната заповед е записана стойност на обезщетението – 61 235.20 лв., която не съответства по никакъв начин на сумите посочени в Експертната оценка.

Предвид горното, оспорената заповед следва да се измени в частта относно размера на определеното обезщетение, като се определи такова за процесната сграда в размер на  97 997.60 лв.

С оглед изхода на спора, основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно деловодни разноски. Същите, съобразно представени по делото доказателства са направени общо в размер на 1 330 лв., от които 1 050 лв. адвокатско възнаграждение, с данни, че е внесено от страната, 10 лв. държавна такса и 270 лв. депозит за вещо лице.

Като неоснователно се преценява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От една страна, безспорно в случая е налице материален интерес и размера на възнаграждението следва да се определи по реда на чл.8 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга – претендираното от жалбоподателя такова е в размер по-нисък от този по наредбата – т.4 на чл.8 ал.1 от същата, предвид материалния интерес по спора от 36 761.40 лв. /97 997.60 – 61 235.20 лв./.

Предвид горното, ответникът следва да се осъди да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски общо в размер на 1 330 лв.

Воден от горното, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ по жалба на М.Л.Д., ЕГН **********,***, Заповед № 3023/16.08.2018г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено отчуждаване на едноетажна сграда с проектен идентификатор 10135.27.16.1, със застроена площ 80 кв.м., находяща се в кв.27, по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна; в частта в която равностойното парично обезщетение за описания имот е определено на 61 235.20 лв., като УВЕЛИЧАВА същото на 97 997.60 лв. /деветдесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и седем лв. и 60 ст./, което следва да се изплати на правоимащото лице.

 

ОСЪЖДА Община Варна да изплати на М.Л.Д., ЕГН **********,***, съдебно деловодни разноски общо в размер на 1 330 /хиляда триста и тридесет/ лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: