ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 22.05.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ състав, в закрито заседание на двадесет и втори май, две
хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като
разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 1285 по описа на
съда за 2023 год. намери следното:
Производството
е по реда на чл.60, ал.5 от АПК, във връзка с чл.188 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на Т.Р.М. в качеството му на ЕТ „Севджан-Т.М.“*** против Разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-192-00117474/12.05.2023
г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която заповед е определена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин, състоящ се
от клетки 89,90 и 91, находящ се в гр.Асеновград, ул.“Илариан Макариополски“ №
40, стопанисван от едноличния търговец- жалбоподател и забрана за достъп до
обекта за срок от четиринадесет дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата се навеждат доводи с твърдение за липса на основанията по чл.60, ал.1
от АПК, предвид това, че целта на ЗНПАМ е вече постигната. Прави се искане за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ и се
ангажират доказателства.
Съдът е
изискал по електронен път, съгласно разпореждане от 22.05.2023 г., незабавно
представяне от административния орган на пълната административна преписка по
издаването на обжалваното разпореждане за предварително изпълнение. Същата е
постъпила в съда на 22.05.2023 г.в 15,31 часа.
Ответният
по жалбата административен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, чрез писмено становище, депозирано с изисканата от съда
административна преписка от процесуалния представител юрисконсулт Атанасов с
приложено пълномощно, счита жалбата за неоснователна. Излагат се подробни
доводи, като се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на ЗНПАМ в частта относно допуснатото предварително изпълнение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък
на направени разноски и се възразява по размера на евентуално претендирани от
страна на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Издадената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, ведно с разпореждането за предварителното ѝ
изпълнение, е връчена на жалбоподателя на 18.05.2023 г., съгласно приложена
разписка, в която е посочено и че запечатването на търговския обект ще бъде
осъществено на датата на връчването на заповедта. Жалбата против
разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, е депозирана в
съда на 22.05.2023 г. в 11,37 ч. Следователно и същата е подадена в
предвидения за това законов срок по чл.60, ал.5 от АПК, тъй като 21.05.2023 г.
е бил почивен ден. Жалбата изхожда от лице, за което оспореният акт е
неблагоприятен и поради това е подадена при наличието на правен интерес. Ето
защо и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество и с оглед на приложените по делото писмени доказателства, съдът
намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на спора е издаденото на основание чл.60, ал.1 от АПК, вр. чл.188 от ЗДДС Разпореждане на Началник отдел „Оперативни дейности“
-Пловдив в ЦУ на НАП, съдържащо се в ЗНПАМ от
12.05.2023 г., с което е допуснато предварително изпълнение на издадения от
него административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 192-00117474/12.05.2023 г., с която на основание чл.186, ал.3, вр. с ал.1 и чл.187, ал.1
от ЗДДС е постановено запечатване и забрана достъпа за срок от 14 дни до
търговски обект, стопанисван от ЕТ „Севджан-Т.М.“, съставляващ магазин, находящ се в гр.Асеновград
ул.“Ил.Макариополски“ № 40.
Като основание за постановяване на мярката и допускането на
нейното предварително изпълнение е посочено, че при извършена на 24.04.2023 г. в 13:00
ч. проверка във въпросния магазин, стопанисван от жалбоподателя и след
извършена справка в информационната система на НАП, е установено, че търговецът, в качеството му на лице по чл.3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не е монтирал, въвел в експлоатация
и регистрирал в НАП фискално устройство, на което да се регистрират
осъществените продажби и понеже за осъществена на датата на проверката
контролна покупка на стока на стойност 6,00 лева не е издаден фискален бон поради
липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство, то е изпълнен съставът на нарушение по чл.7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да обоснове необходимостта
от издаване на оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ЗНПАМ,
ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи
основания: А - защита на особено важни
държавни интереси; Б -съществуваща
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта; В - опасност, че от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, които
са сред основанията, посочени в чл.60, ал.1 от АПК.
