Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260041
гр.СВИЩОВ, 1.07.2021 год.
Свищовският районен съд в
публично заседание на 28.05.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пенка Йорданова
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 412 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно
постановление № 04-0402243 от 09.01.2015 г.
на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Велико Търново.
Жалбоподателят “Д.Б.”ООД гр. София, представляван от Д.П.Т., чрез пълномощника
адв. В.И. от АК Кюстендил обжалва наказателно
постановление № 04-001254 от 15.09.2020 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. В. Търново, с което му е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева на
основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 от КТ вр. чл. 415 в ал. 2 от КТ. Твърди,
че не бил спазен чл. 28 от ЗАНН, като в случая се касаело за маловажно
нарушение, защото случая не бил от съществена обществена значимост. Посочва, че
нарушението било за пръв път и санкцията би била подходяща, дори и недостатъчна
за системен нарушител, който системно нарушава посочените правни норми. Позовава се, че не били ангажирани
доказателства за компетентността на административно-наказващия орган за
издаване на НП. Счита, че не бил съобразен чл. 27 от ЗАНН при индивидуализиране
на наказанието. Налице било несъответствие между изложената фактическа
обстановка в АУАН и НП. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище,
представено преди съдебното заседание по делото, взема становище за
основателност на жалбата. Излага съображения, че нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 61 ал. 1 вр. чл. 62 ал. 1 от КТ, но тези норми съставлявали два отделни
състава на административно нарушение, установено било от доказателствата, че
било налице нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ и приложима била санкционната
разпоредба по чл. 414 ал. 3 КТ , но в случая
нарушението било квалифицирано като такова по чл. 61 ал. 1 вр. чл. 62
ал. 1 от КТ и неправилно бил приложен материалния закон, което налагало отмяна
на наказателното постановление; липсвало съответствие между словесното описание
на нарушението и дадената правна квалификация; липсвало съответствие между
посочените като нарушени законови разпоредби в АУАН и НП. Моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Ответник жалбата – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Велико
Търново, чрез процесуалният си представител – ст.юрисконсулт Стефанова взема
становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено и се присъдят разноски по
делото. В писмено становище представено в съдебно заседание излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата
- АУАН и НП били издадени от компетентен орган, по
безспорен начин са установени нарушението и нарушителя. Счита, че при налагане
на наказанието административно – наказващия орган е съобразил нормативните
разпоредби, изпълнителното деяние било квалифицирано по чл. 63 ал. 2 вр. ал. 1
от КТ, санкционирано на основание чл. 414 ал. 3 от КТ вр. чл. 415в ал. 2 от КТ.
Наложеното наказание било в минималния размер, при съобразяване с отегчаващите
и смекчаващите обстоятелства. В случая правилото по чл. 415 в ал. 2 от КТ
изключвало приложението на маловажността и тази норма поради това ,че е
специална изключвала действието на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно и да се присъдят
разноските по делото.
След като се запозна със становището на
жалбоподателя, събраните доказателства, разпита актосъставителя и свидетеля по делото, съдът намери за
установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 04-001254/30.11.2020г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Велико Търново, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № 04-001254/15.09.2020г. , на жалбоподателя “Д.Б.”ООД
гр. София, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на
КТ, представлявано от управителя Д.П.Т. е наложена на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 вр. чл. 415 в ал. 2 от КТ имуществена
санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин / лева, за това че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, извършена от
Д”ИТ”гр. В.Търново по работни места на
19.08.2020г. и по документи на 01.09.2020г.,
на обект на контрола –жилищно-административна сграда, УПИ XIX-2096, кв. 53 , гр. Свищов, ул. *********** № 6Б, е установено, че П.С.С.с ЕГН ********** полага
своя труд на лъжност „общ работник, строителство“ в обекта на контрол, без
сключен писмен трудов договор. Отразено е, че при инспекцията по работни места,
С. е заварен от контролните органи да полага своя труд присъщ на длъжността
„общ работник, строителство“, изпълнявайки строително-ремонтни дейностни ,
осъществявани в обекта на контрол. Прието
е, че според попълнената по време на проверката декларация от 19.08.2020г. ,
13,50 часа, С. е деклирарил, че работи за работодателя „Д.Б.“, в обекта на
контрол, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, срещу трудово
възнаграждение в размер на 610 лева, с почивни дни събота и неделя. Сочи се, че
според писмени сведения от 01.09.2020г. на дружеството-работодател, С. е „нает
да извършва СМР от 19.08.2020г. на длъжност общ работник в гр. Свищов, на стр.
обект бул. „***********“ като Лицето няма сключен трудов договор с дружеството.
Отразено е, че С. полага своя труд в обекта на контрол от 19.08.2020г., като
„общ работник, строителство“ в пределите на работното време, установено в
утвърдения от работодателя правилник за вътрешния трудов ред, по 8 часа дневно,
срещу уговорено възнаграждение, като същият е йерархично и дисциплинарно подчинен
на работодателя. Въз основа на събраните в хода на проверката писмени
доказателства е констатирано, че С. предоставя работната си сила на
работодателя „Д.Б.“ООД , като отношенията между тях не са уредени като трудови
правоотношения, чрез сключване на писмен трудов договор. Отразено е, че
работодателят не е сключил писмен трудов договор, чрез който да уреди
отношенията по повод предоставяната от С. работна сила, изпълняващ трудови
функции на длъжността „общ работник, строителство“ от 19.08.2020г. в обекта на
контрол, като трудови правоотношения, с което е осъществил състав на
административно нарушение. Констатирано
е, че са налице всички белези на предоставяне на работна сила, като
работодателят е следвало в съответствие с чл. 62 ал. 1 от КТ да сключи писмен
договор със С., а не да урежда гражданско правоотношение. Възприето е, че по повод престацията на
работна сила от П. С., изпълняващ трудови функции на длъжността „общ работник,
строителство“ в обекта на контрол, не е сключен писмен трудов договор, чрез
който отношенията между страните се уреждат като трудови правоотношнеия по
предвидения от законодателя ред, а на основание чл. 405а ал. 1 от КТ
съществуването на трудовото правоотношение със страни по него П.С.С.и „Д.Б.“ООД
с начална дата на възникването му 19.08.2020г. е обявено с постановление на Д
„ИТ“ В.Търново. Прието е, че с описаното деяние работодателят е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. чл. 1 ал. 2 от КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ вр. чл. 415 в ал. 2 КТ,
което нарушение е извършено на 19.08.2020г. в посочения обект на контрол и е
открито на 01.09.2020г. при проверка по документи на контролните органи в Д „ИТ“ В.Търново. Обсъдено
е, че не са налице основанията за
маловажен случай на административно нарушение. Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателя на 16.12.2020г., видно от разписката и Писмо изх. № 20080013
от 01.12.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ В.Търново.
Видно от АУАН № 04-001254/15.09.2020 г. е, че фактическото
описание на нарушението съответства на възприетото в НП, посочена като нарушена
е разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ вр. чл. 1 ал. 2 КТ вр. чл. 414 ал. 3 вр.
чл. 415 в ал. 2 КТ. АУАН се позовава на приложените като опис писмени
материали: декларация от П.С.С., писмени сведения от Д.П.Т., призовка и списък
на работници и служители заварени по работни места на 01.09.2020г. от ДИТ
В.Търново, протокол от извършена проверка, постановление на основание чл. 405а
ал. 1 от КТ. Копие на същите са
представени и приети като доказателства по делото. В писмени сведения от Д.Т.,
управител на дружеството-жалбоподател с вх. № от 01.09.2020г.. , същият
посочил, че лицето П.С.С.е нает да извършва СМР от 19.08.2020г. на длъжност общ
работник в гр. Свищов на стр. обект бул. Царс Освободител № 6 и същия няма
сключен трудов договор с представляваното от него дружество. С приложената
декларация от 19.08.2020г.. , П.С.С.декларирал,
че работи в Д.Б. ООД като общ работник, на обект ***********, с работно време
от 8.00 часа до 17.00 часа, при 610 лева възнаграждение, и почивни дни – събота
и неделя. Видно от правилник за вътрешния трудов ред на Д.Б. ООД , утвърден от
управителя на дружеството на 01.05.2015г., същият урежда трудовите
правоотношения между работника и работодателя, при спазване разпоредбите на КТ,
като са уредени работното време и почивките, отпуските, правата и задълженията
на работодателя и на работниците. В приложения списък на работници и служители
в обект – жилищно –административна сграда, УПИ XIX-2096, кв. 53 в гр. Свищов, ул. ***********, заварени по работни места при
проверка от ДИТ В.Търново, на ред седем фигурира П.С.С., с посочена длъжност
общ работник.
В протокол за извършена проверка
изх. № ПР2023667/15.09.2020г. са
отразени констатациите от извършена проверка по работни места на 19.08.2020г. и
по документи на 01.09.2020г. е отразено, че работодателят е допуснал нарушение
на чл. 62 ал. 1 КТ, като не е оформил по надлежния ред правоотношението на П.С.С.по
повод предоставянето на работна сила, а именно чрез сключване на писмен трудов
договор. Описано е, че в попълнената декларация С. декларирал, че работи за
работодателя, в обекта на контрол- жилщно-административна сграда,УПИ XIX – 209б, кв. 53 , гр. Свищов, ул. *********** 6Б, с
работно време от 8 до 17 часа, срещу трудово възнаграждение от 610 лева,
почивни дни събота и неделя. Описано е, че С. полага труд на длъжност Общ
работник, строителство в пределите на работното време установено в утвърдения
от работодателя правилник за вътрешния трудов ред, по 8 часа дневно, срещу
уговорено възнаграждание, като е йерархично и дисциплинарно подчинен на
работодателя.
Приложено
по делото е Постановление за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение от 03.09.2020г. , с което
на основание чл. 405 а ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между П.С.С., изпълняващ длъжност „Общ работник, строителство“ в
„Д.Б.“ООД гр. София, за описания обект. Постановлението е връчено на
15.09.2020г. на дружеството-жалбоподател, видно от отразяването. С писмо от 24.09.2020г. жалбоподателят
уведомил НАП за подаване на уведомление по чл. 65 ал. 5 КЗ от 19.08.2020г. за
лицето П.С.С., както и с писмо по електронната поща уведомил ДИТ В.Търново за
входящия номер на подаденото заявление в НАП София за С. във връзка с
постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение на
03.09.2020г.. В приложеното извлечение от Регистър на уведомления за трудови
договори су установява подадено уведомление за сключен трудово договор с С. от
19.08.2020г.. , като е приложено и самото уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ за
сключения трудово договор с лицето от 19.08.2020г..
Видно от разпита на актосъставителя Х.П.
е, че на 19.08.2020г. извършили проверка
относно спазване на трудовото законодателство на работодателя Д.Б. в обект на
контрол жилищно-административна сграда в гр. Свищов, при която заварили около
10 работника да полагат труд в обекта, извършвайки строително-монтажни
дейности, които попълнили декларации за целите на контрола относно това за кого
работят, на каква длъжност, с какво работно време. Видно от показанията й, един
от заварените работници бил П. С., който
декларирал, че работи за дружеството –жалбоподател, в провенерения обект
на контрол , на длъжност общ работник, с работно време от 8 до 17 часа, у
трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Същата заяви, че при проверката
дошъл и управителя на дружеството,на когото връчили призовка за представяне на
документи и на 01.09.2020г.. управителят се явил за проверката по документи, но
не представил сключен трудов договор с П. С.. Заради това били изискани писмени
обяснения, видно от които работодателят бил наел С. да работи в обекта на
контрол на длъжност общ работник, без да има сключен трудов договор. Заяви, че
съществуването на трудовото правоотношение било обявено с постановление на
основание чл. 405а ал. 1 от КТ, връчено на управителя на дружеството. Видно от
показанията й, актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството,
като не били направени възражнеия .
Допълни, че писмено били уведомени за изпълнение на предписанието с
постановлението.
Св.
Ж.Д. потвърди, че на 19.08.2020г.. била извършена проверка по работни места
относно спазването на трудовото закононодателство на работодателя Д.Б. ООД в
обект на контрол жилищно-административна сграда на ул. *********** № 6Б.
Потвърди, че на обекта били заварени 10 работника, които извършвали
строително-монтажни дейности, които декларирали
кой е техен работодател, при какво работно време и при какво трудово
възнагарждение работят, между които лица бил и С., който в декларацията си
декларирал, че работи за това дружество, при месечно възнаграждение 610 лева, с
работно време от 8 до 17 часа, като допълни, че се вписал в списъка на
заварените работници и служители в обекта на контрол. Потвърид, че на обекта
присъствал управителя на дружеството,
който на място заверил и списъка на заварените работници и служители в
обекта. Видно от показанията й, на 01.09.2020г.. се явил управителя на
дружеството , като за С. не бил представен сключен писмен трудов договор.
Приложил писмени сведения, че лицето работи за него от 19.08.2020г.. за
проверявания обект на контрол. Видно от показанията й, установили, че между
страните има предоставяне на работна сила от страна на С. за работодателя, като
отношенията не били уредени като трудови, чрез сключване на писмен трудов
договор, поради което същите били обявени с постановление на основание . 405 а
ал. 1 от КТ от дата 19.08.2020г.. за трудови, на длъжност общ работник.
Потвърди, че не били направени възражения от дружеството – жалбоподател срещу
съставения АУАН за констатираното нарушение.
Св.
П. заяви, че е само свидетел при съставянето на акта. Видно от показанията му,
актът бил съставен и връчен на управителя на дружеството, който не направил
възражения срещу акта и му бил връчен екземпляр от същия. Заяви, че не били
направени възражения и в тридневния срок.
Компетентността
на актосъставителя се установи с приложената заповед № З-0035/29.01.2014г. на
Изпълнителния директор на на ИА Главна
инспекция на труда, заповед от 17.02.2020г.
и длъжностна характеристика, а компетентността на
административно-наказващия орган за издаване на обжалваното НП се установи с
приложената заповед № З-0058 от 11.02.2014г.. на Изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна.
При извършената служебна проверка
на обжалваното НП съдът констатира, че при съставянето на акта и при издаването
на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на
атакуваното НП. НП се явява законосъобразно от процесуално-правна страна, тъй
като е издадено от компетентен орган, в рамките на
правомощията му; спазени са формата и реда при издаването му и съдържа
изискуемите по чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Не са допуснати нарушения в административно-наказателното производство, които
да нарушават правото на защита на жалбоподателя, отразената в акта за нарушение
фактическа обстановка е пренесена в издаденото постановление, посочена е
нарушената законова разпоредба, което
като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Не са налице твърдените
несъответствия между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация, както и не е налице твърдяното разминаване между дадената правна
квалификация в акта и НП. Нарушението и в АУАН и НП е квалифицирано като такова
по чл. 62 ал. 1 от КТ вр. чл. 1 ал. 2 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ вр. чл. 415в ал.
