Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на
прокурора от ВОП Тони Томов, като разгледа докладваното от председателя
касационно адм. дело № 1558 по описа
на съда за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба
на Т.С.М. ***, ЕГН **********, срещу решение №
260651/31.05.2021 г., постановено по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд
– Варна /ВРС/.
Релевира се, че при постановяването
на обжалвания съдебен акт е допуснато нарушение на закона – касационно
основание по чл. 348, ал. 1 ,т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН. В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението на
районния съд , понеже зоната, в която е бил паркиран автомобилът, не се
контролира със знак В27. Твърди се тенденциозно
отношение на актосъставителя . Отправеното към съда искане е за отмяна
на обжалваното решение на Районен съд – Варна.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР –
Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд
– Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване
пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление №
20-0460-000703/24.09.2020 г., издадено от началника на Пето РУ „Златни пясъци“
към ОД на МВР – Варна, с което на Т.С.М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон.
Районният съд е приел
от фактическа страна, че на 23.06.2020 г. Т.С.М. е паркирал собствения си л.а.
„****“ с рег. № ******* в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, на алеята срещу
почивна станция на БНБ, в близост до входа на същата, в зоната на действие на
пътен знак В27. На същата дата е съставен фиш на М. за извършено нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Поради оспорване на фиша от страна на М., на 18.08.2020 г.
служител на Пето РУ към ОД на МВР – Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно
постановление.
От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела отсъствие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и спазване на правилата на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за
съставомерност на вмененото административно нарушение предвид събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи данни, че автомобилът на М. е бил
паркиран, с изгасен двигател, в зоната на действие на пътен знак В27. Според
решаващия състав на ВРС установената от доказателствата по делото трайно
намалена работоспособност на нарушителя не го освобождава от
административнонаказателна отговорност. Този правен извод на районния съд е
обоснован с позоваване на нормата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, според който знак В27 не се отнася за пътни превозни
средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност, само по
отношение на престоя, но не и относно въведената с този пътен знак забрана за
паркиране, поради което притежаваният от Т.М. документ за инвалидност е
ирелевантен за съставомерността на посоченото в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение. Районният съд е счел, че правилно е
определена санкционната норма, като наложеното административно наказание е в посочения
в нея фиксиран размер, поради което не подлежи на редуциране. Констатирал е, че
не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, ВРС е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно, като при неговото постановяване
са спазени относимите материалноправни разпоредби. Първостепенният съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като
подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на
производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и
логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически
и правни изводи.
АУАН и наказателното
постановление дават точна и ясна информация
както местонахождението на автомобила на нарушителя , така и за пътният
знак /В27/, в чиято зона на действие е бил паркирано превозното средство . От събраните по делото писмени доказателства
/фиш за налагане на глоба № 0248817/23.06.2020 г. и становище относно извършена
проверка по възражението срещу фиша/ и гласни такива /показания на свидетелите
В. и К./ категорично се установява, че водачът не се е намирал в или до
автомобила, като превозното средство е било с изгасен двигател, поради което
правилно районният съд е приел , че лекият автомобил е бил паркирано.
Нарушителят М. не е ангажирал доказателства за престояване на автомобила , а
само твърди съществуването на този факт за целите на съдебното обжалване. В
този контекст по делото не се установяват факти, различни от описаните в АУАН и
в наказателното постановление, включително относно мястото на автомобила към
момента на установяване на нарушението и относно местонахождението на водача
към същия момент. Предвид това, изводът на районния съд за паркиране на
процесния лек автомобил , но не и престой, в обхвата на действие на пътен знак
В27 е обоснована заключение , което предполага съждение за неприложимост на
разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП.
Посочената правна норма регламентира, че пътен знак В27 – по отношение на
престоя, не се отнася за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи
документ за инвалидност. Доколкото от установените по делото факти и
обстоятелства е направен извод, че автомобилът на касационния жалбоподател не е
престоявал, а е бил паркиран, забраната за което се отнася и до тези пътни
превозни средства, правилно е и крайното заключение на осъществено правонарушение
от Т. М. , което подлежи на санкция .
Настоящата съдебна инстанция
споделя правната теза на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като извършеното нарушение не се отличава по своята обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид, а и липсват изключителни или много на брой
смекчаващи отговорността обстоятелства .
При извършена служебна проверка
на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на правния спор
претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като съобразявайки че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, в което ОД на МВР – Варна не е била процесуално представлявана,
съдът определя същото в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260651/31.05.2021 г.,
постановено по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.С.М. ***, ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1. 2.