РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Велико Търново, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20244110100194
по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1, вр. с чл.415
ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че ответницата е получила от лицето
****, като е поела задължение да я върне и за това е подписала запис на заповед от
05.10.2019г., с падеж не по-късно от 05.11.2019г. Сочи се, че сумата не е заплатена, поради
което **** поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и е образувано
частно гр.дело №2158/2020г. по описа на ВТРС и на 15.09.2020г. са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Излагат се твърдения, че на 15.11.2023г. процесната сума е
цедирана на ищеца Д. Л. Д., за което се излагат твърдения, че ответницата е уведомена от
**** и че е образувано изп.дело №20238090401112, по което е подадено възражение от
длъжника, поради което ищецът Д. Д. е предявила настоящия положителен установителен
иск по чл.422 ал.1 от ГПК срещу длъжника. Отправя искане съдът да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 880 лв. по запис на заповед от 05.10.2019г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно гр.дело. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва
1
исковата претенция. Ответникът заявява, че ищцата не е придобила процесното вземане, тъй
като договорът за цесия, сключен с *****, е недействителен, като излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че менителничният ефект е издаден за обезпечение на
задълженията й по договор за заем от 05.10.2019 г., който договор обаче също е
недействителен. Отделно от горното, сочи, че е погасила задълженията по договора за заем,
както и че самият запис на заповед е нередовен от външна страна. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на вземането. В молба-уточнение, депозирана по делото
ответникът твърди, че Д. Р. е предала на ръка на *** **** от месец януари 2020 г. до месец
ноември 2020 г. суми в размер на по 290 лв. месечно, или в общ размер 3190 лв., вместо
4060 лв. Задълженията по трите записа на заповед твърди, че са в общ размер 3260 лв. Сочи,
че предвид обстоятелството, че *** настоявал за още главници и лихви, Д. Р. след
заминаването си за Х през месец декември 2020 г. по указания на ****започнала да
превежда по сметка на негова близка **** суми по нейната банкова сметка, посочена в
уточняваща молба, от 07.12.2020 г. до 07.05.2023 г. и така превежда суми в общ размер
3932,91 евро, вместо 3268,57 евро. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът е депозирал на 11.09.2020г. до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника Д. В. Р. въз основа на
запис на заповед, издаден на 05.10.2019г., с падеж 05.11.2019г., по което заявление е
образувано частно гр.дело №2158/2020г. по описа на ВТРС. Въз основа на заявлението е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК №879/15.09.2020г. и изпълнителен лист от 15.09.2020г. по ч.г.гр.д.
№2158/2020г. на Великотърновски районен съд против Д. В. Р. за заплащане на сумата 880
лв., представляваща задължение по запис на заповед от 05.10.2019г.
С договор за цесия от 15.11.2023г. **** в качеството цедент прехвърля на Д. Л. Д. в
качеството цесионер вземането си към Д. В. Р., придобито по изпълнителен лист
№750/15.09.2020г. по частно гр.дело №2158/2020г. по описа на ВТРС.
По искане на новия кредитор е образувано изпълнително дело №1112/2023г., по описа
на *****. В хода на изпълнителното производство на ответника е връчена покана за
доброволно изпълнение, като в законоустановения едномесечен срок от връчване на
заповедта за изпълнение, длъжникът е подал възражение за недължимост на сумата по нея.
В едномесечния срок от съобщаването заявителя е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото е представен в заповедното производство запис на заповед от
05.10.2019г., за сумата 880лв. с падеж-05.11.2019г., по която запис на заповед издател е
ответника Д. В. Р., а поемател-****
По делото е представено извлечение от банкова сметка на трето неучастващо по
делото лице са извършени плащания.
2
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *** и ***
Свидетелят Д, разпитан каза, че познава ответницата от около шест години и й е давал пари
назаем над десет пъти. Свидетелят заяви, че през 2019г. ответницата му поискала на три пъти
дребни суми, общо 880лв., като след като тя не успяла да му върне сумите, подписали запис
на заповед, като се уговорили да върне наведнъж цялата сума общо 880лв., до един месец от
подписването на записа на заповед. Свидетелят каза, че ответницата не му върнала
сумата.Свидетелката С Д, разпитана каза, че познава ответницата и лицето ***, от когото
ответницата Д. вземала суми назаем. През 2019г взела пари назаем от **** и му ги връщала
от януари до ноември 2020г., като му ги изплащала на ръка,по 290лв. всеки месец.
Свидетелката заяви, че Д. изпращала пари по банкова сметка на лицето **с която живее
****, а също и превеждала суми по банков път на лицето ***.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение
от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от запис на заповед,
представляващ от една страна абстрактна сделка, а от друга – частен писмен документ, вид
ценна книга.
В настоящото производство на първо място съдът трябва да направи проверка дали са
спазени изискванията на закона относно формалните реквизити на записа на заповед, т.е
редовността му от външна страна. При извършване на проверка относно наличието на
формалните реквизити на записа на заповед от 05.10.2019г., които са съществено условие за
неговата действителност, съдът констатира, че същият е редовен от външна страна, т.е.
налице са всички изискуеми съгл. разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити – съдържа
наименованието “запис на заповед” в текста; безусловно обещание да се плати определена
сума пари; падеж –конкретна дата.; името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; дата и място на издаване; място на плащане; подпис на издателя.
На следващо място, с оглед самото твърдение на ищеца в исковата молба за наличие
на каузално отношение между него и издателя по договор за заем, обезпечено със записа на
3
заповед, съдът следва да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, свързани със
съществуването на вземането по самата каузална сделка, респ. с изпълнението или
неизпълнението на задълженията по нея.
Съдът намира, че по делото се установи възникване на правоотношение по договор
за заем между страните по делото. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се
сключва със самото предаване на паричната сума. По силата на договора за заем
заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да
върне заетата сума. По делото не е спорно възникването на договорното правоотношение
между ответницата и лицето ****, което е обезпечено с процесната запис на заповед от
05.10.2019г. за сумата 880лв. Като безспорно по делото съдът приема и това, че за
обезпечение вземането на заемодателя срещу ответника, е издаден запис на заповед от
05.10.2019 год., послужил като изпълнително основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. В случая, видно от записа на заповед, падежът е настъпил
и задължението е изискуемо.
Установи се, че с договор за цесия, след издаване на изпълнителния лист по частно
гр.дело №2158/2020г. по описа на ВТРС, вземането на поемателя по записа на заповед е
прехвърлено на друго лице- Д. Л. Д., което лице „цесионер“ е ищец в настоящото
производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недействителност на договора за цесия. Договорът за цесия е действителен, тъй като с него е
извършено прехвърляне на изпълняемото право по изпълнителния лист, като по този начин
правото на принудително изпълнение е преминало в полза на ищеца като цесионер,
превръщайки го в частен правоприемник на цедента съгласно чл. 429, ла. 1 от ГПК.
От ответната страна бяха наведени твърдения за плащане на сумата по записа на
заповед, но съдът намира, че от представените писмени доказателства не се установи по
безспорен начин, че ответницата е извършила плащания за погасяване на процесното
задължение. По делото са събрани гласни доказателства, но същите не следва да бъдат
ценени в частта за погасяване на вземането, тъй като в тази насока са недопустими съгласно
чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК.
На следващо място съдът следва да разгледа възражението на ответника за
погасяване на давност на исковата претенция, което е наведено с отговора на исковата молба
и което съдът намира за основателно.
Съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа. Съгласно разрешението в т. 17 от Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед, поради което относно давността намира приложение цитираната разпоредба на
чл.531 ал.1 от ТЗ. Следва да се посочи, че съгласно решение №118 от 12.12.2019г. по т. д.
№2288/2018г. на II т. о. на ВКС, при спазен едномесечен срок по чл. 415 от ГПК за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване
4
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само, ако
изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора. Ако заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено,
но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза
изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно
не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този
начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното
производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по
смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, което не може да има за последица прекъсването на давността.
В конктрения случай заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 11.09.2020г., а
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 15.09.2020г.
Последните са получени от първоначалния кредитор на 17.09.2020г., а поканата за
доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело е изпратена от съдебния
изпълнител на 22.11.2023г. като е връчена на ответника на 07.12.2023г. Възражението по чл.
414 от ГПК е подадено на 18.12.2023 г., а исковата молба - на 11.01.2024г. Както бе посочено
по-горе, съгласно чл. 531, ал. 1, вр. чл. 537 от ТЗ, искът на ищеца срещу издателя на записа
на заповед се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от падежа. По
отношение на процесната ценна книга давността е започнала да тече от падежа 05.11.2019г.
и е изтекла на 05.11.2022г., защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документа по чл. 417 ГПК не я е прекъснало, а предприемането на действия по
образуването на изпълнително производство и връчване на препис от заповедта на
ответника е станало в период надхвърлящ три години от издаването й, при наличие на
бездействие на кредитора. В случая, макар исковата молба за установяване съществуването
на вземането да е предявена в срока по чл. 415 от ГПК, тя не може да прекъсне вече
изтеклата погасителна давност, по изложените по-горе съображения.
От изложеното се достига до извод за недължимост на претендираното вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2158/2020г., по описа
на ВТРС, поради което искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, поради погасяване по давност.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът е претендирала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв., като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза
на ответника следва да се присъдя направените по делото разноски в размер на 400лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради погасяване по давност, предявения от Д. Л.
Д. с ЕГН ********** от гр. ********** срещу Д. В. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.
****иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, за установяване съществуването на вземането
от 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, на основание Запис на заповед от 05.10.2019г., с
падеж 05.11.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение №879 от 15.09.2020г. по
частно гражданско дело №2158/2020г., по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Д. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Р. с ЕГН
********** от гр.**** сумата 400 лв./четиристотин лева/, представляваща направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№2158/2020г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6