Наличието на
посочените предпоставки административният орган обосновава в мотивировката на
разпореждането за предварително изпълнение с посочване на обстоятелството, че
следва да се съобразят разпоредбите на чл.186 и чл.187 от ЗДДС, според които
следва да се налага ПАМ в конкретно определени случаи и във връзка с
преустановяване или предотвратяване на административни нарушения и последиците
от тях, поради което и те имат превантивен характер. Изложени са аргументи,
свързани и с необходимостта изобщо да се приложи ПАМ, предвид факта, че установеното
нарушение – липса на фискално устройство - накърнява съществено държавния
интерес и фискалната политика в страната и причинява значителни или
труднопоправими вреди, тъй като не позволява да се проверят извършваните
продажби, укриват се всички реализирани обороти, а последица от това е
неправилното определяне на дължимите налози. Изложени са мотиви за
предварителното изпълнение на мярката и във връзка с местонахождението на
търговския обект, размера на установения дневен оборот при проверката и възможността
за реализиране на обороти в съответни размери от въпросния търговец. Посочено
е, че с поведението си провереното лице съществено накърнява обществения
интерес и фискалната политика и че създадената организация на работа в обекта
няма за цел да изпълнява установените правни регламенти, което навежда на
извод, че целта на субекта е отклонение от данъчното облагане. Затова се сочи и
че необходимостта от предварително изпълнение е обусловена от начина на
организиране на отчетността, като за защита на фиска се налага да се
предприемат мерки, с които да се предотврати възможността за неотчитане на
приходи и да се коригира поведението на търговеца към спазване отчетността,
като се промени установената организация на дейността му в проверения обект.
Според съда
оспореното Разпореждане за предварително изпълнение на издадената Заповед за
ПАМ е неправилно и незаконосъобразно допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, издадената Заповед по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с която
се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.60,
ал.1-7 от АПК, т.е. при наличие на предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК.
Затова и за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената
заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази
обективното наличие на тези предпоставки и да мотивира разпореждането, с което
допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага с оглед на някои,
или всички от тях. В изложените мотиви досежно предвидената в чл.60, ал.1 от АПК предпоставка, налагаща предварително изпълнение на ЗНПАМ – защита на
особено важен държавен интерес, както се посочи, се акцентира върху
съдържанието на разпоредбите на чл.186 и 187 от ЗДДС и превантивния характер на
принудителната мярка. Целта на предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка обаче е различна, поради което е недопустимо
мотивиране на акта по чл.60, ал.1 АПК с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, доколкото тези мотиви имат
отношение към самата заповед за прилагане на мярката. Така описаните в
разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени незабавно с издаване и
връчване на акта досегашното фактическо положение. Тази промяна може да се
разпореди с оглед охрана на значими държавни и обществени интереси, визирани в чл.60, ал.1 от АПК, свързани с живота, здравето, сигурността на
значителна маса хора, или осуетяване изпълнението на конкретния индивидуален
административен акт, което би обезсмислило издаването му. Затова и за утежняващата
мярка следва да се съдържат мотиви в подкрепа на защитимите по чл.60, ал.1 от АПК интереси и то не общи, а относими към всеки конкретен
случай, защото, в крайна сметка,
налагането на всяка ПАМ и допуснатото нейно предварително изпълнение, следва
да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат на акта по
смисъла на чл.6,
ал.2 от АПК, което в
случая не може да се счете за установено. Очевидно е, че с така изложените
общи мотиви административният орган не доказва конкретна необходимост от защита
на особено важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на
принудителните административни мерки не предпоставя автоматично извод за
наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който
се налагат. В случая следователно е направен опит посредством целите на ПАМ да
бъде доказана предпоставка за допускане на предварителното ѝ изпълнение,
което съдът намира за недопустим подход. Целите на ПАМ и на предварителното
изпълнение, както се каза, са различни и за реализирането им е необходимо да
бъдат доказани различни предпоставки. В тази връзка и посочения вид и характер
на извършеното нарушение, което е констатирано, както и факта, че то
действително води до негативни последици за фиска и дава възможност за
значително отклонение от данъчно облагане, са все обстоятелства, които биха
могли да се съотнесат към определяне срока на ПАМ, но не и такива, които да
обуславят незабавното изпълнение на мярката. Същото се отнася и по отношение на
мотивите, свързани с мястото на търговския обект и възможността за реализиране
на обороти в определен размер. Следва да се има предвид, че в случая се сочи на
установено нарушение, свързано с липсата на въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство. Видно е
обаче, от представеното доказателство – свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 26.04.2023 г., че такова за обекта е било регистрирано
на втория ден след осъществената проверка, станала основание за издаване на
ЗНПАМ. Поради това и на практика се установява, че търговецът е имал активно
поведение към почти незабавно отстраняване на констатираното нарушение
значително време преди издаване на ЗНПАМ, съответно разпореждането за
предварителното ѝ изпълнение, като в тази връзка отстраняването на
нарушението е индикация относно това, че търговецът вече е организирал
отчетността по начина, изискван от специалната Наредба Н-18/2006 г. преди
допускане на предварителното изпълнение и поради това не намира опора в
доказателствата сочената нужда от предприемане веднага изпълнение на заповедта
с оглед предотвратяване възможността за неотчитане на приходи от търговеца. В тази
насока отразената в мотивите на административния орган като основание за
допускане на предварително изпълнение на ПАМ необходимост от коригиране
поведението на търговеца е отпаднала към момента на издаването на ЗНПАМ и
съответно оспореното разпореждане, което тя съдържа. Видно е обаче, че при
издаването на ЗНПАМ административният орган се е съобразил с извършената
проверка в информационната система на НАП за наличие или липса на регистрирани
фискални устройства по ЕИК на търговеца от датата на установяване на
нарушението в обекта 25.04.2023 г., но не е извършил такава проверка към датата
на издаването на ЗНПАМ, която дата следва проверката на обекта с повече от две
седмици, а такава нова проверка би имала значение за оценката на
обстоятелствата, относими към разпореждането по чл.60 от АПК.
На второ
място, твърдението за наличие на опасност от осуетяване или сериозно
затруднение изпълнението на акта също е твърде общо посочено и отново е
мотивирано с целите на принудителните административни мерки, които, както се
каза, са различни от целите на предварителното им изпълнение и имат значение
при определяне тежестта на конкретната мярка, както и нейната продължителност.
Необосновано
се явява и посоченото наличие на опасност от настъпването на значителна или
трудно поправима вреда, предвид характера на нарушението, което препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация. Отделно от това,
както се посочи вече, с оглед активното поведение на търговеца по отстраняване
на нарушението и за изпълнение на нормативно установените негови задължения, не
става ясно и не е посочено в мотивите на ответния административен орган каква
по-голяма вреда би настъпила от настъпилата вече, изразила се в препятстване
нормалната контролна дейност на данъчната администрация, ако не се допусне
предварително изпълнение на конкретната принудителна административна мярка. В
тази насока и така изложените макар и пространни мотиви, отново са твърде общи,
като акцентирането върху вида на нарушението и обществената му опасност, като
аргумент за допускане предварително изпълнение на ПАМ, не кореспондира с
нуждата от спешност от приложение на ПАМ и по-скоро има отношение към
преценката за срока на мярката и тежестта на евентуалната административна
санкция в случай, че срещу жалбоподателя се издаде и наказателно постановление
за установено нарушение. Превантивната и преустановителна цел на
мярката ще бъдат постигнати с нейното прилагане, в случай, че заповедта влезе в
законна сила, тоест сами по себе си тези цели не налагат допускане на
предварителното ѝ изпълнение.
Нито от представените от оспорващия, нито от
ответната администрация доказателства с преписката се установява причината за спешния
характер на предварителното изпълнение на наложеното запечатване, още повече,
че от момента на установяване на нарушението, до издаването на ЗНПАМ, са
изтекли повече от две седмици, което само по себе си сочи на липса на
обстоятелства, обосноваващи някаква спешност на случая. Все в тази насока
следва да се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително
изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението да
мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически
основания, както и като ангажира съответните доказателства за това, така че да
е възможно съдът да прецени дали е налице действителна пряка и непосредствена
заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална
възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета. В тази насока е налице и трайна съдебна практика,
като напр. определение № 8346 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 7322/2017 г. на
ВАС, определение № 8178 от 27.06.2017 г. по адм.д. № 6440/2017 г. на ВАС,
определение № 8604 от 04.07.2017 г. по адм.д. № 6970/2017 г. на ВАС и много
др./ В случая, както се посочи вече, в обжалваното разпореждане от една страна
се излагат общи мотиви, а останалите изложени допълнителни съображения, които
биха били относими, на практика не са подкрепени с каквито и да е конкретни
доказателства, така че не се обуславя предвидената в чл.60, ал.1 от АПК
опасност. Казано с други думи, в разпореждането не са изложени съществени,
конкретни и убедителни мотиви за необходимостта ПАМ непременно да бъде
изпълнена предварително /в т.см. Определение № 13290 от 06.11.2014 г. на ВАС по
адм. д. №12068/2014 г., I отд./.
С оглед на
изложените мотиви, съдът намери, че следва да уважи жалбата, като постанови
отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК- 192-00117474/12.05.2023 г.
При този изход на спора не може да
су уважи искането на ответника за разноски, а от страна на жалбоподателя такива
не са претендирани.
По
изложените мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА
запечатване и забрана за достъп за срок от 14 дни до търговски обект – магазин, състоящ се от клетки 89,90 и 91,
находящ се в гр.Асеновград, ул.“Иларион Макариополски“ № 40, стопанисван от ЕТ
„Севджан Т.М.“***, с ЕИК *********, обективирано в Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№ ФК- 192-00117474/12.05.2023
г.,издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на
НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл.188, ал.2 от ЗДДС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :