Р Е
Ш Е Н
И Е № 260112
гр.Пловдив, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА,
след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНЧХД № 843 по описа на ПОС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адв. Г.С. – защитник на подсъдимия Р.А.А. против присъда № 327/09.12.2019г.
по НЧХД № 3253/2019г. по описа на РС Пловдив, 14 н.с., с която съдът е признал
подсъдимия за виновен в това, че на 23.04.2019г. в гр.Пловдив е причинил на
тъжителя Й.П.Т. с ЕГН ********** лека телесна повреда, която се е изразила в
травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на долната устна, които са
причинили болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.130, ал.2 от НК вр. чл.78А,
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. С присъдата
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. Р.А.А. да заплати на
тъжителя сумата от 694,10 /шестстотин деветдесет и четири лева и десет ст./
лева разноски по делото, а по сметка на ПРС - сумата от 71,20 /седемдесет и
един лева и двадесет ст./ лева, разноски по делото.
В жалбата се
навеждат оплаквания, че присъдата е постановена в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което
се иска отмяна на същата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че
обвинението по обстоятелства, касаещи механизма и авторството на твърдяното
деяние, са останали недоказани. Акцентира се, че недопустимо съдът е позовал
присъдата си по посочените обстоятелства
единствено на доказателства с производен характер - показания на лице,
което не е било очевидец на случилото се.
В съдебно
заседание се поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, при
въззивните прения защитникът също акцентира на незаконосъобразност на съдебния
акт поради недоказаност на обвинението по частната тъжба.
Пред настоящата
инстанция тъжителят Й.П.Т., надлежно призован, се явява единствено в първото по
делото заседание. Не се явява в последващите и не взема отношение по
депозираната въззивна жалба.
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
– подадена е при наличие на правен интерес в установения по закон срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът в настоящия си състав,
след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните, а и сам служебно провери правилността на атакувания
акт по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Делото е било образувано пред
РС Пловдив по повод подадена от Й.П.Т. чрез адв. С.С. частна тъжба, с която е
повдигнал обвинение срещу Р.А.А. за това, че на 23.04.2019г.в гр. Пловдив е причинил на тъжителя лека телесна повреда-
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето,
квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Първоинстанционният съд е
възприел за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Т. и подс. А. живеели
в съседство в гр. Пловдив на ул.“***“. Двамата ползвали автомобили, а по повод
паркирането на последния, тъжителят и обвиняемият имали конфликти помежду си.
На 23.04.2019г. Т. преценил, че автомобилът на подсъдимия пречи на паркирането
и се доближил до подсъдимия, който се намирал в автомобила си. Казал му, че
пречи на паркирането, при което А. слезнал от колата си и нанесъл удар с юмрук
в лицето на тъжителя. Последният от своя страна не отвърнал на агресията, а
сигнализирал органите на МВР. Последните посетили местопроизшествието, но
преценили, че случая не е от тяхна компетентност. След това тъжителят Т. се
прибрал в дома си, където била жената, с която живеел на семейни начала – свид.
Антоанета И.. Последната изслушала разказа на пострадалия относно горните
факти, а и възприела подута долната устна на тъжителя и малко кръв по нея. Той
от своя страна на следващия ден посетил Катедрата по съдебна медицина към УМБАЛ
„Св. Г.“, където след преглед от лекар му било издадено СМУ № ***/19г. През целия
ден тъжителят се оплаквал от силно главоболие.
По делото е била назначена
съдебно-медицинска експертиза, според чието заключение на тъжителя Й.Т. било
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
кръвонасядане и оток на меките тъкани на долната устна. Тези поражения
отговарят да са причинени по време и начин, както се твърди в тъжбата, а именно
след удар с юмрук в лицето.
Районният съд е възприел така
описаната фактическа обстановка въз основа показанията на свид. А. И.,
приобщеното по делото СМУ № ***/19г., справка съдимост за подсъдимия и карта за
обвиняемо лице, както и от заключението на назначената от него
съдебно-медицинска експертиза. Съдът е кредитирал свидетелските показания и
представения писмен документ като безпротиворечиви, логични и в съответствие
помежду си. Приел е, че свидетелката е възприела обективни следи от насилие по
лицето на тъжителя и субективните му оплаквания, а на следващия ден - са били
възприети и от лекар, за което е издал СМУ. Районният съд е посочил, че липсват
и доказателства, които да оборят показанията на свид. И., поради което ги е
приел за истинни. Установил е причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимия и причинения съставомерен резултат, поради което, квалифицирайки
стореното като престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, ангажирайки
административно-наказателната му такава.
Настоящият съдебен състав
проведе въззивно следствие, при което бяха разпитани като свидетели
полицейските служители – В. и К., посетили адреса по подадения от тъжителя
сигнал до единен спешен номер 112, бе изискана и справка от НС 112 за постъпили
обаждания, с приложен диск с аудио запис и снимка на електронен картон, бяха
изискани от 1 РУ МВР Пловдив и приложени също така заверени копия от ежедневна
ведомост, от Дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ и
съставени два броя протоколи за предупреждение. Събраните доказателства
позволяват на настоящата инстанция да направи собствен доказателствен анализ,
който сочи за правилен изводът на първата инстанция, че именно подс. А. е
причинил на инкриминираната дата и място увреждане в областта на долната устна на
пострадалия.
Мотивите на районния съд
позволяват да се проследи логическата връзка, която извежда първата инстанция
от поведението на подсъдимия А. и причинения съставомерен резултат, както и въз
основа на кои доказателства приема за установени правнорелевантните факти.
Основното възражение на защитата на подсъдимия касае недопустимото според него
позоваване от страна на съда изцяло на показанията на свидетелката И., тъй като
поради производния си характер не могат според защитата да бъдат доказателствен
източник за съществените обстоятелства – авторство и механизъм на причиняване
на уврежданията по Т.. Принципно възражението би било основателно, но само ако
в хода на съдебното дирене и от настоящия състав не се събраха и други
доказателства, макар и с косвен характер, които анализирани поотделно и
съпоставени помежду си водят до единствения извод за противоправно поведение
именно от страна на подсъдимия.
Прав е защитникът, че свид. И.
по обстоятелствата кой и по какъв начин е причинил увреждането по тъжителя не
пресъздава лични възприятия, а споделя преразказано й от самия Т.. Това обаче
не означава, че следва автоматично да бъдат игнорирани показанията й. Същите,
като производни по тези обстоятелства доказателствен източник, подлежат на
пълноценен анализ, още повече, че показанията й по отношение състоянието на
пострадалия непосредствено след прибирането му, се базират на преки и
непосредствени наблюдения на свидетелката. Споделя се мнението на долната
инстанция за липса на основание да се постави под съмнение твърдението й, че
разказаното от нея пред съда, й е било споделено от самия Т.. Въпросът е –
доколко отговаря на истината соченото, че именно А. е нанесъл удара по
тъжителя. Настоящият състав намери, че обвинението се установява от други
косвени доказателства, които не оставят съмнение по въпроса за авторството на
деянието – това са изпратената справка и запис от Дирекция Национална система 112,
видно от които на инкриминираната дата Т. е потърсил помощ на единния спешен
номер с оплакване „за агресия от съсед Р. към обаждащия се“, който го бил
„ударил“ и „иска екип на СМП“ /виж приложената разпечатка от електронния картон
за подадения сигнал на л. 24 от ВНОХД/. Показанията на свид. В. не опровергават
този извод – видно е, че сигналът до екипа на 1 РУ МВР Пловдив, е отразен в
Дневника на ОДЧ в 12,00 часа, което като цяло кореспондира с посоченото в писмо
изх.№ 105850-187/02.06.2020 година на Д „Национална система 112“ /там е
посочено, че сигналът е предаден към МВР в 11,58,19 часа/. Пристигането на екипа
от свидетелите В. и К. е ориентировъчно по същото време, тъй като видно от
представените копия от протоколи за предупреждение, двата са съставени
съответно в 12,10 часа и в 12,15 часа на дата 23.04.2019г., което кореспондира
с показанията на свид. В., че след пристигането си са разговаряли с двамата
участници за изясняване на ситуацията, след което са пристъпили към съставяне
на предупредителните протоколи. Основание за настоящия състав да постави под
съмнение показанията на сочения свидетел няма, като се намери за обективен,
незаинтересован от изхода на делото, а и показанията му намират потвърждение в
съставените във връзка с посещението им на сигнала документи. Та и в
показанията на свид. В. се сочи, че при пристигането им „по-младият мъж се
оплака от физическо спречкване преди ние да отидем…“ /л. 69-гръб/, без
свидетелят да можа да си спомни подробности относно това. И неговите показания
обаче косвено подкрепят твърденията на И. относно споделеното й от пострадалия
минути по-късно.
Факт е, че нито свид. В., нито
свид. К. сочат да си спомнят да са възприемали увреждания по пострадалия Т..
Пристигането им е установено минути след подаване на сигнала до Дирекция „НС 112“
от страна на тъжителя. В съдебно заседание вещото лице Б. /л. 59-гръб по НОХД/ изрично е
посочил, че „по принцип оттока с кръвонасядането започва да се формира в
момента на мястото на удара… и после в рамките на половин час се оформя отток и
започва да се вижда“, т.е. напълно е възможно при разговора с полицейските
служители да не е имало видими травматични увреждания по лицето на Т., още
повече, че не се касае за увреждане, което да е съпроводено с разкъсвания,
охлузвания и т.н. Аналогично в показанията си свид. И. описва вида на
нараняването като „долната му устна беше леко подута“. Самото вещо лице в
залата при защита на експертното си становище определя нараняването като „не е
нещо сериозно“. В допълнение – констатирането на нараняването още на следващия
ден от страна на медик в Катедрата по съдебна медицина и определяне на
давността на причиняване на увреждането съответно на направените оплаквания,
допълнително мотивират и настоящия състав да намери за напълно обоснован
крайният извод на първия съд за установеност на противоправно поведение от
страна на подсъдимия, изразяващо се в нанасяне на удар от негова страна по лицето
на пострадалия.
В допълнение само следва да се посочи, че
показанията на свид. К. като цяло не допринасят за разкриване на обективната
истина, тъй като същият не си спомняше каквито и да било обстоятелства от
посещението на екипа на адреса. Както той, така и свид. В. посочиха, че ако
установят видими травматични увреждания по лицата, се вика екип на спешна помощ
или се насочват към медицинско заведение. Предвид изложеното по-горе обаче за
липсата на първоначални видими травматични увреждания по Т. по време на тяхното
посещение, логично е това да не е било отразено от тях.
Относно характера на
причиненото увреждане на тъжителя няма спор, като остава установен характера й
от заключението на вещото лице Б.. Същият сочи, че травматичният оток и
кръвонасядане на меките тъкани на долната устна са причинени от удар или
притискане със или върху твърд тъп предмет, възможно е да бъдат причинени с
удар по долната устна и са причинили на
тъжителя болка и страдание без разстройство на здравето. Правилно заключението
е било кредитирано от районния съд като компетентно изготвено.
Предвид това Районният съд е
достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на
23.04.2019г. в гр.Пловдив е причинил на тъжителя лека телесна повреда, която се
е изразила в травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на долната
устна, които са причинили болка и страдание без разстройство на здравето. От
обективна страна подсъдимият е нанесъл един удар в лицето на пострадалия, с
което е засегнал телесният интегритет на тъжителя. Налице е и
причинно-следствената връзка между поведението му и причинения съставомерен
резултат, изразил се в болка и страдание.
Прав е районният съд да приеме,
че от субективна страна престъплението е извършено умишлено, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е желаел тяхното настъпване /с оглед целенасочеността на нанесения
удар/.
При така установената правилна
правна квалификация, първият съд законосъобразно е преценил, че следва да
освободи подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78А, ал.1 от НК,
тъй като са били налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
прилагането на този законов институт, не са били налице и пречки сред
визираните в нормата на чл. 78А, ал.7 от НК.
Съдът е отчел като смекчаващите
обстоятелства чистото съдебно минало и липсата на отегчаващи за дееца
обстоятелства, като е наложил на подсъдимия административно наказание глоба в
минимално предвидения от закона размер – 1000 /хиляда/лева. Стореното от първия
съд се намира за законосъобразно, като единствено допълнително към смекчаващите
обстоятелства следва да се посочат и липсата на данни за криминалистически
регистрации на подсъдимия.
С оглед на така постановения
резултат законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени разноските по
делото - да заплати на пострадалия
направените от него разноски по производството в размер на 694.10 лв. /от които
600лв. за повереник, 12лв. такса по производството, 2.10лв. – за превод на
същата и 80 лв. съдебно медицинска експертиза/; както и е осъден да заплати по
сметка на ПРС сумата от 71.20 лв. изплатени на вещото лице – медик средства за
извършената експертиза.
Настоящият съдебен състав
констатира, че въззивният жалбоподател не е внесъл държавна такса при
обжалването на присъдата на първата инстанция, поради което следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 6
/шест/ лева за обжалването на присъдата на основание т.12 вр. т.9 от Тарифа № 1
към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Имайки предвид изложеното,
Окръжен съд Пловдив на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 327/09.12.2019г. по НЧХД №
3253/2019г. по описа на РС Пловдив, 14 н.с.
На основание т.12 вр. т.9 от
Тарифа № 1 към ЗДТТССПССМП ОСЪЖДА Р.А.А. да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив сумата от 6 /шест/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: