№ 169
гр. В., 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НДН
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от НДН Гражданско дело № 20251300100044 по
описа за 2025 година
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД.
От Р. Г. Х. с ЕГН ********** и адрес гр.В. ж.к. „Х.“ , бл ***, е предявен
иск против Н. Т. Т. с ЕГН ********** и адрес гр.В., ул. „ХБ“ ** за заплащане
на сума в размер 44 000 лева, с която същият се е обогатил за сметка на
ищцата. Твърди се, че ответникът и дъщерята на ищцата -ЗБ Х. живели във
фактическо съжителство около десет години, и имат две родени деца през
2017г и 2020г.През 2023г се разделили. По време на фактическото си
съжителство майката на ответника закупила сграда в гр. В.. Ищцата
постигнала споразумение с ответника и дъщеря си да и даде 60 000 лв. за
ремонт на закупената сграда и преустройството и в хотел, която сума превела
на ответника на 29. 11. 2022г и 30. 11. 2022г по 30 000 лева за ремонт на
недвижим имот. Като основание на паричния превод било посочено дарение.
Ответникът ремонтирал имота, след което се разделили с дъщеря и.
В разговор с ответника и дъщеря и след фактическата раздяла , ответникът и
ищцата се споразумели , че по взаимно съгласие отменят извършеното
дарение и ответникът поел ангажимент да и върне 60 000 лева.
Върнал 16 000 лева, но остатъкът от 44 000 лева не върнал, като декларирал,
че ги дължи, но няма пари.
Твърди се, че ответникът получил от ищцата 44 000 лева на отпаднало
основание, обогатил се за сметка на ищцата и е длъжен да ги върне, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване
и разноските по делото.
Ответникът е подал отговор в установения за това срок , в който излага,
че оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че основанието за
превод на сумата е дарение, както е посочено, че не е извършван ремонт на
1
закупената сграда. Сочи се, че целта на дарението е била сумата да се използва
за нуждите на семейството, и за това е използвана. Оспорва твърдението, че
заедно с ищцата и дъщеря и са се споразумели дарението да бъде развалено.
Поддържа, че дарението подлежи на отмяна на основанията, посочени в чл.227
ЗЗД по съдебен ред, за което липсват доказателства.
Прави се възражение по чл.55, ал.2 ЗЗД , че с дарението на сумата е изпълнен
нравствен дълг от страна на ищцата, с което е подпомогнала семейството на
дъщеря си.
Иска се искът да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноските в
производството.
В производството са събрани писмени и гласни доказателства.
След като взе предвид фактическите и правни доводи на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С определения от открито съдебно заседание на 01.10.2025г. са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищцата е превела по
банкова сметка с платежни нареждания от 29.11.2022г. и 30.11.2022г. на
ответника по 30 000 лева с всяко от нарежданията, че сумите представляват
дарение, което дарителката е преценила, че следва да извърши и надареният е
приел, че Зорница Х. Х. е дъщеря на ищцата , и е живяла с ответника на
съпружески начала повече от 10 години до 2023г., че имат родени две деца
през 2017 и 2020 година, че след раздялата им през 2023г. ответникът върнал
на ищцата 16 000 лева от направеното дарение, което не било използвано.
Видно от решение №35/13.01.2024г. по гр.д.№ 1897/2023г. по описа на ВРС,
между родителите ЗБ Х. и Н. Т. Т. е постигнато споразумение за упражняване
на родителски права върху родените деца Никол и Дейвид от майката,
уговорен е режим на лични контакти на децата с бащата, както и размер на
издръжка на децата. С решение №456/01.09.2025г. по гр.д.№ 2725/2024г. на
ВРС е изменен режима на лични контакти на бащата с децата.
От представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот
№13,т.I, нот.д.№8/2019г. на Нотариус рег.№ 162 от РНК, и за дарение
№57,т.II, нот.д.№ 198/2023г. на Нотариус рег.№ 029 от РНК се установява, че
на П. Т. Т. е купил описаните в акта недвижими имоти, и след това същите са
дарени на неговата и на ответника майка- свидетелката ИН Т.а.
Последната свидетелства, че ответникът и дъщерята на ищцата живеели
заедно при нея- на нейния адрес и на нейна издръжка близо 10 години.. През
този период търсили къща, апартамент в Дубай, в София, доставяни били
различни поръчки , за които тя плащала, като никога не е правиа проблем за
това. Снаха и никога не е работила, на ръце я носела. По време на
бременността и я водела в нейната фирма на работа заради майчинството, но
реално не е работила. Свидетелката също давала пари за семейството на сина
си - за почивки в хотели, колички, различни поръчки.
Свидетелката зБ Х. свидетелства, че с ответника живели от 2012 г. до 2023 г.
Майка и получи наследство от нейния баща - имот в ГО, който продала и
сумата дала за помощ на бившия и мъж, за да си построи хотел. Превела ги
2
като дарение, защото мъжът и казал, че само по този начин няма да има
данък на парите.
Когато се разделили той казал, че ще върне парите.
От ищеца е уточнено в съдебно заседание от 01.10.2025г.,че основание за
разваляне на дарението е постигнато съгласие между страните, като не се
твърдят основания за отмяна по чл.227 ЗЗД.
С оглед на установеното от фактическа страна, Съдът приема, че искът с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, е недоказан в основанието си и
следва да бъде отхвърлен.
За да е осъществен фактическият състав на посоченото правно основание,
следва да бъде установено от ищеца, че е налице основание, на което
ответникът е получил нещо от ищеца, като впоследствие това основание е
отпаднало, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
В производството по делото се установи, че между страните е сключен
договор за дарение, който е бил основание за превеждането на сумата от 60
000 лева от ищеца на ответника с две платежни нареждания по 30 000 лева.
С договора за дарение, съгласно чл.225 ЗЗД дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като съгласно алинея 2
дарението на движими имущества става в писмена форма с нотариална
заверени подписи или чрез предаване, какъвто е настоящия случай.
Договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден договор, който със
сключването поражда задължение само за дарителя, за дарения не възникват
задължения по договора. Дарението подлежи на отмяна по съдебен ред при
лимитативно изброени основания в чл.227 ЗЗД, които не се въвеждат като
предмет на спора от ищцата в настоящото производство, а се твърди разваляне
на договора по взаимно съгласие.
Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД , когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален.
Текстът визира разваляне на двустранен договор, при възникнали задължения
за двете страни, какъвто не е настоящия случай, поради което и същата е
неприложима в производството по настоящото дело, като доводите в тази
насока на ищеца съдът намира за неоснователни. Превратно е тълкуването на
ищцата и на чл.9 ЗЗД – страните могат свободно да определят съдържанието
на договорите, но доколкото не противоречат на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Безспорно е, че закона е определил в чл.225, ал.1 ЗЗД, че
договърт за дарение е едностранен и безвъзмезден.
Именно защото дарението е едностранен и безвъзмезден договор, единствено
от волята на надарения зависи как ще се разпореди с дарената вещ. В случай
на постигнато съгласие за връщане на вещта на дарителя, това може да стане с
писмено с обратно дарение, чрез предаване, или чрез отказ от права. Установи
се безспорно от доказателствата по делото, че ответникът е върнал на ищцата
3
16 000 лева, част от дарената сума от 60 000 лева, за която част е налице
именно съгласие за разваляне на договора, с оглед факта на връщане. По
отношение на останалата част от 44 000.00 лева, предмет на спора, не се
установява такова съгласие, респективно липсва разваляне в тази част.
Поради горното и не се установява наличие на отпаднало основание, за да е
налице неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. При третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това отпада с обратна сила. Текстът
намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в
други подобни случаи- ППВС №1 от 28.05.1979 г.
Доводите на ответника относно липсата на симулация не се обсъжда, тъй като
такива основания не са въведени като предмет на делото от ищеца.
Неотносими са и представените писмени доказателства, извън платежните
нареждания, както и свидетелските показания, които съдът не обсъжда,
предвид обстоятелството, че същите установяват факти относно
взаимоотношения между страните, които не са част от предмета на доказване.
Като бе посочено по-горе, предвид едностранния характер на договора, дори
свидетелските показания да установят съгласие на ответника в определен
минал момент, това съгласие не поражда правни последици извън изразеното
с негови доброволни действия.
С оглед горното, предявеният иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Ищцата следва да понесе направените разноски от ответника за
адвокатско възнаграждение в размер 2650.00 лева, съгласно ДПЗС от
13.05.25г., платено в брой.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Х. с ЕГН ********** и адрес гр.В. ж.к.
„Х.“ , бл ***, против Н. Т. Т. с ЕГН ********** и адрес гр.В., ул. „ХБ“ ** иск
за заплащане на сума в размер 44 000 лева, с която последният се е обогатил
неоснователно.
ОСЪЖДА Р. Г. Х. с ЕГН ********** и адрес гр.В. ж.к. „Х.“ , бл 25, вх. Д,
ап.2 да заплати на Н. Т. Т. с ЕГН ********** и адрес гр.В., ул. „ХБ“ **
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 2650.00 лева.
Решението в може да бъде обжалвано пред АС София в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
4