2 КТ.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели и П., Д. се установи,
че при проверката по работни места в обект жилищно –административна сграда в гр. Свищов,
ул. *********** № 6Б, проверяващите са
заварили на работа П. С. и още няколко лица, които работели – извършвали
строителни работи. Бил е представен списък на работниците и служителите
заварени в обекта, като в него същите се
вписали, с посочване на заеманата
длъжност и се подписали. Сред тези лица бил и С.. Свидетелите установиха, че проверката била извършена
на обекта на датата 19.08.2020г., около 13,30 часа, при която проверка
заварения да работи С. в попълнената декларация декларирал, че работи за
дружеството-жалбоподател, при работно време от 8 до 17 часа, при месечно
възнаграждение 610 лева, на длъжност общ работник. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите като логични, непротиворечиви и съответстващи на представените
писмени доказателства. Същите съответстват и на приложените по делото сведения
от управителя на дружеството-жалбоподател, според които С. е нает за извършване на СМР от 19.08.2020г..
на длъжност общ работник в обекта на контрол, но за същия няма сключен трудов
договор с дружеството.
Съгласно чл.1,ал.2 от КТ „отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения”, като преценката дали един договор и трудов или граждански се
прави конкретно за всеки един случай. Установи се от декларацията на П. С.,
писмените сведения на управителя на дружеството, показанията на свидетелите П.
и Д., че С. е предоставял своята работна
сила на дружеството– жалбоподател и осъществява трудова дейност в неговия
обект. Общоизвестно е, че по силата на трудовия договор така както е
регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно
време, трудово възнаграждение и т.н. Съществуването на това правоотношение е
надлежно обявено чрез Постановлението по
чл. 405а от КТ. Основният факт /отрицателен/ - липсата на сключен писмен трудов
договор между жалбоподателя и П. С. към
момента на проверката е категорично
доказан, поради което което съдът
намира, че визираното в НП нарушение по
чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е налице.
Наказващият орган правилно е подвел
извършеното нарушение към санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ, като е
определил наказание имуществена санкция за дружеството-жалбоподател в
качеството му на работодател, която е в минималния предвиден размер от 1 500
лв. В случая не са налице условия за налагане на имуществена
санкция по чл. 415 в от КТ и да се
приложи отговорност за маловажно нарушение, тъй като според разпоредбата на чл.
415 в ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 62 ал. 1 от КТ не са маловажни.
По безспорен начин е установено
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, като отразеното в акта
и в наказателното постановление напълно съвпада с фактическата обстановка,
установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от
събраните гласни доказателства.
Наказателното постановление е съобразено с материалния и процесуалния
закон, като вярно е посочена нормата на материалния закон, която е била
нарушена, както и нормата, с която е наложена санкцията за извършеното
нарушение. Наложеното административно наказание – имуществена санкция е в
минималния размер.
По изложените съображения, атакуваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото основателно се явява
искането за присъждане на разноски на
основание чл. 143 ал. 3 АПК вр. чл. 63 ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
100 лева, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДИТ В.Търново
сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление № 04-001254/30.11.2020г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Велико Търново, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № 04-001254/15.09.2020г. , с което на
“Д.Б.”ООД гр. София, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, пл. Г. 2, ет. 4, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на
КТ, представлявано от управителя Д.П.Т. е наложена на основание чл. 416 ал.
5 вр. чл. 414 ал. 3 вр. чл. 415 в ал. 2
от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин / лева,
за това че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство,
извършена от Д”ИТ”гр. В.Търново по
работни места на 19.08.2020г. и по документи на 01.09.2020г., на обект на контрола –жилищно-административна
сграда, УПИ XIX-2096, кв. 53 , гр. Свищов, ул. ***********
№ 6Б, е установено, че П.С.С.с ЕГН **********
полага своя труд на лъжност „общ работник, строителство“ в обекта на контрол,
без сключен писмен трудов договор, с което нарушил чл. 62 ал. 1 вр. чл. чл. 1 ал. 2 от КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ вр. чл. 415 в ал. 2 КТ,
което нарушение е извършено на 19.08.2020г. в посочения обект на контрол и е
открито на 01.09.2020г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
“Д.Б.”ООД Е.2. седалище и адрес на управление ***, пл. Г.
2, ет. 41, представлявано от управителя Д.П.Т. да заплати в полза на Д. „И.п.т.“ В.Т. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщаване на страните пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: