Р Е Ш Е Н И
Е № 261276
гр. Пловдив 21.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7648 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на предявени от
„Заложна къща кеш и корект” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.
„Храбрец” № 10 против С.Б.Б., ЕГН **********,***
искове с правно основани чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 240 ЗЗД за установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7648/ 2020 г. по описа на ПРС, както следва:
сумата от 800 лв.- главница по Договор
за паричен заем от 07.05.2019 г., сумата от 22,48 лв.- договорна лихва за
периода за 07.05.2019 г. до 06.06.2019 г., сумата от 57,52 лв.- такси
управление за периода от 07.05. 2019 г. до 06.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски, направени в заповедното и настоящото исково
производство.
Ищецът посочва, че на 07.05.2019 г. в качеството си
на заемодател е сключил с ответника в качеството на заемател договор за паричен
заем. Посочва се, че сумата по заема е получена от ответника на 07.05.2019 г.,
съгласно подписана от него разписка. Сочи се, че в чл. 4 от договора са
определени размера на заема, начислените лихви и такси за управление. Ищецът
посочва, че съгласно чл. 5 от договора паричните средства по представения заем,
ведно с начислените лихви и такси управление е следвало да бъдат върнати на 06.06.2019 г. Твърди се, че сумите не са върните от
ответника, поради и което е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което е уважено. Препис от заповедта е връчен на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради и което са предявени исковете, предмет
на настоящето производство.
В срок е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника, който оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва, както главното,
така и акцесорните вземания. Оспорва претендираните суми.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Приет е като писмено доказателство по делото
заложен билет № *** от 06.06.2019 г. подписан от ищеца и ответника, като в него
е отразена дата на сключване на договора за паричен заем 07.05.2019 г. Размер
на заема 800 лв., лихва 22,48 лв., такси управление 57,52 лв. или общо 880 лв.
Отразен е срок на заема – 30 дни и падеж 06.06.2019 г. Уговорено е, че при
забава или неизпълнение заемателят дължи неустойка в размерот 10 % месечно. В
долния ъгъл на заложния билет е отразена дата 07.05.2019 г.
Подписана е от ответника
и декларация, в която се посочва, че не се дава нищо като заложена вещ.
Подписана е и декларация за поверителност.
На 07.05.2019 г.
ответникът е подписал разписка за получена от ищеца сума в размер на 800 лв., в
която се сочи, че сумата следва да се върне на 06.06.2019 г.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважи
предявения иск, ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч.
наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения
за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало
задължение за нейното връщане.
В случая ищецът е
заложна къща, поради и което дейността му се регулира от Наредбата за дейността на заложните къщи.
Съгласно чл. 14. от Наредбата заложната къща сключва със
заемателя договор, с който му предоставя паричен заем, обезпечен със залог
върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да
плати уговорените лихви и такси. В ал. 2 е предвидено, че договорът между
заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен билет по образец
съгласно приложение № 4. Заложният билет се оформя в два еднообразни
екземпляра-по един за заложната къща и за заемателя.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът счита, че се установява при условията на пълно и
главно доказване наличието на договорни отношения по сключен между страните
договор за заем, обективиран в заложен билет при спазване на изискванията на
наредбата. В случая предоставения заем не е обезпечен с предаване на вещ в
залог, като са уговорени падеж, лихва и дължими такси. От приетата по делото
разписка се установява и предаването на заемната сума в размер на 800 лв. на
ответника, чийто падеж за връщането й е настъпил на 06.06.2019 г. Липсват
доказателства за връщане на сумата изцяло или отчасти, поради и което съдът
приема, че исковата претенция е основателна и доказана и следва да се уважи.
В Наредбата за дейността
на заложните къщи са установени
нормативно максимални размери на лихвите – чл. 18 от цитираната наредба
определя, че заложната къща не може да уговаря месечен размер на лихва по
заемите, по-голям от три на сто. Ограничението е приложимо както за заеми в
левове, така и за заеми в чужда валута. В случая страните са уговорили лихва в
размер на 22,48 лв., което е по – малко от три на сто от предоставената в заем
сума от 800 лв., която също е дължима от ответника с оглед липсата на
доказателства за заплащането й.
Относно таксите за
управление в размер на 57,52 лв. в цитираната Наредба е уредено, че информация
относно дължимите такси следва да се постави на видно място в заложната къща. В
тази връзка в договора за заем не е посочено в какво се изразява тази такса за
управление на кредита. Доколкото съдът преценява служебно дали определена
клауза противоречи на добрите нрави, то приема, че същата е нищожна именно на
това основание. В случая чрез таксата за управление на кредита се цели да се
обремени заемополучателя с допълнителна финансова тежест надвишаваща повече от
двукратно определения в Наредбата максимален размер на договорната лихва.
Освен това не става ясно
в какво се изразява така начислената такса управление и за какви услуги се
предоставя същата. Действително съгласно чл. 9 ЗЗД е налице договорна свобода,
но доколкото ищецът претендира заплащане на стойност на предоставена услуга, то
следваше да установи, че тази услуга действително е доставена, а това не беше
сторено. Не става ясно таксата управление по кредита в какво се
изразява и какви дейности включва в себе си. От така изложеното може да се
направи извод, че се касае за неравноправни клаузи, по които ответникът не може
да прецени икономическите последици за него и за какви предоставени услуги са
начислени тези такси.
На основание
гореизложените доводи исковете за признаване на установено, че се дължат
главница и лихва по договора за заем следва да се уважат, а искът за признаване на установено, че се
дължи такса управление на кредита в размер на 57,52 лв. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Ищецът претендира и е представил доказателства за разноски в
заповедното производство в размер от 325 лв., от които по съразмерност следва
да му се присъди сумата от 302 лв. В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на платената държавна такса от 625 лв., от която по съразмерност следва да му се
присъди сумата от 581 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.Б., ЕГН **********,***
дължи
на „Заложна къща кеш
и корект” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Храбрец” № 10 сумата от 800 лв. - главница по Договор за паричен
заем от 07.05.2019 г. и сумата от 22,48 лв. - договорна лихва за периода за
07.05.2019 г. до 06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3961/ 2020 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Заложна
къща кеш и корект” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Храбрец” № 10
против С.Б.Б., ЕГН ********** иск за
признаване на установено, че се дължи сумата от 57,52 лв.- такси управление по Договор за паричен
заем от 07.05.2019 г. за периода от 07.05. 2019 г. до 06.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3961/ 2020 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „Заложна
къща кеш и корект” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Храбрец” № 10 сумата от 302 лв. – разноски по съразмерност
по ч.гр.д. № 3961/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 581 лв. – разноски по съразмерност
по гр.д. № 7648 по описа за 2020 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